РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. , 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20221220101109 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “Техномаркет България”
ЕАД, ЕИК: ...., действащо чрез изпълнителния директор Б. За., с която са
предявени субективно и обективно съединени искови претенции срещу “..”
ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление в град Г..представлявано
от А. К., както и срещу последната в лично качество, с претенция за
заплащане от ответниците, в условията на солидарност, на сума в общ размер
на .. лева и .. лева мораторна лихва върху така претендираната сума за периода
от 09.12.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда. В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че между
двете юридически лица, страни по делото, били сключени три договора за
франчайз, по силата на които в полза на “..” ЕООД били възложени за
управление три търговски обекта, находящи се в град Гоце Делчев, гр. Банско
и град Благоевград, като при извършена проверка от страна на представители
на ищцовото дружество в тях били констатирани липси на материални запаси,
както следва: - за обекта в град Гоце Делчев липси на стойност от 8 838.88
лева с ДДС (фактура под № 765 от 24.10.22 г.), за обекта в град Банско липси
на стойност 4 468.18 лева с ДДС (фактура под № 766 от 24.10.22 г.), за обекта в
град Благоевград липси на стойност 3 151.85 лева с ДДС (фактура под № 767
1
от 24.10.22 г.). Проверките в трите магазина били осъществени в периода
14.10.2022 г. - 24.10.2022 г., като за резултата от същите били издадени
нарочни актове за извършена инвентаризация на материални запаси. В
представения отговор към искова молба, изготвен от двама особени
представители, назначени да представляват ответницата А. М. Карамфилова
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба е преценена като нередовна, а по
отношение на основателността на исковете са релевирани следните
възражения: за А. К..не съществувала пасивна материалноправна легитимация
да отговаря в качеството на солидарен длъжник, тъй като не била налице
хипотезата на чл. 121, ал. 1 ЗЗД, доколкото в договорите не съществували
уговорки в този смисъл; актовете за инвентаризация, въз основа на които
ответникът сега претендира своите вземания, били издадени в противоречие с
условията на самите договори за франчайз, защото липсвали данни по делото
дали искането за проверка е достигнало до знанието на франчайзополучателя,
като клаузата на чл. 8.1.4 се оценява като неравноправна. Релевирано е
оспорване автентичността на положения подпис, за който се сочи, че изхожда
от А. К., положен в акт за извършена инвентаризация на магазин "..”, което
оспорване е оттеглено в хода на последно проведеното открито съдебно
заседание. В хода на устните състезания процесуалният представител на
ответницата А. К.. моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, като се повдига възражение за прекомерност
срещу разноските, претендирани от ищеца.
В първоначалния етап на процеса, представяне на исковата молба и изготвяне
на отговора, респ. провеждане на първото съдебно заседание ответницата А.
К.. е представлявана от особен представител, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК,
но след личното явяване на тази страна представителната власт на особените
представители е отпаднала занапред (затова и няма необходимост от нарочно
потвърждаване на действията на представителя, извършени до този момент,
при осъществена редовна процедура по неговото назначаване), като в съдебно
заседание с изрично изявление ответницата упълномощила определения
адвокат да продължи да я представлява (чл. 33, изр. второ ГПК).
Районен съд - Гоце Делчев, след преценка на приетите по делото писмени
доказателства, както и като съобрази правните доводи и възражения на
страните, приема следното от фактическа страна:
2
Между “...” ЕАД, ЕИК: .., в качеството му на франчайзодател, и “...” ЕООД,
ЕИК: ..., като франчайзополучател, били сключени договори за франчайз, по
силата на които франчайзополучателят се задължил срещу възнаграждение да
организира и управлява продажбите на стоки от името и за сметка на "Т.."
ЕАД в търговските магазини “..”, находящи се в град Благоевград, бул. .. град
Банско, ул. “.. и град Гоце Делчев, бул. “... Договорите за франчайз били
сключени на 01.02.22 г. за обекта в град Благоевград, на 01.11.2018 г. по
отношение на търговския обект в град Гоце Делчев, както и на 01.03.2020 г.
относно намиращия се в град Банско магазин на “Техномаркет България”. В
периода от 14.10.2022 г. до 19.10.2022 г. била извършена цялостна
инвентаризация на материалните запаси на магазин “..”, в която нарочна
комисия, назначена по реда на чл. 8.1.4 от договора за франчайз със заповед №
.. г. на изпълнителния директор на “..” ЕАД, констатирала разлики, получени
между счетоводната наличност и реално установената стока с парична
равностойност от .. лева, като актът за проверка бил подписан от управителя
на “..8” ЕООД А. К.., както и от проверяващата комисия в състав В. Д. - одитор
и Д. П. Същата процедура била проведена и в магазините “..” (за периода
14.10.2022 г. - 20.10.2022 г. - заповед № .. г. на ИД на “..” ЕАД) и “..” (за
периода от 14.10.2022 г. - 24.10.2022 г., с оглед заповед № ..г. на ИД на
“Техномаркет България” ЕАД), като в първия магазин били констатирани
липси на обща стойност от .. лева , излишъци на стойност 18 873.27 лева,
респективно разлика между липса и излишък 3 723.48 лева, а във втория такъв
7 148.24 лева липси, 4 521.70 лева излишъци и разлика между тях на стойност
2 626.54 лева. Протоколите, отразяващи резултатите от извършената
инвентаризация в магазините, намиращи се в град Благоевград и град Банско,
са подписани от персоналния състав на комисиите, извършили проверките
(тази в град Банско в едноличен състав, а в град Благоевград в тричленен), но
не и от представител на франчайзополучателя. След извършените
инвентаризации за паричните равностойности на стоковите липси в
магазините били издадени следните фактури: № .. г. за обекта в град Г. на
стойност 7 365.73 лева, 8 838.88 лева с вкл. ДДС; фактура № .. г. за магазина в
град Банско на стойност 3 723.48 лева, а с вкл. ДДС - 4 468.18 лева; фактура №
********** от 24.10.2022 г. за търговския обект в град Благоевград на
стойност 3 151.85 лв. с ДДС (2 626.54 без ДДС). Договорите за франчайз,
сключени между процесните страни, били прекратени на основание чл. 10.1.4,
3
т. 1, т. 5, т. 8 и т. 9 с нарочни уведомления, които А. К.. отказала да получи.
В трите процесни договора страните се съгласили за следното: съгласно чл.
2.1.3 франчайзодателят предоставя на франчайзополучателя собствено
търговско и техническо оборудване, като получателят се задължава да полага
грижа на добрия търговец за стопанисване на повереното му оборудване и
стоки, като приемането, заприхождането и съхранението на стоките се
осъществявало според инструкциите на франчайзодателя. В чл. 8.1 страните
приели, че Техномаркет България може да извършва годишни и извънредни
инвентаризации, като резултатите от същите следвало се отразяват в писмен
доклад, подписан и от двете страни по договора (чл. 8.1.2), като в случай, че
франчайзополучателят не осигури свой представител за извършване на
съвместна инвентаризация, то франчайзодателят придобивал право сам да
извърши инвентаризацията, като резултатите от проверката били окончателни
(чл. 8.1.4). Според чл. 8.2.2 и чл. 8.2.3 франчайзополучателят е отговорен за
пълния размер на установените липси и същият се задължава да обезщети Т.
със сумите от установените липси, като дефиницията за липса страните
уговорили в чл. 8.2.1. В чл. 9.1.4 от договорите относно обектите в град
Благоевград и град Банско А. К. се съгласила, че отговаря лично, солидарно и
безусловно за задълженията на дружеството франчайзополучател,
произтичащи от договорите за франчайз. С анекс № 5 към договор за
франчайз “...” и по отношение на тази облигационна връзка страните се
споразумели, че управителят на “..” ЕООД отговаря солидарно със самото
юридическо лице по отношение задълженията на първото такова,
произтичащи от договорната му обвързаност с “...” ЕООД. Договорът, касаещ
търговския обект в град Благоевград, носи подписите на представителя на
франчайзодателя, като А. К.. се разписала веднъж в качеството й на управител
на “.. ЕООД, втори път като солидарен длъжник. Управителят на последното
дружество присъствал и респ. подписал акта за инвентаризация, извършен в
обекта в град Гоце Делчев, като оспорването, релевирано с отговора към
исковата молба, този подпис да изхожда от А. К.. е оттеглено в последното
открито съдебно заседание по делото. По отношение на другите два
констативни протокола за осъществени проверки в град Банско и град
Благоевград, такива подписи от страна на А. К.. не са положени.
Районен съд - Гоце Делчев, на база на така приетите факти, от правна
страна по отношение на обективно и субективно кумулативно съединените
4
осъдителни претенции, с които е сезиран, достига до следните заключения:
По делото е безспорно установено, като не се оспорва и от страните, че
последните се намирали в облигационни връзки - договори за франчайзи, като
юридическото лице ответник организирало и управлявало търговските
обекти, стопанисвани от ищеца, срещу възнаграждение. Не е спорно и се
установява от приложените писмени доказателства, че през м. октомври 2022
г. представители на ищцовото дружество извършили проверки на реалната
стокова наличност в магазините. В тази връзка, съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона
за счетоводството инвентаризация се извършва по решение на ръководителя
на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на други
органи, когато това е предвидено в закон. По делото е доказан редът, въз
основа на който франчайзодателят е извършил планираните проверки -
заповеди, подписани от изпълнителния директор на ищцовото дружество, с
които се назначава нарочна комисия, която съставила актовете за цялостна
инвентаризация по отношение и на трите процесни магазина. Последните
протоколи представляват частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за представилата ги страна факти, поради което те има само формална
сила за тяхното авторство. В случая само един от актовете - този, касаещ
ревизията на “...” е подписан и от страна на А. К., доколкото по делото не е
доказано обратното, а именно, че подписът върху документа не е неин, поради
което следва да се приеме, че ответницата действително е присъствала на
проверките и се е съгласила с констатацията на контролната комисия по
отношение на липсващите стоки, а това от правна страна представлява
писмено изявление на неизгодни за страната факти, поради което съдът счита
за доказана по своето основание и размер исковата претенция, касаеща обекта
в град Гоце Делчев. Но не същото може да бъде казано по отношение на
останалите два търговски магазина, доколкото, както се посочи, издадените
във връзка с осъществените там ревизии актове не носят подпис на управителя
на ответното дружество, респ. дружеството не твърди и не доказва
представител на това дружество да е присъствал заедно с членовете на
комисията, съответно да е отказал да подпише протокола или да е отправил
възражения. Констативните частни документи, удостоверяващи изгодни за
издателя им факти, но подписани само от него не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила и след като няма данни адресатът на
констатациите да се е съгласил с тях, така както е сторено по отношение на
5
акта за инвентаризация, съставен в град Гоце Делчев, то следва по делото да
бъдат ангажирани и други доказателства, които да обосновават, че фактите и
обстоятелствата, отразени от представители на ищцовото дружество,
действително са се случили. Отразеното в тези документи съдържание
подлежи на преценка с оглед всички събрани по делото доказателства, а
такива, подкрепящи наличието на констатирани липси на стоки в процесните
магазини, по делото не са представени, поради което исковете, които имат за
предмет договорите за франчайз за обектите ..” и “Т..” следва да се отхвърлят
като неоснователни. Разпоредбата на чл. 8.1.4, на която се позовава ищецът, не
може да промени този извод на съда, защото с изрична договорна клауза
страните не могат да уговорят доказателствена сила на документ, какъвто
законът не му придава, като в съдебния процес страната, която твърди
изгодните за нея правнорелевантни факти, следва да ги докаже в условията на
пълно и главно доказване. От друга страна, неоснователно е и възражението
на ответниците, че тази клауза е неравноправна, доколкото тук в случая
приложение на разпоредбите на специалния ЗЗП не може да има, доколкото не
се касае за потребителски спор, като това важи в пълна степен и за
физическото лице съдлъжник, като в тази връзка в Решение № 308 от
29.01.2019 г. по гр. д. № 2931 от 2017 г. на ВКС е посочено, че обезпечението
на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като
например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в
същото, какъвто е и процесният случай.
Предвид гореизложеното ответните страни следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно (чл. 121 предложение второ ЗЗД и анекс № 5 към договор
за франчайз “...” от 1.10.2019 г.) в полза на ищеца сума в размер на ..лева с
ДДС, представляваща стойността на установени липси в обект на “... ЕАД,
намиращ се в град Г... Искът с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва в размер на 19.64 лева (съгласно уточнение на
петитума на искова молба на стр. 262 от делото) също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като от представените доказателства -
констативен протокол за връчване на нотариална покана под № .... г. на
нотариус В. Бумбарова, не може да се установи редовност на връчването на
6
поканата за доброволно изплащане на процесните парични задължения, а
оттам и че е налице хипотезата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, на която се позовава и
ищецът. Съгласно чл. 50 от ЗННД нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при
условията и по реда на чл. 37-58 от Гражданския процесуален кодекс. По
правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до
канцеларията на търговеца или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по. 47, ал. 1 ГПК. Посочената
разпоредба предпоставя поставяне на уведомление, само в хипотезата на
невъзможен достъп до иначе помещаваща се на адреса канцелария на
търговското дружество или неоткриването на лице, съгласно да получи
призовката, но при безспорно обитаване на адреса на дружеството. За да се
приложи обаче правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК лицето, натоварено да връчи
книжата от страна на нотариуса, следва да отрази всички констатации,
свързани с конкретните дни на посещение на адреса, респ. наличието или не
на обозначителни знаци на търсената фирма. В случая в констативния
протокол, изготвен по повод връчването от нотариус, е отразено, че адресът е
посещаван няколко пъти, без никакви фактически конкретизации кога точно е
търсен адресатът и какво е установено на посетения адрес. Ето защо според
съда поканата не е връчена надлежно, поради което длъжникът не е поставен в
забава и ищецът не може да претендира последиците от нея в настоящия
процес.
