Решение по дело №67/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N142 от 19.10.2009г., постановено по гр.д.N151/2009г., Момчилградският районен съд е прекратил гражданския брак между В. К. Ж. от С., О. и М. Е. Ж. от с.с., поради дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпруга М. Е. Ж.. С решението си съдът е постановил след развода ищцата да носи брачното си фамилно име – Ж. и й е предоставил ползването на семейното жилище; осъдил е М. Е. Ж. да заплати на В. К. Ж. деловодни разноски в размер на 525лв., и по сметка на МРС окончателна ДТ в размер на 30лв.

Окръжен съд-Кърджали е сезиран с въззивна жалба, подадена от М. Е. Ж., в която твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в колизия с процесуалните правила и материалния закон, и моли същото да бъде отменено, с произтичащите от това последици по отношение на съдебните и деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата си.

Ответницата по жалбата се представлява от адв.А.. Оспорва жалбата. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Производството пред районен съд-Кърджали е с правно основание чл.99, ал.1 от СК /отм./, или чл.49, ал.1 от СК /в сила от 01.10.2009г./.

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на 23.07.1981г. в с.С., общ.М., обл.П. По време на брака им, през 1992г. въззивникът закупил недвижим имот, представляващ дворно място от 2 248 кв.м., имот с пл.сн.№ 23 по плана на С., О., ведно с построената в същото дворно място едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 70кв.м. и стопански постройки със застроена площ от 75 кв.м., при граници на имота – път, път и Х. М.. От брака си нямат непълнолетни деца. Видно от показанията на свидетелите К. Ж. и И. Ж. - деца на страните, те често виждали скандали между родителите си, като баща им посягал на майка им. За дома и децата се грижела майка им – ищцата, а баща им постоянно отсъствал. Когато си бил у дома, родители им постоянно се карали. Баща им ги бил гонил от дома им, гонил и майка им. Родителите им не можели да живеят заедно, спели в различни стаи.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира искът за развод за основателен, поради което следва същия да бъде уважен.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът по иска често отсъствал от дома си, а когато пребивавал в него посягал на ищцата, гонел я от дома им, гонел и децата им, а от около година страните не живеели заедно - т.е., налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което се обуславя, както от настъпилата фактическа раздяла, така и от отношенията между съпрузите, сочещи на отчужденост, при която е невъзможно запазването на брака.

Що се отнася до причините за разстройството на брака, съдът счита за доказана изключителната вина за това на въззивника, който не се грижел за семейството си и упражнявал физически и психически тормоз над съпругата си.

На следващо място, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение възлагането на семейното жилище. Несъстоятелен е доводът на въззивника, направен чрез неговия пълномощник, че жилищната сграда, в която живеели страните нямала статус на семейно жилище по смисъла на пар.1 от ДР на СК, и това е така, тъй като до фактическата им раздяла преди една година и двете страни живеели в него, и след като въззивникът го е напуснал безпричинно не може да черпи права от това си поведение, нито да обуслови различен извод. Впрочем, настоящата инстанция споделя също, че с оглед данните по делото, че жилището е с площ от 70кв.м., и че отношенията между страните са силно влошени, жилището следва да бъде възложено на въззиваемата, с оглед жилищните нужди, които доказва, и предвид установената брачната вина на въззивника.

Що се касае до изложените в жалбата доводи, че непровеждането на помирително заседание било съществено процесуално нарушение, следва да се има предвид, че с приемането на ГПК /нов -01.03-2008г./, тази процедура вече не съществува. С оглед разпоредбата на чл.321 от ГПК съществува задължение за страните да се явят в първото по делото заседание, но само при неявяване на ищеца делото следва да се прекрати. От данните по делото се установява, че въззивникът е получил исковата молба и не е депозирал отговор, не се е явил в съдебното заседание, нито пък е ангажирал защита.

По отношение на твърденията, че решението в частта му по отношение на фамилното име е „в разрез с елементарната логика, правораздавателната традиция, моралните норми и доказателствения материал”, следва да се отбележи, че по силата на разпоредбата на чл.53 от СК, възстановяването на фамилното име преди брака е само възможност за съпруга, а не задължително следствие от постановения развод.

С оглед на изложеното по-горе, следва атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото разноски в полза на въззивника не се следват.

Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 142/19.10.2009г., постановено по гр.д.№ 151/2009г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.