Решение по дело №933/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на К. А. И. против Решение № 2657/21.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Сочи, че съществува заплаха за живота и сигурността му. Позовава се на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 5 от Квалификационната директива. Моли за отмяна на акта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят К. А. И., редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен с пълномощно от 05.05.2025 г. процесуален представител.

Чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на оспореното решение. Счита настоящото производство за допустимо, но моли за отмяна на Отказът на председателя на ДАБ при МС, тъй като същият бил неправилен. Налице била реална опасност за живота на К. И. и същият отговарял на всички изисквания за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - [област], редовно призовани, излага становище, че решението е законосъобразно.

Административен съд - [област], като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 29.10.2024 г. К. А. И. от [държава] е поискал международна закрила в [държава]. Кандидатът е регистриран като К. /собствено/ А. /фамилно/ И. /бащино/ от  пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл. *, [ЛНЧ], народност – *, религия: м*, семейно положение – [семейно положение].

На 19.02.2025 г. е проведено интервю с К. А. И.. Напуснал [държава] нелегално за [държава] м. [община] 2024 г., където останал една седмица. Влязъл нелегално в [държава] през октомври 2024 г., когато на път за [населено място] бил задържан от властите.

Напуснал [държава] заради войната и защото бил търсен за отбиване на военна служба от редовната армия. Неколкократно бил търсен през 2018 г., за да отбива военната си служба, чрез призовка дадена на баща му , но той не се явил. Притеснявал се да не го потърсят отново. Съобщил, че в края на 2014 – началото на 2015 г. домът му бил разрушен от силен взрив и съпругата му претърпяла спонтанен аборт от уплаха. Тогава се установил на [жк], като през 2018 г. също твърди, че бил свидетел на военни действия в родния му град. Заради това и фактът че икономическото положение на страната било много лошо и желалел да се установи в [държава], където се живеело лесно и била мирна и спокойна държава.

В интервюто същият не сочил да е имал проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, нито с официалните власти. Не е бил арестуван или съден. Не членувал в политическа партия или организация. Не сочи да е било оказвано насилие, или да са били отправяни заплахи.

На 17.01.2025 г. е постъпило становище от Директор на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в [държава] на лицето, регистрирано К. А. И., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справка от 24.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 2657/21.03.2025 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на К. А. И..

Решението е връчено на адресата му на 02.04.2025 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на К. А. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност това становище е задължително за органа, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в [държава] на лицето К. А. И., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба органът изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, а и молителят се подписва под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното, няма възражения по него и няма какво да добави /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. В този смисъл не са основателни възраженията на жалбоподателя, че всъщност интервюиращият не е възприел правилно разказаната бежанска история.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя К. А. И. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - И. /бащино/ и А. /фамилно/, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - К. А. И., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай К. А. И. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход. Не са заявени от него конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Не представляват такива обстоятелства, че бил търсен от редовната армия, за отбиване на военната си служба в армията, тъй като нито представя удостоверяващи ги доказателства, нито може да се установи причинно-следствената връзка между осъществяването им /преди 6 години, през 2018 г./ и напускането на страната по произход /2024 г./. Не представлява основание и само по себе си фактът, че не е отбил военна служба. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже както в административното, така и в съдебното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на [държава]. В конкретния случай жалбоподателят не твърди да е търсен за включването му в активни военни действия и не представя доказателства, вкл. и, че ако се върне в [държава], ще бъде призован. Молителят не бил политически ангажиран, арестуван или осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на държавата си по произход са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. В този смисъл за жалбоподателя не е приложим чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, той е напуснал [държава] заради войната, като въпреки това, видно от изявлението му и отразеното в приложението към регистрационния лист съпругата и детето му, родителите му и четирите му сестри, са останали да живеят в [държава]. Напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от предимно икономически и личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на К. А. И., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. Молителят не изразява намерения за завръщане в [държава], което в противоречие на отношенията между дете и родител, между съпруг и съпруга. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между [държава] и [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо К. А. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело [Наименование]/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в страната по произход [държава] се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в посока подобрение на условията на живот и безопасност, не е наличен въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува вероятност да генерира общ риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ /не представляват такива сочените от жалбоподателя за осъществени военни действия в района около родното му село, тъй като липсват доказателства, от които да се установи, че са се осъществили безспорно, нито се представят доказателства за твърдените като осъществени такива преди 8-10 години/, поради което и оспореният акт е издаден с оглед фактическата обстановка, която е установена от административния орган. В действителност, преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в [държава], но молителят, не е заявил по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера, вкл. и доколкото семейството му остава да живее в [държава]. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо К. А. И., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. В някои медии се публикуват материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и [държава] е обявила отварянето на граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, [интернет адрес] и др./. Появили са се новини за образувани опашки по границата между [държава] и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, [държава], [държава], [държава] и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. [държава], като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появяват и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу [държава], свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от [държава], както и, че от страна на [държава], която играе ключова роля при възстановяване на разрушената страна, е направено изявление за превръщането на [държава] в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като [държава] предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на [държава]. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на [държава], че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. С. Е., DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на [държава] са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на [държава] е временна.

Горното се потвърждава и от представената справка вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство; новите власти на [държава] обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; подписана е декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в [държава], като има данни и за около 1,05 млн. вътрешно разселени лица, които са се завърнали в домовете си; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на ГКПП, продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове – хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на [държава], за които сочат справките от 08.04.2025 г. и 29.01.2025 г. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 29.01.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетата в открито съдебно заседание като писмено доказателство справка от 08.04.2025 г. и 14.03.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация.Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Административният орган е формирал волята си въз основа на сходна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, за които се сочи и в справката МД-02-60, тъй като тази криза не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за К. А. И. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че [държава], през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че К. А. И. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от икономически и личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

Жалбоподателят, доколкото твърди, че е избягал от военна служба поради неприязън към нея или от страх от сражения, то той не е бежанец по смисъла на глава V от цитирания Наръчник. Същият не сочи други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Този извод не се променя от представената по делото справка от 13.02.2025 г., съдържаща информация за кюрдската армия и начини за мобилизиране. Видно и от справка МД-02-160 се установява, че в [държава] се обявява амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Б. А., че животът на войниците е в безопасност и те не трябва да бъдат нападани, че военният персонал, призован за задължителна служба, се явява в центрове за уреждане на статута си, както и, че в общодостъпните източници не се съдържат данни за новообранци от сирийската армия, които биват изпращани в конфликтни зони, където се водят военни действия.

Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в [държава] от началото на месец декември 2024 г., че Агенцията за бежанците на ООН очаква завръщането на един милион сирийски бежанци в страната през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед бежанска история на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични причини.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на К. А. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – [област]

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. И. против Решение № 2657/21.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на [държава], чрез Административен съд - [област].

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.