Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 163
гр. ВРАЦА, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 27 май две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски- мл.с.
при участие на секретар Виолета
Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`51 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид:
Б.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес:
*** , чрез адвокат Ц.Н.С. при ВрАК, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения :гр. Враца 3000, ул. ***, адвокатско дружество ,,П.и К.”, е подал въззивна
жалба против решение №1051/03.12.2019 г по гр.д.№1492/19 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че
решението на ВРС е неправилно ,
незаконосъобразно и необосновано в
частта, в която е променен режима на лични отношения между Б.Д. и двете
деца Т. и Г.,изменен е размера на присъдената издръжка за децата като същия е
увеличен, отхвърлен е насрещния иск на Д. за предоставяне род. права над двете
деца и последствията от това, както и в частта за присъдени за заплащане от
жалбоподателя разноски и д.т.
Твърди се ,че са нарушени основни
начала в граж. процес тъй като съдът не бил съдействал за изясняване делото от
факт. страна и не бил приложил закона
еднакво спрямо двете страни по делото.
В жалбата отново се коментират
доказателствата пред първата инстанция, въз основа на които
незаконосъобразно решаващият съдия е
постановил своето решение.
Освен това се заявява ,че
увеличената издръжка,която следва
жалбоподателя да заплаща за децата във фиксирания размер, е непосилна за
него във връзка с доходите му ,както и че битуването на децата при него във
Враца в сравнение със с. ***, е в техен
интерес за по- качественото им образование.
Моли се отмяна решението на ВРСъд
в обжалваните части и постановяване на друго с уважаване на насрещния иск за
предоставяне род. права над двете деца на бащата- жалбоподател с определяне посочен от него режим за лични
контакти с майката,определяне издръжка за децата ,която да се заплаща от
майката.
Алтернативно се иска при потвърждаване решението на ВРСъд , то в частта за
издръжката за децата, жалбоподателят да бъде осъден за издръжка в мин. размер,която да заплаща за двете деца.
С жалбата са направени
доказателствени искания за разпит на
нови свидетели, изготвяне на актуален
соц. доклад, ново изслушване за децата както и двамата родители на осн. чл. 59
ал.6 от СК и изпращане от РП-Враца копия от документи по цитирани преписки.
Въззивният съд се е произнесъл по тях и са събрани допълнителни гласни доказателства.
В срока за отговор на въззивната жалба
адв.Л.В. като пълномощник на Н.К. лично и като майка и зак. представител
на децата Т. и Г. поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение , а решението на
ВРСъд да се потвърди като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима , тъй като е подадена в законния срок от страна с право
на обжалване срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество е частично о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд е подадена искова молба от Н.Ц.К. за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК, касаещи режима на лични отношения на децата й Т.Г. и Г.Г.
с баща им -ответника Б.Д., както и
дължимата от ответника издръжка за децата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва исковете като в срока по чл. 211 ГПК е депозирал и насрещна искова молба против ищцата по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.
59, ал. 9 СК относно упражняването на
родителските права върху децата, тяхното местоживеене, личните отношения с тях
и издръжката им.
В исковата молба на Н.К. се твърди ,че няма сключен граждански брак с ответника, но от
съвместното им съжителство имат родени две деца - Т.Б.Г. на 14 г и Г.Б.Г. на 9 г. Сочи се, че по гражданско
дело № 5593/2017 г. по описа на РС Враца съдът е одобрил постигната от страните
съдебна спогодба, като е предоставил упражняването на родителските права на
двете деца на тяхната майка и законен представител - Н.Ц.К., а на бащата Б.Г.Д.
е определил режим на лични отношения с децата. Съгласно постигнатата спогодба
между страните децата следва да живеят при тяхната майка и законен представител
на адрес: общ. ***, с. ***, ул. ***. Бащата Б.Г.Д. е осъден да заплаща месечна
издръжка на всяко от децата в размер на 130,00 лв., считано от подписване на
спогодбата - 10.01.2018 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението
или прекратяването й.
Исцата навежда доводи в ИМ,че
за периода от одобряване и влизане в сила на постигната между страните
спогодба е налице промяна в обстоятелствата, тъй като ответникът не спазвал
така определения от съда режим на лични отношения с децата, което налагало
почти всяка седмица молителката да подава жалби до полицията и да иска
съдействието на органите на реда, за да намери и вземе децата при себе си.
Ответникът отказвал да връща децата до 18:00 часа в неделя, не отговарял на
телефона, изключвал телефоните на децата и не им позволявал да разговарят с
майка си. Имал лошо влияние върху децата, като ги настройвал против тяхната
майка, обяснявал им, че училището не е важно, поради което ги спирал от
посещения. Поради тези и останалите подробно изложени в молбата съображения,
намира, че режимът на лични отношения
между ответника и децата не е подходящ и следва да бъде изменен. Отделно
излага съображения и за факта, че издръжката
в размер на 130,00 лв., която ответникът следва да заплаща за всяко от
децата, е крайно недостатъчна и в
по-нисък размер от нормативно предвиденият за 2019 г.
С ИМ са приложени писмени
доказателства по опис на стр.5 от нея.
Исцата моли ВРС да измени режима
за лични отношения между ответника и децата като постанови по- ограничен такъв
предлагайки: един път в месеца - всяка трета събота от месеца, най-рано в 10:00
часа сутринта до 19:00 часа вечерта, без преспиване, както и две седмици през
лятото по време на лятната ваканция на децата през месеците юли или август,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката както и конкретното й
предложение в М за официалните празници и рождени дни на децата.
С насрещния си иск Б.Д. твърди ,че е налице промяна на
обстоятелствата, налагаща изменение на въпросите, касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните
отношения с тях и издръжката им. Сочи, че майката на децата Н.К. има
поведение, което е опасно за тях. Като ново обстоятелство се сочи, че майката
на децата съжителства с мъж, от когото очаква дете и Д. изразява опасение, че новороденото ще погълне изцяло
вниманието на майката на децата, поради което К. няма да може да полага грижи
за големите деца.
Ищецът по насрещния иск заявява ,че
работи на трудов договор в гр. Враца, като има възможност децата му да бъдат записани в училище в гр.Враца. Сочи,
че живее в апартамента на родителите си в гр. Враца, като може да разчита на
подкрепата на своята майка в отглеждането на децата. Освен това се поддържа, че
децата са на възраст, при която бащата е по-подходящият родител за тяхното
отглеждане. Поради тези и останалите подробно изложени в исковата молба
съображения моли съдът да предостави упражняването на родителските права над Т.
и Г. на него- Б. Д. и да се определи
местоживеенето им да е при него в гр. Враца, ж.к. ***, както и да
получава за тях месечна издръжка от ответницата в размер на по 140,00 лв. месечно за всяко дете. С насрещния
иск Д. е предложил нов режим за лични
отношения между майката и децата занапред, който е по- разширен.
С насрещния иск Д. е поискал определяне на привременни мерки
относно род. права над двете деца, издръжката им и грижите за тях като след
събиране писмени и гласни доказателства
в открито съдебно заседание, решаващият съдия е отхвърлил това искане като неоснователно.
С насрещния иск са представени писмени доказателства и искане
за допълнителни гласни доказателства.
В срока за отговор на насрещния иск ответницата по насрещната
искова молба я оспорва . Счита, че не е налице съществена промяна на
обстоятелствата, налагаща изменение на родителските права над двете малолетни
деца. Твърди, че не може да се приеме за укоримо поведението й, че след
раздялата с ответника има връзка с друг мъж, от когото вече е родила дете. Сочи, че действително живее на
семейни начала с лицето К.Б.С., който изцяло се грижи за нея, собственото им
дете както и за двете нейни деца - Т. и
Г.. Заявява още, че К.С. работи в Англия
и ежеседмично й изпраща пари, с които тя задоволява всички нужди на двете
момчета за храна, облекло, училищни материали и пособия, заплаща битовите
сметки. Освен това децата са били много привързани към новия й мъж и с
нетърпение очаквали дните, когато се прибира в България при тях. Счита, че Б.Д. не е по-добрият родител за отглеждането
на децата Т. и Г.. Същият не се интересувал от образованието, успеха и
училищните изяви на децата си като не е посещавал училището им, не се е срещал
с учителите им, не знае кои са класните
им ръководители, какъв е успеха им,
отсъствията, какви училищни и извънкласни занимания и дейности посещават децата?
Твърди се, че нивото на образование в *** гр. *** е отлично, като материалната
база е модерна и напълно обновена. Моли
се предявения насрещен иск да бъде
отхвърлен.
Пред първоинстанционния съд са
събрани гласни и писмени доказателства, както и два социални доклада, изготвени
от ДСП Враца и ДСП ***, а пред
въззивната инстанция е представен актуален соц. доклад от А"СП"
гр.Б.С. от
25.02.2020 г, както становище от АСП-Враца ат 25.02.2020 г и допълнителни
писмени и гласни доказателства.
С оглед събраните писмени и
гласни доказателства по делото въз. състав приема от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства-
труд. договор от 5.05.2019 г и 23.05.2019 г
се установява ,че Б.Д. работи като *** в
"***"ЕАД в гр.Враца с месечно възнаграждение 580лв. От
свидетелските показания пред ВРС на Ц.С.
и Р.А.- без родство се установява,че ответникът
по първоначалния иск живее в
гр.Враца в гарсониера, състояща се от
хол и кухня, като холът се ползва като спално помещение, отделно в кухнята има
приспособено място за спане – диван. Приет по делото е нотариален акт за покупко
– продажба № 41, том VII, рег. № 6724, нот. дело № 820/2019 г. по описа на
нотариус В.В., от който се установява, че на 13.09.2019 г. собствеността върху
жилището,което е две стаи и кухня и сервизни помещения , е придобита от
неговата майка. Установява се, че на 11.11.2019 г. е сключен договор за заем за
послужване между ответника и неговата майка с предмет – недвижимият имот, в
който сега живее ответникът Д..
От показанията на майката на Д.- св.Т.Д.
се установява ,че Б.Д. сега живее в нейното жилище в бл. *** , а тя Д. живее
отделно в бл. *** в "***" в гр. ***.освен това от показанията на Т.д. и св. н.Н. се установява, че свидетелките
също работят в р-н "***"
край гр.Враца като готвачи, а св.Т.д. твърди, че при втора смяна на сина й до 1
ч. през нощтта ,тя е свободна , за да се
грижи за децата Т. и Г., докато баща им
се прибере от работа.
Св. Д. е заявила ,че имало случаи сина й да не върне децата в с.*** в определения часов график ,но
и майка им н. не ги е пускала и сина й м. септември 2020 г 2 часа обикалял за
да ги види.
С показанията си пред ВРС свидетелите
С. и А. твърдят, че ответникът се грижи добре за децата си, както и че последните
с нежелание се връщали в дома на майка си в с. ***. Според изготвения социален
доклад от ДСП Враца, между децата и ответника има изградена емоционална връзка,
но при срещата си със социалния работник и двете деца са заявили желание и
предпочитание да живеят със своята майка в с.***.
От показанията на св. Ц.Б. -баща
на исцата и св.Г.И.-без родство се установява ,че основни грижи за
отглеждането на децата до настоящия момент са полагани от тяхната майка Н.К.. В
тази връзка са и събраните по делото доказателства – двата социални доклада,
изготвени от ДСП Враца и ДСП *** Според социалното проучване, между майката и
двете деца има силна привързаност, като майката е изцяло отдадена на децата си.
Приложена е справка от ТД на НАП
Велико Търново от която се установява,
че майката на децата Н.К. също има сключен трудов договор със „***“ ЕООД, като
осигурителният й доход за периода от м. 01 до м. 05. 2019 г. е в размер средно
около 560,00 лв.Пред ВОС е представено удостоверение за раждане на третото дете
на Н.К.- Д.К.Б. род. на *** г от баща К.Б.С.
По отношение на социално-битовите
условия за отглеждането на децата, от събраните по делото доказателства се
установява, че майката живее заедно с децата и съжителстващия с нея мъж в къща
в с. ***. Посочено е от социалния работник при ДСП ***, че жилището е
собственост на майката, състои се от три стаи, коридор и остъкление, както и че
къщата е обзаведена с всичко необходимо. Посочено е, че децата имат
самостоятелни стаи за отдих и занимания, както и че се поддържа много добра
битова хигиена.
Пред въззивния съд К. е уточнила ,че родителите й живеят през две къщи от
нейната къща в с.***, помагат й в
отглеждането на децата. Същевременно ответникът Б.Д. е заявил ,че той може да разчита на подкрепата на своята
майка при отглеждането на децата, която
живее в гр.Враца в съседния блок , а баща му е починал в хода
на съдебното производство ,за което по делото е представено препис – извлечение
от акт за смърт.
Пред въззивния съд са приложена от страна на Д. 2 жалби от него по пр. преписка№ 1562/19 г, от които се
установява,че той е подавал сигнал до РП-Враца ,приложен пред ВРС, а св.
Т.Д. жалба по повод заплахи за живота и здравето им от лицето К.С. , с който исцата Н.К. живее на семейни начала в с.*** и
имат родено дете. От двете жалби е видно, че обжалва постановление на РП , с което е било
прекратено ДП за тези заплахи. Приложени са копия от SMS без
данни от кого са, единствено е посочен
мобилен телефон, без данни на кого е?
Приложен е и обвинителен акт на РП-Б. Слатина по обвинение
на ответника Б.Д. по чл. 183 ал.1 от НК за неплащане издръжка на малолетните
деца Т. и Г.,без данни как е приключило нак. производство.Приложени са платежни
нареждания, че бащата е внесъл дължимите издръжки за двете деца от м. октомври
2019 г до м. февруари 2020 г., за което
в с.з. пред ВОС н.К. признава ,че е получила.След служ. справка в ЦУБИПСА е
видно ,че БРСъд е постановил присъда влязла в зак. сила , по която има условна
присъда по чл.183 ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК.
Приложено е и удостоверение за
раждане на третото дете на Н. К. -Д.
род. *** г припознато от баща К.Б.С..
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се налагата следните правни
изводи:
1.Правилно и законосъобразно решаващият съдия е постановил решение на кого
да се предоставят род. права над двете
непълнолетни деца Т. и Г. , като е взел предвид интересите на
децата.Промяна на род. права се допуска само, ако е налице промяна на
обстоятелствата, които са взети предвид при
одобрената спогодба между страните по делото на 10.01.2018 г по гр.д.№5593/17 г по описа
на ВРСъд, когато род. права над децата са предоставени на майката Н.К..
ВРсъд е изследвал възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността
на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г.,
чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила
от 2009 г.
Въззивният състав споделя
изводите на ВРСъд относно факта ,че между децата и ответника има изградена емоционална
връзка, но при срещата си със социалния работник и двете деца са заявили
желание и предпочитание да живеят със своята майка. Според социалното
проучване, между майката и двете деца също има силна привързаност, като майката е изцяло
отдадена на децата си, грижи се за тях всеотдайно.
Голямото дете Т. на 12 г.
изслушано пред първоинстанционния съд е заявило, че се чувства добре при майка
си и приятеля й К., харесва му там на село /с.***/, харесва му и при баща му ,
но предпочита да живее при майка си и се чувства по- щастлив. Детето Г. не е
разпитван, тъй като е под 10 г, но двете деца не бива да се разделят и
затова въззивният съд споделя мотивите на
ВРС ,че интереса на децата
определя род. права над тях да не се променят, тъй като няма нови
обстоятелства ,които да налагат такава промяна.Поради това насрещният иск на Б.Д.
за промяна на род. права и предоставяне
същите над двете деца на него, е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен.
С отхвърлянето на насрещния иск са неоснователни и претенциите за издръжка ,
която майката да заплаща за децата и определяне режим за контакти между нея и двете деца.
Местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката, поради което и
този въпрос не следва да бъде пререшаван от съда.
2.Във връзка нуждата
от с промяна или не на личните отношения между децата и родителя, при
когото те няма да живеят, съдът се
произнася, отново изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна
защита на интересите на децата.
