О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № V- 2200 Година 2020, 03.08 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На трети
август година две хиляди и двадесета
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър
МУРТЕВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдията В. Камбурова
частно гражданско дело
№1668 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх.№17649/28.05.2020г. подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* чрез пълномощника юрк Кощрова, против Разпореждане
№7132/30.04.2020 по ч. гр.д.№1392/2020 по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението
с правно основание чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в
частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В.С.С. от гр.
Бургас, за заплащане на сумата от 185,58 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника, Договор CREX-02089277, цедиран на
заявителя.
С частната жалба с изразява
недоволство от съдебния акт като се посочва, че изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК е изпълнено. В погасителния план са посочени размерът на погасителните
вноски, броят, периодичността и датите на плащане. Счита за неправилен извода
на съда, че погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяване на главницата и лихвата, дължими при различни
лихвени проценти. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Производството
е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК.
С частната жалба е атакуван съдебен акт,
обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 413 ГПК. За частния жалбоподател е възникнало
правото на частна жалба, тъй като заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение е отхвърлено, което право е упражнено в преклузивния срок,
предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което частната жалба е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд като се запозна с материалите по
делото намира от фактическа страна следното:
Бургаският районен съд е сезиран на 25.02.2020г. г. със заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.С.С., за парично вземане в размер на
511,96 лв, в това число главница 326,38 лв. и 185,58 лихва за забава за периода 08.07.2014-14.02.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението, както и разноските за производството, по Договор
CREX-02089277, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.С.С. като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД.
С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението
в частта за издаване на заповед за изпълнение против длъжника В.С.С. от
гр. Бургас, за заплащане на сумата от 185,58 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. По отношение на останалите суми е издадена заповед
за изпълнение.
Заповедният съд е
посочил, че представения договор за заем не съдържа погасителен план,
включващ информацията по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради което е приел, че съглашението
е недействително по см. на чл. 22 във вр. с чл. 23 ЗПК и е отхвърлил искането в
частта за лихвата за забава.
Правилно заповедният съд е приел, че спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания и е обект на заявлението по чл. 410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми - само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж. С оглед на изложеното, настоящата инстанция приема, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
Поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови издаване на исканата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 185,58 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. върху главницата по Договор CREX-02089277,
сключен между страните.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №7132/30.04.2020 по ч. гр.д.№1392/2020 по описа на БРС, с
което е отхвърлено заявлението с правно основание чл. 410 ГПК на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, в частта за издаване на заповед за изпълнение
против длъжника В.С.С. ЕГН********** от гр. Бургас, за заплащане на сумата от
185,58 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника, Договор CREX-02089277, цедиран на
заявителя, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* против длъжника В.С.С. ЕГН********** от гр.
Бургас, за заплащане на сумата от сумата от 185,58 лева – лихва за забава за периода
08.07.2014-14.02.2020 год. по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника В.С.С. Договор CREX-02089277,
цедиран на заявителя.
Делото да се
изпрати на БРС за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.