№ 29
гр. Севлиево, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100290 по описа за 2022 година
Предявен е иск, с правно основание по чл. 108 ЗС.
Делото е образувано по искова молба от Д. Д. Б., с ЕГН ***, от общ. Севлиево, обл.
Габрово, с. **** срещу О. П. С., с ЕГН **********, от гр. София, ****.
Ищеца заявява, че е собственик на следния недвижим имот, представляващ поземлен
имот: с кадастрален идентификатор 65927.541.143 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изп. Директор
на АГКК, с адрес на имота: гр. Севлиево, Севлиевски лозя, местност **** с площ 1233,00
кв.м., с трайно предназначение на територията -Урбанизирана, с начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 151, при граници/ съседи, имоти с
идентификатор 65927.541.144, 65927.541.149, 65927.541.150, 65927.541.142 и 65927.541.210 ,
заедно с построената в имота жилищна сграда, с кадастрален идентификатор
65927.541.143.1, със застроена площ от 80,00 кв.м., с брой надземни етажи - два и селско
стопанска сграда с кадастрален идентификатор 65927.541.143.2 със застроена площ от 23,00
кв.м. Ищеца твърди, че имотът придобил на 19.12.1996 год. от продавача ТБ „****", като
собствеността си удостоверява с договор за покупко - продажба от 19.12.1996 год. вписан в
Службата по вписванията под № 109, том I, peг. № 623, партида 87 от 04.11.1998 год.. В
молбата ищеца излага доводи, че продавача ТБ „****" е придобил процесния имот чрез
Постановление за възлагане на съдия - изпълнител при PC - Севлиево, което се удостоверява
от Протокол за възлагане на недвижим имот от 06.12.1995 год., с влязло в сила
постановление за възлагане на 04.01.1996 год. вписан в Службата по вписванията при PC -
Севлиево с peг. № 2, том I, дело 19, от 15.01.1996 година. Съгласно извършена справка от
ищеца в АВ - ИР установил, че ответницата О. П. С. се е сдобила с КНА за собственост по
давностно владение на този имот - нотариален акт № 41, том II, рег. № 2 855, д. №
1
124/27.02.2020 год. на нотариус Пл. Д., peг. № 543 на нот. камара, с район на действие PC -
Севлиево. Ищеца твърди, че е собственик на гореописаният имот, придобит от него
възмездно чрез договор за покупко - продажба от 1996 година като от датата на придобиване
на имота, до настоящия момент, не е преставал да владее и ползва имота, а ответницата
никога не е владяла процесния имот. Претендира признаване, че е собственик на процесния
имот и осъждане ответницата да му предаде владението върху същият. Претендира
разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответницата и в
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, от назначеният особен
представител. В отговора на исковата молба, процесуалния представител на ответницата,
заявява, че няма контакт с подзащитната си и не може да изложи никакви твърдения, за
факти и обстоятелства в нейна защита. Възразява срещу сочената от ищеца правна
квалификация на иска по чл. 108 ЗС, като сочи, че при доказване, че ответницата не владее
имота, както се твърди в исковата молба правната му квалификация следва да е по чл. 124,
ал. 1 ГПК.
В съдебното заседание ищеца, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по съображенията в исковата молба. Допълнително уточнява, че
разполага и с друг имот, негова собственост, който е непосредствено до процесния имот,
граничи с него, като влиза в процесния имот и през своя собствен имот, като достъп до него.
Към датата на завеждане на исковата молба установил, че ответната страна е сменила
катинарите на входните врати, като по този начин му е нарушила фактическото владение
върху дворното място, като той е в невъзможност да влиза от пътя, където е главният вход
на процесният имот. Счита, че владението му по този начин е ограничено, смутено, от
страна на ответницата, която си е позволила да смени катинарите и да ограничи достъпа до
имота.
В съдебното заседание ответницата, чрез особения си представител поддържа
отговора по съображения изложени в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за покупко - продажба от 19.12.1996 г., вписан в Службата
по вписванията под № 109, том I, peг. № 623, партида 87 от 04.11.1998 г., от удостоверение
от 11.03.2022 г. от община Севлиево за идентичност на имоти, постановление за възлагане
на недвижим имот от 06.12.1995 г., справка от СГКК - Габрово за поземлен имот с
кадастрален идентификатор 65927.541.143, скица № 182/17.06.2013 г. при община Севлиево,
че ТБ "****" АД – София, представлявано от квестори е продало на Д. Д. Б., чрез търг с
тайно наддаване недвижим имот, представляващ поземлен имот: с кадастрален
идентификатор 65927.541.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изп. Директор на АГКК , с
адрес на имота: гр. Севлиево, Севлиевски лозя, местност **** с площ 1233,00 кв.м., с трайно
предназначение на територията -Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
2
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 151, при граници/съседи, имоти с
идентификатор 65927.541.144, 65927.541.149, 65927.541.150, 65927.541.142 и 65927.541.210,
заедно с построената в имота жилищна сграда, с кадастрален идентификатор
65927.541.143.1, със застроена площ от 80,00 кв.м., с брой надземни етажи - два и
селскостопанска сграда с кадастрален идентификатор 65927.541.143.2 със застроена площ от
23,00 кв. м..
Установява се от нотариален акт № 41, том II, peг. № 2855, д. № 124/27.02.2020 г. на
нотариус Пл. Д., peг. № 543 на нот. камара, с район на действие PC – Севлиево и от
преписката по издаване на посочения нотариален акт, че О. П. С. е призната за собственик
по давностно владение на имота описан по – горе.
От показанията на свидетеля Д. Б., *** на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК
от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост,
се установява следното: свидетеля заявява, че имотът предмет на делото се намира в
непосредствена близост до друг техен стар имот; придобит бил около 1996-та година на
търг, който **** на свидетеля спечелил; след това се грижили за имота, поддържали го,
косили го, грижили се за дръвчетата и друго каквото било необходимо; имотът бил на ***
лозя, Севлиевски лозя; **** на свидетеля винаги бил собственик на съседното място и
винаги минавали от по-стария имот към процесния защото нямало ограда между двата
имота; свидетеля никога не бил виждал О. С., просто я бил чувал; миналата година поради
желание за бъдеща продажба решили да извадят нужните документи и се оказало, че има
нотариален акт на друго име за имота; късното лято свидетеля разбрал, че е сменен
катинарът на главната врата, която е от към пътя; в имота имало сгради, къща на два етажа,
голяма и някакви стари постройки; къщата била на груб строеж, не била обитаема.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на исковете по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
, кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че е собственик на описания в
исковата молба имот на сочените основания, както и че имота се владее или държи именно
от ответницата. От друга страна, в тежест на ответницата е да докаже, че владението или
държането ѝ върху спорния имот се основава на наличието на правно основание.
Установи се по делото от договор за покупко - продажба от 19.12.1996 г., вписан в
Службата по вписванията под № 109, том I, peг. № 623, партида 87 от 04.11.1998 г., от
удостоверение от 11.03.2022 г. от община Севлиево за идентичност на имоти,
постановление за възлагане на недвижим имот от 06.12.1995 г., справка от СГКК - Габрово
за поземлен имот с кадастрален идентификатор 65927.541.143, скица № 182/17.06.2013 г.
при община Севлиево, че ТБ "****" АД – София, представлявано от квестори е продало на
ответника Д. Д. Б., чрез търг с тайно наддаване процесния недвижим имот, представляващ
3
поземлен имот: с кадастрален идентификатор 65927.541.143 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на
Изп. Директор на АГКК , с адрес на имота: гр. Севлиево, Севлиевски лозя, местност **** с
площ 1233,00 кв.м., с трайно предназначение на територията -Урбанизирана, с начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 151, при
граници/съседи, имоти с идентификатор 65927.541.144, 65927.541.149, 65927.541.150,
65927.541.142 и 65927.541.210, заедно с построената в имота жилищна сграда, с кадастрален
идентификатор 65927.541.143.1, със застроена площ от 80,00 кв.м., с брой надземни етажи -
два и селскостопанска сграда с кадастрален идентификатор 65927.541.143.2 със застроена
площ от 23,00 кв. м.. Показанията на свидетеля Д. Б., *** на ищеца, преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, установяват, че за имота предмет на делото от около 1996-та година
грижи полага **** на свидетеля, поддържал го, косил го, грижил се за дръвчетата бил
собственик на съседното място и винаги минавали от по-стария имот към процесния защото
нямало ограда между двата имота. Свидетеля никога не бил виждал ответницата О. С., но
миналата година се оказало, че има нотариален акт на друго име за имота, а късното лято
разбрали, че е сменен катинарът на главната врата, която е от към пътя.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ищеца е придобил процесния недвижим
имот по продажба чрез търг с тайно наддаване, като дори да би могло да се приеме, че по
някаква причина не е станал собственик на имота на посоченото основание, същият е
упражнявал непрекъснато владение върху процесният имот, в продължение на над 10
години от 1996 г. до настоящият момент, поради което би придобил имота на евентуалното
заявено основание – придобивна давност по чл. 79 ЗС.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответницата, че не се
установява имота да се владее или държи от ответницата. От показанията на свидетеля Д. Б.,
предвид липсата на данни в обратния смисъл по делото се установи, че годината преди
съдебното заседание са разбрали, че ответницата си е извадила нотариален акт за имота и е
сменен катинарът на главната врата на имота, от към пътя. При тези данни съдът намира, че
следва да се приеме, че собственика е лишен от възможността да ползва собствеността си,
като в този смисъл е и съдебната практика - определение № 220 от 08.04.2016 г. по гр. д. №
808/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, с която настоящият състав се
солидаризира.
Не се установи по делото при доказателствена тежест на ответницата за установяване
на основанието за владението , фактическата власт на ответницата върху имота да се
основава на правно основание. С оглед изложеното и предвид доказателствената тежест на
ответницата за установяване на основанието за владението налице е и последната
предпоставка за уважаване на иска – фактическата власт на ответницата не се основава на
правно основание.
С оглед изложеното налага се извод, че ответницата не е станала собственица на
обсъждания имот, като предвид гореобсъдените доказателства по делото съдът намира
4
доказателствената сила на нотариален акт № 41, том II, peг. № 2855, д. № 124/27.02.2020 г.
на нотариус Пл. Д., peг. № 543 на нот. камара, с район на действие - района на РС –
Севлиево за оборена, като с оглед разрешаването на спорния по делото въпрос относно
принадлежността на правото на собственост и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на отмяна
подлежи посоченият нотариален акт /т.р. 178 от 30.06.86г. ОСГК/.
Предвид изложеното иска по чл. 108 ЗС е доказан и поради това основателен и
следва да бъде уважен.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете и направеното искане за
присъждане на такива, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
срещу ответницата следва да се присъдят разноски, съобразно представения списък на
разноските и доказателствата приложени по делото за заплатени такива, в размер на сумата
2145,65 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. П. С., с ЕГН **********, от гр.
София, ****, че Д. Д. Б., с ЕГН ***, от общ. Севлиево, обл. Габрово, с. ****, притежава
правото на собственост, върху недвижим имот, представляващ поземлен имот: с
кадастрален идентификатор 65927.541.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изп. Директор на АГКК
, с адрес на имота: гр. Севлиево, Севлиевски лозя, местност **** с площ 1233,00 кв.м., с
трайно предназначение на територията -Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 151, при граници/съседи, имоти с
идентификатор 65927.541.144, 65927.541.149, 65927.541.150, 65927.541.142 и 65927.541.210,
заедно с построената в имота жилищна сграда, с кадастрален идентификатор
65927.541.143.1, със застроена площ от 80,00 кв.м., с брой надземни етажи - два и
селскостопанска сграда с кадастрален идентификатор 65927.541.143.2 със застроена площ от
23,00 кв. м., и ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС О. П. С., с ЕГН **********, да предаде на
Д. Д. Б., с ЕГН ***, владението върху описаният недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, О. П. С., с ЕГН **********, от гр. София,
****, да заплати на Д. Д. Б., с ЕГН ***, от общ. Севлиево, обл. Габрово, с. ****, сумата
2145,65 лева за разноски по делото.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт № 41, том II, peг. № 2855,
д. № 124/27.02.2020 г. на нотариус Пл. Д., peг. № 543 на нот. камара, с район на действие -
района на РС – Севлиево, с който О. П. С., с ЕГН **********, от гр. София, **** е призната
за собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот: с кадастрален
идентификатор 65927.541.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
5
Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изп. Директор на АГКК , с
адрес на имота: гр. Севлиево, Севлиевски лозя, местност **** с площ 1233,00 кв.м., с трайно
предназначение на територията -Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план 151, при граници/съседи, имоти с
идентификатор 65927.541.144, 65927.541.149, 65927.541.150, 65927.541.142 и 65927.541.210,
заедно с построената в имота жилищна сграда, с кадастрален идентификатор
65927.541.143.1, със застроена площ от 80,00 кв.м., с брой надземни етажи - два и
селскостопанска сграда с кадастрален идентификатор 65927.541.143.2 със застроена площ от
23,00 кв. м.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6