Р Е Ш Е Н И Е
№ 2311
гр.Пловдив, 16.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5299/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от Т.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № НП-27-415-1
от 03.06.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински одит“ /към настоящия момент Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“/, с което на основание чл. 229 ал.1 от Закона за здравето /ЗЗДр./ му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на
чл. 86 ал.1 т.3, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗДр.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП, в частност наличие на съществени
процесуални нарушения, а именно, че АУАН е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, без същият да е уведомен за датата и мястото, където следва да
се яви за неговото съставяне. Възразява се, че са описани няколко нарушение,
като не е ясно за кое от тях е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Посочва, че вменените му като нарушени норми не
съдържат правило за поведение. Излагат се доводи, че неправилно
административнонаказващият орган се е позовал на фармакотерапевтично
ръководство по хематология, доколкото същото касае критерии за оценка на
резултати от прилагана терапия, както и препоръка за алгоритъм и лечение с
лекарствени продукти.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява адв. Ш., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, идентични с тези в депозираната
жалба. Допълва, че вменените на жалбоподателя норми са общи, като е следвало
административнонаказващият орган да посочи в какво точно се изразява качеството
на медицинска помощ. Възразява, че са вменени три отделни деяния, а е наложена
една санкция. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, преобразувана на основание пар. 18 от ЗНЗОК от
предишна изпълнителна агенция „Медицински одит“, за нея се явява гл. юрк. С..
По същество излага съображения, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по несъмнен начин е установена фактическата обстановка, въз
основа на която административнонаказващият орган е направил извод за извършено
от жалбоподателя нарушение. Поради изложеното от съда се иска да отхвърли
жалбата и да потвърди НП.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, в законоустановения
срок, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
В Изпълнителна агенция „Медицински
одит" била получена жалба от К.К.К., сестра на П.К.К.. В жалбата било
посочено, че след операция по повод на хемороиди в МБАЛ „Тримонциум" ООД,
пациентката с преведена в УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, където след два дни е
починала. В жалбата се излагали твърдения за „лекарска грешка или
небрежност".
В периода 17.09.2018 г. – 21.09.2018
г., свидетелката Д. - Т., заемащ длъжността Началник отдел в Изпълнителна
агенция медицински одит /сега Изпълнителна агенция медицински надзор/, заедно
със свои колеги извършил проверка на МБАЛ „Тримонциум“ ООД гр. Пловдив, въз
основа на Заповед № РД 27-415/14.09.2018 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински одит.
Въз основа на представената
медицинска документация било установено, че пациентката П.К.К. на 22 години, е
постъпила за лечение в МБАЛ „Тримонциум" ООД на 26.03.2018 г. за операция
по повод на инфламирани външни хемороидални възли. След извършени
клинико-лабораторни и образни изследвания и проведена консултация с кардиолог,
на 26.03.2018 г. на пациентката била извършена оперативна интервенция. В 17:50
часа, същият ден, било установено от дежурния персонал, че пациентката е
напуснала лечебното заведение доброволно.
На 27.03.2018 г., със служебен
автомобил и в присъствието на медицински специалист, пациентката била
транспортирана от дома си до лечебното заведение. В 10.45 часа настъпило рязко влошаване в
състоянието на пациентката, което наложило провеждане на консултации с
анестезиолог и акушер гинеколог и вливане на водно -солевн разтвори. Назначено било
извършването на клинико-лабораторни изследвания, с резултат от 27.09.2018 год.,
14:31 часа както следва: Хемоглобин – 116,
Еритроцити - 4,06, Левкоцити - 21,4, Хематокрит - 33,8, Тромбоцити -
23 /норма - 150-450/, кр. захар - 4,4, протромбиново време - 39 сек. /норма -
9,8-12,2/, INR 3,29 /норма - 0.8 - 1,2 при пациенти без антикоагулантна
терапия/. Фибриноген - 0,001 /норма - 1,8-36,5/, АРТТ - 53 сек. /норма -
23-31,9/, вр. кървене - 3 мин, вр. съсирване - 5 мин. /норма <6/.
По
същото време дежурни по график в Отделение по хирургия били д-р Т. за времето
от 7.30 до 12,30 часа и д-р Т. за времето от 10,30 до 19,30 часа. Било
установено, че д-р Т. не е предприел действия за изясняване на причината за
него, като не е назначил:
-
изследване
за определяне на кръвмогруповата принадлежност на пациентката;
-
при
данни за асимптоматнчно (лабораторен) ДВС /дисемннирано интравазално съсирване/
не е назначил изследване на D-димер, чувствителен маркер за диагнозата на ДВС,
чисто мониториране може да се използва за потвърждение или отхвърляне на
предварителна диагноза ДВС синдром и определяне на потенциалния риск при
паннепти с наличен ДВС синдром.
Свидетелката
Д. - Т. установила,
че д-р Т. не бил назначил контролно (повторно) изследване на хемостазните
показатели (брой тромбоцити, фибриноген, протромбиново време, АРТТ, INR), с цел
проследяването им в динамика, което било видно от приложените в история на
заболяването резултати от извършени клинико-лабораторни изследвания на
27.09.2018 г. в 16,01ч., което според същата било нарушение на
„Фармако-терапевтичното ръководство по хематология“ 2018 г.
С оглед извършените констатации, свидетелката
Д. - Т. съставила на жалбоподателя АУАН № А-27-415-1/13.12.2018 г., с който му
вменила нарушение по чл. 86 ал.1 т.3 от ЗЗДр, в частта „качествена“, вр. чл. 79
ЗЗДр. АУАН бил предявен на 28.01.2019 г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Д.
- Т., която описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната
по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Заповед №
РД-27-415/14.09.2018 г.; Заповед № 378/17.09.2018 г.; История на заболяването №
80 на П.К.К. и приложените към същото изследвания и резултати; Лист за преглед
на пациент от 26.03.2018 г.; Направления за коспитализация.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът намира на първо място, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на АУАН. Видно
от същия, в заглавната част е отбелязано, че е съставен на 13.12.2018 г., а в
първото изречение е посочено 11.12.2018 г. В края на същия отново е посочена
като дата 13.12.2018 г. И ако посоченото може да се приеме за техническа
грешка, то несъмнено АУАН е предявен на нарушителя на 28.01.2019 г., респ.
актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Съставянето на акт в отсъствие на
нарушителя съобразно нормата на чл. 40 ал.2 ЗАНН е
допустимо в два случая: 1. когото той е известен, но не може да се намери или
2. когато е поканен за съставянето на акта и не се яви. Единствено при
наличието на една от двете хипотези на чл. 40, ал.2 от ЗАНН администрацията
е изправна. Същата следва да е издирила нарушителя, да е положила усилия той да
присъства при съставянето на акта, но поведението му да прави това обективно
невъзможно. Само в такъв случай, както бе отбелязано, законът позволява актът
да бъде съставен и в отсъствие на нарушителя / чл. 40, ал. 2 от ЗАНН/.
В случая обаче, не се установява да е налице нито една от двете хипотези
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
даващи основание на актосъставителя да състави процесния АУАН в отсъствие на
нарушителя. В настоящата съдебна инстанция не бяха ангажирани доказателства за
надлежно отправена покана, достигнала до нарушителя, за съставяне на АУАН, като
от свидетелските показания не може да се извлече категорична информация за
спазване на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Следва да се посочи още, че в конкретния случай никъде в АУАН не е отбелязано,
че е съставен при посочената по-горе хипотеза, а именно, че известният
нарушител след покана не се е явил за съставянето на АУАН. Текстът на сочената
по-горе разпоредба означава, че актосъставителят, след като извърши констатация
и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение,
е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че поканата
следва да съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се
поканва на определена дата и час именно за да му бъде съставен акт за
нарушение, а не по друг повод. За да се охрани правото на защита на нарушителя,
поканата следва да е достигнала до него няколко дни преди посочените дата и час
за съставянето на АУАН /така Решение №
1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1150/2018 г. на Административен съд -
Пловдив/. След като не са налице данни нарушителят да е поканен да се яви
за съставяне на акт, не е налице хипотезата на чл. 40 ал.2 от ЗАНН за
съставяне на акта в негово отсъствие, респ. е допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административнонаказателното производство, което ограничава
правото на защита на нарушителя /така
Решение № 914 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на
Административен съд - Пловдив; Решение № 514 от 09.03.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 209 / 2018 г. на Административен съд - Пловдив/.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че не се установи нарушението да е извършено от материалноправна
страна така, както е описано в обжалваното НП. В този смисъл вменена като
нарушена е разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.3 ЗЗдр., а именно, че всеки пациент
има право на достъпна и качествена здравна помощ, в частта качествена.
Несъмнено нормата е бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретно правило за
поведение, което е нарушено. В случая, според административнонаказващия орган
това са нарушени препоръки и алгоритми, залегнали в „Фармако-терапевтично
ръководство по хематология” 2018 г., подготвено от Управителния съвет на
Българското медицинско сдружение по хематология и работните групи към
сдружението. Съобразно нормата на чл. 258 ал.1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, към министъра на здравеопазването се
създава Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти,
наричан по-нататък „съвета". Съветът е юридическо лице на бюджетна
издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет. Той е със статут на държавна
комисия със седалище гр. София, а съгласно чл. 259 ал.1 т.4 от ЗЛПХМ посоченият
съвет приема,
отменя или изменя фармако-терапевтични ръководства, които включват критерии за
оценка на резултата от прилаганата терапия и алгоритми за лечение с лекарствени
продукти, съгласувано със съответния експертен съвет по медицинска специалност
или медицинска дейност по чл. 6а, ал. 1, т.
1 от Закона за здравето.
Фармако-терапевтичните ръководства се приемат с наредби и се обнародват в
„Държавен вестник". Посоченото фармако-терапевтично ръководство по
хематология е прието с на заседание на Съвета от 30.05.2018 г., с протокол от
същата дата, като Наредба за приемане на фармако-терапевтично ръководство по клинична хематология е приета с Решение на Съвета съгласно Протокол № 349 от
19.09.2019 г. Самата Наредба № 3 от 19.09.2019 г. за
приемане на фармако-терапевтично ръководство по клинична хематология
е обнародвана на 08.10.2019 г. От всичко изложено следва, че към датата на
вмененото нарушение – 27.03.2018 г., не е действало посоченото в НП фармако-терапевтично ръководство по клинична хематология, респ. жалбоподателят е в
невъзможност да наруши същото.
От всичко изложено
следва, че са налице две основания за отмяна на обжалваното НП, а именно
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и липса на извършено нарушение от
жалбоподателя.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-415-1 от 03.06.2019 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“
/към настоящия момент Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/, с което на Т.П.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 229 ал.1 от Закона за здравето
/ЗЗДр./ му е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на
чл. 86 ал.1 т.3, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗДр.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС