Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 12.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 3905 по описа за 2016г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
на „Т.А.1.“ ЕООД, с която при условията на
субективно кумулативно съединяване са предявени искове за установяване
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Т.Т.Б.“ ЕООД и П.Ц.А. дължат солидарно
сумата 50 000,00 лв. – неизплатена главница по запис на заповед от 05.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху нея от 29.07.2015г. до изплащането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №45193/2015г.
на СРС, 82 с-в.
Ответниците оспорват предявените искове с
възражения, че в процесния запис на заповед е посочен падеж на паричното
задължение преди падежа на задълженията на издателя на записа на заповед по
каузалното правоотношение, за чието обезпечаване е издаден записът, както и с
възражения за неизпълнение на задълженията на ищеца по каузалното
правоотношение.
Приетият като писмено доказателство по делото
запис на заповед от 05.05.2015г., въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №45193/2015г. на СРС, 82 с-в,
обективира безусловно изявление от името на ответника „Т.Т.Б.“ ЕООД, че се
задължава да заплати на ищеца или на негова заповед сумата 95 220,00 лв.
на падежа 20.05.2015г. Ценната книга съдържа всички реквизити, предвидени в чл.
535 ТЗ, както и изявление на ответника П.Ц.А., че авалира задължението, за което
е издаден записът на заповед.
Безспорно е между страните, че процесният
запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължения на „Т.Т.Б.“ ЕООД за
плащане на продажна цена по договор от 05.05.2015г.
Цитираният договор също е приет като писмено
доказателство и установява възникнали облигационни правоотношения, по силата на
които ищецът се е задължил да достави на ответника „Т.Т.Б.“ ЕООД описани в
приложение стоки срещу продажна цена в общ размер 95 220,00 лв. с включен
ДДС, дължима в тридневен срок от доставяне на стоките.
Също безспорно е между страните и по аргумент
от обратното на чл. 153 ГПК не се нуждае от доказване в производството, че
стоките са доставени на ответника в пълния уговорен обем, като последната
доставка е извършена на 02.06.2015г., тоест падежът на задължението на купувача
за плащане на продажната цена по отношение на последните доставени стоки по
договора е настъпил на 05.06.2015г.
В противовес на възраженията на ответниците
обстоятелството, че в записа на заповед е посочен по-ранен падеж от
действителната дата, на която обезпеченото с него вземане е станало изискуемо,
не обуславя отхвърляне на предявения иск, тъй като от значение за основателността
на иска е дали вземането по каузалното правоотношение е възникнало и изискуемо,
а не дали датата на изискуемостта му съвпада с датата на падежа, посочен в
записа на заповед.
Посоченото обстоятелство би било от значение
в случай, че ищецът претендира лихви върху главницата по записа на заповед за
период преди датата на изискуемостта на главното задължение по каузалното
правоотношение, но такава претенция не е предявена от ищеца в заповедното и
исковото производство.
Неоснователни са и възраженията на
ответниците, мотивирани с клаузата на чл. 1.2 от процесния договор, която
предвижда, че продавачът запазва собствеността върху стоките до плащането на
цената им от купувача, тъй като цитираната клауза не изключва задължението на
купувача за плащане на цената на получените стоки в уговорения между страните
срок, нито от съдържанието й може да се направи извод, че с нея е предвидено
основание за автоматично разваляне на договора или основание за разваляне на
договора с едностранно изявление на купувача поради неизпълнение на
задълженията му за плащане на продажната цена в този срок.
Освен признатото с исковата молба частично
плащане на сумата 45 220,00 лв. в погашение на вземането на ищеца по
договора за продажба, обезпечено с процесния запис на заповед, доказателства, а
и твърдения за други плащания от ответниците не са ангажирани в производството,
поради което и по изложените съображения предявените установителни искове се
явяват основателни и следва да бъдат уважени за пълния им предявен размер от
50 000,00 лв.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК) ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
разноските, които ищецът е направил за държавна такса за заповедното и исковото
производство.
Искането на ищеца за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като представеният в
заповедното производство договор за правна помощ не установява действително
извършване на разноските в съответствие с разрешението, дадено в т. 1 от тълкувателно
решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, а в исковото
производство доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение въобще не
са представени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Т.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** и П.Ц.А. с ЕГН ********** и адрес *** дължат солидарно на „Т.А.1.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** сумата 50 000,00 лв. – неизплатена главница по
запис на заповед от 05.05.2015г., ведно със законната лихва от 29.07.2015г. до
изплащането на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №45193/2015г. на СРС, 82 с-в.
ОСЪЖДА „Т.Т.Б.“ ЕООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** и П.Ц.А. с ЕГН ********** и адрес *** да
заплатят солидарно на „Т.А.1.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 000,00 лв. – разноски за заповедното
и исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: