Решение по дело №239/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, против решение № 187 / 12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1459/ 2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, отменящо Заповед № РД 04-285-8/ 26.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземе от „Интер лес-11“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. Младост № 11, представлявано от управителя И. Н. Й., неправомерно ползван имот с идентификатор: 40751.8.145, в землището на с. Кутловица, общ. Алфатар, включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 0.800 декара.

С постъпилата жалба се поддържат, в условията на евентуалност две искания - за отмяна на съдебното решение и съответно за потвърждаване на оспорената пред СРС заповед, както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, след отмяна на оспореното пред АС-Силистра решение. Главните касационни доводи в жалбата са свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, като изложените съображения за допуснатите процесуални нарушения са свързани с необсъждане на представените по делото доказателства, в резултат на което фактическата обстановка е останала неизяснена, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че видно от ортофотокартата процесният имот се намира в голям масив, обработван от „Интер лес-11“ ООД, поради което никой друг земеделец не би могъл да го обработва. Също така начинът на обработка и видът култура, установени както от сателитното заснемане със „Sentinel“ и данните от системата за идентификация на земеделските парцели, така и при извършена теренна проверка от назначена втора комисия, недвусмислено показвали, че точно този земеделец е обработвал процесните декари. Поддържа се, че именно „Интер лес-11“ ООД по силата на договори за аренда, наем и пренаемане на земеделска земя за стопанските 2021, 2022 и 2023 г. обработва съседните имоти и ги заявява за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ пред ДФЗ. Сочи, че самостоятелното обработване на процесния имот от трето лице е невъзможно и би го отличило от съседните имоти, а начинът на обработка и вида на засятата култура потвърждавали, че именно дружеството обработва наредените за изземване площи.

Ответникът „Интер лес-11“ ООД гр. Дулово не се е възползвал от възможността да представи писмен отговор и да вземе становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано, като съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което актът на първата инстанция следва да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Във връзка с основателността ѝ съдът намира следното:

Производството пред РС – Силистра е образувано по жалба от „Интер лес-11“ ООД против Заповед № РД 04-285-8 от 26.07.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Силистра, постановена на основание чл. 34, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено да се изземат от дружеството неправомерно ползвани 0.800 дка от имот с идентификатор: 40751.8.145, в землището на с. Кутловица, община Алфатар, включен в ДПФ. По т. 2 от заповедта е указано на адресата възможността по чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ за спиране на изпълнението на заповедта посредством внасянето на сумата от 160.80 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 67 лв./дка за землището на с. Кутловица.

С обжалваното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на участие на жалбоподателя в производството. За да отмени заповедта съдът е коментирал, че установяването на факта на ползването на процесния имот от жалбоподателя е в тежест на административния орган, а възприетата в атакуваната заповед фактическа обстановка не се установява от събраните по делото доказателства, поради което актът противоречи на материалния закон. Коментирал е, че сам по себе си констативен протокол № 1 от 30.05.2023 г. не доказва ползването на процесния имот от дружеството, тъй като не съдържа яснота относно начина, по който комисията, извършила проверката на имотите, е направила своите констатации. В тази връзка е отбелязал, че съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официалният документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство единствено за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, но не и за формираните от длъжностното лице изводи, поради което е приел, че в конкретния случай протоколът от 30.05.2023 г. установява единствено обработването на имота чрез засяването с едногодишни полски култури, но не и лицето, което е осъществило обработките. Посочил е, че в писмената си защита ответникът е заявил, че изводите му се базират на еднаквата обработка на почвата на процесния имот и съседни имоти, ползвани от жалбоподателя, и че имотът се намира в голям земеделски масив, стопанисван от жалбоподателя. Коментирал е, че тези твърдения, освен че са заявени несвоевременно, не са подкрепени от каквито и да било доказателствени средства, а отделно от това не са коментирани по никакъв начин при извършваните проверки. Изтъкнал е, че твърденията, направени едва с писмените бележки по делото, не са в състояния да установят по категоричен начин възприетата от административния орган фактическа обстановка. По тези съображения е отменил заповедта.

Така постановеното решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг. чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК, обн. ДВ, бр. 39/11г., изм. ДВ, бр. 58/17 г.), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон, до което се е стигнало поради начална опороченост на съдебно-административното производство, довела до необоснованост на крайните решаващи изводи на СРС. Това е така, защото съдът не е установил правнозначимите факти по делото, което препятства касационната проверка за приложението на материалния закон. Последната, съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания, каквито няма формирани по релевантни факти в процеса.

Не може да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че доводите, изложени в представените след приключването на устните състезания писмени бележки, не следва да бъдат коментирани, още повече, че във връзка с тези твърдения са били представени писмени доказателства, противно от приетото от съда. В производството по оспорване на административни актове пред първата инстанция законодателят не е предвидил преклузивни срокове за правене и обосноваване на искания и възражения, както и за представяне на доказателства, каквито срокове са установени в гражданския процес. Административното производство се отличава със засилено служебно начало, регламентирано като основен принцип в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК и намиращо отражение в разпоредбите на чл. 163, ал. 3 АПК (съдията-докладчик указва на страната необходимостта от събиране на други доказателства, които не се съдържат в преписката), чл. 170, ал. 3 АПК (съдът е длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест) и чл. 171 АПК (съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства).

В случая съдът с първото Разпореждане № 2085/01.09.2023г. по делото е изискал административната преписка от органа касатор. Преписката е била представена и още към този момент в нея не са фигурирали доказателства относно начина на установяване на неправомерното ползване върху имота от дружеството. След представяне на преписката, с Разпореждане № 2169/12.09.2023г., съдът е задължил оспорващото дружество да внесе държавна такса за производството. Последвало е Определение № 55/16.01.2024г. с което съдът е приел, че е редовно сезиран с жалба от дружеството и съобразно правилото от чл.154 ал.1 АПК е конституирал страните в процеса и насрочил открито съдебно заседание. Макар още при насрочване на делото с оглед предмета на доказване да е било ясно, че липсват доказателства относно релевантен за процеса юридически факт, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 163, ал. 3 от АПК да даде необходимите указания към органа и по този начин да му позволи да организира защитата си своевременно Този пропуск не е саниран и в проведеното съдебно заседание на 12.02.2024 г., в което съдът до приключването на устните състезания не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, нито е указал на органа, че не сочи доказателства относно начина на установяване на фактическия ползвател на имота. Едва в мотивите на съдебното решение съдът приел, че относно този факт липсват доказателства, като е игнорирал доводите в представените писмени бележки и приложените към тях доказателства, позовавайки се на преклузия на процесуални права, каквато в административния процес е неприложима. Самите писмени бележки са постъпили в съда с вх.№ 1402 на 12.02.2024 г. - датата на съдебното заседание (вероятно след приключването му или не са били докладвани своевременно). При тази хипотеза съдът е следвало да отмени определението си, с което е дал ход на устните състезания, и да насрочи делото за обсъждането на изложените доводи и приемането на доказателствата. Ако съдът беше изпълнил процесуалните си задължения да разпредели доказателствената тежест и да даде съответните указания за попълване на делото с доказателства, несвоевременното им прилагане би било основание за налагане на санкция по чл. 92а ГПК във вр. с чл. 144 АПК, но в случая такива предпоставки липсват. Вярно е, че процесуалното поведение на касатора в първоинстанционното съдебно производство сочи на явно неумение за упражняване на процесуални права, но този факт не освобождава съда от неговите задължения, защото въпреки процесуалното поведение на страните, съдът е длъжен да създаде предпоставки за разкриване на истината по спора. Само тогава, когато съдът е създал тези предпоставки, негативните последици от недоказването на релевантните факти и обстоятелства, както сочи в мотивите си съдът, остават в тежест на страната, която не е доказала релевантните факти и обстоятелства. Съдебното административно производство е съдебно производство при засилено служебно начало, в което съдът има и свои задължения по установяването на истината (изцяло в този смисъл Решение № 9562 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9685/2015 г.).

Изложеното сочи, че РС-Силистра е извършил съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са рефлектирали върху попълването на делото с релевантните доказателства, а оттам и върху правилността на съдебното решение. Ето защо решението трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, за да бъдат отстранени описаните по-горе процесуални нарушения – съдът следва стриктно да изпълни задълженията си, произтичащи от чл. 9, ал. 3 и ал. 4, чл. 163, ал. 3, чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 от АПК.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 187/12.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1459/ 2023 г. на Силистренския районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския районен съд.

Решението е окончателно.