Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         23.10.2017г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 27.09.2017г.  

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №413 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.537, във вр.с чл.505, ал.1 и чл.506, ал.1, т.1 и т.2 от Търговския закон.

Искът е предявен от “Г.-****” ЕООД гр.С. срещу Д.Ж.И. ***. С исковата молба се твърди, че на 11.06.2015г. ответникът е подписал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 2500,00лв. с падеж на задължението 30.06.2015г. Записът на заповед бил с нотариална заверка на подписа на издателя – ответник. Записът на заповед бил предявен на ответницата на деня на падежа – 30.06.2015г. Задължението по записа на заповед не е било изплатено, поради което ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №102/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за незабавно изпълнение №72/21.02.2017г. като е осъдил длъжника да заплати на заявителя сумата от 2500,00лв., представляващи неплатено задължение по запис на заповед, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Бил е издаден и изпълнителен лист. Ищецът образувал изпълнително дело. При получаване на заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, което породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 2500,00лв. по запис на заповед от 11.06.2015г., законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че документът, от който произтичало вземането на отговарял на императивните изисквания на ТЗ относно изискуемите реквизити.

Моли съда да отхвърли иска.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

В настоящото производство е приложено ч.гр.дело №102/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Същото е образувано въз основа на подадено заявление от страна на “Г.-****” ЕООД гр.С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по запис на заповед. Съдът е издал Заповед за изпълнение №72/21.02.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск. По делото не се спори, че към датата на падежа и до завеждане на делото ответникът не е престирал дължимото.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ. Записът на заповед трябва да съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари. Строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и ако не съдържа едно от изброените в чл.535 от ТЗ съществени условия, няма менителнична сила. Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до недействителност на записа на заповед.

В настоящия случай представеният по делото запис на заповед от 11.06.2015г. е действителен от външна страна, тъй като съдържа лимитативно установеното в чл.535 от ТЗ съдържание. Съдът не възприема доводите на ответника по следните съображения: Един от реквизитите на записа на заповед съгласно чл.535, т.5 от ТЗ е името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати /поемател, ремитент/. В менителничния ефект поемателят е обозначен само с фирмата си, без посочване на седалище и адрес на управление и ЕИК - “Г.-****” ЕООД. В ТЗ не се съдържат указания относно наличието на данни, индивидуализиращи поемателя на записа на заповед. Посоченият от процесуалния представител на ответника текст на чл.13, ал.1 ТЗ касае посочване на определени данни за търговеца в търговската му кореспонденция и на интернет страницата на търговеца. Разпоредбата има за цел индивидуализация на търговеца като евентуален съконтрагент от други лица или търговци, имащи интерес от съвместна търговска дейност. Разпоредбата на чл.13, ал.1 ТЗ не представлява задължение за търговеца винаги да фигурира във всички документи с този набор от данни и е несъотносима с разпоредбата на чл.535, ал.1, т.5 ТЗ. Като задължителен реквизит на записа на заповед е предвидено „името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати”, а не данните на лицето по смисъла на чл.13 ТЗ. В менителничното право /женевска и английска системи/ е познат принципът на „разумната достатъчност“, чиято същност се свежда до изискването за наличие в ценната книга на обем от сведения, позволяващ еднозначно да се идентифицира едно лице като поемател на менителничния ефект. Недостатъчната идентификация на участниците в менителничното правоотношение не се разглежда като основание за недействителност на менителничния ефект, а като риск или допълнително бреме в тежест на приобретателя на ценната книга. При наличието на съмнения относно личността на участник в менителничния оборот следва да се предпочете най-благоприятното за действителността на менителничния ефект тълкуване. В настоящия случай недостатъчната идентификация на поемателя в процесния запис на заповед не рефлектира върху наличието и действителността на ефекта, тъй като няма спор между страните, че именно ищецът е поемателят, на заповедта на която ответникът - издател неотменно се е задължил да плати сумата от 2500,00лв.

Представеният към заповедното производство оригинал на Запис на заповед, издаден на 11.06.2015г. за сумата от 2500,00лв. с падеж 30.06.2015г., издаден от ответника в полза на ищеца, съдържа всички необходими реквизити по чл.535 от ТЗ и представляват валидна едностранна сделка. От формална страна, тъй като записът на заповед е строго формална сделка, същата е действителна.

Във връзка с направеното възражение от страна на ответника за недължимост на претендираната сума, бе представено и съдът прие като доказателство копие на Договор за паричен заем от 11.06.2015г., сключен между страните. От него се установява, че страните са сключили заем за сумата от 2500,00лв. с падеж на задължението – 30.06.2015г., като за обезпечаване на задължението ответницата се е задължила да издаде запис на заповед в полза на ищеца. Съдът споделя доводите на ищеца, че между страните съществува каузално правоотношение – паричен заем, по силата на което ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата от 2500,00лв. на 11.06.2015г., която същата се е задължила да върне на 30.06.2015г. За обезпечаване на задължението си ответницата е издала запис на заповед на датата, на която е възникнало задължението – 11.06.2015г., с падеж – падежът на каузалното задължение – 30.06.2015г., за сумата, която е получила в заем и която се е задължила да върне. Получаването на сумата е удостоверено с подписването на договора, видно от т.1.1, изр.последно от договора. Предвид изложеното съдът намира, че процесният запис на заповед е сключен действително за обезпечение на задължението на ответницата по представения договор за паричен заем. Не бяха наведени никакви възражения за недействителност на каузалното правоотношение, нито някакви правопогасяващи или правоунищожаващи възражения. Ответникът не представи никакви доказателства, с които да установи плащане на претендираната сума на ищеца, нито наведе съображения в тази насока, поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима.

Поради тази причина искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 50,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 486,00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №72/21.02.2017г.

 Воден от горните мотиви, съдът

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Ж.И.,***, ЕГН **********, дължи на “Г.-****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.Р.С.” №**, представлявано от Х.Г.Х., сумата от 2500,00лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща задължение по Запис на заповед от 11.06.2015г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №72/21.02.2017г. по ч.гр.дело №102/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

ОСЪЖДА Д.Ж.И.,***, ЕГН **********, да заплати на “Г.-****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.Р.С.” №**, представлявано от Х.Г.Х. направените разноски по делото в размер на 50,00лв. /петдесет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса и 486,00лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Ж.И.,***, ЕГН **********, да заплати на “Г.-****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”П.Р.С.” №**, представлявано от Х.Г.Х., направените разноски по заповедното производство в размер на 50,00лв. /петдесет лева/ за държавна такса и 384,00лв. /триста осемдесет и четири лева/ за адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №72/21.02.2017г. по ч.гр.дело №102/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: