№ 386
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000502792 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.02.22г. /с участието на секретаря Г.а/ въззивно
гражданско дело № 2792/21г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 03.06.21г. по г.д. № 261/19г. е уважен /изцяло до
размера на сумата от 24 699, 5 лева и законна лихва върху тази сума за периода след 14.11.19г./ иск
по 127, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 2 от СК на В. Г. против Д. Г..
С решение на ОС - Благоевград от 02.07.21г. по г.д. № 261/19г. е допусната /при
условията на чл. 247 от ГПК/ поправка на ОФГ в горното решение /касаеща имената и ЕГН-р на
ответницата/.
Двата съдебни акта се обжалват /изцяло/ от Д. Г..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производството пред
ОС - Благоевград и пред САС/:
Събраните в производството /пред ОС - Благоевград/ доказателства /писмени, гласни и
експертни – преценени в съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията на страните,
заявени пред първата и пред настоящата съдебна инстанция/ удостоверяват, че:
Страните по делото /В. Г. и Д. Г./ са бивши съпрузи. На 10.02.14г. бракът им е бил
прекратен с влязло в сила съдебно решение. На 01.12.05г. /по време на брака/ страните /в
качеството си на „кредитополучатели“/ са сключили договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД. В
рамките на това правоотношение /договорна връзка/ банката е предоставила на съпрузите паричен
заем в размер на сумата 43 000 лева /кредитът е бил отпуснат целево - с оглед извършване на
строителство на жилищна сграда в УПИ XV-2068 в кв. 117 по плана на град Благоевград/.
Посоченият строеж е бил реално /фактически/ реализиран /сградата – построена/ и придобита /в
режим на СИО/ от страните. Същото обстоятелство е констатирано /косвено/ в съдебното решение
от 10.02.14г., с което бракът между страните е бил прекратен /в този съдебен акт изрично е
отбелязано, че процесният недвижим имот се предоставя за ползване на съпругата и на роденото
от брака дете – като семейно жилище/. В тази насока са събрани /в рамките на производството
пред ОС – Благоевград/ и гласни доказателства /които установяват, че жилището е било изградено;
за известен период – ползвано от цялото семейство; след развода – ползвано от майката и детето,
съответно и от майката на ответницата/. Финансирането на строителството /съгласно същите
1
гласни доказателства/ е било сторено именно със средствата по получения заем. Този факт се явява
установен и с констатациите на приетата по делото счетоводна експертиза както и със
съдържанието на самия договор за кредит: тези две доказателства /преценени в съвкупност и в
контекста на гласния доказателствен материал/ установяват, че – кредитът е бил отпускан от
банката на траншове /след удостоверяване от кредитополучателите, че са завършвани съответни
етапи от строителството/. Съдържанието на представените по делото писмени доказателства /в
тази насока са констатациите и на приетата по делото счетоводна експертиза/ удостоверява, че - за
времето от 14г. до 18г ./след прекратяване на брака/ ищецът е правил вноски за погасяване на
получения заем до размера на сумата общо 23 241, 93 лева, а на 23.02.18г. е погасил /чрез получен
друг кредит от „Юробанк България“ АД/ изцяло /и предсрочно/ договора за кредит /като е платил
в полза на „Банка ДСК“ ЕАД остатъкът от заема в размер на сумата общо 29 357, 08 лева/. Не се
спори, че ответницата е извършила /също/ погасявания по процесния кредит /чрез превеждане на
пари в полза на банката или чрез даване на парични средства на ищеца/ до размера на сумата общо
1 600 лева.
Искът е основателен:
Ищецът претендира /при условията на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32 от СК/
1/2 от платените от него вноски по кредита/ както следва: общо 52 599, 01 лева - делено на две -
равно на 26 299, 5 лева - минус 1 600 лева – равно на 24 699, 5 лева /т.е. по делото е заявена
последната сума/.
Изложените по-горе обстоятелства /надлежно установени – доказани в процеса факти/
установяват всички елементи от състава на отговорността по цитираните законови текстове:
ищецът /в качеството си на солидарен длъжник по процесното кредитно правоотношение/ е платил
/в полза на банката – кредитор/ както своята част от дълга, така и частта от дълга, която се припада
на ответницата. В такава хипотеза В. Г. придобива правото по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД /да претендира
присъждане на съответната, платена в повече част от заема, която в случая възлиза на сумата 24
699, 5 лева – съобразно изложеното по-горе/.
Възраженията на ответницата /поддържани в рамките на производството пред първата
и пред настоящата съдебна инстанция/ са неоснователни:
Съгласно утвърдената /към момента/ съдебна практика: съдебно решение /постановено
по иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК - какъвто процес е висящ към момента между
страните/ не засяга облигационните права на солидарния длъжник по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във
връзка с чл. 32, ал. 2 от СК. С други думи: дяловете на съсобственост на бившите съпрузи
/установени в рамките на производство по чл. 29, ал. 3 от СК/ се явяват неотносими и ирелевантни
спрямо облигационната отговорност по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 32, ал. 2 от СК
/поради това и – съдебните производства по двата вида искове не се явяват поставени в
съотношение на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК/. Поради същите
съображения – обстоятелството /в каквато връзка са заявени възражения и са представени писмени
доказателства от Д. Г./, че за извършване /довършване/ на процесното строителство са били /по
време на брака/ използвани /евентуално/ и други /собствени на ответницата или общи – семейни/
парични средства /извън получените по договора за кредит/ е неотносимо към процесната
имуществена отговорност /тези обстоятелства се явяват релевантни само в процеса по чл. 29, ал. 3
от СК/.
Фактът, че процесният кредит е бил отпуснат за /по смисъла на чл. 32, ал. 2 от СК/
„нужди на семейството“ /конкретно в случая – за задоволяване на жилищни нужди/ се явява
удостоверен пряко – със самото съдържание на договора за кредит /в тази насока са събрани и
гласни доказателства; същият факт следва и от бракоразводното решение, съгласно което
процесното жилище е било предоставено на майката и детето именно като - семейно/.
Обстоятелството, че кредитът е бил погасен предсрочно /при отсъствие на съгласие на
ответницата/ се явява ирелевантно за състава на /за отговорността по/ чл. 127, ал. 2 от СК /с оглед
изричното правило на чл. 70, ал. 3 от ЗЗД/.
Без значение за процесната отговорност е и обстоятелството – дали съпрузите са имали
реална нужда да получат процесния заем. Независимо от това /в тази връзка/: фактът, че договорът
за кредит е бил сключен установява /сам по себе си/ наличието на такава нужда. В тази насока са
събраните и гласни доказателства.
С оглед изложеното – първият /обжалван/ съдебен акт следва да бъде – потвърден.
2
Второто атакувано решение /от 02.07.21г./ е постановено в съответствие с правилото на
чл. 247 от ГПК /същото единствено отстранява реално допусната в основния съдебен акт ОФГ,
касаеща името и ЕГН-р на ответницата/. С оглед това: този /втори/ съдебен акт следва също да
бъде – потвърден.
С оглед изхода на спора /пред САС/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебни разноски /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не е заявено по делото /от страна на ответницата/.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решения на ОС - Благоевград от 03.06.21г. и от 02.07.21г. по г.д. №
261/19г.
ОСЪЖДА Д. Б. П. да плати на В. Б. Г. 1 300 лева - съдебни разноски за производството
пред САС /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечн срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3