О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № 30.11.2023
г. град Търговище
Административен съд- гр.Търговище,
на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година,
в закрито заседание, в следния състав:
Председател -Албена
Стефанова
като разгледа
докладваното ад.х.д. № 167 по описа за 2023г. на
АС-гр.Търговище, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на М.Л.В., ЕГН: ********** ***, подадена чрез
адвокат С.Г.С. и адвокат Е. Д. Д.- ВАК, с посочен по делото съдебен адрес:***,
офис 301А срещу Решение № 2153-25-34/03.08.2023г.
на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1459-5/03.07.2023г.,
издадено от Наталия Цветкова – ръководител на осигуряването за безработица, с
което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и
чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета
за координация на системите за социална сигурност от 29.04.2004г. на М.Л.В. е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.
В жалбата като основание се
навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Навежда се нарушаване на чл.35 от АПК, чл.36, ал.1 от АПК, чл.9,ал.1 и
ал.4 от АПК. Излага се становище, че в оспорения акт липсват мотиви на органа
относно преценката на последния за определяне на центъра на жизнените интереси
на оспорващия В., на държавата на неговото пребиваване и държавата на престоя. Излагат
се подробни доводи, обосноваващи, че при определянето на неговото пребиваване, не е извършена цялостна оценка на всички
факти и обстоятелства, съобразно критериите, изложени в чл.11, пар.1 от
Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета. Излага се твърдение че оспорващият В.,
разполага със собствено жилище в Р.България, като временният му престой с цел
работа в К.Великобритания и Франция е във връзка със събирането на достатъчно
финансови средства за ремонт и обзавеждане на имота. Излага се твърдение, че
през целия период на заетост в К.Великобритания и Франция оспорващият е имал
постоянен и настоящ адрес на територията на Р.България и не е имал желание
постоянно да се установи в посочените държави. Навежда се, че оспорващия В. е с
непрекъснати здравноосигурителни права в Р.България, като има личен лекар и се
е лекувал само и единствено на територията на последната. Излага се твърдение,
че причината В. да живее постоянно в Р.България в периода 2011-2022г. е, че
същият е полагал непрестанни грижи за своята майка, поради влошеното и
здравословно състояние. Навежда се, че в периода на заетост на оспорващия в К.Великобритания
и Франция, същият е данъчно-задължено лице в Р.България и е
пребивавал повече от 183 дни на
територията на Р.България, като посочените обстоятелства не са изследвани от
органа в хода на производството. Не е изискано също така от страна на органа и
становище от ТД на НАП относно обстоятелството-дали оспорващият В. е местно
лице за данъчни цели в Р.България, който е един от критериите по чл.11, пар.1
от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета за определяне на пребиваването.
Излага се твърдение, че с прекратяването на заетостта си в К.Великобритания и Франция, оспорващият В.
не е продължил да живее там, а престоят му за времето на трудовата му заетост
има временен характер. Излагат се доводи, обосноваващи че претендираното
обезщетение за безработица от В. е следвало да бъде поискано по реда и при
условията на действащото българско
законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти. Моли се
оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като
незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново
произнасяне по подаденото М.Л.В. заявление. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът указва на оспорващия, че
съгласно чл.170,ал.2 от АПК носи тежестта на доказване, че по отношение на него
са били налице всички материални предпоставки за отпускане на исканото обезщетение за
безработица, в т.ч предпоставките по чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.
на Европейския парламент и на Съвета, включително че към датата на подаване на неговото заявление е имал
качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била
Р.България, съобразно критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на
ЕП и на Съвета.
Съдът указва на оспорващия, че
носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за
себе си благоприятни правни последици.
Съдът указва на ответникът по оспорване, че
носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него
Разпореждане са издадени от компетентни органи и при спазване на всички
процесуални правила.
Съдът след като извърши служебна
проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат
конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание
чл.154, ал.1 и ал.2 от АПК, чл.171 ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 167/2023г., по описа на АС- гр.Търговище :
Оспорващ
1. М.Л.В. ***.
Ответник по оспорването
2. Директор на ТП на НОИ – Търговище.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2023г. от 11.00 ч.
УКАЗВА на страните, че сочените
от тях писмени доказателства на друг език в подкрепа на обстоятелствата, за установяването
на които носят тежест на доказване, следва да бъдат придружени с точен превод
на български.
За деня и часа на откритото
съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.
Оспорващият да се призове, чрез адвокат С.Г.С.
и адвокат Е. Д. Д.- ВАК на адреса, посочен в жалбата.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Председател: