Р Е Ш
Е Н И
Е
№
260050
гр.Добрич 04.03.2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети февруари 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №1022 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „***“ АД-гр.Добрич срещу
решение №260185/23.10.2020 г. по гр.д.№686/2020 г. на Добричкия районен съд,с
което е признато за незаконно уволнението на Д.С.Д. *** и е отменена като
незаконосъобразна заповед №ЛС-05-159/10.02.2020 г.,издадена от прокуриста на
дружеството-въззивник,като Д. Ст.Д. е възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност „***“,респ.въззивникът е осъден да заплати на Д. 750 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС и по сметка на ДРС държавна такса в размер
на 100 лв.Сочи се в жалбата,че първоинстанционното решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Изложени са
съображения за неправилно тълкуване от районния съд на основанието за уволнение
по чл.328 ал.1 т.6 от КТ,както и невземане предвид на факта,че изменението на
изискването за необходимо образование за заемане на длъжността от ищеца е
осъществено надлежно с длъжностна характеристика,връчена на последния и
подписана от него,след сключване на трудовия договор с него и че изменението е
съобразено с настъпилата промяна в изпълняваната от ищеца трудова
функция-внедряване на техника,промяна в организацията на труда и
други.Неправилно бил тълкуван и фактът на посочени извършени от ищеца
дисциплинарни нарушения.Последните били споменати с цел да се подчертае как
липсата на изискуемото образование води до нарушения,а не като повод за
уволнението на ищеца.Поради това не било обосновано тези твърдения на
работодателя да се приемат като доказателство за дискриминационно действие спрямо
ищеца.Неправилен бил и изводът на съда,че работодателят злоупотребил с правото
си на уволнение,тъй като не уволнил и други служители,които също не отговаряли
на изискването за образование.Последното обстоятелство било ирелевантно,тъй
като преценката кои служители да бъдат уволнени била на работодателя и не
подлежала на съдебен контрол.Не било отчетено,че и друг служител на същата
длъжност също бил уволнен на посоченото основание.Ищецът не бил третиран
неравноправно спрямо останалите служители.Целта на работодателя била правомерна
в посока повишаване качеството на работа чрез повишаване степента на
образователното изискване.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното
производство въззиваемият Д.С.Д. изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Изложени са доводи в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.Претендират се от въззиваемия
разноските,сторени от него в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд прие за установено следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК
/първоинстанционното решение е обявено на 23.10.2020 г.,а жалбата срещу него е
подадена на 05.11.2020 г. при изтекъл срок за въззивно обжалване на 06.11.2020
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно като постановено в изискуемата форма от законен състав на районния съд
в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№686/2020 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
от Д.С.Д. *** срещу „***“ АД-гр.Добрич,а именно иск на основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед №ЛС-05-159/10.02.2020
г.,издадена от прокуриста на ответното дружество,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 предл.1 от КТ поради липса
на необходимото образование за изпълняваната работа,считано от връчване на
заповедта на 10.02.2020 г.,и иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност „***”.
Наведена е незаконосъобразност на атакуваната
заповед поради това,че изменение в образователното изискване за заемане на
процесната длъжност не било настъпило след сключване на трудовия договор с
ищеца.Още при подписване на трудовия договор за длъжността през 2012 г.
изискването на работодателя било работникът да притежава средно икономическо
образование.Още тогава ищецът Д. нямал нужното образование и уведомил
работодателя за това,но бил назначен.Изискването за средно икономическо
образование не било свързано с изпълняваната от ищеца трудова функция-нямало
промяна нито в обема,нито в характера на работата,т.е. липсвали задължения на Д.,за
чието изпълнение да е било нужно средно икономическо образование.Изложени са
доводи за осъществени от работодателя спрямо ищеца дискриминационни действия.Всички
лица,заемащи длъжността „***“ в ответното дружество,не притежавали изискуемото
образование,но единствено ищецът Д. бил уволнен от тази длъжност на основание
чл.328 ал.1 т.6 от КТ.Уволненията на последното основание били практика в
ответното дружество поради това,че не трябвало да се иска съгласие от
синдикалните организации.Навежда се злоупотреба с правото на уволнение от
страна на работодателя,като се сочи,че след въвеждането на изискването за
средно икономическо образование същият назначил на длъжността нови
работници,които не притежават изискуемото образование.Прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца не било обусловено от правомерна цел-прилагане
на новите изисквания за образование,а целяло единствено уволнението му.
В отговора на исковата молба работодателят
оспорва исковете като неоснователни и настоява за отхвърлянето им.Сочи се,че
ищецът не притежавал изискуемото образование още към датата на сключване на трудовия
договор с него,т.е. изначално не отговарял на изискването за образование.Работодателят
можел да приложи чл.328 ал.1 т.6 от КТ независимо дали разминаването между
изискванията и действителното положение било изначално при сключване на
трудовия договор или е настъпило след възникване на трудовото правоотношение.Оспорват
се твърденията за осъществени спрямо ищеца дискриминационни действия и за
злоупотреба с право от страна на работодателя.Сочи се,че изискването за
образование е в съответствие със съдържанието на трудовата функция,тъй като
задълженията на *** изисквали икономически познания.Изброени са шест заповеди
на работодателя за налагане дисциплинарни наказания на ищеца,като от
проведените дисциплинарни процедури се извежда,че наказанията са налагани за
несправяне на ищеца със задълженията му именно поради непритежаване на
необходимото образование.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа и правна страна:
По силата на трудов договор №51/16.02.1996 г.
/лист 229 от делото на ДРС/ ищецът Д.С.Д. е заел при ответника длъжността „***”
за определен срок по смисъла на чл.68 ал.1 т.3 от КТ-за заместване на отсъстващ
работник.Последователно след това са сключени трудов договор №362/30.08.1996 г.
/лист 227 от делото на ДРС/ и трудов договор №173/02.05.1997 г. /лист 224 от
делото на ДРС/ също за заемане на длъжността „***“ за определен срок-от
28.08.1996 г. до 30.04.1997 г. по първия и от 02.05.1997 г. до 30.04.1998 г. по
втория договор.След изтичане на срока по трудов договор №173/02.05.1997 г. правоотношението не е било прекратено и се е
трансформирало в такова по безсрочен трудов договор по смисъла на чл.69 ал.1 от КТ.
Със заповед
№ЛС-05-159/10.02.2020 г.,издадена от
прокуриста на ответното дружество /лист 6 и 53 от делото на ДРС/,е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.6 предл.1 от КТ
поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа,считано от
връчване на заповедта на 10.02.2020 г.Предмет на производството е второ по ред
уволнение на ищеца от заеманата длъжност,осъществено със заповедта от 10.02.2020
г.Преди това Д. е бил освободен от работа със заповед №155/02.12.2011
г.,издадена от управителя на „***“ ЕООД-гр.Добрич на същото основание по чл.328
ал.1 т.6 от КТ /лист 111 от делото на ДРС/.Заповед №155/02.12.2011 г. е отменена
по съдебен ред като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на длъжността „***”
/виж решенията на листи 97-109 от делото на ДРС/ при идентична хипотеза на
извършеното уволнение.
Предпоставките за законосъобразност на
уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото
образование са да е налице изменение в изискването за образование за заемане на
длъжността,което да е въведено надлежно с нормативен акт,щатно разписание или
длъжностна характеристика.По смисъла на Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г.
по тълк.д.№4/2017 г. на ОСГК на ВКС /т.1а и 1б/ основанието по чл.328 ал.1 т.6
от КТ е налице,когато още към момента на сключване на трудовия договор
работникът/служителят не отговаря на въведени с нормативен акт изисквания за
образование за изпълняваната работа,но когато се касае за въведени от
работодателя изисквания за образование с щатно разписание или длъжностна
характеристика изменението следва да е настъпило след сключване на трудовия
договор през времетраене на трудовото правоотношение,като и в двете хипотези,за
да е налице ФС на чл.328 ал.1 т.6 от КТ,е нужно към датата на уволнението
работникът/служителят да не отговаря на образователното изискване за
длъжността.
Не е спорно по делото,че трудовите
функции на „***“ и „***“ са идентични по своето съдържание.Касае се за една и
съща длъжност с променено през годините наименование.Съгласно Кодова таблица за
преход от Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/ от 2005
г. към Национална класификация на професиите и длъжностите от 2011 г.
наименованието на длъжността „***“ се променя на „***“.
Към датата на сключване на първия срочен
трудов договор между ищеца и праводателя на работодателя „***“
ЕООД-гр.Добрич,респ. и към датата на сключване на последващите два срочни
трудови договора няма нормативно въведено изискване за образование „средно
икономическо“ при заемане на длъжността „***“.В Класификатора на длъжностните
наименования от 1991 г. и в Националната класификация на професиите,утвърдена
със заповед №54/26.03.1996 г. на министъра на труда и социалните грижи,професията
„***“ е в категорията нискоквалифицирани професии.Дори в действащите по-късно
след назначаване на ищеца на длъжността НКПД от 2005 г. и НКПД от 2011 г. е
предвидено образователно и квалификационно ниво за длъжността „0“,което според
указанията в Методологичните бележки към НКПД означава,че длъжността е без
изискване за степен на професионална квалификация и образователно равнище.При
тази хипотеза основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ не може да намери приложение
заради несъответствие на образователното ниво на ищеца с нормативно изискване
за длъжността още към датата на сключване на трудовия договор.За да е
приложимо,следва да е въведена промяна в образователното изискване от самия
работодател с длъжностна характеристика или щатно разписание след сключване на
трудовия договор,т.е. през времетраене на трудовото правоотношение.
В трудовото досие на ищеца се съдържат
три длъжностни характеристики.Първата /на лист 220 от делото на ДРС/,която е
връчена на ищеца и е подписана от него като „запознат“,не е датирана /не е
посочена дата на връчване на работника или утвърждаване от работодателя/,но
очевидно същата е действаща към и след 2005 г.,тъй като в нея е посочен код на
длъжността по НКПД от 2005 г.-9153 0001.В нея е посочено,че длъжността „***“ е
от категорията професии,неизискващи специална квалификация.Не се съдържа в нея
и специално изискване за образователен ценз на заемащия длъжността.
Изискването за средно икономическо
образование е въведено от работодателя /тогава „***“ ЕООД-гр.Добрич/ с
длъжностната характеристика на лист 214 от делото на ДРС,връчена на ищеца Д.Д.
на 07.01.2010 г.Следователно изменението в изискването за образователен ценз е
осъществено с длъжностна характеристика от работодателя след сключване на трудов
договор с ищеца и през времетраене на трудовото правоотношение.
По правило съображенията на работодателя
за необходимостта от промяна на образователните изисквания за дадена трудова
функция са въпрос на целесъобразност и на негова суверенна преценка и не
подлежат на съдебен контрол.При довод за извършени спрямо ищеца дискриминационни
действия и за злоупотреба с право от страна на работодателя обаче съдът следва
и е длъжен да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на
длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали
работодателят е действал добросъвестно /така решение №321/31.10.2011 г. по
гр.д.№13/2011 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №417/19.10.2011 г. по
гр.д.№143/2011 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №71/24.07.2013 г. по
гр.д.№284/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №345/06.03.2014 г. по
гр.д.№3868/2013 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №235/04.10.2017 г. по
гр.д.№4531/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №295/29.03.2017 г. по
гр.д.№1178/2016 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС;решение №6/08.02.2019 г. по
гр.д.№1659/2018 г. на III г.о.,ГК на
ВКС и др./.
В случая изменението в образователното
изискване за длъжността „***“ е сторено от праводателя на настоящия работодател
/от „***“ ЕООД-гр.Добрич/ още през 2010 г.,т.е. са изминали оттогава 10 години
преди настоящото уволнение на ищеца и не може да се приеме,че настоящият
работодател „***“ АД е въвел новото изискване с цел да го използва като
основание за уволнение конкретно на ищеца Д..Правоприемникът-работодател „***“
АД-гр.Добрич само копира горното изискване в длъжностната характеристика за
длъжността „***“,връчена на ищеца Д. на 19.05.2017 г. /на листи 58-59 от делото
на ДРС/.Факт е обаче,че въведеното преди 10 години образователно изискване е
използвано от настоящия работодател за осъществяване на дискриминационни
действия спрямо ищеца,като е допусната и злоупотреба с правото на уволнение,с
което е нарушен принципът за добросъвестност при упражняване на трудовите права
и задължения,залегнал в разпоредбата на чл.8 ал.1 от КТ.
Злоупотреба с право от страна на
работодателя при уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице в две
хипотези:когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв
начин с характера на работата или когато се установи,че със законово допустими
средства работодателят цели постигане на единствена цел-прекратяване на
трудовия договор с конкретен работник или служител /решение №6/08.02.2019 г. по
гр.д.№1659/2018 г. на III г.о.,ГК на
ВКС/.В случая е налице втората хипотеза.Първата е неприложима,защото се
установи,че не настоящият работодател „*** Добрич“ АД е въвел за първи път
изискването за средно икономическо образование.Същият обаче се е възползвал от
фактическото положение-съществуването на такова изискване в длъжностната
характеристика-с цел да освободи от работа именно ищеца Д..
Ищецът Д.Д. към датата на уволнението си
действително не е отговарял на изискването за образование /след покана,връчена
му на 06.02.2020 г.,приложена на лист 57 от делото на ДРС,същият е представил
свидетелство за завършен трети курс на *** с професионална квалификация „***“-на
лист 56 от делото на ДРС/.
От представените от работодателя справки
на листи 243-246 и листи 253-254 от делото на ДРС се установява следната
фактическа обстановка:
През периода от 19.05.2017 г. до датата
на предявяване на исковете по настоящото дело в дружеството са заети по трудово
правоотношение за длъжността „***“ 68 бр. лица,от които само 9 бр. са с
икономическо образование.Всички останали не отговарят на изискването за средно
икономическо образование.През периода от 19.05.2017 г. до 14.07.2020 г. са новоназначени
на длъжността 31 лица,от които за 9 лица
не са предоставени данни за образователен ценз,а от останалите 22 лица само
може би две-три отговарят на изискването за средно икономическо образование.Има
и 5 лица преназначени от друга длъжност,от които само 1 лице отговаря на
изискването.Уволнени на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ са само две лица-ищецът
Д. и лицето Н. Д.П.
От горното следва,че по-голямата част от
***,които не отговарят на образователното изискване,не са освободени от работа.Напротив
назначени са голям брой нови работници,които не отговарят на това изискване.На
този фон само ищецът и още едно лице са освободени на основание чл.328 ал.1 т.6
от КТ.Тези факти недвусмислено удостоверяват осъществени от работодателя
дискриминационни действия по отношение на ищеца Д..Касае се за непряка
дискриминация по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр,каквато е налице при
осъществяването на една положителна предпоставка-неравенство в
третирането,както и две отрицателни предпоставки,втората от които е поставена в
съотношение на евентуалност спрямо първата-липса на правомерна цел,обуславяща
неравното третиране,както и несъответствие между използваните средства и
преследваната цел.Промяната в образователния ценз за съответната длъжност има
за цел повишаване на изискванията към лицата,назначени на работа.Затова и
освобождаването на лицата,които не отговарят на изискванията,следва да бъде
подчинено на тази цел.От съществено значение при изследване законността на
уволнението на ищеца е фактът,че преди и след уволнението на ищеца са назначавани
лица,които също не притежават средно икономическо образование,респ. на работа
са останали лица,които не отговарят на горното изискване.Следователно
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не е обусловено от
правомерна цел-прилагане на изискванията за образование с цел постигане
по-добро качество на работата.Така привидно използвайки законовата възможност
за уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ,която би могъл да приложи към
всички работници,които не отговорят на изискването за образование,но прилагайки
я само по отношение на ищеца,работодателят дискриминира ищеца Д.-поставя го
чрез законни средства /прилагане на привидно неутрална разпоредба/ в
по-неблагоприятно положение спрямо други лица,отговарящи на същия признак /на
същата длъжност и със същото ниво на образование/,при липса на правомерна цел.Практиката
да се прекратяват трудови правоотношения на безвиновното основание по чл.328
ал.1 т.6 от КТ,като на същата длъжност остават или се назначават лица без
изискуемото образование,съставлява непряка дискриминация по признак „образование“.
Самият работодател е наблегнал на
факта,че ищецът Д.Д. не се справял с работата и имал множество дисциплинарни
нарушения,за които бил наказан с цитирани 6 бр.заповеди /всички приложени към
трудовото му досие/.Тези данни сочат на желание на работодателя да се освободи
от работник,който не изпълнява качествено трудовата си функция.За тази цел
същият обаче разполага с други правни способи-уволнение на основание чл.330
ал.2 т.6 от КТ или чл.328 ал.1 т.5 от КТ,но в тези хипотези работодателят
следва да приложи специални процедури при уволнението /дисциплинарната
процедура по чл.193 и сл. от КТ и съблюдаване на закрилата по чл.333 от КТ/,което усложнява задачата му.Затова същият е предпочел да приложи
основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ,но начинът,по който е процедирал,е
обусловил дискриминационно третиране на ищеца при уволнението.Последното сочи
на недобросъвестно упражняване на правото на уволнение в нарушение на разпоредбата
на чл.8 ал.3 от КТ.Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на
уволнителната заповед е основателен и подлежи на уважаване,респ. като
основателен следва да се уважи и обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Първоинстанционното решение е
законосъобразно и обосновано и като правилно следва да бъде потвърдено,вкл. в
частта за разноските,присъдени на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца
по делото,и дължимата от ответника по делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1
от ГПК държавна такса по сметка на ДРС.
При този изход от спора право на
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за въззивната инстанция има ищецът по
делото и въззиваем Д.Д.,който изрично е претендирал такива.Ответникът и
въззивник „*** Добрич“ АД няма право на разноски по делото поради уважаване на
исковете срещу него.Ищецът и въззиваем Д. е сторил разноски във въззивната
инстанция в размер на 720 лв с ДДС адвокатско възнаграждение,изплатено в брой
съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 31 от делото на
ДОС,която сума следва да му се присъди.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260185/23.10.2020
г. по гр.д.№686/2020 г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „***-Добрич“ АД-гр.Добрич,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59 да
заплати на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лв /седемстотин и двадесет лева/
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок,който тече от датата на обявяването му 04.03.2021
г.,пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.