Присъда по НЧХД №276/2020 на Районен съд - Момчилград

 

    МОТИВИ: по НЧХД № 276/ 2020г. на РС- Момчилград.

      

Производството е образувано по подадена от Е.С.М., против М.Р.М.,***, тъжба за извършено от последният престъпление по чл.130 ал.1 от НК, осъществено по време, място и начин, описани подробно в обстоятелствената част на тъжбата.

В тъжбата на Е.М. се сочи, че подс.М.Р., на 22.06.2020г. около 19,45 часа в гр. Момчилград, ул. „Г.Б.“ №43,  му причинил леки телесни повреди- порезни рани на втория, третия и четвъртия пръст на дясната ръка и кръвонасадяне на дясната предмишница, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл129 от НК, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, при описаната фактическа обстановка.  Моли съда да признае подсъдимият за виновен и му наложи съответното наказание по чл.130 ал.1 от НК. Претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, тъжителят лично и с помощта на своят повереник- адв.Л.Б. ***, поддържа предявената частна тъжба.

            Подс.М.М., в съдебно заседание се явява лично, и с адв.Д.Ш., и оспорва повдигнатото обвинение и намира, че неговият подзащитен не е виновен и моли съда същият да бъде оправдан по това обвинение. Подс.М. оспорва описаната в тъжбата фактическа обстановка, и не се признава за виновен, и иска да бъде оправдан.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            По делото се установи, че тъжителят Е.М. и подс.М.М. са роднини по ПРАВА ЛИНИЯ- първият е племенник на вторият /сиреч, подс.М. е чичо/брат на бащата на тъжителя/, живеят непосредствено един до друг в една къща- в гр.Момчилград, ул. „Г.Б." №43, и съвместно ползват общ двор, и като такива са имали имотни спорове от години- вкл.и такива, които са били предмет на съдебни и административни процедури /във връзка с ползването на общият имот/.

По делото се установи, че на процесният ден между двамата е възникнал поредният спор, а именно;

На 22.06.2020 г. около 19.45 часа тъжителят Е.М. се прибрал от работа в дома си, находящ се на горният адрес, като на входа на двора е видял дъщеря си Д.М., която е била на 6-години, и баща му С.М. /свидетел по делото и брат на подс.М.М./. Дъщерята на тъжителя е плачела, и той се заинтересовал за причината. Тя му казала, че чичо им М.М.- подс.лице, й се скарал, че играе на двора с количката си, като й е забранил да минава през двора.

Като разбрал за причината тъжителят малко по-късно е отишъм при чичо си- подс.лице, за да му кажа, че детето не осъзнава, предвид възрастта си, че ползването на дворното място е разпределено с съдебно решение. Подсъдимият е бил на двора.  Между тях е възникнал словесен спор, в който чичо му- подс.лице, започнало да го напада словесно, като тъжителят му обяснил, че ползването на дворното място е разпределено със съдебно решение и детето занапред ще си играе в тяхната част, без да навлиза в неговата.

По делото се установи, че подс.М.М., недоволен о.т тъжителя е взел нож, с който тръгнал срещу тъжителя. Подсъдимият започна да размахва ножа срещу него, като се опитвал да го прободе. По едно време подс.М. замахнал ножа директно към тялото на тъжителя. Последният направил опит да се предпази с ръцете си, в резултат на което подсъдимият е наранил с ножа дясната му ръка, като му нанесъл порезна рана.  Тъжителя все пак успял да хване дясната му ръка, с която е държал ножа. Тогава подсъдимият почнал лявата си ръка да му нанася удари в областта на дясната предмишница.

През това време, когато се сборичкали двамата, на място са пристигнали свидетелите по делото, а именно; съпругата му Е.М., племенникът му Е.Г.Х. и лицето И.Г.А. /който е бил приятел на племенника му/, които виждайки цялото нападение върху него се намесили и ги разтървали, като са спасили пострадалия избутвайки на подс.лице в помещение, използвано като кухня и намиращо се на двора на посоченият по-горе адрес. При избутването на подс.лице в това помещение е била затисната и ръката на тъжителя, който също е участвал в процеса. Свидетелите Е.Х. и И.А. са попречили на излизането на подс.лице от това помещение и по този начин са предотвратили и по-нататъшното ескалиране на скандала.

След като са били разделени, тъжителя се прибрал у дома си  и подал сигнал в полицията по телефона, и на който сигнал се озовали полицейските служители от РУ- Момчилград /Р.С. и Д. Ковачев, свидетели по делото/. Същите са снели писмени обяснения от тъжителя и от подсъдимия, както и от Е.Г.Х.-племенника. Съставени били и предупредителени протоколи на двете лица- страните в настоящото производство. Пол.служители, както и намиращите се на местопроизшествието лица /свидетели по делото/ са видели порезните рани по дясната ръка, а някои от тях и кръвонасяданията по дясната предмишница.  Установи се, че тъжителят на 26.06.2020г. е посетил д-р Н.М.- съдебен лекар, който след извършен преглед е издал СМУ № 91/2020г. От заключението по същото се установява, че на тъжителя са причинени порезни рани на втория, третия и четвъртия пръст на дясната ръка и кръвонасядяне на дясната предмишница. Вещото лице е посочило, че порезните рани на пръстите на дясната ръка са получени при действието на предмет с режещ ръб, а кръвонасядянето на дясната предмишница- при действието на твърд, тъп предмет, и всички описани увреждания по време, и начин е било възможно да са възникнали, така, както са съобщени от освидетелстваното лице- а той е посочил, че е бил наранен с нож и ухапан, а ръката му била с врата. 

Порезните рани на пръстите на дясната ръка са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а кръвонасядането на дясната предмишница е довело до болка и страдание. В хода на съдебното производство е назначена СМЕ с вещо лице д-р Н.М., който в своето заключение е посочил, че на тъжителя са причинени порезни рани на втория, третия и четвъртия пръст на дясната ръка и кръвонасядяне на дясната предмишница. Вещото лице е посочило, че порезните рани на пръстите на дясната ръка са получени при действието на предмет с режещ ръб, а кръвонасядянето на дясната предмишница- при действието на твърд, тъп предмет, и всички описани увреждания по време, и начин е било възможно да са възникнали, така, както са съобщени от освидетелстваното лице- а той е посочил, че е бил наранен с нож и ухапан, а ръката му била с врата.  Посочил е двуседмична продължителност на оздравителният процес на горните увреждания.

В хода на съдебното следствие са изсушани тъжителят, както и подс.лице, лицата Е.Х. /съпруга на тъжителя/, Е.Х. /племенник на страните/, И.А. /познат на страните/- очевидци на случилото се на процесната дата и потвърждаващи описаното по-горе; Златина Василева /съпруга на подс.лице- което не е очевидец на случилото се, т.к. се намирала по това време в Турция/; полицейските служители Р.С. и Д.К. /извършили проверка по тел.сигнал за възникналият скандал, и посетили мястото непосредствено след скандала и които са видели кръв от порезните рани по ръката на тъжителя- първият свидетел за порезните рани, а вторият само- за кръвта/. Като свидетел е разпитан бащата на тъжителя и брат на подс.лице- С.М., също очевидец на скандала, нападението с нож и нанесените рани по ръката на сина му от страна на брат му. Разпитана е и майката на подс.лице и баба на тъжителя- Х.М., която е била на двора по време на скандала, която сочи, че на двора не е имало нищо освен скарване, при което Е. е заплашвал сина й, а тя не е видяло станалото вътре в помещението- в показанията си последната набляга основно на влошените между братята отношения, както и лошото отношение, което към нея имали внукът и неговият баща. Същата твърди, че синът й не е държал нож.

1.    По делото са събрани и писмени доказателства- описани подробно в съдебните протоколи; Съдебномедицинско удостоверение № 91/2020; Решение №127 от 04.07.2019 г. на PC - Момчилград, постановено по гр. д. №67/2019г.; Преписка на РУ- Момчилград, образувана по възникналият между страните на 22.06.2020г. около 19.45 часа /съдържащ- докладна записка, обяснения от участниците в скандала и свидетел на същият, предупредителни протоколи/; снимки, жалби от подс.М.М. *** и Постановление на РП- Момчилград за отказ да се образува досъдебно производство по чл.144 ал.3 от НК и по чл.296 от НК; писма-отговори до М. ***- които съдът не обсъжда, поради неотносимост към предмета на настоящото производство и които съдържат данни за неуредени или спорни между страните имотни взаимоотношения , и потвърждаващи установеното по-горе, а именно, че между страните има влошени отношение, базирани на имотни спорове.

С оглед изложената фактическа обстановка съдът приема, че че подс.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК, поради и което следва да се виновен в това, че на 22.06.2020г. около 19.45 часа в гр.Момчилград, ул. „Г.Б.“ №43, е  причинил на тъжителя Е.М. леки телесни повреди- порезни рани на втория, третия и четвъртия пръст на дясната ръка и кръвонасадяне на дясната предмишница, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл129 от НК, и следва да му се наложи съответното наказание.

            Съдът не възприема тезата на подсъдимото лице, изразено от него и неговият защитник, че не е посегнал физически и със нож на тъжителя, т.к., приема, че същата е защитна теза, несъобразена със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В насока, че подсъдимият не е нанесъл удари с нож на тъжителя не са събрани доказателства, а напротив- събраните доказателства са именно в насока на нанесени удари с нож, в резултат на които тъжителят е получил описаните по-горе телесни увреждания. Съдът намира, че защитната позиция на подс.лице за намираща се пряко противоречие със събраните по делото доказателства, защото са налице както очевидци на ударите с нож, така и са налице доказателства за резултата от тези удари- и които са описани в Съдебно-медицинското удостоверение на д-р М. /описани по-горе/.

            Всичко казано по-горе сочи, че подс.М. е осъществил състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, при форма на вината евентуален умисъл- причинила на пострадалият Е.М. лека телесна повреда, с описаните по- горе телесни увреждания.

            От горното е видно, че са налице всички обективни и субективни белези на деянието за което подсъдимият е предаден на съд. Със своите действия последният е причинил лека телесна повреда на пострадалото лице .

            Мотивите за извършване на престъплението са стремеж за саморазправа и незачитане установения в страната правов ред.

            Съдът намира, че обвинението /в посочения по-горе смисъл/ е доказано по несъмнен начин, поради и което подсъдимият следва да бъде признат за виновен за повдигнатото му обвинение /описано по-горе/, като му  се определи и наложи съответното наказание.

            Съдът, при определяне на конкретното наказание-по вид и размер, съобрази степента на обществена опасност на дееца и деянието, извършено от него, преценени с оглед на личностните качества на същият и целите на НК, предвидени и регламентирани в изрични разпоредби от същия.            Предвид изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимото лице следва да бъде определено именно при спазване на горе казаното.

            От справката за съдимост се установява, че подс.М.М. не е осъждан- и същият не е освобождаван от нак.отговорност по реда на чл.78 „а“ от НК, и респ. не му е налагано адм.наказание по посоченият ред. 

            Ето защо съдът приема, подсъдимият е виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и същиятт следва да бъде наказан при условията на чл.78 “а” от НК, т.к. са налице предпоставките за налагане на административно наказание, като съображенията за това са следните: 1/налице са материално правните предпоставки по чл.78 “а” НК, както следва- за престъплението по чл.130 ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание ”лишаване от свобода” за срок до 2 години, или „пробация“; самото престъпление е умишлено: деецът е с чисто съдебно минало- не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 “а” от НК; липсват причинени щети;

Или, съдът намира, че подс.М. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК, като на осн.чл.78 “а” от НК бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се наложи съответното административно наказание, а именно “глоба” в размер на 1000 лева.

Така наложеното наказание отговаря на целите на наказателната репресия по смисъла на чл.36 от НК, ще постигне поставените от законодателя резултати по общата и специалната превенция.

            При този изход на делото и на осн.чл.189 ал.3 от НПК подс. М.Р.М. с ЕГН- **********, следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на частния тъжител Е.С.М. с ЕГН- **********,  направените от последният съдебно-деловодни разноски в размер на 1 614 лева /14 лева- внесена държавна такса и банкова комисионна; 150 лева- депозит за вещо лице, и 1 500 лева- адвокатски хонорар/, а по сметка на РС-Момчилград- сумата в общ размер на 87,64 лева /от които 40 лева- възнаграждение за преводач и 47,64 лева- остатък от възнагреждение на вещо лице/.

            Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.  

  

                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: