№ 3083
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110122582 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу З. Р. С., както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 407.67 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в
гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., абонатен номер 231429, за периода 01.11.2019г.
– 30.04.2021г., както и сумата 16.48 лева за извършено дялово разпределение за
периода 01.03.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.04.2023г., до окончателното изплащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 88.51 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 12.04.2023г., както и сумата 4.11 лева – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.05.2020г. – 12.04.2023г.
Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответника – Мария Н. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №
67, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., абонатен номер 231429, като
ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
1
разпределение, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството му
на наследник на Мария Н. С.. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати описаните суми, ведно със
законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Ответникът – З. Р. С., е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
по основание и размер. Релевира довод за нередовност на исковата молба. Счита, че не са
налице доказателства относно наличието на доставени услуги на претендираната от ищеца
стойност, за изправността на средствата за измерване в абонатната станция в сградата в
режим на етажна собственост, така и не са представени доказателства за законосъобразно
отчитане на показанията на индивидуалните уреди, както и за осчетоводяване на
задълженията. Намира, че индивидуални уреди не са средство за измерване, тъй като не
отговарят на изискванията по § 1, т. 9 от Закона за измерванията, като показателите на тези
разпределители не могат да се считат за стойности на обема на консумираната топлинна
енергия за процесния период, въз основа на които да се определят задълженията за стойност
на топлинна енергия. Посочва, че не са представени доказателства да е извършвана
последваща проверка на топломерите в абонатната станция и на индивидуалните топломери.
Намира, че доколкото не са представени с исковата молба и отчети на показанията за реално
консумираната топлинна енергия в абонатната станция и документи за извършен главен
отчет, не може да бъде установена изразходваната топлинна енергия в сградата и в
процесния имот. Навежда, че приложеното извлечение от сметка не съставлява писмено
доказателство. Оспорва общите условия да са влезли в сила, както и да е налице валидно
сключен и действащ договор с фирмата за дялово разпределение. Релевира евентуално
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя исканите документи и
изразява становище, че в процесния имот са инсталирани уреди за дистанционно отчитане,
поради което имотът не се отчита визуално и не се съставя протокол за неосигурен достъп.
Обяснява се, че абонатът няма радиатори, начислява му се само сградна инсталация и щранг
лира в банята.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от 19.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
17.09.2002г.Решението на ОС на ЕС обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
2
Наличен е също договор, сключен между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.
За изясняване на възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза.
Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се
намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е
редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е
преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за една щранг лира и за сградна инсталация. Същите са изчислявани за всеки
месец по реда на Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г., като вещото лице е констатирало наличие на документи за демонтаж и
монтаж на топломера. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в
приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. и т. 6.9 приложени в Наредба№ 16-334. През процесния
период енергията за отопление е определяна на база един брой щранг лира с мощност 320.30
Вт, като не е начислявана служебна енергия. Отговорено е, че размерът на дължимите суми
по прогнозни фактури е 456.61 лева – главница за потребена топлоенергия. След
изравнителните сметки, вземането възлиза на 407.65 лева главница топлинна енергия и
86.75 лева лихва върху нея.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от представените по делото доказателства, топлоснабдения имот – апартамент №
67, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., е придобит от Мария Н. С. и Иван
Николов Кацаров по силата на заповед № А-0-08-274/26.01.1997г. на основание чл. 100, ал. 1
3
и чл. 102 ЗТСУ. Установява се, че М. Н. К. – разведена, е починала на 21.09.2004г., и е
оставила за наследник своята дъщеря – ответницата З. Р. С..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
4
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Директ“
ЕООД. Доказа се още от експертното заключение, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза
на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явяват установени по основание и размер, след като дяловото разпределение е
осъществявано по изисквания и претендираната стойност отговаря на изчисленията в
заключението.
Заключението дава основание да се заключи още, че имотът е топлоснабден и топломера
отговаря на изискванията, поради което релевираното възражение не се споделя. Освен
това, видно от документите, представени от третото лице-помагач, топломера е с
дистанционно отчитане, в който случай проверка на място не се извършва. Заключението на
вещото лице относно ползваната топлоенергия е в съответствие с тези доказателства, като
топлинна енергия за БГВ не е начислявана.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
5
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Представените по делото доказателства, дават основание на съда да заключи, че
ответникът З. С. в рамките на исковия период е съсобственик на ½ ид.ч. от процесния имот
по силата на придобиването му по реда на наследственото правоприемство. Като собственик
на имота той се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация
София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1
от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК. Противно на възражението, по делото има
доказателства, че общите условия са публикувани и влезли в сила, поради което то не се
споделя.
Доказателства, че ответникът З. С. е собственик на останалата ½ ид.ч. от
топлоснабдения имот не са налични по делото, поради което ищецът следва да понесе
6
последиците от бездействието си.
По делото се възразява, срещу размера на вземането с оглед възражението за изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.11.2019г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 28.04.2023г.
Вземанията, възникнали преди 28.04.2020г. се явяват погасени по давност и възлизат в
размер на 72.08 лева главница за топлинна енергия и 19.90 лева лихва върху нея.
Уместно е да се посочи, че макар вземанията да се основават на общи фактури,
изготвени след годишно изравняване, давността тече по ОУ, а не от датата на издаване на
съответната фактура, тъй като да се приеме обратното означава да се даде възможност на
кредитора сам да изменя началната дата на погасителната давност с издаването на
последващ счетоводен документ, което е недопустимо в правния мир. Погасените по
давност вземания обхващат период на консумация м. ноември 2019г. до м. декември 2019г.
включително, като съобразно текста на общите условия изискуемостта на вземането за м.
януари 2020г. настъпва на 17.03.2020г., т.е. преди посочената по-горе дата, обхваната от 3-
годишния срок. Въпреки това, вземанията не следва да се приспаднат, тъй като по това
време е приложим текста на чл. 3 Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, според който давността се спира. След отпадане прилагането на текста, исковата
молба е била предявена, поради което давността не се счита изтекла.
По този начин, съобразявайки експертното заключение, което при отговора на
въпросите за размера на вземанията и изискуемостта им в посочения от съда период,
вземайки предвид сумите за доплащане/възстановяване, падежа на вземането по общите
условия, съдът приема, че са погасени вземания за периода м. ноември 2019г. до м. декември
2019г. включително.
Погасените по давност вземания обаче не следва да се приспаднат изцяло от
установените за дължими суми съобразно експертното заключение – на 407.65 лева
главница топлинна енергия и 86.75 лева лихва върху нея, а следва да се приспадне ½ част от
тях. Това е така, защото ответникът е собственик на ½ ид.ч. от правото на собственост върху
топлоснабдения имот, ерго дължимите от него суми за предоставените услуги се дължат в
половин размер, а за разликата над него подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Именно по тази причина следва да се приспадне половината част от погасените по давност
вземания, в противен случай ще се погаси вземане, което не се дължи от този ответник и за
7
което е необходимо възражение от другия собственик.
Така общият размер на вземанията след приспадане на ½ част от погасените по давност
суми и съобразявайки квотата на ответника в съсобствеността, възлиза на 167.78 лева –
главница за потребена топлоенергия, 33.42 лева – мораторна лихва върху нея, 8.24 лева –
главница за осъществено дялово разпределение.
За горницата над уважената главницата за потребена топлоенергия от 167.78 лева до
203.82 лева предявеният иск се отхвърля като погасен по давност, както и се отхвърля този
иск за горницата над 203.82 лева до пълния искан размер от 407.67 лева като неоснователен.
Отхвърля се и искът за мораторна лихва върху глваницата за топлоенергия сума за
горницата над уважената част до 43.37 лева като погасен по давност, и за горницата над
43.37 лева до пълния искан размер от 88.51 лева като неоснователен. Отхвърля се искът за
главница за дялово разпределение над уважената част от 8.24 лева над пълния искан размер
от 16.48 лева като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 4.11 лева– лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.05.2020г.- 12.04.2023г. По
тази причина дължима се явява цялата главница за дялово разпределение, доколкото при
липса на падеж и покана, давност не е започнала да тече.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 400.00 лева, от които 50.00 лева
държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно
уважената част от иска /209.44 лева/ са разноски в общ размер на 162.11 лева.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия, лихва върху нея, лихва
върху главницата за дялово разпределение и солидарното осъждане право на разноски имат
ответника. Ответникът З. Р. С. своевременно е претендирала разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 960.00 лева, за които има доказателства, че са платени /л. 192/.
8
Възнаграждението се намалява по релевираното в исковата молба възражение за
прекомерност, тъй като съобразно материалния интерес по делото и неговата фактическа и
правна сложност приложим е текстът на чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ, като възнаграждението с
ДДС възлиза на 480.00 лева. От тях, съобразно размера на отхвърлената част от иска
/307.33/, в тежест на ищеца се възлагат разноски в размер на 285.46 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Р. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 167.78 лева за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 67, находящ се в гр. София,
ж.к. „Хаджи Димитър“, ..., абонатен номер 231429, за периода 01.11.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.04.2023г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия над тази сума до сумата от 203.82 лева като погасен по давност, и
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над сумата от 203.82 лева до
пълния искан размер от 407.67 лева като неоснователен;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата 8.24 лева за извършено дялово
разпределение за периода 01.03.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.04.2023г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за дялово разпределение над тази сума до пълния
искан размер от 16.48 лева като неоснователен;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата 33.42 лева –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
12.04.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия над тази сума до сумата от 43.37 лева като погасен по давност, и
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над сумата от 43.37 лева до
пълния искан размер от 88.51 лева като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.05.2020г.- 12.04.2023г.в размер на 4.11 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. Р. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 162.11 лева – разноски съобразно размера на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., да
заплати на З. Р. С., ЕГН **********, сумата 285.46 лева – разноски в настоящото
производство съобразно размера на отхвърлената част от иска.
9
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК *********, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10