РЕШЕНИЕ
№ 250
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500105 по описа за 2021 година
Предмет на подадената от името на Н. П. Ш. чрез пълномощника й –
адвокат К.Г. от ВТАК , въззивна жалба е решение № 402/1/07.12.2020 г. по гр.д. №
358/2020 г. на РС Г.Оряховица с което е отхвърлена молбата й да бъде определен режим
на лични отношения с нейната внучка Н. Х. Й.а, приета като подадена в приложното поле
на чл.128 ал.3 СК.
Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност / незаконосъобразност
на решението тъй-като съдът е пренебрегнал преценката на обстоятелствата по основния
критерий при тези видове спорове, а именно: интересът на детето, очертан в пар.1 , т.5 на
ДР на ЗЗакД, поради което молбата не е трябвало да бъде разгледана стеснено само в
приложното поле на чл.128, ал.3 СК. Моли да бъде отменено и определен режим на
лични отношения между нея и детето самостоятелно и съвместно с бащата, още повече , че
майката вече дава съгласие и съдейства за осъществяването им. Претендира присъждане
на направените по производството разноски на двете съдебни иснстанции.
В с.з. поддържа жалбата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор на жалбата,
нито се явяват и представляват ответниците.
Съдът като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от
ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за
установено и обосновава следните правни изводи:
Молителката Н. П. Ш. от с.П. , Община Павликени поради роднинското й
качество на баба по бащина линия на малолетното дете Н. Х. Й.а , р. на ...2017 г. е
поискала съдът да постанови решение /от категорията на актовете на спорна съдебна
1
администрация, изрично неуредени в ГПК/ , с което да определи мерки за лични отношения
с него в дните и часовете, посочени в режима за свиждане с бащата Х. Н. Й., уреден със
споразумение по чл.127, ал.1 СК , сключено с майката С. Н. К. и съдебно утвърдено по
гр.д. № 683/2018 г. на ГОРС, когато той не е в състояние да го упражнява поради
отсъствието му от страната, както и когато е в България- съвместно.
Твърди , че синът й / бащата / пребивава преимуществено в Португалия, където
живее и работи и няма обективна възможност да упражнява в пълна мяра режима на лични
отношения с детето , но при всяко завръщане в България, той, живеейки в нейния дом,
осъществява контакти с него въпреки нежеланието на майката да го спазва/ режима/ .
Детето я познава , щастливо е когато е с нея , тя го обича, има желание и възможности да
му отдава своите грижи и внимание , както при отсъствието , така и съвместно с бащата,
но майката отказва да съдейства за редовно осъществяване и непрекъснатост на тези
отношения.
Ответницата чрез пълномощника си – адвокат Л.И. от ВТАК в срока по чл.131,
ал.1 ГПК оспорва молбата с възражения, основани на обстоятелствата , че през август
2019 г. е скандално изгонена заедно с детето от молителката от жилище в гр.В.Търново
– съсобствено на последната и Й. и оттогава тя не се е срещала с внучката си , не е
проявявала интерес , нито е полагала грижи за нея ; отношенията й/ на майката / с бащата,
който при завръщането си в България живее при бабата на детето и злоупотребява с
алкохол са силно влошени; детето се дърпало и плачело при срещите с него;
отсъствието на бащата от България е трайно / повече от 10 години/ , а не временно по
смисъла на чл.128, ал.3 СК, поради което не може да бъде заместван от бабата при
упражняване на режима на личните отношения, тъй-като няма извънредна ситуация . На
устните състезания поддържа оспорването й и на друго основание : вече доброволно дава
съгласието си детето да се среща с баба си , съобразено с подновения й интерес и в
разумна мяра с оглед обичайните му житейски нужди .
Спор не е повдигнат по значимите и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК
от / пред първоинстанционния съд, обстоятелства и тъй-като въззивният съд възприема
изцяло фактическите констатации в мотивната част на обжалваното решение,
упражнявайки правомощието си по чл.272 ГПК препраща към тях и е ненужно да ги
преповтаря .
Спорът е отнесен до правилното приложение на материалния закон за този
житейски случай, като разрешаването му следва да бъде в полза на предявеното искане.
Правото на съдебно уредени мерки за лични отношения между детето и неговите
баба и дядо е предпоставено / по начало оправдано да е законово признато/ от тяхната
естествена и подлежаща на развитие близост, заложена по силата на роднинската им
връзка , превръщаща при нормално стечение на обстоятелствата тези отношения в
обичайни, като се поражда когато няма такова нормално стечение / по различни
обективни или субективни причини/ , но винаги ако най добрият интерес на първото /
широко очертан в хипотезите на пар. 1, т.5 на ДР на ЗЗакД/ го налага- чл.128, ал.1 СК.
Градиво на това разрешение е следната аргументация:
Детето е още в ранна възраст/ 4 години и 4 месеца / в която обаче започват да се
изграждат здравите корени на естествената и подлежаща на постепенно осъзнато развитие
и укрепване завинаги близост/ емоционална , духовна , житейска / между баба и внуче.
Благоприятни условия за постигане на всичко това са обстоятелствата на
започналите след дълго прекъсване чести срещи на молителката с детето със съгласието на
2
майката / което е показателно , че тя преодолява собствените си опасения и
предубеждения за отрицателно влияние върху доброто му състояние , а щом е така –
осъзнава и ползата за детето/ , детето проявява забавно настроение , пребивавайки при
баба си на село, която разполага с необходимите финансови и други средства, отдава й с
обич и внимание всички потребни грижи, учи я на разни полезни занимания и порядки /
например показва й как да меси питка, следобед я кара да спи /, чувства се радостна и
спокойна, общува и играе там с други деца, има отделна стая с детско легло, жилището е с
добра битова уредба / данните на социалния доклад и показанията на свидетелката М. В.,
както и тези на свидетелката С. С. – баба на детето по майчина линия : „…Детето добре се е
чувствало след като се е връщало от дома на баба си . Не е било стресирано“/. Няма
доказани по делото каквито и да било обстоятелства, противопоказни или опасни на/за
най добрия интерес на детето , свързани с личността на неговата баба по бащина линия,
способностите й да полага пълноценни грижи, заместващи родителските и/или
съществуващи в или произхождащи от нейната семейна или социална среда, нито пък
свързани с настъпване на неблагоприятни за душевното му спокойствие последици от
факта на временното напускане на средата на майката . Трайното отсъствие на бащата от
страната дори е обстоятелство, което повишава / а не води до отрицанието й /
необходимостта детето да общува повече с молителката, тъй-като така с опознаването му
би се привързало по-лесно и повече към мястото , където той при завръщането си ще
пребивава и ще се създадат предпоставки за по благоприятно упражняване на техния
режим на лични отношения.
Напълно разумно и нормално/ без да съществува законова пречка за това/ е при
тези обстоятелства съдът да определи режим на лични отношения на бабата с детето в
дните и часовите граници на месеца , посочени в съдебно утвърденото по гр.д. №
683/2018 г. на ГОРС споразумение по чл.127, ал.1 СК , приложим когато бащата поради
отсъствието си от страната не е в състояние да осъществява такива с него , а именно:
бабата може да вижда и взема детето при себе си в населеното място където трайно
пребивава всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 17
часа на неделния ден.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на молителката сумата 440 лева , представляваща направени по
производството пред двете съдебни инстанции разноски , тъй-като втората е упражнила
това свое право.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 402/1/07.12.2020 г. по
гр.д. № 358/2020 г. на РС Г.Оряховица/ включително и в частта му за разноските с характер
на определение /, вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК режим на лични отношения на
малолетното дете Н. Х. Й.А , с ЕГН: .., живущо при майка си в гр.Г.О., ул.Б. № ., вх.. с
неговата баба по бащина линия Н. П. Ш. , с ЕГН: **********, живуща в с.П., Община П.,
както следва: бабата може да вижда и взема детето при себе си в населеното място където
3
трайно пребивава всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния
ден до 17 часа на неделния ден , когато бащата не е в състояние да упражнява през
посочените дни и часови граници определения му съгласно съдебно утвърдено по гр.д. №
683/2018 г. на ГОРС споразумение по чл.127, ал.1 СК , сключено с майката С. Н. К.
поради отсъствието му от страната.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Н. К., с ЕГН: ********** да
заплати на Н. П. Ш. , с ЕГН: ********** сумата 440 / четиристотин и четиридесет/ лева ,
представляваща направени по производството пред двете съдебни инстанции разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред
ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4