Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260041
гр.Севлиево 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 19.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Силвия С.,
като разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело № 331 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното
Производството е по
чл.150 от СК.
В исковата молба ищецът
твърди, че ответницата е осъдена да заплаща за малолетното им дете М. ежемесечна
издръжка в размер на 150.00 лв., определена с Решение по гр.д. № 871/2017 г. по
описа на Районен съд Севлиево.Счита, че съществено са се изменили
обстоятелствата от предишното определяне на издръжката и моли съда да уважи
иска, като увеличи издръжката със 80.00 лв., или общо по 230.00 лева месечно,
ведно със законните последици.Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата, чрез
своя особен представител, е представила писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по чл.150 СК като неоснователен и недоказан.Не оспорва, че с
посоченото по-горе Решение е осъдена да заплаща издръжка за детето си в размер
на 150.00 лева.
По делото се събраха
писмени доказателства, от съвкупната преценка на които, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното гр.д.
№ 871/2017 г. по описа на Районен съд – Севлиево, се установява, че с Решение №
151 от 09.05.2018 г. родителските права върху детето М. М. С. са предоставени
на нейния баща М.М.С., като майката П.Д.Н. – ответник по настоящото дело е
осъдена да заплаща месечна издръжка за детето си по 150.00 лв., считано от 01.01.2017
г.
Изминали са около две
години и половина от предишното определяне на размера на издръжката.Това е един
немалък период от време, през който е настъпила съществена промяна във
възрастта на детето /съответно неговите нужди/ и жизнения стандарт на живота,
която е трайна и обуславя основателността на предявения иск за увеличение на издръжката.Това се отразява
и в размера на минималната работна заплата, която през 2018 г. / при
тогавашното определяне на размера на издръжката / е била 510.00 лв., а от
началото на 2020 г. е 610.00 лв.Т.е. дължимият минимум на издръжката с оглед
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК е 152.50 лв.Това обстоятелство само по себе
си води до извода, че нуждите на детето са пораснали.В случая съдът следва да
вземе предвид и обстоятелството, че издръжката се определя и за един бъдещ
период от време.
Детето е на 14 години
и за задоволяване нуждите му за храна, дрехи, отопление и други нужди, касаещи
и духовни потребности и интереси, родителите следва да му осигурят обща ежемесечна
издръжка в размер на 380.00 лв.
За да се заплаща
обаче по-висок размер издръжка, дължима и от двамата родители, те трябва да
имат възможност за това, каквото е изискването на чл.142, ал.1 от СК и при
разпределението й съдът следва да прецени и техните възможности като се обсъдят
представените от страните писмени доказателства с цел да се установи налице ли
е промяна и в това обстоятелство.
Ищецът е представил служебна
бележка за брутен и чист доход от местоработата си.Видно от този документ,
неговото средно месечно брутно трудово възнаграждение е в размер на 1247 лв.Ответницата
не е представила документ за доходите си.Никой от двамата родители няма друго
дете, за което е задължен също да дава издръжка.Страните не твърдят и не
установяват свои здравословни проблеми и съдът приема за безспорно и
категорично установено, че и двамата са млади и трудоспособни хора и имат възможност
да издържат детето си.
Съдът счита, че освен
обективно нарасналите нужди на детето, е налице и второто кумулативно изискване
на чл.142, ал.1 от СК – възможност на лицето, което дължи издръжката.
И тъй като бащата
полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съдът
счита, че ответницата няма да бъде затруднена да поеме малко по-голяма част от
общо определената издръжка, а именно 200.00 лв., или увеличение със 50.00 лв.
Издръжката ще се
дължи ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска - 18.03.2020
г., до изменение или отпадане основанията за изплащането й.В този смисъл искът
е основателен и доказан до размер на 200.00 лв.До пълният размер от 230.00 лв.
предявеният иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.Останалата
част от издръжката ще се поеме от бащата,
ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето.
Относно разноските
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.6 и т.7 от ГПК във вр. чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд Севлиево държавна такса в
размер на 72,00лева, както и сумата от 150.00 лева – изплатено от съда адвокатско
възнаграждение на особения й представител.
На осн. чл.78, ал.1
от ГПК ищецът следва да бъде обезщетен от ответницата за сторените по делото
разноски.С представения договор за правна защита и съдействие № 013992 от
18.03.2020 г. се установява, че ищецът е извършил разноски в размер на 300.00
лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат.От тази сума ответникът следва
да бъде осъден да заплати 187.50 лв. с оглед уважената част от претенцията на
ищеца.
Ответникът няма
искане за разноски и не е представил доказателства за такива.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Поради изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на
издръжката, определена с Решение № 151 от 09.05.2018 г. по гр.д. № 871/17 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, като
го УВЕЛИЧАВА, както следва:
ОСЪЖДА П.Д.Н. с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, да заплаща на детето М. М. С., ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си М.М.С.
***, ЕГН **********, ежемесечна издръжка
със 50.00 / петдесет / лева повече, или общо по 200.00 / двеста / лева,
ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска, начиная от 18.03.2020 г.
до изменение или отпадане основанията за изплащането й, на осн. чл.150 от СК, както и направените по делото разноски в
размер на 187.50 / сто осемдесет и
седем лева и 50 ст. / лева, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
размер на 230.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Д.Н. с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд Севлиево д.т. в размер на 72,00 /седемдесет и два / лева, сумата от 150.00 /сто и
петдесет/ лева, представляваща изплатено от съда адвокатско възнаграждение на
особения й представител и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителния лист, в
случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението на осн. чл.242,
ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от 02.11.2020
г., за което страните са уведомени в о.з., на осн.чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: