РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. ХАСКОВО, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500473 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 132/28.04.2023 година, постановено по гр.д. №
1406/2022 година, РС-Димитровград е признал за установено по иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че М. Т. И. не дължи на Н. С. Р., по
изпълнителен лист от 12.09.2008г., издаден по ч.гр.д. № 841/2008г. по описа
на РС- Димитровград, сумата от 18975 лева - задължение по запис на заповед,
издадена на 24.09.2004г., като погасено по давност.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата
Н. С. Р. Въвежда оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.
Релевантните към настоящото въззивно производство доводи на въззивницата
могат да бъдат обобщени както следва: След снабдяване с процесния
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
20088740400538/29.08.2008 година на ЧСИ Самуил Пеев. По това дело била
извършена проверка на имуществото на длъжницата, но тъй като М. И.
предявила иск срещу взискателката, изпълнителното производство било
спряно и това станало причината съдебният изпълнител да не извършва
никакви действия по него. В съдебно заседание пред ХОС въззивницата дава
1
допълнителни пояснения, като твърди, че от 2013 година по изпълнителното
дело били правени редовно справки за местоживеене и притежавано
имущество от М. И.. Твърди, че производството по чл. 422 от ГПК за
съществуване на процесното вземане е приключило през 2018 година и по
тази причина изпълнението било спряно до постановяване на решението от
ВКС. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и за отхвърляне на
предявения иск.
В срока за отговор въззиваемата М. Т. И., чрез упълномощен адвокат
С. Л. Я. от АК-Хасково подава писмен отговор. Изразява становище за
правилност – законосъобразност, обоснованост на атакувания съдебен акт и
липса на твърдените от въззивницата пороци. С тези и останалите
възражения, прави искане за потвърждаване на решението. Претендира
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Въззивната жалба срещу решението на районния съд е подадена в
срок и е процесуално допустима. Преценена по същество същата е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е
валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
По делото е установено, че в заповедно производство по ч.гр.д. №
841/2008г. по описа на РС-Димитровград, на 12.09.2008 година, Н. С. Р. се е
снабдила с изпълнителен лист срещу М. Т. И.. Като основание за издаване на
ИЛ е послужил запис на заповед, издаден от М. И., за сумата 18975 лева и с
падеж 10.10.2005 година. Тъй като длъжницата е подала възражение, Н. Р. е
предявила по реда на чл. 422 от ГПК иск за съществуване на вземането си. С
Решение № 423/29.06.2010 година, постановено по гр.д. № 411/2010г. на РС-
Хасково, потвърдено с Решение № 351/26.11.2010 г. по в.гр.д. № 575/2010г.
на ОС-Хасково, по отношение на М. И. е било признато за установено, че
вземането на Н. Р. съществува. Доколкото представените по делото преписи
от съдебните актове не съдържат надлежна заверка и отбелязване за влизане в
сила, ХОС извърши служебна справка, при която установи, че Решение №
351/26.11.2010 г. по в.гр.д. № 575/2010г. на ОС-Хасково е влязло в законна
сила с Определение № 194/12.03.2012 година, постановено по ч.т.д. №
2
439/2011 година на ВКС, 1 т.о. Т.е. производството по чл. 422 от ГПК е
приключило на 12.03.2012 година и тогава е била стабилизирана издадената в
полза на въззивницата Р. заповед за изпълнение.
Няма спор относно обстоятелството, че във връзка с издадения по
ч.гр.д. № 841/2008г. по описа на РС-Димитровград изпълнителен лист, по
искане на Н. Р. е било образувано изп.дело №20088740400538 по описа на
ЧСИ Самуил Пеев. Последвало е изпращане на делото по подсъдност на ДСИ
при РС-Димитровград и образуване на изп.дело №238/2013г., след което по
молба от Н. Р. от 26.11.2018г. ДСИ е прехвърлил делото на ЧСИ Николета
Кавакова, като е било образувано изп.дело №20199290400375. На 28.03.2019г.
ЧСИ Кавакова е констатирала настъпили законови предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от
ГПК и е приключила същото.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът може да оспорва
чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай длъжникът М. И.
е предявила иск с правно основание чл. 439 от ГПК с твърдение за погасяване
на вземането с изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Видно от материалите на изпълнителното производство, по него не са
били отправяни от взискателя Р. към ЧСИ искания за извършване на
изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на давността. Не се
установяват и такива, които да са извършени по инициатива на самия съдебен
изпълнител или по делегация от взискателя. Същевременно, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. – все
действия, за които въззивницата твърди, че са били извършвани по нейна
инициатива. В този смисъл съдът споделя извода на РС-Димитровград, че с
депозиране на молбата от 29.09.2008г. до ЧСИ Самуил Пеев, в която изрично
е направено искане за налагане на запор върху МПС и възбрана, опис, оценка
и изнасяне на публична продан на притежавани от длъжника недвижими
имоти, течението на погасителната давност за процесното вземане е било
прекъснато, но след този момент не са били искани и предприемани действия,
годни да прекъснат течението на давността. Въззивницата твърди, че
продължаването на изпълнението е било невъзможно поради висящността на
производството по иск по чл. 422 от ГПК пред ВКС до 2018 година. Това
твърдение не отговаря на обективната действителност – както вече бе
посочено по-горе, на 12.03.2012 година, с определението на ВКС за
недопускане на касационното обжалване на Решението на ХОС, процесната
заповед за изпълнение е била стабилизирана, съответно, висящността на
3
съдебния процес относно вземането е приключила. Т.е. след 12.03.2012
година за кредитора Р. не са съществували пречки да иска продължаване на
изпълнението, като сочи изпълнителни способи, чрез които да постигне
принудително удовлетворяване на вземането си и годни да прекъснат
течението на погасителната давност.
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. на ВКС по
тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.215г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по
т.д№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл, независимо от казаното по-
горе относно пасивността на взискателя Р., погасителната давност за
процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. От този момент до
сега кредиторът Р. не е искала извършване на изпълнителни действия, още
повече от категорията прекъсващи течението на давностния срок, нито е
делегирала на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител правото да
предприема по своя инициатива такива действия. Ето защо погасителната
давност е изтекла към 26.06.2020г. Предвид изтичането на погасителната
давност, предприетото от ищцата И. оспорване на вземането на основание чл.
439 от ГПК се явява успешно и предявеният от нея иск следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
РС-Димитровград е достигнал до същите изводи, ето защо
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК ХОС препраща и към останалите мотиви на първоинстанционния съд.
Въззиваемата претендира присъждане на деловодни разноски за
въззивното производство в размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК искането се явява
основателно и сторените от въззиваемата разноски следва да бъдат
възложени в тежест на въззивницата.
С отговора на въззивната жалба М. И., която не подава своя въззивна
жалба, прави искане за присъждане на деловодни разноски и за първата
инстанция. В тази част отговорът има характера на искане по чл. 248 от ГПК,
компетентен по което искане е първоинстанционният съд. Поради това, след
връщане на делото на РС-Димитровград следва да се произнесе по искането
по чл. 248 от ГПК.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132/28.04.2023 година, постановено по
гр.дело № 1406/2022 година по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Н. С. Р., с ЕГН **********, от *** да заплати на М. Т. И., с
ЕГН **********, от гр.*** на основание чл.78 ал. З от ГПК деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на сумата 1582,50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5