Р Е Ш Е Н И Е
Номер 404 28.10.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
на трети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Новаков
търговско дело номер 82 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 124, ал. 1, предл. II от Гражданския
процесуален кодекс и чл. 71 от Търговския закон.
Ищецът „Нафтекс
Петрол“ ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Цар Шишман“ № 19, ет. 4, ап. 13 - адв. Тодор Трифонов, е предявил
иск против ответниците М.В.С. с ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Цар Асен № 26 - Адвокатско
сдружение „Добрев и Ко“ и „Еврокапитал
България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е да бъде прието за установено, че
ищецът притежава всички 598 359 поименни
акции (всяка с номинал от по 100
лева) от капитала на „Еврокапитал
България“ ЕАД.
Исковата молба е била подадена по гр. дело № 1405/2016
г. на БРС, което е било прекратено и изпратено по подсъдност на настоящата
инстанция.
Вторият ответник е конституиран по делото след
указания на ВКС. Касационният съд е приел също, че искът е за попълване на
масата на несъстоятелността и по него не се събира първоначална държавна такса.
Ищецът „Нафтекс Петрол“ ЕООД се легитимира като
едноличен акционер на „Еврокапитал България“ ЕАД. Посочва, че макар на
25.07.2014 г. да сключил с ответника М.В.С. договор за продажба на всичките си
акции, сделката не породила транслативно действие. Временното удостоверение за акциите не
било надлежно джиросано. То се намирало
у НАП след наложен обезпечителен запор. Така в деня на продажбата ищецът оформил
в полза на ответника С. нищожно джиро върху отделен „алонж“ - в нарушение на
изискването за форма по чл. 468, ал. 1 от ТЗ
Отделно в исковата молба се изтъква, че за продажбата
не било прието решение на надзорния съвет едноличния собственик на капитала на
ищцовото дружество – „Петрол” АД – в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 7 от устава
му. Освен това, тъй като акционерното дружество - принципал било публично,
ищецът трябвало поиска от него по реда на чл. 114а, ал. 3 от Закона за
публичното предлагане на цени книжа (ЗППЦК) предварително одобрение на
продажбата съгл. чл. 114, ал. 3, т.1,б. „а“ от същия закон (в тогавашната му
редакция - ДВ, бр. 103/2012 г.) Понеже такова искане не било отправено,
продажбата се явявала нищожна на основание чл. 114, ал. 11 от ЗППЦК.
Ответниците оспорват иска. Изразили са становище, че прехвърлянето
на акционерните права било извършено надлежно. Ответникът С. разполагал с
джиросаното му временно удостоверение, независимо че джирото било оформено върху
алонж. Решение на надзорния съвет на
едноличния собственик на капитала на ищеца не било необходимо. Липсвало и твърдяното
нарушение на разпоредби на ЗППЦК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните в
публичния търговски регистър, ответникът „Еврокапитал България“ ЕАД е с
капитал 59 835 900 лева, който е разпределен на 598 359 поименни акции с
номинал от по 100 лева. В регистъра като едноличен собственик на капитала е
вписан ищецът „Нафтекс Петрол“ ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК *********.
За притежаваните от него акции ищецът разполагал с временно
удостоверение № 1 по чл. 167 от ТЗ (л. 367 от делото). С договор за продажба от
25.07.2014г. (л. 5 от приложеното дело на БРС) той се задължил да прехвърли
всичките си акции на ответника С.. В деня на сделката временното удостоверение
било джиросано.
Съдът не споделя изложените в исковата молба доводи,
че не била спазена предписана в чл. 468, ал. 1 от ТЗ форма на джирото.
В съдебно заседание на 27.06.2019 г. ответникът С. е
представил в оригинал временното удостоверение и алонжа към него ведно със
заверени преписи (л. 366-367).
Вярно е, че джирото в полза на ответника С. е написано
върху отделен алонж. Явно това се е наложило, тъй като върху гърба на
временното удостоверение са били оформени две предходни обезпечителни джира в
полза на НАП – от 25.10.2012 г. и от 21.02.2013 г. Обезпечителните мерки са
били отменени, а удостоверението - върнато на ищеца преди процесната сделка,
видно от представените от тази страна постановление на НАП от 29.01.2014 г. и
приемо-предавателен протокол от 12.02.2014г. (л.399-401).
Ответникът разполага с оригиналите на временното удостоверение
и алонжа към него и се легитимира като правоимащ по реда на джирата. Въпросът
за механичната свързаност на листовете, материализиращи отделните изявления, не
е правен.
Няма спор, че ищецът не е извършил междувременно друго
прехвърляне на акционерните права в полза на трето лице.
Договорът за прехвърляне на акции и допълнителното
споразумение към него също са представени от ответника в оригинал. Спор относно
договорните условия не е повдигнат.
Съдът намира, че никакви ограничения в устава на
принципала на дружеството - продавач не биха могли да рефлектират върху валидността
на продажбената сделка. Аргументи в сходен смисъл са изложени в ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и твърдяната нищожност на продажбата по
чл. 114, ал. 11 вр. ал. 3, т.1, б. „а“ от ЗППЦК (редакция - ДВ, бр. 103/2012
г.).
Според чл. 114, ал. 3, т. 1, б. „а“ от ЗППЦК е
необходимо предварително одобрение от управителния орган на публично дружество на
всички имуществени разпореждания от дъщерни дружества, надвишаващи с 1/3
стойността на активите им съгласно последния одитиран финансов отчет.
Вярно е, че ищецът „Нафтекс Петрол“ ЕООД има за
принципал „Петрол” АД – публично дружество по смисъла на Глава VІІІ от ЗППЦК.
За извършването на продажбата на акции е било прието
нарочно протоколно решение на управителния съвет на „Петрол” АД от 24.07.2014г.
(л. 13-17 от делото на БРС).
Изложените в исковата молба твърдения са, че това
решение е било взето, без да има надлежен сезиращ акт от страна на ищеца,
отговарящ на условията по чл. 114а, ал. 3 от ЗППЦК. Отделно в хода на процеса се
изтъква, че в развил се по-късно исков процес по т.д. № 5456/2014 г. на СГС с
правно основание по чл. 71 от ТЗ това решение било прогласено за незаконосъобразно.
Като се остави на страна обстоятелството, че ищецът
обосновава дирената съдебна защита със собственото си противоправно поведение,
е необходимо да се отбележи следното:
Решението на управителния съвет е дало свобода на
страните да договорят условията по прехвърлянето на акциите. Дали управителният
орган е бил сезиран по реда на чл. 114а,
ал. 3 от ЗППЦК е без значение за валидността на продажбената сделка.
Вярно е, че с неприсъствено решение от 21.08.2015 г.
по т.д. № 5456/2014 г. на СГС (л. 321-327)
коментираният акт на управителния съвет е прогласен за незаконосъобразен. Правните
последици на съдебното решение обаче се разпростират само по отношение на страните
по повдигнатия спор по чл. 71 от ТЗ (ищецът А.К. и ответникът „Петрол” АД) и не
обвързват купувача по процесната сделка.
Отделен е въпросът, че извършената продажба на акции не
представлява разпореждане с над 1/3 от балансовите активи на ищеца. Според последния
одитиран преди сделката ГФО на „Нафтекс Петрол“ ЕООД за 2013 г., обявен в ТР
(л. 248-286), общата стойност на активите на дружеството възлиза на 470 987 000
лева. В същия отчет (пояснен с одиторски доклад) акционерното участие в „Еврокапитал
България“ ЕАД е оценено на 50 692 000 лева (под 11%).
Прехвърлянето на акциите е вписано в книгата на
акционерите на „Еврокапитал България“ ЕАД (виж извлечението на л. 402-410).
Вписването няма конститутивно действие.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът „Нафтекс
Петрол“ ЕООД - в несъстоятелност не притежава акционерни права в „Еврокапитал
България“ ЕАД, тъй като ги е прехвърлил надлежно на ответника М.С. по реда на
чл. 185, ал. 2 от ТЗ. Ето защо предявеният иск по чл. 124, ал. 1, предл. II от ГПК и чл. 71 от Търговския закон следва да бъде отхвърлен.
С определение от 27.04.2018 г. по по ч.т.д. № 560/2018
г. на ВКС - І търг. отд. са дадени указания, че искът е за попълване на масата
на несъстоятелността на ищцовото дружество, поради което такса по него не се
дължи предварително.
В определение от 08.02.2017 г. по ч.т.д. № 2050/2016
г. , ІІ търг. отд. пък е прието, че цената на иска представлява номиналната
стойност на процесните акции – 59 835 900 лева. Определена на тази база,
четирипроцентната държавна такса възлиза на 2 393 436 лева. С оглед
отхвърлянето на иска, тя следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Няма данни за направени от ответниците разноски,
поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Нафтекс
Петрол“ ЕООД - в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Цар Шишман“ № 19, ет. 4, ап. 13 - адв. Тодор Трифонов за установяване
по отношение на ответниците М.В.С. с
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Цар Асен № 26 -
Адвокатско сдружение „Добрев и Ко“ и „Еврокапитал
България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е, че ищецът „Нафтекс Петрол“ ЕООД - в несъстоятелност притежава всички 598 359
поименни акции, всяка с номинал от по 100
лева, от капитала на „Еврокапитал България“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Нафтекс Петрол“ ЕООД -
в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Ловеч, хотел „Ловеч“, ул. „Търговска“ № 12, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Цар Шишман“ № 19, ет. 4, ап. 13 - адв. Тодор Трифонов да заплати по сметка
на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 2 393 436 (два
милиона триста деветдесет и три хиляди четиристотин тридесет и шест) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: