Р Е Ш Е Н И Е 399
гр.
Пазарджик, 15.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, гражданска колегия,
в открито
заседание на
двадесет и втори октомври……………………………
през две
хиляди и осемнадесета година......................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА Д.
при секретаря
К. Кентова............…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…................……. като разгледа
докладваното от
окръжен съдия Албена Палова.…..….. в. гр. дело № 558 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 875/05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5179/2017 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на Н.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,***, против К.Л.С., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.41 от ЗС за заплащане на сумата от 14 280 лв., представляваща стойността на полезните разноски, съразмерна на дела му в общите части на сграда с идентификатор *** по КККР на град Пазарджик. Осъдил е Н.Д.С. и С.Д.С. да заплатят на К.Л.С. сумата от 1879 лв. разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Н.Д.С. и С.Д.С. чрез техния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателите твърдят, че неправилно съдът бил приел, че всички разноски, направени по ремонта на жилищната сграда са полезни, като не бил разграничил разноските за покривната конструкция, която според жалбоподателя е с характер на необходими разноски, тъй като направеният преди повече от 30 години плосък покрив задържал вода, а за този период от време било налице и овехтяване, което не било съобразено от съда. Във връзка с определянето на тези разноски като полезни, а не като необходими, РС не бил съобразил всички събрани по делото доказателства. Не била направена преценка за всяка ремонтна дейност дали е необходима или води до увеличаване на стойността на сградата. Решението на собствениците да направят полезни разноски не засягало задължението на всеки съсобственик да участва в тях. В конкретния случай било факт, че решение на общото събрание на собствениците липсвало, но предприетите ремонтни дейности били предприети в полза включително и на ответника. Съдът не бил коментирал в мотивите си направено в писмените бележки възражение, че ответникът се бил обогатил за сметка на останалите съсобственици, тъй като продал имота на завишени цени заради предприетите ремонтни дейности. Като не обследвал въпроса имало ли е необходимост от предприемането на ремонтните работи и като небил съобразил, че ремонтът бил извършен включително в полза на ответника, съдът квалифицирал и неправилно иска като такъв по чл.41 от ЗС вместо по чл.59 от ЗЗД и съответно неправилно го е отхвърлил като неоснователен.
Неправилно също така съдът бил приел, че ремонтните работи са извършени през 2011 год., а не през 2014 год., в каквато насока били събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Искането е въззивната инстанция да постанови решение, с което да уважи иска на Н.Д.С. и С.Д.С. до размера на извършените СМР от 8132 лв. без ДДС и да осъди К.С. да заплати на ищците сумата от 8132 лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху горната сума от завеждане на делото до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Ц., пълномощник на К.С., с искане решението на РС да бъде потвърдено. Прави се анализ на събраните по делото доказателства с изводи въз основа на изслушаната пред РС експертиза, като в писмения отговор няма искане за доказателства пред въззивната инстанция. Претендират се направените деловодни разноски.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против ответника ищците са твърдели, че са брат и сестра, както и че с ответника са съсобственици на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес град П., ул***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта жилище, апартамент, със застроена площ от 130 кв.м., както и прилежащи части: избени помещения и тавански помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху място при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***, ***. Ищецът Н.С. бил собственик на втори жилищен етаж, избени помещения № *, № * и № * с обща площ от 33.81 кв.м., таванско помещение № * с площ от 18.10 кв.м., както и ½ идеална част от дворното място, цялото с площ от 438 кв.м. С.С. била собственик на първи жилище етаж и избено помещение № *, както и ¼ ид.част от дворното място цялото с площ от 438 кв.м., а ответникът бил собственик на избено помещение № *, таванско помещение № * и № * с площ от 34.65 кв.м., пригодени за живеене, гараж № * с площ от 24 кв.м. и стая с площ от 5 кв.м. и стая с площ от 15.70 кв.м., находящи се на партерния етаж на двуетажната жилищна сграда, както и гараж от 39.80 кв.м., построен в източната част на поземления имот както и ¼ идеални части от дворното място, цялото с площ от 438 кв.м. Н.С. притежавал 217.03 кв.м., С.С. притежавала 141.15 кв.м., К.С. притежавал 122.61 кв.м. или общо 480 кв.м. РЗП. Ищците са твърдели, че през 2014 г. всички съсобственици взели решение да се извърши основен ремонт на жилищната сграда, изразяваща се в полагане на топлоизолация, смяна на ВиК инсталации, подмяна на покривна конструкция и поставяне на нови керемиди, а през 2017 г. - поставяне на нови базалтови плочки в дворното място. Ремонтът бил извършен от наети от ищците фирми. Общата стойност на извършените строително ремонтни работи възлизала на сумата от 56 148.60 лв., но въпреки взетото решение от съсобствениците да извършат ремонт на сградата, ответникът отказал да изплати своята част от задължението в размер на 25.40% или 14 280 лв. от общата сума. До момента на подаване на исковата молба ответникът не бил платил припадащата му се част от разходите по извършения ремонт, поради което ищците молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата от 14 280 лв., равна на припадащата се част от стойността на извършените в съсобствения имот строително монтажни работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирали са и сторените по делото разноски. В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърдял е, че процесната жилищна сграда е построена въз основа на отстъпено право на строеж на В.С., майка на двамата ищци, като към онзи момент ищцата С. и ответникът били съпрузи. Цялата жилищна сграда била построена от ответника. Когато достигнал до покрива, поради изчерпване на финансовите средства същият изградил блоков тип покрив с топло и хидроизолация, с отводнение и парапет. Ответникът измазал и общото стълбище, поставил на стъпалата от партера до втория етаж на сградата бяла мозайка. Същата мозайка поставил и на основните и междинни площадки от стълбището до втория етаж включително. Ответникът измазал отвън и половината жилищна сграда, партера и първия жилищен етаж. Направил и циментова замазка около къщата с необходимите отводнения и бордюри, поставил ограда на двора. През 2006 г. ищцата С. и ответникът се развели, като след развода отношенията между него, бившата му съпруга и нейния брат се влошили. К.С. е оспорил твърдението, че през 2014 г. съсобствениците взели решение за извършване на основен ремонт на жилищната сграда за направа на топлоизолация, смяна на ВиК инсталация и подмяна на покривната конструкция. Твърдял е, че през 2014 г. не е провеждано общо събрание с такъв дневен ред. Ответникът нито бил канен на такова събрание, нито някой бил разговарял с него във връзка с предстоящ ремонт. Оспорил е твърдението, че жилищната сграда е измазана през 2014 г. Твърдял е, че ищците са измазали останалата половина от жилищната сграда още през 2011 г. Към февруари 2012 г. жилищната сграда била изцяло измазана и бел направен дървен покрив с керемиди. Според ответника ищците не били обсъждали с него направата на нов покрив. Изграденият от ответника покрив бил блоков тип покрив със съответните топло и хидроизолации, не е имало течове и въобще не са се налагали ремонтни дейности по покрива. Оспорил е претенцията за заплащане на поставените от ищците плочки пред жилищната сграда. Ищците не били поискали мнението на ответника относно санирането на сградата през 2011 г. Санирани били първи и втори жилищен етажи и таванският етаж без партерния етаж. Санирането било извършено със стиропор с дебелина 5 см., а ищците се били снабдили с фактура за стиропор с дебелина 10 см. Оспорил е истинността на представените от ищеца фактури с твърдението, че същите са неавтентични и неверни. Фирмата - доставчик по тези фактури „Стокат“ ЕООД от 19.08.2013 г. била еднолично дружество с ограничена отговорност, а в четирите приложени фактури от 2014 г. дружеството било записано като „Стокат“ ООД. Във фактурите като МОЛ било посочено лицето И.П.Т., който бил заличен като съдружник и управител на дружеството още на 17.07.2013 г., което обстоятелство потвърждава неистинността на фактурите. Фактура №79/16.11.2014 г. била с направена поправка на Ид № на дружеството - доставчик, липсвало изписване словом на сумата за плащане, която била изписана като 4560 лв., но към нея бил приложен фискален касов бон за 3680 лв., издаден от Кафе-аператив “Френдс“. Фактура №107/26.04.2011 г била със сгрешен ид.№ на дружеството – доставчик: написано било *********, вместо 12376117. Посоченото лице като МОЛ Д.Д.никога не е била управител на търговското дружество „Дианел 2007“ ЕООД. Към датата на издаване на фактурите управител на дружеството било лицето Д.Н.. По отношение на фирма „Дистива“ ЕООД към датата на издаване на фактурите дружеството е било с управител и собственик отново лицето Х.Г.Г.. Предметът на дейност бил производство на облекло. На всички фактури бил написан адрес, различен от вписания като адрес на управление на дружеството - гр. С.З., ул. ***. В посочените фирми основната дейност не била извършване на СМР. Освен това строителните материали се нуждаели от специализиран транспорт и стопанските операции по транспорта също трябвало да са документирани и осчетоводени от всички страни по надлежния ред. Направено е възражение, че претенцията била погасена по давност, тъй като ремонтните дейности били извършени през 2011 г. Претендирал е разноски.
Не е спорно между страните, че ищецът Н.С. е собственик на втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 130 кв.м., ведно с избени помещения № *, № * и № *, с обща площ от 33.81 кв.м., таванско помещение № * с площ от 18.10 кв.м. и гараж с площ от 21.90 кв.м., стая № * с площ от 13.22 кв.м. находяща се на партерния етаж на двуетажната масивна жилищна сграда. Ищецът С.С. е собственик на първия жилищен етаж от посочената двуетажна жилищна сграда с площ от 130 кв.м., ведно с избено помещения № *. Ответникът К.С. е собственик на избено помещение № *, находящо се в двуетажната жилищна сграда, на пригодените за живеене таванско помещение №* и таванско помещение № *, ведно с коридор и санитарен възел с обща площ от 34.65 кв.м. и баня с площ от 3.46 кв.м. и гараж №* с площ от 24 кв.м., находящи се в партерния етаж на сградата и стая №* от 5кв.м и стая от 15.70 кв.м., находящи се на партерния етаж на сградата. По отношение на дворното място с идентификатор №*** правата на страните са както следва: ищецът Н.С. е собственик на ½ ид.части от дворното място, а ищецът С.С. и ответникът К.С. са собственици на по ¼ ид.части от същото.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чиито основно и допълнително заключения съдът кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени. Вещото лице установява, че процесната жилищна сграда е реализирана по проект, одобрен на 02.08.1991 г. и представлява масивна конструкция с носещ стоманобетонов скелет. Сградата е изградена на пет нива: сутерен /изба/ с разположени на него пет броя изби, стълбище и коридор, партер с разположени на него два гаража, три стаи, стълбище и коридор, първи жилищен етаж с разположено в него един брой жилище и общо стълбище, втори жилищен етаж с разположен на него един брой жилище и общо стълбище, тавански етаж с разположени в него: обособен обект – две тавански стаи, едно WC и общо стълбище, подпокривно пространство без обособени помещения. Сградата е покрита с дървена покривна конструкция от иглолистен дървен материал и битумни керемиди. Застроената площ на жилищната сграда е около 125 кв.м. Разгънатата застроена площ на сградата е около 554 кв.м. Според вещото лице идеалната част от общите части на сградата за всеки от съсобствениците в процентно отношение както следва: на С.С. – 30.5 %, равняващи се на 149.10 кв.м., на Н.С. - 49.69 %, равняващи се на 242.93 кв.м. и на К.С. - 19.81 %, равняващи се на 96.86 кв.м. Според вещото лице в представените от ищците количествено стойностни сметки има описани СМР-та, за които няма приложени фактури и това са: доставка и направа на дървена носеща конструкция на покрив, доставка и полагане на битумна мушама, доставка и направа на „секач“ от ламперия, доставка и монтаж на боядисани улуци, фактурата за доставка на „ситропор“ е частична, неясна и нечетлива. Има приложени фактури за доставка и извършване на СМР на стойност 28 568 лв., по количествено стойностни сметки сумата е 52 989.11 лв. В основното заключение вещото лице обобщава, че делът на всеки от съсобствениците в направените разходи за ремонт, посочени в Таблица № 2 от констативно-съобразителната част, е както следва: за С.С. към 2011 г. е 9 342 лв. без ДДС, а към 2014 г. - 11 654 лв. без ДДС, за Н.С. към 2011 г. е 15 221 лв. без ДДС, към 2014 г. - 18 972 лв. без ДДС и за К.С. – към 2011 г. е 6 068 лв. без ДДС, а към 2014 г. е 7 563 лв. без ДДС. В таблица № 2 вещото лице е посочило по вид, единична цена и количество всички СМР-та, които е констатирало като извършени в процесния обект и ги е остойностило към 2011 г. като общо възлизащи на 30 631.25 лв. без ДДС, а към 2014 г – общо възлизащи на 38 180.13 лв. без ДДС. В посочените общи стойности са включени следните СМР-та: позиция 10 и 11 – настилка от плочи гранитогрес на лепило също на междуетажната площадка - общо 195.61 лв. към 2011 г. и 242.06 лв. към 2014 г.; позиция 12 - боядисване на парапет на стойност 187.20 лв. към 2011 г., респ. 312 лв. към 2014 г.; позиция 13 - шпакловка на стълбищна площадка на стойност 442.25 лв. към 2011 г. и 619.15 лв. към 2014 г.; позиция 14 - латекс по стълбищна площадка 643.80 лв. към 2011 г. и 910.60 лв. - към 2014 г. и осветителни тела 43.60 лв. към 2011 г. и 47.32 лв. към 2014 г. Посочените СМР от позиция 12 до позиция 15 включително не са били предмет на исковата молба. При извършения оглед на място вещото лице е установило, че покривът на процесната жилищна сграда е изпълнен с дървена покривна конструкция, покрита с битумни керемиди. Подпокривното пространство е без обособени помещения. Съществува като таванлък, с надзид около 95 см. по пода на тавана и на 50 см. по борда /в момента надзид/ има направена хидроизолация, завършваща с воалит. Жилищната сграда е завършвала с плосък покрив и хидроизолация върху него, а като доказателство за това е съществуването и към настоящия момент по пода на тавана и на 50 см по борда /в момента надзид/ направена хидроизолация, завършваща с воалит. Вещото лице заключава , че по всички фасади на сградата е изпълнена топлоизолация. Площта на топлоизолацията е около 512 кв.м., дебелината на топлоизолацията е 5 см. Покривната конструкция е с площ около 180 кв.м. При изслушване на основното заключение в съдебно заседание вещото лице разяснява, че единичната цена и общата стойност на СМР са определени на база осреднени цени съгласно „Справочник за цените в строителството в България“. Вещото лице уточнява, че има голямо разминаване в количествено - стойностните сметки, приложени по делото и стойностите по фактурите. Уточнява, че без СМР в позиции 10-15 на Таблица № 2 дължимата стойност от всеки от съсобствениците, според притежаваните от тях идеални части е както следва: С.С. – към 2011 г. - 8 701 лв., а към 2014 г. - 10 995 лв., Н.С. – 14469 лв. към 2011 г., 17 913 лв. към 2014 г. и К.С. - 5768 лв. към 2011 г. и 7 143 лв. към 2014 г. Вещото лице разясни също така, че при направата на стария плосък покрив задължително е имало топлоизолация. Хидроизолацията на покрива задължително включва и топлоизолация.
По делото е изслушано допълнително заключение, в което вещото лице е работило по представените от ищеца фактури и е обобщило, че към 2014 г. по 16 броя фактури и 1 брой фактура от 2017 г. заявените в исковата молба и констатираните като извършени на място СМР-та са на обща стойност 36 049 лв. Припадащата част от тази стойност на всеки от съсобствениците в процентно отношение е както следва: за С.С. - 10 995 лв., за Н.С. - 17 913 лв. и за К.С. е 7 141 лв.
От изслушаната по делото съдебно–счетоводна експертиза се установява, че според представените фактури общата стойност на СМР е 53 010 лв. Вещото лице е установило, че „Стокат“ ООД няма регистрация по ЗДДС, „Дистива“ ООД е дерегистрирана по ЗДДС на 17.12.2013 г. като от март до месец юни 2014 г. няма подавани справки–декларации и дневник-продажби за тези периоди. „Дианел“ ЕООД е представила нулеви справки декларации за периода март.юли 2011 г., тоест не е имала дейност за тези периоди.
От представените от ответника писмени доказателства - констативен протокол – акт № 14, том I, рег. №166 от 18.01.2018 г. на натариус Снежана Иванова–Самуилова /лист 38-39 от делото/, с приложен към него снимков материал /лист 40-44 от делото/, становище № 3949/04.10.2011 г. на Комисията за защита на личните данни е удостоверено нотариално съдържанието на сайта Google Карти с изписан адрес ***. От снимките на жилищната сграда, находяща се *** е видно, че същите са заснети през месец февруари 2012 г. и жилищната сграда на снимките е в същия вид, както и към настоящия момент, като тази констатация е направена и от вещото лице В.К., което при огледа на място е установило, че снимките на процесната сграда в Google кореспондират с констатациите му при огледа. Видно от представеното от ответника становище № 3949/2011 г. на Комисията за защита на личните данни Гугъл Айрланд Лимитид предлага нов продукт в България, наречен „Стийт Вю“ /Street View/, който предоставя на потребителите възможност да видят снимки с висока резолюция на градски улични гледки /заснети на ниво улица/, при избор на местонахождението на картата. Изображенията са публикувани на Гугъл Мапс /Geogle Maps/ и са достъпни за потребителите по цял свят при условия на защита и предпазни мерки, описани в коментираното становище. Изображенията, използвани в „Стийт Вю“, се заснемат чрез шофиране по улиците с камера за заснемане, монтирана на покрива на автомобила, като камерата заснема само фотографски снимки. Видно от становището, Гугъл е стартирал шофирането на автомобилите в България през месец септември 2011 г. и то е продължило приблизително до месец декември 2012 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетеля Б.Б./свидетел на ответника/ се установява, че е осъществявал цялостен технически контрол при построяването на жилищната сграда, чийто строеж приключил през 1995-1996 г. Покривът на тази сграда бил плосък, с борд, с положена хидроизолация и топлоизолация.
От разпита на свидетеля А.М./свидетел на ответника, която е негова роднина по съребрена линия/ се установява, че през 2011 г. се наложило свидетелката често да идва в град П., тъй като баща й бил починал през 2010 г. и трябвало да му се правят помени. Тогава свидетелката видяла, че се прави ремонт в къщата на братовчед й и по- конкретно, че се санира къщата, както и че се ремонтира покривът Попитала ответника за това и той отговорил, че не знае какво се прави, тъй като никой не го е уведомявал. Свидетелката го попитала дали другите съсобственици му искат пари за този ремонт, а ответникът отговорил, че никой не го е питал, нито му е искал пари, нито му е искал мнението. Свидетелката заявява, че последно е ходила в имота през 2014 г. на сватбата на дъщерята на ищцата и ответника и разяснява, че дворът на къщата бил покрит с цимент, но циментът не бил в много добро състояние.
От разпита на свидетеля И.В./свидетел на ответника/ се установява, че къщата е санирана през 2011 г. Ответникът му бил споделял този факт, тъй като двамата са приятели. В тази насока са и показанията на свидетеля Н. Д./приятел на ответника/, който обяснява, че покривът на къщата е сменян преди около 7-8 години. Ответникът му споделил, че не е участвал в санирането на сградата, тъй като никой не го е питал.
От разпита на свидетелката Ш.И./свидетел на ищците/ се установява, че през 2014 г. се подготвяла сватбата между сина на свидетелката и дъщерята на ищцата. Тогава според свидетелката бил направен и ремонт на къщата и по-конкретно външно саниране на цялата къща и смяна на покрива.
От разпита на свидетеля Х.Г./свидетел на ищците/ се установява, че същият има фирма, която изпълнява и строителни дейности. Според свидетеля през пролетта и лятото на 2014 г. извършили ремонт на сградата на ***, който се състоял от саниране на сградата и подмяна на стария покрив с нов. Свидетелят уточнява, че покривът бил плосък с изолация. Направили ремонт на покрива, като изградили дървена част и положили керемиди. След ремонта на покрива извършили и санирането на сградата. Плащането било поетапно.
От разпита на свидетеля Я.Ш.се установява, че същият се занимава със строително ремонтни работи и през пролетта на 2014 г. е извършвал интериорен козметичен ремонт в процесната сграда, като паралелно с това по същото време се извършвало саниране на сградата и свидетеля ползвал поставеното скеле.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Според трайната практика на ВКС необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие /наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение.
Полезните разноски пък са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени тези полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Отговорът на въпроса дали разноски за ремонт на съсобствен обект са необходими или полезни, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на подменените инсталации и елементи на общите части преди подмяната им, както и от причината, наложила тази подмяна.
Върховният съд приема още, че както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с дела му в общите части. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрание има значение за правното основание, на базата на което следва да бъде определен размерът на възникналото парично задължение. Претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата на управител на чуждата работа /гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Ако е налице одобрение от лицето, в чийто интерес е предприетата работа, било предварително - по решение на общото събрание, било последващо, отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД. Ако подобренията са извършени без да е взето решение от общото събрание, съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД гесторът може да претендира от останалите собственици на обекти в етажната собственост само съответната част от направените разноски, до размера на обогатяването и то само ако работата е предприета уместно.
Ако общите части са подобрени против волята на останалите съсобственици, отговорността на последните може да бъде търсена само по правилата на чл. 59 ЗЗД, който съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 ЗЗД. /В този смисъл - Решение № 238 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 85 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2014 г., II г. о. и др./.
В светлината на тези разяснения, дадени в решенията на ВКС, въззивният съд прави следните изводи:
За да се квалифицира правилно спорът, съдът трябва да изходи от обстоятелствата, изложени в исковата молба. В конкретния случай в исковата молба е посочено, че за извършването на СМР по общите части на съсобствения имот е взето общо решение от всички съсобственици. Това твърдение не е оттеглено вкл. след възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, че общо решение за ремонт на общите части на сградата от всички съсобственици не е вземано нито през 2014 г., нито когато и да било друг път. Нещо повече, това твърдение продължава се поддържа от ищците и в писмените бележки, представени по искане на техния пълномощник в срок, предоставен от съда след датата на последното съдебно заседание. Там се твърди, че няма взето писмено решение за извършване на ремонт, но има устна договорка между всички съсобственици.
От друга страна в исковата молба липсват каквито и да било твърдения, че смяната на покрива е била наложителна, тъй като например е имало течове или са се появили конструктивни проблеми, свързани с покрива и пр.; липсват твърдения, налагащи аварийна намеса или ремонт на външните стени на сградата или двора с цел тяхното възстановяване и запазване на предназначението. При липсата на такива доводи в исковата молба и при наличието на твърдение за взето общо решение на съсобствениците за извършване на така описаните ремонтни дейности, следва да се приеме, че разноските, направени за извършените СМР, представляват полезни разноски по смисъла на чл.41 от ЗС, както правилно е приел и районният съд.
Едва във въззивната жалба ищците се отричат от твърдяното в исковата молба, че е взето общо решение на съсобствениците за извършения ремонт, като на стр.2 от жалбата дословно са заявили: “Не се спори, че няма взето решение от съсобствениците преди извършване на ремонтните дейности.“ и малко по-надолу: „Факт е, че няма такова решение на собствениците“. Пак за пръв път във въззивната жалба ищците-жалбоподатели заявяват, че плоският покрив бил построен преди 30 години и било налице износване и овехтяване на хидроизолацията, което наложило неговата подмяна.
Съгласно цитираната по-горе съдебна практика, при липсата на общо решение на всички съсобственици /първоначално или последващо/ за извършване на ремонт на общите части на недвижимия имот, ако част от съсобствениците са предприели удачно тези действия не само в своя полза, но и в полза на останалите съсобственици, исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл.61, ал.2 от ЗЗД, респ. чл.59 от ЗЗД в зависимост от това дали ответникът се е противопоставил или не на извършените ремонтни дейности. В конкретния случай обаче въведените едва във въззивната жалба нови обстоятелства не следва да бъдат взети предвид, тъй като на основание чл.266 от ГПК за ищците е настъпила преклузия да въвеждат нови обстоятелства и нови правни основания за претендиране на исковата сума.
В тази връзка неоснователни се явяват и оплакванията във въззивната жалба, че съдът не бил обследвал въпроса имало ли е необходимост от предприемането на ремонтните работи и не бил съобразил, че ремонтът бил извършен включително в полза на ответника, като по този начин искът бил неправилно квалифициран като такъв по чл.41 във вр.с чл.30, ал.3 от ЗС вместо по чл.59 от ЗЗД и съответно неправилно бил отхвърлен като неоснователен. Задължението за изследване на необходимостта от извършване на СМР по общите части на недвижимия имот би възникнала, ако в исковата молба има въведени доводи, обосноваващи необходимостта от извършването на ремонтни дейности – нещо, което в конкретния случай липсва. Същественото в случая е, че до края на устните състезания пред районния съд, вкл. в представените писмени бележки пред първата инстанция, ищците са поддържали, че е налице общо решение на всички съсобственици за извършените ремонтни дейности, без да се позовава на неотложност или на необходимост от ремонт на общите части поради овехтяване и износване, т.е. претендирал е възстановяването на припадащата се част от направени полезни разноски и именно по такъв иск се е произнесъл районният съд.
Въз основа на наличните факти и събрани по делото доказателства следва да се приеме, че не е била належаща необходимост от предприемане на ремонтни дейности както по покрива, така и по фасадните стени и двора. По отношение на покрива вещото лице е дало заключение, че първоначалният плосък покрив е бил с налична хидро и топлоизолация и липсват както твърдения, така и доказателства, че в сградата е имало течове. Същото се отнася и до боядисването и поставянето на топлоизолация на фасадните стени и смяната на ВиК инсталацията, т.е. във всички случаи се касае за извършени полезни разноски, които увеличават стойността на имота.
Недоказано обаче остана твърдението, че ремонтните дейности са извършени през 2014 г. Видно от представения по делото снимков материал от Гугъл Мапс /Geogle Maps/ - „Стрийт Вю“ /Street View/ и след огледа, извършен от вещото лице на място към момента на изготвяне на техническата експертиза, имотът е бил в същия вид, както изглежда на снимките, направени най-късно към м.декември 2012 г. и по-точно през февруари 2012 г. съобразно наличните доказателства по делото. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите А.М.и И.В., които са категорични, че ремонтът на покрива, фасадата и двора е извършен около 2011 г. или преди 7-8 години. Тези доказателства, взаимно допълващисе и непротиворечащи помежду си, опровергават показанията, дадени от свидетелите на ищците, поради което съдът не ги кредитира. Тъй като още с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция, то следва да бъде прието за основателно, а предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Освен посоченото по-горе, по отношение на поставената топлоизолация следва да се посочи, че такава е поставена по външните стени на сградата само около обектите, лична собственост на двамата ищци, но не и около обекта, собственост на ответника, поради което следва да се приеме, че това подобрение е извършено само в полза на ищците, но не и на ответника.
По отношение на претенцията за положени базалтови плочи в допълнителното заключение вещото лице К.е направило в табличен вид опис на приложените фактури с посочени в тях закупени материали и извършени СМР и отделна таблица, в която е посочило констатираните на място, извършени и остойностени по справочник СМР. В първата таблица вещото лице е посочило, че е налична фактура от 2017 г. за закупени и положени базалтови плочи на стойност 3500 лв., но във втората таблица, в която са описани констатираните на място СМР, отбелязване за поставени базалтови плочи липсва. Разпитаните по делото свидетели също не установяват полагането на такива, поради което следва да се приеме, че тази претенция е неоснователна, тъй като дори и да са закупени от ищците, базалтовите плочи не са поставени в общия двор.
По всички останали въпроси, на основание чл.272 от ГПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение и се присъединява към тях.
В заключение като е отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.41 във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора в полза на К.С. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 5179/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Н.Д.С., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН **********,***, да заплатят на К.Л.С., ЕГН **********,***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: