Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
Б., 27.10.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
секретаря-Таня Бончева,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 680 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.213, ал.
1, изр. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
ЗК”Л. И.”АД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.”Ч. в.”№*, с ЕИК:*********, чрез пълномощник
юрисконсулт Х.Д.,*** с адрес:Б., пл.”О.”№*, да заплати сумата-главница от
696.10лв./шестстотин деветдесет и шест лева и 10 стотинки/, представляващи
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
щета № 2211-1261-12-403795 по имуществена застраховка ”Каско” на МПС по застрахователна
полица № 93001210004393/06.04.2012г. за причинени имуществени вреди на МПС при
реализирано ПТП на 17.05.2012г. следствие на преминаване в необезопасена дупка
на пътното платно, намиращо се в Б., ул.”Х. А.” след 13-14 блок, стопанисвано
от ответника, ведно със законната лихва върху сумата-главница, считано от
05.05.2017г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 212.57лв./двеста
и дванадесет лева и 57 стотинки/, представляваща лихва за забава върху горната
главница за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2016г., както да заплати и
направените по делото разноски съгласно приложен списък за разноските по чл.80
от ГПК /л.31/.
В с.з.
ищецът редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище
с вх.№4473 от 07.07.2017 година, чрез процесуалния си представител юрк.Д., с
което заявява, че поддържа така предявените искове.
ОТВЕТНИКЪТ-Община Б.,
чрез пълномощник юрк. Н.В.Н./пълномощно от 11.01.2017г.-л.29/, е направил възражение
по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3723 от 12.06.2017г. в
предвидения в закона срок.
В писмения си отговор ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че от приложените писмени
доказателства не може да се установи размера на сумата, заплатена от ищеца като
обезщетение. Заявява, че причина за ПТП е поведението на водача на увредения
автомобил с оглед неспазването на правилата за движение по ЗДвП. Моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
В с.з.
ответникът, чрез процесуалния си представител юрк.Н. оспорва исковете и
поддържа направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.05.2012г. в 15.20 часа в Б., при движение по ул.“Х. А.“ след 13-14 блок, автомобил марка ”БМВ” модел „330Д“ с ДК№ ********, собственост на С. Н. С., управляван от А.Р.Д., реализира пътнотранспортно произшествие като попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, запълнена с вода, вследствие на което МПС е увредено, както следва: предна броня, преден десен калник и подкалник, десен праг на купето-задна част, предна дясна джанта и преден десен носач от окачването на предното колело.
Описаната по-горе дупка /откъртена част от асфалтовото покритие/ запълнена с вода е разположена върху дясната част/лента/ на пътното платно на улицата и преминавайки през нея е налице пропадане на дясната предна част на автомобила в дупката като скоростта е била до ограничената за населено място 50км/ч и са настъпили уврежданията на автомобила.
Горните факти се установяват от приложените писмени доказателства-протокол за ПТП № 1300813 от 17.05.2012г., съставен в 16.30 часа, копие от регистрационен талон, копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, както и от приетата съдебно-автотехническа експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице-инж.Т.Г. и показанията на разпитания по делото свидетел А.Р.Д., който е управлявал увреденото МПС в резултат на ПТП.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.Г., не оспорена от страните, е отразено, че дупката/две дупки/ се намира изцяло върху пътното платно по посока на движение на автомобила, която при движение не се вижда, тъй като е запълнена с вода. Сега при огледа на мястото дупките са запълнени с асфалт.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-застрахователна полица, се установява, че за описания по-горе автомобил има сключена застраховка „Каско” на МПС с валидност от 07.04.2012г. до 06.04.2013г. между собственика-С. Н. С. и ЗК„Л. И.”АД като има застрахователна полица № 93001210004393. От останалите приложени писмени доказателства-копия от талон за оглед на автомобил, уведомление за настъпило застрахователно събитие от застрахования, регистрационен талон, сравнителна експертиза, експертиза по щета, доклад по щета, фактура, платежно нареждане, се установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско” е възстановил претърпените вреди в натура, тъй като е предприето възстановяване на щетите със заплащане на сумата от 686.10лв. на собственика на автомобила Станимир Съйков на 19.06.2012г.
Приложено е копие от регресна
покана, изпратена от ищеца до ответника, получена на 14.03.2013г. за заплащане
на сумата от 686.10лв.
Съгласно изчисляване с онлайн
калкулатор на законната лихва за забава върху сумата от 686.10лв. за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2016г. е
в размер на 212.57лв.
