Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е искова молба от „Х.” Е.-гр.С. чрез адв.Л.А. срещу „М.”-гр.В.Т.. Ищецът излага, че в периода 18.01.2007г.-30.04.2008г. чрез склада си за търговия на едро с лекарствени продукти, е доставил до два аптечни обекта на ответника лекарствени продукти на обща стойност 33672,33 лв., подробно описани в 174 бр. фактури. Твърди, че ответникът не е заплатил посочената сума, поради което дължи и лихва за забава, считано от 18.03.2007г. Излага и че поради това ищецът е подал пред ВТРС заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 2868/ 2009г. по описа на ВТРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение. Сочи, че ответникът-длъжник е подал възражение, поради което предявява настоящия иск. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата 33672,33 лв., представляваща незаплатена цена на доставени в периода 18.01.2007г.-30.04.2008г. лекарствени продукти по 174 бр. фактури, ведно със законната лихва от датата на предявяване на писка до окончателното изплащане на сумата, както и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД-лихва за забавено плащане в размер на 8547,25 лв. за периода от 18.03.2007г. до датата на предявяване на иска. Претендира разноски. След проведена процедура по чл.129 ал.2 от ГПК ищецът е уточнил исковата си претенция и обстоятелствената част на исковата м¯лба. Излага, че претенцията му се основава на запис на заповед, издаден от ответника, авалиран от К. П. П., на 29.10.2007г. за сумата 96925,70 лв., като ответникът „М.” О. се е задължил да заплати сумата на 31.12.2007г., а за авалист се е задължило лицето К. П. П.. Сочи, че и след предявяване на ефекта издателят и авалистът не са реализирали цялостно изпълнение на задължението си, а сумата е била заплатена само частично-в размер на 31910,48 лв., като останал неплатен остатък от 65015,22 лв. към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Излага, че за тази сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по посоченото дело пред ВТРС. Сочи, че записът на заповед е издаден като обезпечение за изпълнение на задължението на ответника по описаните 174 бр. фактури, т.е. за обезпечаване задълженията на ответника по каузалната сделка-търговски покупко-продажби на лекарствени продукти. Излага, че към момента на подаване на уточняващата молба задължението на „М.” О. и К. П. е в размер на 42219,58 лв., но към датата на подаване на заявлението пред ВТРС е било 65015,22 лв. Претендира да бъде прието за установено, че ответниците „М.” ЕООД и К. П. П. му дължат сумата 65015,22 лв., представляваща задължение за плащане въз основа на запис на заповед, издаден на 29.10.2007г., ведно със законната лихва от 25.08.2009г. до изплащане на вземането. В съдебно заседание уточнява, че претендира да бъде установено, че ответниците солидарно му дължат посочената сума. Претендира разноски. В допълнителна искова молба излага, че записът на заповед е напълно редовен от външна страна и съдържа менителнична сила. Сочи, че в записа на заповед изрично е посочено, че издателят безусловно и неотменимо се задължава да плати сумата по записа на заповед на падежа 31.12.2007г., както и че правната норма на чл.536 ал.2 от ТЗ визира хипотезите, в които записът на заповед не е посочен падеж. Не оспорва обстоятелството, че ответникът му е заплатил сумата 100108,68 лв., но тя представлявала плащане по други фактури, различни от процесните. В съдебно заседание на 19.01.2011г. ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че към този момент поради извършени плащания от ответника „М.” О. размерът на задължението е 33671,08 лв. С оглед проведена процедура по чл.129 ал.4 вр.ал.2 от ГПК в уточняваща молба от 26.01.2011г. ищецът е посочил, че към датата на издаване на записа на заповед 29.10.2007г. ответникът „М.” О. е имал неизпълнено задължение към ищеца по каузалното правоотношение между тях-покупко-продажба на лекарствени продукти, което е възлизало на 96925,70 лв., като за обезпечаване на вземането в този размер ответникът „М.” О. е издал процесния запис на заповед за 96925,70 лв. с падеж 31.12.2007г., а ответникът П. е авалирал същия при условията, при които е издаден. Излага, че записът на заповед е предявен на 31.12.2007г., но ответниците не са заплатили цялата сума, а са извършили частично погасяване, поради което не им е върнат менителничният ефект. Излага, че към 21.01.2008г. остатъкът от задължението на ответника „М.” О. по записа на заповед възлиза на 52615,26 лв. Сочи и че въпреки наличието на просрочени задължения от ответното дружество, между ищеца и него са постигнати договорки, за което се подписва договор за доставка от 21.01.2008г., съгласно който ответното дружество има право да пазарува стоки при условията на отложено плащане, като общата им стойност не може да надвишава 50000лв. Сочи, че в договора е предвидено, че ответникът следва да гарантира задължението си за заплащане на цената на стоките, закупени при условията на отложено плащане, чрез издаване на запис на заповед. Твърди, че предвид обстоятелството, че към датата на подписване на договора за доставка от 21.01.2008г. ответното дружество е било издало запис на заповед в полза на ищеца-процесният от 29.10.2007г., и предвид на това, че сборът от двете суми-остатъкът към 21.01.2008г. за плащане по записа на заповед и договорения кредитен лимит от 50000лв. по договора, почти възлиза на сумата, за която е издаден записа на заповед-96925,70 лв., страните са решили, че вместо да издават нов запис на заповед за сумата 50000лв., както са се били уговорили в договора, ответното дружество ще обезпечи кредитния лимит по договора от 21.01.2008г. с издадения вече запис на заповед от 29.10.2007г. Твърди, че процесният запис на заповед е издаден да обезпечи от една страна изпълнението на просрочено към датата на издаването му задължение за плащане, а от друга-изпълнението на задължението за плащане по доставки на лекарствени продукти, закупени след 21.01.2008г. Твърди, че изпълнението на задължението за плащане на сумата 65015,22 лв. е обезпечено с издадения запис на заповед, а каузалното правоотношение, от което произтича задължението за плащане на посочената сума е търговско правоотношение, за което са издадени фактури в периода 15.01.2007г.-30.07.2008г. Тъй като процедурата по чл.367-373 от ГПК по отношение на ответника К. П. е проведена отделно от тази по отношение на ответника „М.” О., е постъпила допълнителна искова молба по тази процедура. В нея ищецът излага доводи относно правата на ответника П. като авалист, процесуални и материални такива. Счита, че ответникът П. като авалист на издадения запис на заповед от 29.10.2007 г. се е задължил безусловно и неотменимо при предявяване на записа на заповед да плати главницата от 96 925,70 лв. Счита, че ответникът П. не би могъл валидно да противопоставя възражения във връзка с каузалното правоотношение между „Х.” Е. и „М. - 90” О., след като не е страна по това каузално правоотношение. В постъпилия отговор ответникът „М.” О.-гр.В.Т. чрез процесуалния си представител адв.М. оспорва предявения иск. Счита, че записът на заповед от 29.10.2007г. страда от съществени пороци-посочени са едновременно падеж и дата на предявяване, което е в противоречие с разпоредбата на чл.536 ал.2 от ТЗ, поради което не следва да бъде кредитиран като доказателство по делото. Освен това сочи, че датата на предявяване на записа на заповед е написана от издателя още в деня на издаването на ценната книга, което е недопустимо. Сочи, че доверителят й е изплатил изцяло сумата по записа на заповед /вкл. исковата сума/-в периода 15.11.2007г.-24.09.2008г. е извършил плащания по сметка на ищеца на обща стойност 100108,68 лв. В допълнителен отговор сочи, че задължението му към ищеца възлиза на 34000лв. В съдебно заседание на 19.01.2011г. признава, че дължи сумата 33671,08 лв., но твърди, че сумата по записа на заповед е изплатена, а тази сума дължи на друго основание. След направеното уточнение на обстоятелствената част на исковата молба на 26.01.2011г., ответникът с молба от 22.02.2011г. е депозирал отговор, в който е посочил, че за периода от издаване на записа на заповед 29.10.2007г. до м.август 2008г. е изплатил сумата 100108,68 лв. с платежни нареждания, в които е отразено, че се погасяват задължения по фактури за доставки на лекарствени продукти, обезпечени с процесния запис на заповед. Заявил е, че процесният запис на заповед е издаден да обезпечи вземания на ищеца за период, предхождащ издаването му, както и че не са имали никакви договорки за обезпечаване с този запис на заповед на бъдещи доставки след датата на издаването му. Излага, че с издаването на процесния запис на заповед прекратили търговските си взаимоотношения с ищеца и същите били възобновени със сключването на нов договор от 21.01.2008г.. Въпреки, че по него изрично било посочено, че задълженията по същия ще се гарантират с издаване на запис на заповед от страна на дружеството, такъв не бил издаван, защото не бил поискан от доставчика-ищеца. Постъпил е отговор и от ответника К. П., в който същият заявява, че за периода от издаването на записа на заповед до м. 08.2008 г., първият ответник „М.” О. е изплатил на ищеца сумата 100 108, 68 лв., с платежни нареждания, в които е отразено, че се погасяват задължения по фактури за доставки на лекарствени продукти, обезпечени с процесния запис на заповед. Счита, че обезпечителната функция на издадения запис на заповед е отпаднала, тъй като длъжникът „М.- 90” О. е изпълнил задълженията си към ищеца изцяло. В отговора си ответникът П. заявява, че процесният запис на заповед е издаден да обезпечи вземания на ищеца за период, предхождащ издаването му, но не и за период след издаването му, като заявява, че не са имали никакви договорки с ищеца за обезпечаване с този запис на заповед на бъдещи доставки след датата на издаването му. Сочи, че с издаването на процесния запис на заповед са прекратили търговските си отношения с ищеца и същите са възобновени със сключения между тях договор от 21.01.2008 г. и макар, че по този договор изрично е посочено, че задълженията по него ще се гарантират с издаване на запис на заповед такъв не е издаван, защото не е поискан от доставчика. Заявява, че първият ответник „М.” О. дължи на ищеца сумата 33 672, 33 лв., който факт се признава от този ответник още в съдебно заседание от 19.01.2011 г., но тази сума се дължи по фактури за периода от 21.01.2008 г. д¯ 30.04.2008 г., но не и по фактурите, за обезпечаване плащането на които е издаден запис на заповед, т.е. тези преди 29.10.2007 г. Освен това излага, че първите 17 фактури, описани в справката към исковата молба, на стойност 30946,27 лв. не касаят това дружество, а друг търговец-ЕО „М.-Ф.Л. Ц.”, която сума е и предмет на друго гр.дело-№ 649/ 2010г. по описа на ВТОС. В допълнителен отговор ответникът навежда доводи относно материалните и процесуалните му права като авалист. Счита, че с претенцията за сумата 96 925,70 лв. по запис на заповед от 29.10.2007 г. ищецът е действал недобросъвестно и е злоупотребил с правото. Сочи отново, че за периода от издаване на запис на заповед до м. 08.2008 г., първият ответник е заплатил на ищеца сумата 100 108, 60 лв. и че процесния запис на заповед е издаден да обезпечи вземане на ищеца за период предхождащ издаването му. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 2868/ 2009г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът „Х.” Е.-гр.С. е подал пред ВТРС заявление за издаване за заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „М.” О.-гр.В.Т. и К. П. П. от гр.В.Т., въз основа на запис на заповед, издадена на 29.10.2007г. По това заявление ВТРС е издал заповед № 2400 от 26.08.2009г. за изпълнение на парично задължение, като е разпоредено длъжниците „М.” О.-гр.В.Т. и К. П. солидарно да заплатят на „Х.” Е.-гр.С. сумата 65015,22 лв., представляваща задължение за плащане по запис на заповед, издаден на 29.10.2007г., с падеж на предявяване, предявен на 31.12.2007г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-25.08.2009г. до изплащане на вземането, и сумата 2400, 30 лв. разноски. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжниците. Видно от делото е, че е налице запис на заповед, издадена на 29.10.2007г., съгласно която ответникът „М.” О.-гр.В.Т., представлявано от управителя К. П. П., безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на „Х.” Е.-гр.С. срещу представяне на записа на заповед без протест и без разноски на 31.12.2007г. /падеж/ сумата 96925,70 лв., с място на плащане гр.С.. Записът на заповед е авалиран от К. П. П.. Записът на заповед е предявен за плащане на падежа-31.12.2007г., като липсват данни сумата да е платена на падежа. Като доказателства по делото са приложени 174 бр. фактури, издадени за периода 26.01.2007г.-03.03.2009г. Като доказателство по делото е приложен договор за доставка от 21.01.2008г. между ищеца и ответника „М.” О., съгласно който ищецът като доставчик се е задължил да доставя на „М.” О. лекарствени продукти, като купувачът има право да купува стоки на отложено плащане, като общата им стойност не може да надвишава 50000лв. В чл.5 ал.3 от договора страните са се споразумели, че при подписване на същия купувачът задължително гарантира задължението си за заплащане цената на стоките, закупени при условията на отложено плащане, чрез издаване запис на заповед. Приложено е гр.д. № 649/ 2010г. на ВТОС със страни: ищец-„Х.” Е. и ответник- „М.-Ф.-Л. Ц.”-В.Т., с предявен иск за сумата 31344,14 лв., представляваща стойността на доставени по 22 бр. фактури за периода от 15.01.2007г. до 30.07.2008г. лекарствени продукти. С влязло в сила решение искът е уважен изцяло. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза /л.131/, изготвена от вещото лице Т.Б., чието заключение съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и обосновано. Видно от заключението на вещото лице е, че размерът на неплатената стойност на лекарствените продукти от ответника „М.” О. по приложените 174 бр. фактури за периода 26.01.2007г.-30.04.2008г. възлиза на общо 33671,08 лв. Експертът е изчислил и законната лихва за забава върху неплатената цена по фактурите за описания период, считано от 18.03.2007г. до датата на подаване на исковата молба-8567,41 лв.Вещото лице е посочило и задълженията към ищеца по фактури за този период и на други правни субекти, които не са страни по делото- „М. Ф.-В.Т.”-398,87 лв. и „М.-Ф.-Л. Ц.”-30946,27 лв. Констатирало е, че общо задължението на тримата търговци към ищеца възлиза на 65015,22 лв. /исковата сума/, като задължението само на ответното дружество към ищеца е в размер на 33671,08 лв. По делото е ´риета и съдебно-счетоводна експертиза /л.197/, изготвена от вещото лице Т.Б., чието заключение съдът възприема изцяло като всеобхватно, компетентно, обективно и пълно. Експертът излага, че след като се е запознала със счетоводната информация, съхранявана в автоматизирана складова програма на ищеца, е направила своите констатации, а именно: неизплатеното задължение на ответното дружество към ищеца към 29.10.2007г. възлиза на общо 96925,70 лв.; издадените нови фактури за периода 29.10.2007г.-01.09.2008г. са на обща стойност 37956,99 лв.; разплатените общо фактури от 29.10.2007г. до 01.09.2008г. вкл. са на стойност 101211,61 лв.; за периода 29.10.2007г.-01.09.2008г. ответното дружество е заплащало и фактури, издадени след 21.01.2008г. ; след извършените разплащания задължението на „М.” О., което остава към ищеца, е в размер на 33671,08 лв. към 01.09.2008г. В съдебно заседание вещото лице излага, че фактурите, издадени за периода от 30.10.2007г. до 21.01.2008г. са 9 бр. на обща стойност 391,42 лв. Вещото лице е констатирало и че старото задължение на ответното дружество към ищеца / до 29.10.2007г.-датата на издаване на записа на заповед и преди подписване на договора от 21.01.2008г./, възлизащо на общо 96925,70 лв. е изцяло покрито, като са покрити и част от задълженията по някои от фактурите, издадени след записа на заповед, а именно-4285,51 лв. Излага, че всички фактури, издадени до 21.01.2008г. са платени, а остатъкът от 33671,08 лв. е неразплатено задължение по фактури, издадени след 21.01.2008г. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК. Този иск е задължителен, последващ етап от осъществяване на правната защита на кредитора при подадено възражение против разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, в срока, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Чрез този иск кредиторът упражнява правото си да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането му, което вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено следното: Признато в заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В настоящия казус това обстоятелство е установено чрез приложеното частно гражданско дело. Следва да бъде установен и юридическият факт, от които произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на издаден от ответната страна в полза на ищцовата страна менителничен документ, какъвто е настоящия казус, юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, е издаването на действителен менителничен документ в полза на ищеца. За да възникне вземането е необходимо и достатъчно менителничният документ да е действителен. Процесният менителничен документ отговаря по съдържание и форма на изискванията на закона с оглед действителността му. Процесната запис на заповед съдържа всички кумулативно изискуеми се реквизити, визирани с императивните разпоредби на чл.535 от ТЗ, във вр. с чл.536 от ТЗ, във вр. с чл.486, ал.1, т.4 и ал.2 от ТЗ. Несъстоятелно е становището на ответника „М.” О., че записът на заповед не отговаря на формалните изисквания на ТЗ относно съдържащите се в него реквизити, тъй като са посочени едновременно падеж и дата на предявяване. Видно от записа на заповед е, че изрично е определен падеж. Предявяването на записа на заповед на падежа и посочването на това обстоятелство-че ще се предяви, не е в противоречие с определения падеж, тъй като съгласно чл.491 от ТЗ менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. Съгласно ТР № 1/ 2005г. на ОСГК на ВКС, т.3, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. В този смисъл е безпредметно обсъждането на възражението на ответника, че датата на предявяване е била вписана в записа на заповед още при издаването му. С оглед на горното за ищеца-лицето, в чиято полза е издадена процесната запис на заповед, е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ. Респективно за ответника „М.” О.-издател, и за авалиралия записа на заповед ответник П. е възникнало солидарно задължение да платят на ищеца сумата по процесната запис на заповед, макар и при забавено плащане. Ищецът сам посочва обаче, че част от сумата по процесната запис на заповед му е заплатена от ответното дружество и оставащото задължение възлиза на сумата 65015,22 лв., за която сума е и издаденото разпореждане за незабавно изпълнение на ВТРС по посоченото гр.дело. Освен това, в съдебно заседание ищецът признава и че дължимата сума по записа на заповед поради извършени от ответното дружество плащания възлиза вече не на 65015,22 лв.,а на 33671,08 лв. Ищецът сам посочва и че записът на заповед е издаден като обезпечение на задълженията на ответното дружество към него, възникнали от търговските им правоотношения по доставки на лекарствени продукти преди издаване на записа на заповед от 29.10.2007г. и след издаване на същия-по сключения договор за доставка от 21.01.2008г. Ответниците признават наличието на каузални правоотношения между ищеца и първия ответник, за обезпечаване изпълнението на които е издаден записът на заповед, но възразяват, че това е само за задълженията, възникнали преди издаване на записа на заповед-29.10.2007г., но не и след издаване на същия, поради което не дължат исковата сума, тъй като е погасена изцяло, а задължението е само за сумата 33672,33 лв., но на друго основание-договорът от 21.01.2008г. Това възражение е основателно по следните съображения: Безспорно е, че процесният менителничен документ е издаден във връзка с каузална сделка-търговските правоотношения между ищеца и първия ответник по доставки на лекарствени продукти. Спорен е въпросът кои каузални правоотношения между страните обезпечава същият-дали само тези, възникнали до издаване на записа на заповед на 29.10.2007г., или тях и тези, възникнали след тази дата, по договор от 21.01.2008г. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че процесният менителничен документ е издаден като обезпечение само на задълженията на ответното дружество към ищеца, възникнали до датата на неговото издаване. Когато не се спори, че записът на заповед обезпечава вземания по каузални отношения между страните, както е в случая, към датата на падежа вземанията трябва да са възникнали, определени по размер и да са станали изискуеми.По фактурите, обективиращи доставки след 29.10.2007г., задължението за плащане не би могло да е възникнало към 29.10.2007г. Предвид на това стойността по тези фактури следва да се изключи от дължимата стойност по записа на заповед от 29.10.2007г. Освен това, твърдението на ищеца, че записът на заповед обезпечава задължения на ответното дружество и по договора от 21.01.2008г., като така са се уговорили с него, не се подкрепя от доказателствата по делото, а се опровергава от същите. Видно от приложения договор от 21.01.2008г., страните са се споразумели, че при подписването му купувачът задължително гарантира задължението си за заплащане цената на стоките, закупени при условията на отложено плащане, чрез издаване запис на заповед. Липсва уговорка, че вече издаденият запис на заповед от 29.10.2007г. ще служи като обезпечение на задълженията на купувача-ответното дружество и по този договор. Както се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ответното дружество е заплатило изцяло сумата 96925,70 лв., за която сума е издаден записът на заповед от 29.10.2007г. Както бе прието по-горе въз основа на събраните по делото доказателства, тази сума представлява стойността на издадените до 29.10.2007г. фактури, която стойност е изцяло заплатена от ответното дружество в периода 29.10.2007г.-01.09.2008г. съгласно заключението на експерта. По изложените съображения за ищеца- лицето, в чиято полза е издадена процесната запис на заповед от първия ответник и авалирана от втория ответник, е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на сумата по менителничния документ, което обаче е погасено изцяло, поади което за ответниците вече не съществува задължение за плащане на сумата по процесната запис на заповед. С оглед изложеното, следва да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, поради погасяване на задължението чрез извършено плащане в посочения по-горле период. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото: на ответника „М.” О.-1200лв. и на ответника К. П.-180 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Х.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В., район М., жк „М.”, бул.”Р.” № 15, сграда на „М. ц. М. В.”, съдебен адрес: гр.С., ул.”А. Д.” № 29, срещу „М.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”А. М.” № 8, В.А, А.4, и К. П. П. от гр.В. Т., ул.”А. М.” № 8, В.А, А.4, ЕГН *, установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, с който се претендира да бъде прието за установено, че „М.” О.-гр.В.Т. и К. П. П. от гр.В.Т. дължат солидарно на „Х.” Е.-гр.В. сумата 65015,22 лв. по запис на заповед, издаден на 29.10.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист-25.08.2009г., за което вземане по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2400 от 26.08.2009г. по ч.гр.д.№ 2868/ 2009г. по описа на ВТРС, като неоснователен, поради погасяване на задължението чрез плащане. ОСЪЖДА „Х.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В., район М., жк „М.”, бул.”Р.” № 15, сграда на „М. ц. М. В.”, съдебен адрес: гр.С., ул.”А. Д.” № 29, да заплати на „М.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В. Т., ул.”А. М.” № 8, В.А, А.4, разноски по делото 1200лв., и на К. П. П. от гр.В. Т., ул.”А. М.” № 8, В.А, А.4, ЕГН *, разноски по делото 180 лв. След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати по ч.гр.д. № 2868/ 2009г. по описа на ВТРС. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |