Р
Е Ш Е
Н И Е № 260797
гр. Пловдив 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет
и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д.
№ 579 по описа на 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №260003/14.01.21г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с.
постановено по гр. д. № 305/2020г., с което се отхвърлят предявените от Д.С.С. *** с ЕГН ********** искове за осъждането на военно формирование 34750
град Карлово, представлявано от Командира на военно формирование 34750 град
Карлово - бригаден генерал Д.Д., да му заплати по банкова сметка ***, сумата общо
от 2 287.25 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение
за заемане на вакантна длъжност за периода от 29.10.2018г. до 10.05.2019г., на
основание чл. 216 от ЗОВСРБ, ведно с мораторната лихва върху претендираната
главница общо в размер на 183.86 лева, дължима за периода от 26.10.2018г. до
18.12.2019г. и сумата общо от 11 422.30 лева, представляваща неизплатена
част от обезщетението при освобождаване от служба по реда на чл. 227 от ЗОВСРБ
към 10.05.2019г., ведно с мораторна лихва за закъсняло плащане върху
претендираната главница от датата на изискуемостта - 10.06.2019г. до завеждане
на исковата молба в съда -18.12.2019г. в размер на 609.19 лева, като
неоснователни.
Жалбоподателят Д.С.С. с ЕГН ********** моли съда до отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна военно формирование 34750 гр. Карлово счита обжалваното решение
за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът
установи следното:
Ищецът, тук въззивник, претендира
заплащане на сумата от 2 287.25лв. представляваща допълнително
възнаграждение при временно изпълнение на вакантна длъжност по чл. 216, ал.1 от
ЗОВСРБ за периода 29.10.2018г. – 10.05.2019г., ведно с мораторна лихва в размер
на 183лв., както и сумата 11 422.30лв. представляваща неизплатено част от
обезщетение при освобождаване от служба по реда на чл. 227 от ЗОВСРБ към
10.05.2019г., ведно с мораторна лихва от 10.06.2019г. до 18.12.2019г. в размер
на 609.19лв.
Относно обезщетението
по чл. 216, ал.1 от ЗВСОРБ: За да отхвърли този иск районният съд е приел, че
не е представена заповед за временното изпълняване от капитан Д.С.С. на
вакантната длъжност, каквото е и основното възражение на въззиваемата страна.
Със Заповед № 3 – РД – 396/12.10.2018г. на командира
на 61-ви самоходен артилерийски дивизион е заповядано капитан В. да
сдаде длъжността „***“ и числящите му се ДМА и МЗ на капитан Д. С. С., който
към този момент е „***“ в същото военно формирование. В изпълнение на тази
заповед е извършено сдаването на длъжността, за което е съставен нарочен Акт рег.
№ 3 – 1574/29.10.2018г.,подписан от сдаващия и приемащия длъжността и
петчленната комисия за контрол и проверка, определена със Заповед № 3 – РД –
396/12.10.2018г. Следователно последно посочената заповед е основанието, на
което капитан Д.С. изпълнява длъжността „***“ и същевременно е основание
съответния военнослужещ да получи допълнителното възнаграждение по чл. 216,
ал.1 от ЗОВСРБ, което според неоспореното първоначално заключение на съдебно
счетоводната експертиза с вещо лице Р.М. възлиза на 2 084.81лв. за периода
29.10.18г. – датата на фактическото приемане на длъжността до 09.05.19г. –
датата на отчисляване от списъчния състав на военно формирование 38640, а
мораторната лихва върху това обезщетение за периода 29.10.18г. – 09.05.19г.
възлиза на 178.73лв., в които размери исковете са основателни и следва да се
уважат като сумата по главницата ще се присъди със законната лихва от завеждане
на делото – 19.12.19г. до окончателното ú изплащане.
Относно
обезщетението по чл. 227, ал.1 от ЗВСОРБ: Капитан Д. С. е освободен от
военна служба със Заповед № ЗЛС - 22/09.05.2019г. считано от 10.05.2019г.,
в която е посочено да му се изплати еднократно парично обезщетение на основание
чл. 227, ал.1 и ал.2, чл. 228, ал.1, чл. 234 и чл. 235 от ЗОВСРБ в размер на
5 108.16лв.
Тук спорните въпроси са: следва ли в базата на
обезщетението по чл. 227, ал.1 от ЗВСОРБ да се включи и възнаграждението по чл.
216, ал.1 от ЗОВСРБ и налице ли е последващо освобождаване от военна служба по
смисъла на нормата на чл. 227, ал.2 от ЗОВСРБ при издаването на Заповед № ЗЛС –
115/20.06.2016г. на командира на военно формирование 22180, с която капитан С.
е отчислен от списъчния състав считано от 21.06.2016г. и му е изплатено
обезщетение в размер на 15 брутни месечни възнаграждения от 20 640.75лв.,
която заповед е отменена от ВАС.
На първия въпрос следва да се отговори отрицателно,
тъй като в нормата на чл. 234, т.2 от ЗОВСРБ са изброени видовете
възнаграждения, които следва да се включат в базата за определяне на
обезщетенията по ЗОВСРБ. В посочената норма възнагражденията имат постоянен
характер, а възнаграждението по чл. 216, ал.1 от ЗТВСРБ няма такъв и затова то
не следва да се взема предвид при определяне базата на възнаграждението по чл.
227, ал.1 от ЗОВСРБ.
По втория въпрос: Както се посочи Заповед № ЗЛС –
115/20.06.2016г. на командира на военно формирование 22180 е отменена с решение
на Върховния административен съд и със Заповед на министъра на отбраната № КВ –
503/01.12.2017г. капитан Д. С. е възстановен на предишната длъжност. На
31.07.2016г. обаче на к-н С. е изплатено обезщетението по заповедта от
-стр.3 от решение по в. гр. д. №579/21г. на ПдОС-
20.06.2016г.
в размер от 20 640.75лв., а със заповедта от 09.05.2019г., с която
жалбоподателят е отчислен от списъчния състав на военното формирование считано от
10.05.19г. е определено обезщетение по 227, ал.1 от ЗОВСРБ от три брутни
месечни възнаграждения в размер от 5 108.16лв., като е отчетено
обстоятелството, че на к-н С. е изплатено със Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016г.
останалата част от същото обезщетение за общо 18 прослужени години.
С отмяната от съда на Заповед № ЗЛС –
115/20.06.2016г. е заличено с обратна сила освобождаването от военна служба,
извършено със Заповед № ЗЛС – 115/20.06.2016г., а това означава, че извършеното
със № ЗЛС - 22/09.05.2019г. отчисляване от списъчния състав на военното
формирование не е последващо освобождаване от военна служба по смисъла на
нормата на чл. 227, ал.2 от ЗОВСРБ. Ето защо за определяне на обезщетението при
освобождаване от военна служба следва да се взема получаваното към датата на
освобождаването на военнослужещия от военна служба, която в случая е
09.05.2019г., а то според заключението на вещото лице е в размер на 1702.72лв.
– л. 115 от делото на ПдРС. Осемнадесет кратния размер възлиза на
30 648.96лв., от който следва се приспадне (прихване) полученото вече
обезщетение през м. юли 2016г. в размер от 20 640.75 лева или остатъка от
10 008.21лв. е размерът на дължимото обезщетение определен към 09.05.19г.,
до който размер този и е основателен и следва да се уважи, като сумата се
присъди ведно със законната лихва от завеждане на делото 19.12.19г. до
окончателното изплащане на сумата, както и с мораторна лихва за периода 10.06.19г.
– 18.12.19г., който размер служебно изчислен възлиза на 533.77лв.
Изложеното налага извода, че решението на районния
съд следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени исковете до размерите
от 2 084.81лв. главница по иска по чл. 216, ал.1 от ЗОВСРБ и 178.73лв.
лихви, както и да размера от 10 008.21лв. главница по иска по чл. 227,
ал.1 от ЗОВСРБ и лихви от 533.77лв. и
вместо това се постанови друго, с което се уважат исковете в указаните размери,
а в останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемата страна дължи
разноски на жалбоподателя в размер на 1 324,50лв., а въззивинкът
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да заплати на въззиваемата
разноски в размер на 23.40лв., а
на
Пловдивския окръжен съд по сметка а бюджета на съдебната власт дължи държавна
такса в размер от 512.22лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №260003/14.01.21г. на Карловския районен съд, І-ви гр. с.
постановено по гр. д. № 305/2020г. в частта, с която се отхвърлят предявените от Д.С.С. *** с ЕГН ********** искове за осъждането на военно формирование 34750
град Карлово, представлявано от Командира на военно формирование 34750 град
Карлово - бригаден генерал Д.Д., да му заплати по банкова сметка ***, на неизплатено
допълнително възнаграждение за заемане на вакантна длъжност за периода от
29.10.2018г. до 10.05.2019г., на основание чл. 216 от ЗОВСРБ до размера от 2 084.81лв., ведно с мораторната лихва върху претендираната
главница до размера от 178.73 лева, дължима за периода от 26.10.2018г. до
18.12.2019г. и обезщетение при освобождаване от служба по
реда на чл. 227 от ЗОВСРБ към 10.05.2019г. до размера от 10 008.21 лева, ведно с мораторна лихва за закъсняло плащане
върху претендираната главница от датата на изискуемостта - 10.06.2019г. до
завеждане на исковата молба в съда -18.12.2019г. до размера от 533.77 лева, като неоснователни и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА военно формирование
34750 град Карлово, представлявано от Командира на военно формирование 34750
град Карлово - бригаден генерал Д.Д., да заплати на Д.С.С. *** с ЕГН ********** сумата от
2 084.81 (две хиляди и осемдесет и
четири лева и осемдесет и една стотинки) по банкова сметка ***а неизплатено допълнително
възнаграждение за заемане на вакантна длъжност за периода от 29.10.2018г. до
10.05.2019г., на основание чл. 216 от ЗОВСРБ, ведно с мораторната лихва в размер от 178.73 (сто седемдесет и осем лева и седемдесет и три
стотинки) дължима за периода
от 29.10.2018г. до 18.12.2019г.и законната лихва върху
главницата от 19.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение при освобождаване от служба по
реда на чл. 227 от ЗОВСРБ към 10.05.2019г. в размер от 10 008.21 (десет
хиляди и осем лева и двадесет и една стотинки), ведно с мораторна лихва за периода 10.06.2019г. -18.12.2019г. в размер от 533.77 (петстотин тридесет и три лева и седемдесет и
седем стотинки) и законна лихва върху главницата от 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 1 324.50 (хиляда триста
двадесет и четири лева и петдесет стотинки) и държавна такса на Пловдивския
окръжен съд по бюджета на съдебната власт в размер на 512.22 (петстотин и
дванадесет лева и двадесет и две стотинки), като ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Д.С.С. ***
с ЕГН ********** да заплати на военно формирование 34750 град Карлово,
представлявано от Командира на военно формирование 34750 град Карлово -
бригаден генерал Д.Д. сумата 23.40 двадесет и три лева и четиридесет стотинки) разноски.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховня касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.