Ответникът не е представил
доказателства за плащане на горните суми, предмет на исковете до момента.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца
в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените обективно
съединени искове са с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
са допустими.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ във връзка с чл.49 от ЗЗД за сумата-главница от 696.10лв. е основателен и следва да се уважи изцяло, по следните правни съображения:
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Отговорността на Община Б. следва да бъде ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 17.05.2012г. в Б., настъпило при преминаване на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, запълнена с вода, поради неизпълнение на задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на ул.”Х. А.“ след 13-14 блок в Б., която се намира в рамките на града, т.е. в урбанизираната територия. Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответната община за републиканските пътища в границите на града. Съдът приема, че ПТП е станало на улица, чието стопанисване е възложено на общината, в случая ответната община. Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф 1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка на пътното платно за движение е препятствие на пътя, което създава опасност за движението, който според приетата САТЕ на в.л. инж.Г. е била изцяло върху пътно платно. Съдът приема, че същата представлявал препятствие по смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми след като се намира върху пътното платно, а не извън него.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната община за своевременно отстраняване на препятствието чрез попълване на дупката с асфалт, за сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ безопасността му.
От приложения протокол за ПТП№ № 1300813 от 17.05.2012г., който представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, която ответникът не е оборил по делото, показанията на св.Д., които съдът кредитира като непосредствени и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства и приетата САТЕ на в.л. инж.Г. се установява, че на общинския път в Б., който се стопанисва от ответника, на 17.05.2012г. е имало дупка на пътното платно, запълнена с вода, поради което при движение управляваният от св.Д. автомобил е пропаднал в дупката на пътя, от което са последвали повреди за автомобила. Това, че протоколът за ПТП е изготвен 60 минути след ПТП и актосъставителят не е свидетел-очевидец на ПТП не опровергават механизма на настъпване на ПТП, приет по делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е доказано, че причина за ПТП е дупката върху пътното платно за движение, за която няма видимост при управление на автомобила, за това, че е запълнена с вода.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е възстановил са в размер на 696.10лв. като съдът взе предвид заключението на САТЕ на в.л. инж.Г.. Събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ на в.л. инж.Г. за механизма на ПТП и най-вероятната причина за последното, обсъдени от фактическа страна, дават основание за извод, че инцидентът е настъпил вследствие на описаното по-горе пропадане на автомобила в дупката на платното и невъзможността за възприемане на препятствието от управляващия автомобила, както и за адекватна реакция с оглед избягване на вредоносния резултат. В този смисъл са неоснователни като недоказани възраженията на ответника, че водачът на увреденото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел с несъобразена скорост, както и че е следвало да избегне пропадането на пътя.
Съгласно установеното по делото водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия. Горното се установява от заключението на така приетата САТЕ на в.л. инж.Г. и отразеното в Протокола за ПТП, който представлява официален документ съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му-по установените форма и ред. С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-дупка, запълнена с вода на пътното платно и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за възприемането му от водача и съответно за адекватна реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил длъжен да се съобрази с дупката на пътя му и съответно не е могъл да я избегне.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответната община по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди на застрахования автомобил.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият главен иск е регресен.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право. Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ. Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
С оглед на горното установяването на вземането по регресният иск следва да бъде уважен изцяло като ответникът е длъжен да репарира процесната сума, представляваща възстановени от него вреди на увреденото лице-С. С., като с факта на това плащане на стойността им, ищцовото дружество по силата на чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ се е суброгирало в правата на това увредено лице, които то има срещу ответника.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи иска за сумата от 212.57лв., представляваща лихва за забава върху главница от 696.10лв. за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2016г., тъй като се уважава главния иск, установи се, че ответникът е в забава, тъй като преди предявяване на иска е бил поканен писмено от ищеца съгласно приложената регресна покана, получена от ответника на 14.03.2013г. да плати процесната сума-главница, което не е сторено и до момента. Размерът съдът определи съгласно онлайн калкулатор.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница, считано от деня на предявяване на иска-05.05.2017г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, имайки предвид приложения списък за разноски по чл.80 от ГПК, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 310лв., включваща платена държавна такса /100лв./, депозит за вещо лице/100лв./ и свидетел/10лв./, юрисконсултско възнаграждение /100лв./.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Б. с
адрес:Б., пл.”О.”№* да заплати на Застрахователна компания ”Л. И.”АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Ч. в.”№*, с ЕИК:*********
сумата-главница от 696.10лв./шестстотин
деветдесет и шест лева и 10 стотинки/, представляващи заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
2211-1261-12-403795 по имуществена застраховка ”Каско” на МПС по
застрахователна полица № 93001210004393/06.04.2012г. за причинени имуществени
вреди на МПС при реализирано ПТП на 17.05.2012г. следствие на преминаване в
необезопасена дупка на пътното платно, намиращо се в Б., ул.”Х. А.” след 13-14
блок, стопанисвано от ответника, ведно със законната лихва върху
сумата-главница, считано от 05.05.2017г.
до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 212.57лв./двеста и дванадесет лева и 57 стотинки/, представляваща
лихва за забава върху горната главница за периода от 14.03.2013г. до 14.03.2016г.,
както да заплати и
сумата от 310лв./триста и десет лева/ за
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/