Р Е Ш
Е Н И Е
22.01.2020
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
24 октомври 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1012 2019
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.А.Л., с ЕГН *********** ***-0000403/06.08.2019г. издадено от Началник ОО „АА“ Кюстендил. Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя моли НП да бъде отменено, като твърди, че не е извършил процесното нарушение нито от обективна, нито от субективна страна. Счита, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на НП, съдържаща словесно описание на административните нарушения, правната им квалификация и диспозитива на същото, в който са посочени санкционни разпоредби, послужили като правно основание за налагане на административно наказание.
Въззиваемата страна не се представлява в процеса, като в придружителното писмо по преписката началника на ОО „АА“ Кюстендил счита същата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 60, ал.1 от ЗАНН. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
На 25.07.2019 г. в 15.30ч. актосъставителя А.П., на длъжност инспектор при ОО „АА“ гр. Кюстендил в района на автогара Дупница, в присъствие на свидетеля на установяване на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН- К.Б., установили, че жалбоподателят, на датата и часа на проверката, в района на автогара Дупница е управлявал автобус „Мерцедес 0-303“ с регистрационен № КН 5453 АХ от кат. № 3, като извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия от републиканската транспортна схема, видно от маршрутно разписание за автобусна линия Бобов дол-Дупница- Бобов дол, час на тръгване от автогара Дупница 15:00 ч. При проверката е установено следното нарушение: 1. При изпълнение на превоза по автобусна линия всички лица по чл. 2, ал. 1 (превозвач по Наредба № 33 на МТИТС от 03.11.1999 г.) и водачите задължително използват автогарите срещу заплащане съобразно възложеното разписание, като водача не влиза в автогара Дупница; 2. Водачът не е представил на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата; 3. Без контролен талон към СУ на МПС
За установеното органите на АА съставили на жалбоподателят АУАН № 264073/25.07.2019 г. Въз основа на този акт било издадено процесното НП, с което на жалбоподателят за нарушение на чл. 52, ал. 1, изр.1, предл. 2-ро от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева; както и че е нарушен чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – наказание глоба в размер на 10.00 (десет) лева.
Горната фактическа обстановка се доказа от
събраните по делото писмени доказателства. С оглед на така установеното жалбата
се явява частично основателна, поради което по пункт 1 и 2 от НП следва да бъде отменено, а по пункт 32
- следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
Видно от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията процесното и НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Възраженията в жалбата са неоснователни. АУАН е съставен на място в присъствие на нарушителя, последният се е подписал в акта и е получил екземпляр от същия, срещу разписка. Жалбоподателят е разполагал с възможност както да впише обяснения и/или възражения, както в самият акт, така и в последствие – писмено в предвиденият от закона срок, като при предявяване на АУАН е посочил, че има възражения, които ще даде в законния срок, но такива не са постъпили. Актът е подписан от свидетеля Боян Илиев – присъствал при установяване на нарушението. АУАН е съставен по предвиденият ред, форма, от компетентно лице.
Съдът счита,
че обжалваното наказателно постановление № 30-0000403 от 06.08.2019 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”-Кюстендил,
е незаконосъобразно, а жалбата -основателна, поради следните съображения:
В производството по установяване на твърдените административни нарушения и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административно-наказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила.
На първо място са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП е извършено пълно и точно описание на твърдените нарушения, на мястото, където са извършени, както и на обстоятелствата, при които са извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават.
В
конкретния случай мястото на извършване на нарушението не е посочено в НП, където
само е отбелязано „в района на автогара Дупница”. Посочването на
приблизителното място на извършване на административни нарушения в никакъв
случай не може да се приеме за равнозначно на посочване на мястото на
извършване на същото. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН има
императивен характер, поради което изискването за посочване на мястото на
извършване на деянието, е задължително. Непосочването на мястото на извършване
на административното нарушение в процесното НП води до неговата незаконосъобразност
и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество.
По този начин е нарушено правото на защита, тъй като жалбоподателят не би могъл да научи в извършването на какви именно нарушения е обвинен, тъй като такива, конкретно индивидуализирани, липсват, къде са извършени и въз основа на какви доказателства, поради липса на описани такива в НП.
На второ място в процедурата по издаване на процесния АУАН е нарушен регламента по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
На жалбоподателят е връчен е нечетлив екземпляр от акта, което възпрепятства възможността му да се запознае подробно със съдържанието му и да разбере за какви нарушения е привлечен към отговорност.
Невъзможността да се установи описаната в АУАН фактическа обстановка, поради нечетливост на същия, следва да се приравни като правна последица на невръчване на препис от акта на нарушителя.
Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и т. 11 от Постановление №10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него (така напр. решение № 93/29.04.2015 г. по КАНД № 76/2015 г. на Административен съд-Кюстендил).
По отношение на установеното нарушение на
чл. 52, ал. 1, изр.1, предл. 2-ро от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
В т. 1 на наказателното постановление е налице противоречие между мотиви, правна квалификация и санкция на нарушението, поради което е нарушен материалния закон.
За нарушение на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ (Наредбата) е наложена санкция по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, вместо тази по чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр.
С неправилното приложение на санкционната норма, АНО е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на опорочената т. 1 на НП. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен закона, който е трябвало да бъде приложен. В този случай, с оглед формалния характер на административно-наказателното производство, не е от компетентността на съда да извърши преквалификация и приложение на законосъобразната санкция. Недопустимо е при съдебен контрол, съдът да извежда волята на АНО по метода на тълкуването и в този смисъл да замества органа в неговата дейност по вземане на решение за налагане на съответното наказание при констатации за извършено нарушение при виновно поведение.
3. Не се доказа, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на административно наказание на жалбоподателя.
От изяснените по делото факти и анализа на събраните данни посредством гласните доказателствени средства и писмените доказателства се установява, че влизането в Автогара-Дупница и заверяването на пътен лист на водач, ангажиран към даден превозвач, се извършва след заплащане на съответната такса от страна на последния по сключен договор с дружеството, стопанисващо и управляващо автогарата. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредбата е визирано, че при изпълнение превози по автобусни линии водачите задължително използват автогарите срещу заплащане като от текста на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, че собствениците на автогарите задължително прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, престой, за предоставяне право за продажба на билети и извършване на други услуги, става ясно, че задължението по заплащане на тези такси е на превозвача, а не на шофьорите. При неизпълнение на същото, установено и от показанията на разпитаните свидетели, кореспондиращи с изложеното от жалбоподателя във въззивната му жалба, водачите не се допускат в автогарата и респ. няма как да влязат и да представят пътния лист, за да бъде заверен. Жалбоподателят пояснява в жалбата си, че на процесната дата въобще не е влизал в Автогара-Дупница, а е спрял отвън, защото превозвача ЕТ "Румяна Николова-Даци-Р“ не бил изпълнил вмененото му по закон задължение. Отделно от това, изпълнявал писмена заповед на превозвача (представена по делото), която му забранявала да влиза в автогарата. (Със Заповед № 7/07.07.2019 г. управителят на превозвача ЕТ „Румяна Николова-Даци-р“-гр. Бобов дол е разпоредил, считано от 07.07.2019 г. до второ нареждане, водачите извършващи обществен превоз на пътници по линиите: „Бобов дол-Дупница-Бобов дол“ да не влизат в Автогара-Дупница. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта срещу подпис. Тази заповед е била задължителна за ППС и шофьорите на превозвача. Изрично в заповедта било упоменато, че за неспазване на заповедта, водачите на МПС подлежат на дисциплинарни и имуществени санкции. Цитираната заповед е отменена със Заповед № 8/02.10.2019 г., считано от 03.10.2019 г. Съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство за обществен превоз по автобусни линии, който не спира на определените спирки, включително в автогарите и автоспирките, или който откаже да превози лице, притежаващо издаден по съответния ред превозен документ, се наказва с глоба 300 лв. Съгласно чл. 52, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от Наредбата при изпълнение на превози по автобусни линии всички лица по чл. 2, ал. 1 и водачите задължително използват автогарите и автоспирките съобразно възложеното им разписание. Отговорността по чл.52, ал.1 от цитираната Наредба е за лицата по чл.2, ал.1 от същата, между които въззивния жалбоподател не попада. Това е така, защото категорията лица по чл.2, ал.1 от Наредба №33/1999 г.,за които се отнася задължението за спазване на маршрутното разписание на дадена автобусна линия по чл.52, ал.1 от тази Наредба са "физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия и други документи..." Жалбоподателят Л. е физическо лице, но не е търговец и не притежава лицензия за извършване на обществен превоз на пътници по съответната автобусна линия гр. Бобов дол- Дупница- гр.Бобов дол, издадена от кмета на община- Дупница. Лицензията за превоз на пътници се издава на търговци - превозвачи, които въз основа на конкурс по Наредба №2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, спечелят правото да извършват такъв обществен превоз по съответната автобусна линия и на база утвърдено маршрутно разписание от кмета на съответната община. От изложеното следва, че жалбоподателят не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, заради нарушението на чл.52, ал.1 от Наредба №33/1999 г. Такъв субект се явява превозвача-търговец /физическо или юридическо лице/, който притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници. В случая не е установен този субект, но е установено, че шофьора на автобуса няма задълженията по чл.52, ал.1 от Наредбата. Поради това и същия не е извършител на инкриминираното административно нарушение.
По отношение на нарушението на чл. 57, ал. 3
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредбата „В автогарите се осъществява контрол и отчетност за изпълнение на разписанията по автобусни линии. За всеки започващ, преминаващ или завършващ в автогарата курс длъжностно лице от автогарата вписва в пътния лист фактическото време на пристигане и/или тръгване на автобуса и го заверява с подпис и печат.“ Деянието е безспорно извършено и не се отрича авторството му, но е налице обстоятелство, което изключва умисъла в жалбоподателя, за да го превърне в нарушение. Това обстоятелство е посочената по-горе заповед на управителя на фирмата превозвач, в което жалбоподателя работи. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно чл. 16 от НК, не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Съвсем ясно в настоящото производство е, че заповедта на управителя на ЕТ „Румяна Николова-Даци-Р“-гр. Бобов дол е неправомерна, но е и задължителна за водачите на автобуси, работещи във фирмата, тъй като е обвързана при неизпълнение с дисциплинарни и финансови наказания. Процесният случай разкрива признаци, сходни с тези на чл. 25 от ЗАНН, уреждащ случаите на изпълнение на неправомерна служебна заповед, при които обстоятелства законът предвижда, че деянието не е виновно извършено. Не може да се очаква от жалбоподателя, в качеството му на служител на превозвача, да откаже да изпълнява трудовите си функции, а последния да не извършва значимия обществен превоз на пътници по линията, тъй като тези трудови функции при неизпълнение са обвързани с дисциплинарни и финансови наказания. При това положение деянието не съставлява нарушение, тъй като не е извършено виновно на основание чл. 11 от ЗАНН, във връзка с чл. 16 от НК.) По тази причина е отпътувал и с незаверен пътен лист, като именно последното е констатирано от контролните органи при пътната проверка. Намирам, че извършваното в практиката плащане от водачите на автобусите за влизане в автогарата, за да могат да заверят пътните листи и съответно да не бъдат санкционирани, представлява прехвърляне на отговорност от страна на превозвача, чието бездействие е в разрез със задължителните изисквания на закона. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира изискване наличието на вина. В административнонаказателното производство не се доказа по категоричен начин наличието на субективния елемент, дори напротив - жалбоподателят добросъвестно е изпълнил заповедта на превозвача и не може да носи отговорност за това, че не е влязъл в Автогара-Дупница и за липсата на печат върху пътния лист. Изпълнителните деяния по повдигнатите в АУАН нарушения не са осъществени, тъй като водачът на обществен превоз не е имал обективна възможност да влиза и излиза в обсега на процесната автогара, респ. да заверява пътния лист, поради неуредени облигационни отношения между превозвача и собственика на автогарата. Този въпрос от фактическа страна не е спорен. След като не е било налице тръгване и пристигане в съответната автогара, очевидно не е бил попълнен и съставът на повдигнатите обвинения по чл. 52, ал. 1 и чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ. Съгласно цитирания текст на чл. 57, ал. 3 от Наредбата "водачите предоставят на длъжностното лице пътния лист при всяко пристигане и тръгване от автогарата". Фактическият състав на повдигнатото обвинение, респ. на хипотезата на приложената санкционна разпоредба, изисква заверяване и подпечатване на пътния лист при всяко влизане и излизане от съответната автогара. Т.е. водачът на обществен превоз, в изпълнение на маршрутното разписание, при тръгване от дадена автогара следва да предостави пътния лист за обработка. Обективно, при конкретната обстановка, водачът не е тръгнал и не пристигал в процесната автогара, по който факт по делото не се спори. Съгласно маршрутното разписание, представено по делото, жалбоподателят не е имал задължение да влиза и да тръгва от Автогара-Дупница. Маршрутното разписание е: гр. Бобов дол-гр. Дупница-гр. Бобов дол, но в него не е посочено пристигане и тръгване от Автогара-Дупница. След като санкционираното лице не е тръгнало от съответната отправна точка съобразно маршрутното разписание, то той не би могъл да осъществи и вмененото му задължение да представи пътния лист за обработка при тръгване, респ. при пристигане в обхвата ѝ.
По отношение административното нарушение чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като не е носел със себе си контролният талон към свидетелството за управление на МПС, жалбоподателят е нарушил задължението си по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Предвид на това правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП със санкцията предвидена в закона – глоба в размер на 10 лева.
Предвид горното се налага извода, че процесното НП по т. 3 е издадено при спазване на процесуалният и материален закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а по отношение на т. 1 същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
30-0000403/06.08.2019г. издадено от Началник ОО „АА“ Кюстендил, с което на Г.А.Л.,
с ЕГН *********** *** за нарушение на чл. 52, ал. 1, изр.1, предл. 2-ро от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста)
лева, както за нарушение на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ, и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр е
наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 30-0000403/06.08.2019 г., издадено от Началник ОО „АА“ Кюстендил, с което на Г.А.Л., с ЕГН *********** *** е наложено административно наказание на на основание чл.183, ал.1, ал.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде
обжалвано пред Административен съд Кюстендил в 14-ет дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: