№ 105
гр. Ихтиман, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20221840100646 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т. С.” ЕАД срещу Н. И. К. установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 315/2022 г. по описа на РС- Ихтиман, в
размер на 547,84 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г., 89,19лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.09.2021г., 23,33 лв.,
представляваща дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до
м.04.2020г., 4,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.10.2018г. до 29.09.2021г.,, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК- 20.10.2021г., до окончателното заплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът е ползвател, респ. клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (собственик или титуляр на вещно
правно на ползване), на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С.,
общ. И., ул. Д. Г. №13, вх. Г, ет. 4, ап. 44. Поддържа се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по
отношение на ответника. Твърди се, че в ОУ е определен редът и срокът за
заплащане на топлинната енергия. Твърди се, че дяловото разпределение на
ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се
извършва от дружеството „Д.“ ЕООД. Поддържа се, че е ползвана топлинна
енергия през процесния период и дължимите суми не са заплатени.
Претендират се разноски. Представя към исковата молба писмени
доказателства, всичките относими за правилното решаване на повдигнатия
1
пред съда правен спор. Прави искане за конституиране като трето лице-
помагач на „Д.“ ЕООД и същото да представи по делото посочените в
исковата молба документи.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е депозирал отговор на исковата
молба.
С определение № 591 от 10.12.2022г. по чл. 140 ГПК на основание чл.
219, ал. 1 ГПК по делото е конституирано дружеството „Д.“ ЕООД като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се
представлява. С писмена молба изразява становище по спора. Моли исковете
да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Третото лице – помагач „Д.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, в тежест на ищеца
е да докаже следните правопораждащи факти: по иска за главница - че
спорното право е възникнало, а именно, че съществуват договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия за процесния
период, че е изпълнил своите задължения по договора, че е потребено
количеството топлинна енергия за процесния период, както и че нейният
размер възлиза на процесната сума, или че са налице основания за прекъсване
и спиране на давността, водещи до непогасяване на вземането (в случай, че е
направено възражение за погасителна давност).
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД,
че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и че размерът на лихвата възлиза именно на
претендираната сума.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
2
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
От приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за
установено, че през исковия период именно ответницата се явява вещен
ползвател на процесния имот. Така видно от Нотариален акт за собственост
на апартамент /жилище/ по чл. 55 ЗПИНМ № 45, том ХХI, дело № 4045 от
1968г. на нотариус К. П. - Нотариус при Софийски народен съд се
установява, че ответницата е била собственик на процесния недвижим имот, а
с Нотариален акт за дарение на недвижим имот, при запазено право на
ползване № 84, том I, рег. № **21, дело № 83 от 2012г. на нотариус Е. Е. с
рег. № 052 на НК е дарила недвижим имот – апартамент № 44, находящ се в
град С., ж.к. „И.“, ул. „Д. Г.“ № **, бл. 1, вх. Г на Б. А. А. и Д. А. А., като
ответницата е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване върху процесния дарен недвижим имот.
От договор № 39 от 11.10.2000г. се установява, че ОС на етажната
собственост на сграда с адрес: гр. С., ул. „Д. Г.“ № **, бл. 1, вх. В и Г, в който
се намира процесният имот чрез пълномощник, по силата на Протокол на ОС
на етажната собственост е сключила договор с „Д.“ ЕООД за индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и
индивидуални сметки на база реално постъпилото количество топлинна
енергия отчетено и фактурирано от.
Видно е, че потребителите на топлинна енергия в сградата, находяща се
на горния адрес, където се намира и апартаментът, който ответницата ползва
са сключили Договор № Д-0-69 на 03.06.2020г. с дружеството „Д.“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение при Общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение съгласно чл. 139в от Закона за
енергетиката.
3
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчно условие е наличието
на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, което
в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на
нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между
ответницата и ищеца през периода от м.10.2018г. до м.04.2020г.
Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в
нея е въведена система за дялово разпределение.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно, отговарящо на всички,
поставени в исковата молба въпроси, обективно и безпристрастно дадено,
поради което съобразява констатациите на вещото лице касателно
количеството потребена топлинна енергия и неговото остойностяване. От
заключението на СТЕ се установява, че за процесния период общата сума
като прогнозна стойност, която дружеството за дялово разпределение е
подало към „Т. С.“ е в общо размер на 530,08 лева.
Съдът кредитира изслушаното по делото заключение на ССче
единствено по отношение на отговора на първата и третата поставена задача,
а именно дали в счетоводството на ищцовото дружество е отразено плащане
на претендираните за процесния период суми, както и стойността на сумата за
дялово разпределение съответно мораторната лихва, начислена върху нея.
Като вещото лице след извършена проверка в счетоводството на „Т. С.“ ЕАД
е установило, че в счетоводните документи няма отразени плащания на
ползваното количество топлинна енергия за процесния имот в исковия
период. Установява се от точка три на заключението на ССчЕ, че не е
заплатена стойността на услугата за дялово разпределение за процесния имот
и период, както следва - 23,33 лева – дялово разпределение за периода
м.09.2018г.- м.04.2020г. и 4,82 лева - мораторна лихва върху сумата за
периода 31.10.2018г. до 21.09.2021г.
В останалата част съдът не цени заключението на ССчЕ като
достоверно и годно да отговори на поставените въпроси, доколкото между
текстовата и табличната част на същото има съществено разминаване в
посочените стойности, като не може да се установи на какво се дължи
същото.
Ето защо съдът приема, че по делото се установява незаплатената сума
за топлинна енергия за периода м.10.2018г.- м.04.2020г. да е в размер на
530,08 лева.
За процесния период приложими към облигационните отношения
между страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
КЕВР, в сила от 11.07.2016г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения иск за
4
главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответницата, изчислен на основание
чл. 162 ГПК възлиза на стойност 110,00 лева, но с оглед заявеното от
ищцовото дружество и разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК следва да се уважи
за предявената сума от 89,19 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Искът в тази част
се явява доказан по размер за пълната претендирана сума от 23,33 лева,
представляваща дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до
м.04.2020г.
Следва, обаче, да се приеме, че ответницата не дължи обезщетение за
забавено плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи
извода, че те са били поканени или че е следвало да заплатят дължимата сума
в определен срок, респективно липсва основание за отговорност за
неизпълнение в срок
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни
ищецът.
Ищецът претендира и доказва разноски за държавна такса – 25,00 лева,
депозит за ССчЕ – 200,00 лева и за СТЕ - 300,00 лева, претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00
лева (за заповедното и за исковото производство), като с оглед уважената част
от иска на същия следва да се присъди сумата от 628,64 лева – разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответникът не претендира и не доказва разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице – помагач не се
присъждат разноски.
Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Н. И. К.,
ЕГН: **********, с адрес: град С. ****, община И., ул. „Д. Г.“ № **, вх. Г, ет.
4, ап. 44 ДЪЛЖИ НА „Т. С.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Я.” № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 530,80 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.10.2021г. до окончателното
5
заплащане на вземането, както и сумата от 89,19 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.09.2021г., както и сумата
от 23,33 лева, представляваща дялово разпределение за периода от
м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК-
20.10.2021г. до окончателното заплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот - апартамент № 44, находящ се в град С., ж.к. „И.“, ул. „Д.
Г.“ № **, вх. Г, ет. 4, аб. № 39846 и за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 315/2022г. по описа на Районен съд
Ихтиман, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия до пълния предявен размер от 547,84 лева, както и иска за
обезщетение за забава за заплащане на сумата за дялово разпределение - 4,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до
29.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК Н. И. К.,
ЕГН: **********, с адрес: град С. ****, община И., ул. „Д. Г.“ № **, вх. Г, ет.
4, ап. 44 ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Я.” № *** сумата от 628,64 лева – разноски
за държавна такса в заповедното и в исковото производство, депозити за
експертизи и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното и в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6