В настоящия казус законосъобразно
ВРС е приел , че децата е необходимо да поддържат пълноценна връзка със
своя баща. По споразумението от 2018 г режим на лични отношения с децата е
всяка седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до неделята до
18:00 часа с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения отпуск на майката.
От самите обяснения на децата пред социалните работници , а и лично от
голямото дете Т. пред съда е видно, че Д. е демонстрирал пред децата крайно отрицателно
отношение спрямо тяхната майка и е действал категорично в разрез с интереса на
децата, на които трябва да се осигури спокойно пребиваване както при единия,
така и при други родител и в никакъв случай да не чувстват напрежението между
двамата родители. Ответникът обаче стига и по-далеч, като ограничава
възможността на децата да контактуват със своята майка, заявено от детето Т.
пред съда. Затова съдът следва да
определи един по- ограничителен режим за
контакти на бащата с децата в сравнение с постановения режим през 2018 г от ВРСъд.
Въз. състав приема ,че възможността на бащата Б.Д. за контакт с двете деца всеки трети петък от 18 ч.до
неделя до 18 ч. с преспиване от месеца, както и три седмици през
лятото не са достатъчни за пълноценен контакт
на родителя с децата.Т. и Г. са момчета и е добре да имат
пълноценнен контакт със своя баща, който да контактува с тях два пъти в месеца,
какъвто е стандартния режим наложен в практиката на съдилищата в България.поради
това решението на ВРСъд следва да бъде изменено в тази част, както вече се
посочи по- горе.
В останалата част относно личните
контакти на бащата с децата въззивният
съд се присъединява към мотивите на решаващия съдия.
3. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат на децата до навършване на пълнолетие издръжка, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Минималния размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към момента на постановяване
на съдебния акт от ВРС е в размер на 560,00 лева, а към настоящия момент пред
ВОС-610 лв.Сам бащата пред въззивния съд е заявил ,че сега получава 610 лв месечна заплата като *** в
ресторант "***". Съдът не е обвързан от определени максимални размери
на издръжката за дете и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите
на първоинстанционния съдия за изменение
издръжката за двете деца от 2018 г
и увеличаването на същата от 130 на 150 лв за всяко дете, имайки предвид
икономическите условия на живот в
страната и протичащите инфлационни процеси, както и материалните възможности на родителите.
С оглед гореизложеното решението на ВРСъд следва да бъде променено
само в частта за лични контакти на бащата с децата , вместо всеки трети петък от 18 ч. до неделя 18 г
да се замени с всеки първи и трети петък
от месеца от 18 ч до неделя 18 ч.
В останалата част решението следва
да бъде потвърдено.
Предвид частичното уважаване на
въззивната жалба, жалбоподателят следва да заплати на н.К. сумата от 350 лв
разноски за въззивната инстанция, а Н.К. да заплати на жалбоподателя 50 лв по компенсация разноски пред въззивната
инстанция.
Водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение №1051/03.12.2019
г по гр.д.№ 1492/19 г по описа на ВРС, в
частта, в която бащата има право и задължение да взема и връща децата от
адреса на майката в с. ***, общ. ***, ул. ***всяка трета седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта,
до неделята най-късно до 18:00 часа с преспиване и вместо отменената част
ПОСТАНОВЯВА:
- бащата има право и задължение да взема и
връща децата от адреса на майката в с. ***, общ. ***, ул. ***всяка първа и трета седмица от месеца от петък най-рано в
18:00 часа вечерта, до неделята най-късно до 18:00 часа с преспиване.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението на
ВРС в останалата част.
ОСЪЖДА Б.Г.Д., ЕГН ********** да
заплати на Н.Ц.К., ЕГН ********** сумата от 350/триста и петдесет/ лв.,
представляваща направени разноски пред въззивната инстанция съобразно частично уважената жалба.
ОСЪЖДА Н.Ц.К., ЕГН ********** да
заплати на Б.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 50/петдесет/ лв., представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция съобразно частично уважената жалба.
На осн.чл.280 ал.3 т.2 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните, освен в частта за
определената издръжка за децата.
Председател :
Членове: 1/ 2/