Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на
секретаря Пенка Михайлова и прокурора А. Атанасов, разгледа докладваното от
съдия Станислава Стоева КАНД № 2695/2022 г. по описа на Административен
съд – Варна и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на А.П.М. против Решение № 1322/05.10.2022г.,
постановено по АНД № 2007/2022 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено
НП № 22-8703-000033/17.05.2022 г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор
Специализирани полицейски сили Варна, с което на М. е наложена глоба в размер на 3 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на осн. чл. 175а ал. 1 пр. 3
от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение, тъй като описаното фактическо деяние
в акта не намира съответствие в правната норма, по която е аннгажирана
отговорността на касатора. В закона няма легално понятие “дрифт” и това давало
възможност за свободна преценка от страна на наказващия орган за налагане на санкция.
Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения, като първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Г.,
защото е в приятелски отношения с нарушителя. Твърди се и че наказващият орган
е следвало да изложи съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, поради което
НП е незаконосъобразно и потвърждаващото го решение като неправилно следва да бъде
отменено.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 19.01.2023 г. касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответникът
– Началник
група в ОДМВР Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, в
депозирани писмени бележки по спора чрез процесуален представител, оспорва касационната
жалба и я счита за неоснователна и моли решението на ВРС да се остави в сила. Излага
съображения за това, че решението е постановено при пълно и всестранно
установяване на относимите факти по делото, съобразно събраните доказателства.
Правилно е преценено, че деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което и не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебна проверка съгласно чл. 218
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК,
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № 22-8703-000033/17.05.2022
г. на Началник група в ОДМВР Варна, сектор Специализирани полицейски сили Варна, с което на
основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на А.П.М. е наложена глоба
в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Административнонаказателната
отговорност на лицето е била ангажирана за това, че на 07.04.2022г. в гр. Варна
по -----в посока -----като управлява лек автомобил ВАЗ 2103 с рег. № ****
извършва резки маневри, върти МПС в полукръг, преднамерено извежда МПС извън
контрол чрез презавиване довеждайки до загуба на сцепление на задните гуми
/дрифт/, с което е извършил нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление като е приел, че фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, е безспорна между страните и се установява от
събраните по делото доказателства, в хода на административното производство не
са допуснати процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.
Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е
обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните
му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Съдът не споделя
твърденията в касационната жалба за това, че описаното в НП деяние не
съответства на посочената като нарушена правна норма, поради липсата на легална
ддефиниция на понятието „дрифт“. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място беспорно установено е,
че касаторът е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. Макар и да липсва
легално определение на термина "дрифт", в практиката се е наложило
понятието „дрифт“ като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване",
така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт
движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на
тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол
представлява действие с висока обществена опасност. Тук следва да се отбележи,
че в НП е описано деянието, като същото не е квалифицирано като дрифт, а
подробно е описана именно посочената по-горе техника на шофиране.
По делото не са
представени доказателства, които да опровергаят установените факти и
обстоятелства чрез събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните в хода
на въззивното производство свидетели като очевидци са дали ясни, конкретни и
непротиворечиви показания, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място
касаторът е извършил соченото нарушение. Свидетелските показанията за
посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и
законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи.
Както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението. Съдът правилно не е кредитирал показанията на св. Г. защото е
логично, той като приятел на нарушителя, да е заинтересован от това М. да не
бъде наказан. Твърденията за това, че колата се е хлъзнала по
мокрия асфалт, предвид падналия дъжд, не опровергава останалите доказателства
за опасно шофиране, тъй като видно и от приложената по делото метеорологична
справка дъждът е бил слаб и краткотраен и не може да е причина за извършеното
действие.
Правилно установените факти правилно са квалифицирани като виновно нарушаване от М. на регламентираната в чл. 104б т. 2 от ЗДвП забрана за използване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страна осъществява административно наказателния състав на чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП – в случая общинският път е умишлено използван от М. не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, нямащи каквото и да било отношение към ползването на пътя по предназначение.
Правилна е преценката на ВРС за законосъобразност на обжалваното НП не само по отношение на дадената с него квалификация на деянието, но и по отношение на наложените административни наказания, които са определени при пълно съответствие с вида и размера на предвидените такива в разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП.
Предвид горното,
настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита,
че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати
нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и
предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено, което съдът определя на 80 лева, съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е
от НЗПП.
На
основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1322/05.10.2022г., постановено по АНД №
2007/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА А.П.М.
*** сумата
от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.