Останалите искови претенции - за присъждане на суми в размер на... лева с
ДДС и .. лева с ДДС и свързаните с тях акцесорни претенции за заплащане на
мораторни лихви също следва да бъдат отхвърлени като недоказани. От
страна на ответниците в процеса не са наведени в срок конкретни възражения
за прихващане, по стойност и фактически положения, обуславящи
предявяване на насрещни парични вземания, чрез които да се извърши
съдебно прихващане с призната като дължима от съда сума.
С оглед на този изход на спора - уважаване в пълен размер само на един
осъдителен иск, на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнараждение на ищеца в размер на 350 лева, като съобразява материалния
интерес по делото и броя на проведените съдебни заседания и процесуалната
активност на този представител. В хода на устните състезания процесуалният
7
представител на ответницата навежда възражение за прекомерност, но в
хипотезата на присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение
(Определение № 2206 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 843 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение). Към това възнаграждение следва да се
прибавят и следните суми - депозит за особен представител в размер на 1
884.60 лева, заплатен в полза на представляващите ответницата, държавна
такса за образуване на производството в размер на 808.35 лева. По
съразмерност в полза на ищеца следва да бъдат присъдени общо 1 014.32 лева.
От страна на ответниците съдебно-деловодни разноски не се претендират в
срок и такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1 ЗЗД “...” ЕООД,
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление в град Г..., представлявано от
управителя А. М. К., както и А. М. К., ЕГН: **********, с адрес в град Г., да
ЗАПЛАТЯТ, в условията на солидарност, в полза на “..” ЕАД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление в град С..представлявано от Б. З.в, сума в
размер на .....с ДДС, представляваща стойността на установени липси за обект
“..”, съгласно акт за извършена инвентаризация на материални запаси в този
обект за периода 14.10.2022 г. - 19.10.2022 г. и договор за франчайз, сключен
между “Техномаркет България” ЕАД и “.. ЕООД на 01.11.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 121, ал. 1 ЗЗД, а именно “..” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление в град Г... представлявано от управителя А. М. К., както и А. М.
К., ЕГН: **********, с адрес в град Г.., да ЗАПЛАТЯТ, в условията на
солидарност, в полза на “Т...” ЕАД, ЕИК: .., със седалище и адрес на
управление в град С.. представлявано от Б. З., сума в размер на 1. - лихва за
забава върху уважената сума от 8 838.88 лева, дължима за периода от
09.12.2022 г. - 16.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани и съответно неоснователни следните
осъдителни искови претенции на ищеца “...” ЕАД, ЕИК:... ответниците “..”
ЕООД, ЕИК: .. и А. М. К. да бъдат осъдени да заплатят следните суми:
8
... лева с ДДС - представляващи констатирани липси в обект “..”, съгласно акт
за извършена инвентаризация на материални запаси в този обект за периода
14.10.2022 г. - 20.10.2022 г. и договор за франчайз, сключен между “Т.” ЕАД и
“Н..” ЕООД на 01.03.2020 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
9.93 лева, дължима върху така претендираното главно задължение за периода
09.12.2022 г. - 16.12.2022 г.
.. лева с ДДС - представляващи констатирани липси в обект “Т..”, съгласно акт
за извършена инвентаризация на материални запаси в този обект за периода
14.10.2022 г. - 24.10.2022 г. и договор за франчайз, сключен между “Т..” ЕАД и
“...” ЕООД на 01.02.2022 г., както и мораторна лихва за забава в размер на
7.00 лева, дължима върху така претендираното главно задължение за периода
09.12.2022 г. - 16.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “...” ЕООД, ЕИК: .., със седалище и
адрес на управление в град Г.. представлявано от управителя А. М. К.., както и
А. М. К.., ЕГН: **********, с адрес в град Г..., да ЗАПЛАТЯТ поравно сума в
размер на ...) - сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС -
Благоевград, считано от момента на получаване на съобщението за изготвяне
на решението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
9