Решение по дело №867/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1426
Дата: 30 декември 2009 г. (в сила от 30 април 2010 г.)
Съдия: Светлин Иванов Иванов
Дело: 20092120200867
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2009 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

1561                                     07.12.2009 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ІІ наказателен състав

На десети ноември                                           две хиляди и девета година

в публично заседание в следния състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Св.И.

 

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията наказателно от административен характер дело № 867 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.225, ал.1 от ЗМ вр чл.59–чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалба от „****” ЕООД, рег. по ф.дело № 2634/2003 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.”****, чрез процесуален представител, против наказателно постановление № 295-И/05.01.2009 г. на Началника на Митница – Бургас, с което на дружеството- жалбоподател, за нарушение по чл. 234 а ал. 1 от Закона за митниците, на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 43 712 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката 20 000.00 кг. линеен полиетилен с ниска плътност, и на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ  дружеството е осъдено да заплати 43 712 лева, представляващи равностойността на стоката – предмет на нарушението по митническа стойност.

В жалбата се твърди, че не са взети под внимание важни за установяване на административното нарушение обстоятелства. Твърди се, че тъй като производството на основния компенсаторен продукт – линеен полиетилен е ново за дружеството производство, за правилната настройка на машините били извършени множество проби, които довели до получаването на голямо количество негодна стока и отпадък, подлежащи на бракуване. Изтъква се, че този отпадък е наличен  в склад на дружеството, това е било установено от проверяващите, но наказващият орган при издаване на постановлението не го е отчел. Според дружеството наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е преценил доказателствата и възраженията, като това е съществено процесуално нарушение, както и че наказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.234а, ал.3 от ЗМ, тъй като в случая не може да се говори за контрабанда на стоки. Излагат се доводи за липса на обективна съставомерност на деянието - „отклонение” на стоката, както и че сумите на дължимите държавни вземания – мито, ДДС, продуктова такса за стоките, предмет на наказателното постановление, са платени ведно с дължимите лихви и няма причинена щета на държавата. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител на дружеството поддържа жалбата. Ангажира доказателства.

Наказващият орган – Началник Митница – Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Представя писмени доказателства.

 Съдът намира жалбата за процесуално допустима - изхождаща от легитимирано  лице, пред надлежния съд и в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу годен за обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На основание чл.91 от ЗМ и разрешение № BG 1000/51/000388, издадено от Началника на ТМУ – Бургас, на 27.12.2006г. с ЕАД 1000/5-3684/27122006, дружеството-жалбоподател “****” ЕООД внесло и поставило под митнически режим „Активно усъвършенстване с отложено плащане”(АУ/ОП) “линеен полиетилен LLF 183 N (плътност, по-малка от 0.94)”, с тарифен код ********* от Митническата тарифа на РБългария за 2006 г., с нето тегло 20 000кг., като в него е посочен срокът на валидност на разрешението – от 27.11.2006 г. до 30.09.2007г. включително; митническият режим е активно усъвършенстване по системата с отложено плащане (АУ/ОП ); срокът за приключване на всеки един митнически икономически режим, учреден на база горецитираното разрешение, е 12 месеца; посоченият метод за определяне на рандемана на основния компенсаторен продукт е „на основата на производствени данни съгласно чл.123 от ЗМ и чл.334о от ППЗМ” ; във връзка с рандемана на основания компенсаторен продукт в кл.16 „Допълнителна информация”, т.2 е вписано задължението, титулярът на разрешението да уведомява митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху съдържанието и условията му.

Въз основа на  Заповед за възлагане №60/03.04.2008г. на Директора на РМД-гр.Бургас, служители на отдел “Последващ контрол” при Митница Бургас, сред които и свидетелите А.И. и Р.С., извършили проверка на дружеството за спазване и приключване на разрешените митнически режими в рамките на последващия контрол. В хода на проверката, при анализ на представените от дружеството месечни справки за материалите, вложени в различните видове фолиа, било установено, че за периода 01.01.2007 г. до 31.03.2007 г. включително, отнесено към данните за предходния период ( 01.01.2006 г. до 31.06.2006г. включително), е налице промяна в използваната в производството на полиетиленово фолио разходна норма на полиетилен ниска плътност (ЛПЕНП) с тарифен код *********, поставен под митнически режим АУ/ОП, и съответна промяна в рандемана на получавания в резултат на операциите по усъвършенстване основен компенсаторен продукт, както и че за периода 01.10.2007г.-02.04.2008г. включително няма производство на полиетиленово фолио.

Въз основа на горните данни, условията на даденото разрешение и декларираното от дружеството при действията по приключване на режима е била констатирана разлика между разходната норма на ЛПЕНП, прилагана при определяне на рандемана на основния компенсаторен продукт с цел приключване на митнически режим АУ/ОП, и разходната норма на същата суровина, съгласно представените от дружеството месечни справки за вложени в производството на различните видове фолиа материали. Дружеството обаче не уведомило митническите органи за настъпилата промяна в прилаганата разходна норма за различните фолиа, според цвета и дебелината им, която разлика се отразява както върху рандемана на основния компенсаторен продукт, така съответно и върху приключването на митническия режим  АУ/ОП, учреден с ЕАД 1000/5-3684/27122006. В частност, при първоначалното разрешаване на режима, дружеството е посочило разходна норма на основния компенсаторен продукт - “линеен полиетилен LLF 183 N (плътност, по-малка от 0.94)” в размер на от 78%, определена на основата на производствени данни съгласно чл.123 от ЗМ и чл.334о от ППЗМ (кл. 8, подразделение трето от разрешението). В подадената на 13.09.2007 г. справка за приключване на режима, дружеството отново е посочило рандеман, определен на основата на разходна норма от 78% на основния компенсаторен продукт. Проверката, въз основа на месечните справки за вложените материали и представените от дружеството-жалбодател първични счетоводни документи, установила разлика в цитираната разходна норма, която за периода на режима е варирала между 50% и 60 %, и във всички случаи е била значително по-ниска от декларираната от дружеството разходна норма. Въпреки така установената разлика, дружеството не изпълнило задължението си, отразено в кл. 16 т. 2 от разрешението, да уведоми митническите органи за промяната в разходната норма, която директно се отразява на рандемана на основния компенсаторен продект, предмет на режима.

Проверката приключила със заключение, че по отношение на “линеен полиетилен LLF 183 N (плътност, по-малка от 0.94)”, с тарифен код ********* от Митническата тарифа на РБългария за 2006 г., с нето тегло 20 000кг., поставен с разрешение № BG 1000/51/000388 от 27.11.2006 на Началника на ТМУ – Бургас под митнически режим „Активно усъвършенстване с отложено плащане”(АУ/ОП), дружеството жалбодател не е дало допустимо митническо направление на стоката, разреженият режим не е приключен по надлежния ред, а стоката, предмет на същия режим, не е налична в складовата и производствената база на “****” ЕООД.

Въз основа на констатациите от последващият контрол, на 08.07.2008 г., в присъствието на Д.М.Г. - упълномощен представител на дружеството,  свид. А.И. съставила срещу “****” ЕООД Акт за установяване на административно нарушение № 156/ 08.07.2008г. (л.12-43 от съдебното производство), където в пункт ІІ. 2 (л.26) подробно е описано нарушението, предмет на настоящото производство, и е било квалифицирано по чл.234а, ал.1 от ЗМ. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение е връчен на на пълномощника Г., в присъствието на преводач от  и на иврит.

В хода на съдебното следствие бе допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, видно от чието заключение, счетоводните записи и данни в счетоводството на дружеството за процесната стока са идентични с данните, които дружеството е представило пред митническите органи при проверката, за пеиода 01.10.2007 – 31.12.2007 г. липсва производство на готов продукт, който би могъл да послужи за приключване на разрешения режим АУ/ОП, в счетоводството на дружеството жалбоподател не е осчетоводен брак или отпадък, а използваната в производството технология е декларирана като безотпадна.

Съдът прие изложената фактическа обстановка, основана на събраните по делото гласни и писменни доказателства - показанията на свидетелите А. И. и Р.С., заключението на извършената съдебно-счетоводна експретиза, и приложените по преписката писмени доказателствени средства, за установена по безспорен и категоричен начин. изцяло потвърждават констатациите на проверяващите,обективирани в АУМН и НП.

Въз основа на изложените факти, като взе предвид възраженията и доводите на жалбодателя и като съобрази закона, намери, че “****” ЕООД действително е осъществило състава на административното нарушение по чл. 234а ал.1 ЗМ, за което е било санкционирано.

Административнонаказателното производство е било образувано по реда на чл. 36 ал.1 ЗАНН със съставянето на акта за установяване на митническото нарушение. Същия е съставен от компетентен орган в изискуемата форма и с нужните реквизити въз основа на извършен последващ контрол на основание чл.84 от ЗМ. Процесното деяние е описано подробно и изчерпателно, прецизно е посочен нарушената правна норма. Акта е бил съставен в присъствието  на двама свидетели и на надлежен представител на нарушителя, комуто с помощта на преводач е било разяснено съдържанието на акта е бил връчен екземпляр срещу подпис. Изложеното в пълна степен се отнася и за издаденото въз основа на акта наказателно постановление, поради което съдът счете, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение и правото на защита на нарушителя е било гарантирано в пълна степен.

По същество съдът прие, че дружеството-жалбодател не е спазило задължението си по кл. 16 т. 2, във връзка с кл. 8 подразделение трето от разрешението за поставяне на 20 000 кг “линеен полиетилен LLF 183 N (плътност, по-малка от 0.94)”, под митнически режим „Активно усъвършенстване с отложено плащане”(АУ/ОП), а именно да осъществи режима при рандеман на основния компенсаторен продукт на основата на производствени данни съгласно чл.123 от ЗМ и чл.334о от ППЗМ, при декларирана разходна норма в размер на 78%, и да уведоми митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе върху съдържанието и условията му. В случая проверката поппоследващ контрол е констатирала промяна в разходната норма на продукта, обуславяща и съответна промяна в рандемана на основния компенсаторен продукт, за която промяна дружеството не е уведомило надзорните вмитнически органи, а е предприело действия за приключване на режима, като отново е декларирало първоначалната разходна норма от 78%. В резултат от това поведение, по отношение на продукта 20 000.00 кг. линеен полиетилен с ниска плътност дружеството не е дало допустимо митническо направление, нито е приключило по предвидения в закона ред учредения за същия продукт митнически режим „Активно усъвършенстване с отложено плащане” в рамките на разрешения му срок – от 27.12.2006 до 27.12.2007 г. Доколкото за процесната стока не е било дадено допустимо митническо направление, и тя не се намира в наличност в склада на дружеството, съдът изцяло споделя извода на наказващия орган, че стоката е била „отклонена” по смисъла на чл. 234 а ал. 1 ЗМ, в което именно се състои и нарушението. Деянието е осъществено от юридическо лице – търговско дружество, поради което за съставомерността на деянието не се изисква наличието на субективен лемент – вина, а отговорността му по силата на чл. 83 ал.1 ЗАНН е чисто обективна, безвиновна и имуществена.

Съгласно правилото на чл. 234 а ал.3 от ЗМ, в случаите по ал. 1 и 2 от същия текст се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 4, 5 и 6 от ЗМ, т.е. стоката, предмет на нарушението се отнема в полза на държавата, а ако липсва - се присъжда нейната равностойност. В конкретния случай предмет на нарушението по чл.234а,ал.1 от ЗМ са 20 000.00 кг. линеен полиетилен с ниска плътност, с митническа стойност в размер на 43 712 лева, собственост на “****”ЕООД. В хода на провекта е било установено, че стоката отсъства фактически, до издаване на наказателното постановление липсват данни тя да е била открита у дружеството или другаде, поради което наказващият орган правилно е присъдил нейната парична равностойност в полза на държавата, на основание 234а, ал.3 вр с чл.233,ал.4 от ЗМ.

По изложените съображения, наказателното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло. Ето защо и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 295-И/05.01.2009 г. на Началника на Митница – Бургас, с което на „****” ЕООД, рег. по ф.дело № 2634/2003 г. по описа на БОС, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.”****, за нарушение по чл. 234 а ал. 1 от Закона за митниците, на основание чл.234а, ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 43 712 лева, представляваща 100 % от митническата стойност на стоката 20 000.00 кг. линеен полиетилен с ниска плътност, и на основание чл.234а, ал.3 от ЗМ  дружеството е осъдено да заплати 43 712 лева, представляващи равностойността на стоката – предмет на нарушението по митническа стойност.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : СВ.И.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:Ж.М.