Решение по дело №497/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба от защитника на осъдения подс. Л. М. с присъда № 7322 от 14.12.2009 год. по н.о.х. д. № 161/2009 година по описа на Районен съд – Б. .

Възраженията на процесуалния представител са за неправилност на извода за доказаност на авторството , защото той недопустимо се основава на твърденията на св. Х.. Показанията на последния защитникът преценява по същността им като „ оговор” по отношение на участието в извършване на кражбата на подс. М., защото и самият Х. твърди, че е стоял и пазел пред блока. Основният аргумент обаче, върху който се акцентира още в жалбата, е този, че показанията не могат да бъдат кредитирани, поради заинтересоваността на Х. да оневини себе си , като „набеди” друг .

Участващият по делото прокурор настоява за потвърждаването на присъдата, поради неоснователност на защитните доводи - показанията на св. Х. са достоверни , тъй като те се подкрепят от тези на св. М. и св. В., докато обясненията остават изолирани, с оглед невъзможността да получат макар и косвени подкрепа от пристрастните изявления на майката на подсъдимия.

Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, съобразно правомощията си, намери следното:

За да се подчертае, че спорът за доказаността на авторството на кражбата е основен, въззивната инстанция ще си позволи да започне изложеното си именно със собствените си изводи за него, направени въз основа и сбрания доказателствен материал от първоинстанцинния съд. Последният не е проявил нужната задълбоченост при анализиране на противоречията между показанията на Х. и обясненията, а това е било от особена доказателствена значимост, поради взаимните обвинения между свидетеля и подсъдимия. С оглед на тази конкретика подходът при обсъждането на тези твърдения , е крайно неприемлив. Изводът за недостоверността на обясненията е деклариран, а не и мотивиран , защото се основава само на становището за защитната роля на изявленията на подсъдимия. Това е изключително повърхностно , поради и което е лишено от убедителност. Още повече, че и пред районния съд е била изрично оспорена от защитника верността на показаната на св. Х., върху които се гради обвинителната таза. Упрекът за непълнота при мотивирането макар и да е много съществен не обосновава допуснато от съда процесуално нарушение. Настоящата инстанция намира, че мотивите на районния съд , макар и да имат декларативен характер, съдържат никакъв анализ на констатираните противоречия в събраните гласни доказателства . Съдържателната недостатъчност е пропуск, който може да бъде отстранен , защото основната цел на въззивното производство е да се разкрие обективната истина и да се изключат съдебните грешки относно фактите. Макар и в конкретния случай първоинстанционият съд да не е извършил пълен анализ на събраните доказателства, въззивната инстанция като такава по установяване на правнорелевантните факти може и трябва съобразно изискванията на чл. 305 ал.3 НПК , приложим съгласно чл. 317 НПК, да обсъди противоречията в доказателствения материал .

В случая то се корени в взиманите обвинения между св. Х. и подс. М., защото първият твърди, че подсъдимият е този, който е влизал във входа на блока и след това е донесъл двата процесни телефона , а вторият - тъкмо обратното. С оглед на това проверката на достоверността на тези различни изявления задължително трябва да бъде извършена чрез детайлната им съпоставка с целия доказателствен материал, защото както вече се посочи отхвърлянето на обясненията , само поради тяхната двойствена същност не е убедително, особено с оглед на конкретиката, че и двамата са били заедно, когато е извършено отнемането, и че единият от телефоните след това е бил продаден именно от К. Х..

Последният факт, който не се отрича дори от Х. / като се установява и от св. К. М. / е безспорно установен, но не може да има значимостта , за която настоява защитникът. Защото фактът на упражняване на фактическата власт след отнемането на вещта не доказва последното. Относими обаче към авторството освен съпоставяните гласни доказателства са и изявленията на полицейските служители - св. М., св. И. С. и И. В.. Показанията на св. М. могат да бъдат ценни, макар че те възпроизвеждат извънсъдебно признание на подсъдимия. Безспорно е , че установените от свидетеля данни при разпита му на М. преди да е образувано досъдебното производство с оглед източника на сведения са производни – свидетелят не възпроизвежда лични възприятия относно начина на извършване на престъплението и на авторството му, а само онова което му е разказано от подсъдимия . От друга страна обаче тези данни, съпоставени с основания факт, доколкото пряко и непосредствено сочат на обстоятелства, отнасящи се именно до самото престъпление и участието на М. в него, са преки доказателства – от гледна точка на отношението им към основния факт. Известно е, че използваното на производни доказателства в процеса на доказване е законосъобразно само в определени случаи , като не следва да се допуска подмяна на първични доказателства с производни , без обаче да съществува забрана за използването на такива. От своя страна , производните доказателства могат да се използват в три хипотези – като средство за разкриване на първични доказателства; да служат за проверка на първични доказателства и да ги заменят, ако последните се окажат недостъпни. В настоящият случай проверката е възможна , поради наличието на показанията на св. Х., който както вече се посочи има преки лични възприятия както за деянието, така и за авторството. Именно поради съвпадението между твърденията му и извънпроцесуалното признание на подсъдимия, прочетените показания на Х. получават потвърждение. В подкрепа пък на доброволността на признанието на М. са показанията на св. В..

От друга страна, обясненията не намират такава опора в доказателствения материал. Дори в показанията на св. П. , но не само поради това, че произхождат от майката на подсъдимия, а и защото те са много неконкретни , а и косвени към въпроса за авторството. Обясненията , в частта им , че подс. М. е съобщил за кражбата на телефонните апарати от К. Х. на полицейския служител С. , не се потвърждават , защото св. С., отрича М. да му е давал такава информация.

С оглед на този изолираност на обясненията и подкрепеност на показанията, единственият възможен извод е , че достоверни са именно последните, поради което и изводът за доказаност на авторството не може да бъде променен, както и следните конкретни факти :

На неустановена дата през месец юли 2008 г. подс. Л. Н. М. се срещнал в центъра на Б. К. К. Х.. Той и свидетелят са известни сред познаващите ги с прякорите си съответно “М.” и “П.”. М. предложил на Х. да отидат до ж.к.”З.”, за да поиска пари от една приятелка на майка му. Във времето от 21,00 часа до 23,00 часа на същата дата, двамата отишли до посоченото място. М. влязъл във входа на един от блоковете и като излязъл казал на Х., че е взел сумата от 23 лева. След това двамата тръгнали, но като стигнали до бл.29 в същия жилищен комплекс, подсъдимият влязъл във входа, а Х. останал да го чака отпред. М. се качил до четвъртия етаж. Вратата на апартамент №14 била оставена незаключена от свидетеля Г. Д. П., който заедно със семейството си живеел в посочения апартамент. Последният, преди това, се бил прибрал около 21,00 часа и бил оставил собствените си мобилни телефони – единият “СОНИ ЕРИКСОН Т630” и “СОНИ СМД-ДЖИ 70” на етажерката за обувки, находяща се до входната врата на апартамента. М. влязъл в посоченото жилище през незаключената входна врата и взел двата телефона, оставени от П. на етажерката. Слязъл обратно пред блока и показал телефоните на Х.. По-късно двамата отишли при строеж, находящ се в близост до ТПК”Рила”. Там Х. продал телефона марка и модел “СОНИ СМД-ДЖИ 70” на свидетеля К. С. М. за сумата от 10 лева. Другият телефон “СОНИ ЕРИКСОН Т630” подсъдимият и Х. разменили с неустановено лице за наркотик.

Междувременно, събуждайки се към 07,00 часа на другия ден, пострадалият Г. П. установил извършената кражба, но не съобщил за нея в РУ на М. Б.. В резултат на извършените оперативно-издирвателни било установено, че телефонът се ползва от М., който с протокол за доброволно предаване го предал на 23.07.2008 г. на органите на РУ на М. Б..

Видно от заключението на вещото лице по назначената и изпълнена оценителна експертиза стойността на откраднатия мобилен телефон марка и модел “СОНИ ЕРИКСОН Т630” е 150 лева, а на мобилен телефон марка и модел “СОНИ СМД-ДЖИ 70” е 50 лева или общата стойност на противозаконно отнетите вещи е 200 лева.

Подсъдимият е осъждан с 15 отделни съдебни акта .За четиринадесет от тях с определение № 5252/03.12.2007 г. по ЧНД №991/2007 г. на РС Б. е приложен чл. 23 НК, като са обособени две отделни съвкупности . За първата от тях му е наложено общо наказание „лишаване от свобода” в размер на 6/шест/ месеца, което да бъде изтърпяно при общ режим , а за втората 11 месеца, което е увеличено с 1 месец. След постановяването на това определение и след влизането му сила е последвало и осъжданото по НОХД № 3324 по описа на Софийски районен съд за 2007 год., с наложено наказание също от 11 месеца.

С оглед тези факти правният извод за съставомерност на деянието като кражба по чл. 194 ал.1 НК е правилен. Кражбата е квалифицирана по чл. 196 ал.1 т.1 НК, защото е извършена при условията на опасен рецидив, но само при втората му хипотеза – б. „б” на чл. 29 ал.1 НК, без да е налице първата. Липсват съображения за наличието на условията за опасната рецидивност, защото те се изчерпват само с посоченото и в диспозитива. Съобразено е , че опасният рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК е налице, защото с посоченото определение са формирани две съвкупности от престъпления, поради което са налице и две отделни отсъждания по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК / изрични са задължителните указания на ВС, дадени още в Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2/1970 г./. За втората съвкупност от престъпления обаче е определеното общо наказание лишаване от свобода с продължителност от 11 месеца, което е увеличено с 1 месец. При решаване въпроса, дали е налице опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" НК се взема предвид наложеното наказание за тежко умишлено престъпление, извършено преди това, а не наложеното общо наказание по чл. 23, 24 и 25 НК / виж Решение № 355 от 15.IХ.1988 г. по н.о.х.д. № 360/88 г., ВК, Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 5/1989 г., стр. 13, чл. 29, ал. 1, б. "а" НК / , поради което и неправилно е било прието от районният съд, че М. преди извършваното на тази кражба е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на ефективно лишаване от свобода с продължителност над една година.

Наличието и на двете хипотези на опасния рецидив е едно от обстоятелствата, което е взето предвид при определянето на наказанието на М.. Поради това районният съд следва да бъде коригиран не само по отношение на правната квалификация , но и в размера на наказанието. Още повече, че въззивната инстанция приема, че то неправилно е определено при условията на чл. 54 от НК. Обстоятелството, че стойността на отнетата вещ е под размера на минималната работната заплата за м. юли 2008 год. и това, че се наказва лице с установена наркотична зависимост, състояние силно намаляващо задръжките му за извършваното на противообществени прояви, налага наказването му при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, защото това са обстоятелства , които са изключителни по своята същност . Тяхната относителна тежест силно надделява , така че и най-лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно тежко. Слизането под минимума, обаче може да бъде до 1 година, защото се наказва личност, която все пак е осъждана многократно. Поради тези съображения наказанието следва да бъде намелено от 3 на 1 / една/ година.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Присъда № 7322 от 14.12.2009 год. по н.о.х.д. № 161/2009 година по описа на Районен съд – Б. в частта относно правната квалификация на деянието и наложеното наказание, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Л. Н. М. деяние от престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 , във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК в престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 в сл. на чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК и намалява по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложеното му наказание в размер на 3 (три) години на 1 (една) година лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: