Р Е Ш Е Н И Е
№262356/23.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шести
юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11686 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „А.н.и.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, * срещу О.М.М., гражданин на *, роден на *** г., притежаващ ЛНЧ **********, с адрес: ***, с искане
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите от 255.65 евро – частична претенция,
цялата в размер на 4440 евро, представляваща дължимо посредническо възнаграждение, съгласно сключен
между страните договор от 20.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на предявяване на иска – 18.09.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и 25.56 евро - частична
претенция, цялата в размер на 444 евро, представляваща дължима неустойка за
забава, дължима на основание чл. 9. 1 от договор от 20.06.2017 г. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че на 20.06.20167 г. между страните е сключен
договор, по силата на който
ответникът възлага,
а ищецът се задължава да посредничи при конкретно описан недвижим имот срещу възнаграждение, възлизащо
на 3 % без ДДС от продажната
цена. В изпълнение
на поетите задължения, от страна на служители на дружеството е презентиран конкретния имот, включително и на лицето А. С.,
като на 26.03.2019 г. е организиран и проведен оглед на имота. Твърди се още,
че на 16.05.2016 г., ответникът продава жилището на г-жа С.,
при цена от 148 000 евро. Сделката е сключена след контакт между страните, осигурен
от посредника. До настоящия момент, плащане
на дължимото възнаграждение
за предприетите от изпълнителя
действия, възлизащо
в общ размер на 8683.88 лв., не е извършено. Излага се, също така, че между
страните е уговорена заплащане на неустойка от възложителя, в размер на 1 %
дневно от дължимото възнаграждение, но не повече от 10 %. В предвид периода да
забавата, ответникът дължи неустойка в пълния договорен размер от 10 %, или 444
евро.
Ответникът – О.М.М., чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва факта на сключване на
договора за посредничество. Възразява
срещу изправността на изпълнителя, като продажбата да е осъществена, чрез
посредничеството на ищцовото дружество. В подкрепа на възраженията си излага,
че имота е обявен за продажба и от други агенции, презентиран е и от самия
собственик. Оспорва и твърдението за сключване на сделката поради
контакта с г- жа С., като сочи, че имота е придобит в
съсобственост с още две лица. Последната не е участвала в предварителните
разговори, а се е явила при сключване на сделката. Възразява, че действителната
продажна цена е различна от посочената в документа за собственост. Евентуало,
възразява, че претендираното възнаграждение следва да е съобразено с квотата и
в съсобствеността на жилището. Отправя искане за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258, ал. 1 и чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл.
266, ал. 1 ЗЗД.
С
процесния договор за посредничество, възложителят (в случая ответника)
възлага, а изпълнителят (в
случая посредникът) приема да предприеме
действия изразяващи се в проучване
на пазара, намиране на имоти и предлагане на същите за покупка на възложителя. До колкото се касае за извършване на фактически
действия от страна на посредника, а не на правни такива, то следва да се приеме,
че процесното съглашение съдържа
основните белези на
договора за изработка, респ.
вземането произтича от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за разпределение
на доказателствената тежест
в процеса, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидна облигационна връзка между цедента
и ответника, по която първият е изправна страна и от която е възникнало правото му да претендира
заплащане на търсеното възнаграждение, т. е. търсени на подходящи предложения, реклама, предприемане на огледи на недвижим имот; сключване на последваща
придобивна сделка по отношение на предлагания за продажба имот
между ответника и трето лице; размерът
на възнаграждението; настъпване на падежа на задължението.
В тежест на ответника е да установи
възраженията си: за изправност по договора; за сключване на придобивната
сделка със съдействието на друг брокер; покупка на
имота, при цена, различна от посочената в документа за собственост.
В настоящата хипотеза, безспорно е сключването на договор от 20.07.2017 год. между О.М.М. и „А.н.и.“ АД за посредничество при продажба на недвижим имот – апартамент № 7,
находящ се в *. Видно от
съдържанието на договора (т. 2) от страна на посредника е поето задължение да
предлага имота на потенциални купувачи, да го рекламира, да организира огледи,
да информира продавача за предлагането, да осигури организационното обслужване
на сделката до сключване на окончателен договор. Между страните е постигнато
съгласие за заплащане на възнаграждение на посредника от възложителя, при
продажба на имота, в размер на 3 % без ДДС от продажната цена, но не по – малко
от 600 евро.
На 26.03.2019 г. от служител на
ищцовото дружество – С. Ж., е организиран оглед на имота с лицето А.С.. Този
извод се налага както след преценка на представените писмени доказателства –
договор на обслужване на купувач (л. 10) и регистър на предложените имоти, така
и въз основа на ангажираните гласни доказателства посредством покацанията
на свидетелите Г. Т., С. Ж. и А.С., които
в тази част следва да бъдат кредитирани, като кореспондиращи помежду си, а и с другите
събрани по делото данни, а и отразяващи преки и непосредствени
впечатления. От
същите еднозначно се установява, че огледа е проведен с лицето А.С., доведена
на място от брокера Ж.. Същевременно, в показанията си г- жа Ж. излага, че не е
познавала купувача, до момента на огледа не е посещавала имота, а контакта с
продавача е осъществен от друг служител на агенцията. Последващи огледи не са
предприемани.
Безспорно по делото е, а и се
установява от приобщения НА № *, обстоятелството че О.М. и М.продават на А.С., Е.
Я.и Т.С. жилище - апартамент № *, находящ се в *.
Спорен между страните е въпросът
дали сделката е сключена поради посредничеството на ищцовото дружество. За
изясняване на този въпрос в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства,
посрудством показанията на свидетелите А.С. и Е. Я., кредитирани като
последователни и логични, непротиворечиви и отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицата. От същите се установява, че имота е открит посредством
публикация в сайт за обяви, изясняват се обстоятелствата, обуславящи интереса
за покупката на конкретния имот, проведени от купувачите преговори с продавача
за отбив от цената и за изнасяне на обзавеждането, намиращо се в жилището.
Всичко това не е осъществено със съдействието и посредничеството на служители
на ищцовото дружество. Нещо повече, от коментираните показания се потвърждава
изнесеното от свидетеля Ж. за извършен един единствен оглед, в присъствието
само на А.С..
Сам по
себе си факта на извършването
на един оглед, при това с един от купувачите, не може
да обоснове извод за изпълнение
на възложените с договора от * г. посреднически
услуги. Не е проведено доказване относно
осъществяване на възложените
действия по предлагане
и организира на огледи за имота, както и и за
осигуряване на организационното обслужване на сделката до сключване на
окончателен договор, а и в какво точно се изразяват
тези действия индивидуално
за възложителя. Също така, не са установени
по какъв начин е оказано съдействие на клиента за сключване на конкретната сделка.
Горното налага
извода, че изпълнението на поетите
договорни задължения – предприемане на действия, които
да имат за последица сключване на конкретния договор за покупко- продажба на недвижим имот, не е установено от ищеца, поради което
и за него не е възниквало правото
да претендира заплащане на възнаграждение.
По изложените съображения, се
налага извод за неоснователност на предявения иск за присъждане на сумата от 255.65
евро – частична претенция, цялата в
размер на 4440 евро, представляваща дължимо посредническо възнаграждение,
съгласно сключен между страните договор от 20.06.2017 г, поради което и същия
следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане мораторна неустойка в размер на 25.56 евро, частична претенция, цялата в размер на 444 евро,
дължима на основание чл. 9. 1 от договор от 20.06.2017 г начислено върху
горепосочената главница, за
периода 29.06.2016 год. – 13.06.2019 год.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответинка сумата от 300.00 лева, представляваща
извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.н.и.“
АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, * срещу О.М.М.,
гражданин на *, роден на *** г.,
притежаващ ЛНЧ **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите
от 255.65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента) – частична претенция, цялата в размер на
4440 евро, представляваща дължимо посредническо възнаграждение, съгласно сключен
между страните договор от 20.06.2017 г., на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на предявяване на иска – 18.09.2020 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и 25.56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест цента) - частична
претенция, цялата в размер на 444 евро, представляваща дължима неустойка за
забава, дължима на основание чл. 9. 1 от договор от 20.06.2017 г. на основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.н.и.“ АД, ЕИК:
*, със
седалище и адрес на управление:***, * да заплати на О.М.М., гражданин на *, роден на *** г.,
притежаващ ЛНЧ **********, с адрес: *** сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща
извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване през Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: