Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр. Велико Търново, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 828 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба, подадена от „Моят брокер“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Краков” № 5, ет. 5, ап. 12, чрез управителя К.В.Б., срещу Решение № 1012-04-89#3/ 24.10.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. В. Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „Моят брокер“ ЕООД срещу задължителни предписания № ЗД-1-04-0045634/ 10.09.2018 г., издадени от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – гр. В. Търново, с които дружеството-жалбоподател е задължено в определения му за това срок, да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново, коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периодите м. 06.2018 г. и м. 07.2018 г., със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на лицето В.С.Б.с ЕГН **********. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на наложената ПАМ и потвърждаващото я решение, като излага съображения, че контролните органи са извършвали преценка относно наличието на валидно трудово правоотношение и действителното престиране на работна сила от наетото лице, които въпроси са извън тяхната компетентност. По същество се твърди неправилност на изводите на администрацията за формално сключване на трудов договор между „Моят брокер” ЕООД и В.С.Б., като последният реално е изпълнявал трудовите си задължения, съответни на заеманата длъжност, и е престирал работна сила в полза на работодателя. В тази връзка се акцентира, че изводите на контролните органи и на директора на ТП на НОИ са основани главно на предположения, изхождащи от близката родствена връзка на работника с управителя на дружеството – работодател. Иска се оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново да бъде отменено. В съдебното производство жалбата с направените искания се поддържа от оспорващото дружество, чрез пълномощника му *** Т. от ВТАК, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на устните състезания, и в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, ръководителят на
ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл. ***М., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на оспореното решение,
като се позовава и на изложените в същото мотиви при потвърждаване на
оспорените по административен ред задължителни предписания. Акцентира върху
обстоятелството, че в административното и съдебното производства не са
представени доказателства за действително извършвана трудова дейност от В.С.Б.в
„Моят брокер“ ЕООД, представляваща основание за възникване на декларираното
осигурително правоотношение. С доводи в този смисъл, изложени в хода на устните
състезания и в писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
350,00 лева. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно данните от търговския регистър, които са публични, „Моят брокер“ ЕООД с ЕИК *********, седалище в гр. В. Търново е учредено през 2009 г., както е посочено и в обясненията на управителя и едноличен собственик на капитала К.В.Б., дадени в хода на административното производство /л. 54 от административната преписка/. Съгласно същите обяснения, основната дейност на дружеството е била като застрахователен брокер за което е имало издаден лиценз от 2009 г. от Комисията по финансов надзор /КФН/. Предвид настъпилите през годините множество промени /предоговаряне на договори, условия, налагане на нови финансови изисквания към застрахователните брокери и др./, към 01.01.2018 г. дружеството е преустановило дейност като застрахователен брокер. Установява се, че впоследствие едноличният собственик на капитала на „Моят брокер“ ЕООД е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /ДРСЛ/, в която е посочил, че желае да възобнови същата, считано от 02.06.2018 г., като на 01.06.2018 г. от дружеството е подадено и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с В.С.Б.на длъжност „уеб дизайнер“. Със заявление от 06.06.2018 г. В.С.Б.е подал в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр. В. Търново заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, с посочена последна месторабота „Моят брокер“ ЕООД, длъжност „уеб дизайнер“.
Със Заповед № ЗР-5-04-00443024/ 01.08.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново е разпоредена проверка, която е извършена от инспектор по осигуряването на място в офиса на дружеството и по документи. В хода на проверката от осигурителя са представени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, годишни финансови отчети, оборотни ведомости за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., трудови досиета на лицата, осигурявани при „Моят брокер“ ЕООД за времето на дейността му, годишни отчети за приходите и разходите, а конкретно по отношение на В.Б.- трудов договор № 9/ 01.06.2018 г., сключен с това лице, документи за придобито образование и трудов стаж от същото, длъжностна характеристика, служебна бележка за начален инструктаж, уведомления за сключване и прекратяване на трудовото правоотношение, декларация за получаване на трудова книжка. Освен това са представени договор за аутсорсинг услуги от 21.05.2018 г. между „Моят брокер“ ЕООД и „Ай Метрикс Софтуер“ АД - дружество базирано в Калифорния, САЩ с представител г-н Т.Л., копия от скрийншотове, обобщена оборотна ведомост от 01.01.2018 г. до 31.07.2018 г., извлечения от счетоводни регистри, разчетно-платежна ведомост за м. 06.2018 г., разходен касов ордер № 3/ 01.07.2018 г., платежен фиш за иплащане на трудово възнаграждение на В.Б., платежни нареждания за преведените осигурителни вноски, индивидуална присъствена форма, страница от книга за инструктаж, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата. От изброените документи се установява, че „Моят брокер“ ЕООД е назначило В.С.Б.на основание чл. 67, an. 1, т. 1 от КТ, по безсрочен договор, при 5 дневна работна седмица и 8 часов работен ден по график. В т. 1.1 от договора между „Моят брокер“ ЕООД и „Ай Метрикс Софтуер“ е посочено, че същият е сключен с оглед личността на одобрения служител В.Б., като за нуждите на възложителя следва да бъдат предоставени услугите на Уеб дизайнер. В т. 1.2. от договор са изброени задълженията на служителя на изпълнителя. Съгласно допълнителни писмени обяснения от управителя, работникът е постъпил на работа на 02.06.2018 г. /денят е събота/. Видно от справки от регистъра на осигурените лица, осигурителят е подал данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като също е посочил начална дата на осигуряването 02.06.2018 година. В индивидуалната присъствена форма за В.Б.са отразени два отработени дни за м. 06.2018 г. – четвърти и пети юни. Съгласно разчетно-платежна ведомост, на същия е начислено брутно възнаграждение в размер на 247,62 лв. и обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ за 18 работни дни в размер на 2 127,27 лева. В представения РКО от 01.07.2018 г. е отразено изплащане в брой на 1 938,59 лева.
Отново според обяснения на управителя и едноличен соственик на капитала на „Моят брокер“ ЕООД, през месец април 2018 г. тя се е свързала с „Ай Мейтрикс Софтуер“ АД, като са договорени параметри за работа - аутсорсинг на подготовка и последваща поддръжка на сайтове на американски компании, за което е необходим млад и амбициозен служител. Договореното възнаграждение с „Ай Мейтрикс Софтуер“ АД е било достатъчно за покриване на всички разходи по наемане на служител с много добро възнаграждение, както и за покриване на дължимите данъци към държавата. След одобрение от страна на американската компания се е стигнало до назначаването на В.С.Б., който преди това е работило във филиал на международна компания „Холцим“ в Словакия. След назначаването му и докато започнат конкретни действия по платформите, В.Б.е работил по сайта на дружеството, като работното му място е в офиса на фирмата в гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 7. След неуспешни опити от страна на К.Б. да осъществи контакт с Т.Л., е взето решение служителят да бъде освободен, тъй като дружеството не може да си позволи повече разходи за трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, предвид основанието на сключване на трудовия договор. Съгласно Заповед № 009/ 06.06.2018 г., В.Б.е освободен считано от 06.06.2018 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя.
При проверката са били
изискани и обяснения от наетото по трудов договор лице /л. 52 и л. 53 от преписката/, което е
посочило, че за периода на работа в „Моят брокер“ ЕООД е работил върху фирмения
сайт на това дружество, като дейността му е била свързана със създаване на нова
платформа, въвеждане и обработка на данни в сайта. Тази дейност е осъществявал
в офиса на фирмата във Велико Търново на ул. „Цанко Церковски“ № 7. Информация
за свободното работно място е получил лично от управителката г-жа К.Б., работил
е на пряко подчинение на същата, като е очаквал свързване с Т.Л.. Съгласно
отразеното в издаден от проверяващия констативен протокол, от В.Б.е представен
преносим документ U1, от който е видно, че предходната му заетост е за повече от 1
година в Словакия и същият е освободен по взаимно съгласие между страните.
Въпросният документ не се съдържа в административната преписка, но тези
отразени в КП обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя.
След
служебно извършени проверки от инспектора по осигуряването е било установено,
че К.В.Б. е майка на В.С.Б., което обстоятелство не се спори, че „Моят брокер“
ЕООД е декларирало отново преустановяване на дейността си от 06.06.2018
г., както и че за целия период на дейността си
дружестото е назначавало още четирима служители, единият от които съпруг на
управителката, а другият /А.Б./ нейн син, като в общия случай след относително
краткотрайни заетости в дружеството,
тези лица са получавали парични обезщетения за безработица.
За
резултатите от извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №
КП-5-04-00456221/ 10.09.2018 г., в който са отразени посочените по-горе
обстоятелства и е направен извод, че независимо от назначаването му на работа
по трудово правоотношение, за периода от 02.06.2018 г. до 05.06.2018 г.
включително В.С.Б.фактически не е упражнявал трудова дейност, която да
представлява основание за осигуряване. От извършилият проверката инспектор по
осигуряването са издадени и Задължителни предписания № ЗД-1-04-0045634/
10.09.2018 г., с които „Моят брокер“ ЕООД е задължено в определен за това срок,
да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново, коригиращи данни в Декларация обр. 1
за периодите м. 06.2018 г. и м. 07.2018 г., със заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на лицето В.С.Б.. Екземпляри от констативния
протокол и от задължителните предписания са
връчени на осигурителя, чрез управителя му, на дата 10.09.2018 година.
Задължителните предписания са били оспорени от осигурителя пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като към жалбата по административен ред са приложени разпечатки от сайта си Mybroker.bg - онлайн калкулатор Топ 5 на най-добрите оферти давани от застрахователни брокери за застраховка „Гражданска отговорност“. С Решение № 1012-04-89#3/ 24.10.2018 г., горестящият административен орган е отхвърлил жалбата, като е споделил становището на извършилия проверката инспектор за липса на основание за осигуряване на В.Б.за периода на назначаването му в „Моят брокер“ ЕООД, като е изложил и съображения, че лицето е било формално назначено, с цел да бъде освободено от работа на основание, даващо му право да получава по-високо по размер и най-вече като продължителност парично обезщетение за безработица, в сравнение с това, което би получил след прекратяването на трудовото правоотношение с „Холцим“ – Кошице, Словакия. Решението на горестоящия административен орган е връчено на адресата му на дата 01.11.2018 г., съгласно приложеното известие за доставяне /л. 7 от административната преписка/. Жалбата срещу него е подадена по пощата, на дата 15.11.2018 година.
В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка. От жалбоподателя са представени повторно писмени доказателства, вече съдържащи се в административната преписка, както и документи /на чужд език и в превод на български, за заплащане на такси и завършване на онлайн курсове за изграждане на сайтове и изработване на цифрови проекти за макети в статични уеб страници, заверени преписи HTML код и CSS код. По негово искане първоначално са били допуснати до разпит свидетелите Т.Л. и М.Р.Д., които впоследствие са заличени от списъка на свидетелите по делото, отново по искане на оспорващия. Също по искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетеля В.С.Б., които като цяло потвърждават отразеното в Констативен протокол № КП-5-04-00456221/ 10.09.2018 г. и в дадените от същото лице писмени обяснения в хода на административното производство. Извън това свидетелят заявява, че самият той не е имал контакти с Т.Л., за времето в което е бил на работа – два дни, е изпълнявал част от задълженията си по длъжностна характеристика. Извършил е графични промени в сайта на „Моят брокер“ ЕООД, като е започнал работа и по един уеб сайт, създавайки лицево изображение на такъв сайт до работещ код. Свидетелят заявява и че професионалната му квалификация е програмист, от 01.04.2019 г. и към момента на снемане на показанията му работи в гр. София, като ръководител проекти в друго дружество. Регистрирал се е в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. В. Търново, но не е получавал обезщетение за безработица. За преценката на събраните гласни доказателства съдът съобразява обстоятелствата по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, че свидетелят Ботев е син на управителя на дружеството-жалбоподател и лице, заявило получаване на обезщетение за безработица, на основание сключването и последващото прекратяване на трудов договор № 9/ 01.06.2018 г. с „Моят брокер“ ЕООД, което обуславя негова заинтересованост от изхода на делото.
Въз основа на така приетото
от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на директора на ТП
на НОИ – гр. Велико Търново“ е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117,
ал. 3 от КСО. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117,
ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. При издаването на основание чл. 108, ал. 1, 3 от КСО на Задължителни
предписания № ЗД-1-04-0045634/ 10.09.2018 г., от контролния орган при ТП на НОИ
не са допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила. В хода на извършената проверка от
дружеството-жалбоподател нееднократно са били изисквани доказателства и му е
предоставяна възможност да представи такива, от която същото се е възползвало в
преценения от него обем. Чрез издаването на Констативен протокол №
КП-5-04-00456221/ 10.09.2018 г. и предоставяне на екземпляр от същия,
жалбоподателят е надлежно уведомен за установените при проверката обстоятелства
и за мотивите да бъде възприета липса на осигурително правоотношение с В.Б., в
крайна сметка обусловила налагането на обжалваната ПАМ.
В самите задължителни предписания е извършено позоваване именно на посочения
по-горе констативен протокол, като съгласно Тълкувателно решение № 16/ 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената
преписка. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-89#3/ 24.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, да са допуснати нарушения на установените в
КСО процесуални разпоредби.
По отношение съответствието на обжалвания административен акт с материалноправните разпоредби на закона.
Спорът в настоящото производство
се свежда до въпроса дали в периода от 02.06.2018 г. до 05.06.2018 г.
включително, за В.С.Б.е възникнало основание да бъде осигуряван за всички
осигурени социални рискове на основание сключения с „Моят брокер“ ЕООД трудов
договор, а от там налице ли е било основание дружеството да внася осигурителни
вноски за въпросното лице и да подава пред ТД на НАП съответните данни по чл.
5, ал. 4 от КСО и Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица. От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от
ДР на КСО, тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 и чл. 10 от
същия кодекс, се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с
цел получаване на доход някоя от
трудовите дейности /в най-широк смисъл/, посочени в чл. 4 от кодекса. Самото
качество “осигурено лице” се придобива в момента на реалното започване
упражняването на някоя от посочените дейности.
Тъй
като в конкретния случай спорът касае наето от дружеството-жалбоподател лице,
да упражнява труд по трудово правоотношение, от изясняване се нуждае
въпросът възникнало ли е осигурително правоотношение между В.С.Б.и „Моят брокер“ ЕООД през посочения по-горе период,
съответно към момента на настъпването на осигурения
социален риск „безработица“. С оспорения административен акт и потвърдените с
него задължителни предписания, от контролния орган и от директора на ТП на НОИ
– В. Търново е прието, че осигуряване на В.Б.в „Моят брокер“ ЕООД не е възникнало, тъй като наетото лице фактически не е
започнало да упражнява трудова дейност в дружеството. Тези изводи на
административния орган се споделят от настоящия състав. Видно от представения
трудов договор № 9/ 01.06.2018 г. и Заповед № 009/ 06.06.2018 г. на
управителя на дружеството, в периода от 02 до 05.06.2018 г., включително, между
жалбоподателя и В.С.Б.е било налице трудово правоотношение, което обстоятелство
впрочем не се спори от администрацията. От посочените четири дни първите два са
почивни, като между страните също не е спорно, че през тези почевни дни В.Б.не
е полагал труд, самият той в показанията си нееднократно заявява, че е реботил
в офиса на „Моят брокер“ ЕООД два дни – 04 и 05.06.2018 година. Така фактически
спорен се явява въпросът дали и през тези два дни наетото лице действително е
упражнявало труд, съобразно уговореното с дружеството-жалбоподател. В трудовия
договор от 02.06.2018 г. не са посочени конкретни задължения на работника,
съгласно т. I от длъжностната му характеристика /л. 17 от делото,
гръб/, в качеството си на уеб дизайнер същият е имал следните задължения: да
осигурява избор на най-подходящия софтуер и хардуер за въвежданите програмни
продукти; да съставя алгоритми и блок-схема на определени програми или части от
тях; да въвежда, адаптира и поддържа програмни продукти и системи; да подготвя
документацията и инструкциите за използването на програмните продукти и
системи; да организира функционирането на компютърните мрежи и системи и
тяхната защита; да отстранява дефекти и възникнали проблеми по функционирането
на информационното осигуряване; да изпълнява и други конкретно възложени задачи,
свързани с длъжността. При съпоставка се установява, че изброените задължения в
преобладаващата си част съответстват на тези по т. 1.1 от договора за
аутсорсинг услуги от 21.05.2018 г. между „Моят брокер“ ЕООД и „Ай Метрикс
Софтуер“ АД /л. 80 от административната преписка/, в който освен това са
упоменати задължения на „служителя на изпълнителя“ от вида на осъществяване на
организационни връзки и взаимоотношения с клиенти на фирмата, осъществяване на
контакт с други евентуални клиенти на фирмата и други. Както нееднократно е
посочвано от управителя на „Моят брокер“ ЕООД, към момента на назначаването на
работника и след това, комуникацията с „Ай Метрикс Софтуер“ АД посредством
лицето Т.Л. е бла прекъсната. В показанията си В.Б.също категорично заявява, че
той не е контактувал с въпросното лице, нито с друг представител на „Ай Метрикс
Софтуер“ АД, като и въобще с клиенти на „Моят брокер“ ЕООД, т.е. може да се
приеме за безспорно, че не е осъществявал цитираните по-горе дейности, посочени
в договора за аусторсинг като негови задължения, но несъдържащи се в
длъжностната му характеристика. При разпита му свидетелят посочва, че е
изпълнявал задължения по точки 1, 3 и 5
от длъжностната му характеристика, т.е. да осигурява избор на най-подходящия
софтуер и хардуер за въвежданите програмни продукти; да въвежда, адаптира и
поддържа програмни продукти и системи; да организира функционирането на
компютърните мрежи и системи, и тяхната защита. Същевременно като фактически
извършени дейности сочи направени графични промени в сайта на „Моят брокер“
ЕООД и е започване на работа по един уеб сайт, които дейности не попадат в
обхвата на нито едно от изброените задължения. От представените в
административното и в съдебното производство доказателства обаче не се
установяват нито графични промени в сайта на жалбоподателя, нито изработен или
частично изработен уеб сайт. Всъщност една част от тези доказателства
представляват неразбираеми скрийншотове на затъмнени компютърен екран и такъв
на мобилен телефон, за които не е ясно кога са изготвени, други /фактури за
ползване на персонален хостинг/ са със дати предшестващи сключването на
процесния трудов договор и като цяло без отношение към спора, а трети е
възможно да представляват визуализиране на някакъв вид дейност по програмиране,
но също не е ясно кога са са изготвени, а освен това не е поискано
назначаването на съответната експертиза, която да внесе разяснения за техните
характер и предназначение, и за момента на създаването им. Без да притежава
съответните специални знания съдът споделя виждането на администрацията, че
представените имейли и скрийншотове от извършени плащания за онлайн курсове,
сертификат за завършен курс по дигитален маркетинг, завършен курс в онлайн
платформата по AJAX, спечелена
стипендия от Гугьл за Уеб девелопмънт и заявки за платени курсове към
Софтуерния университет „Софтуни“ /придружени с разяснителни текстове от В.Б./
доказват придобиването и повишаването от наетото лице на определени
квалификации, при това в периоди различни, а някои и следващи този на процесния
трудов договор. Те обаче не установяват някаква конкретна дейност, осъществена
от В.С.Б.в изпълнение на трудовите му задължения с „Моят брокер“ ЕООД. Такава
дейност не доказват и представените с жалбата по административен ред разпечатки от сайт Mybroker.bg
- онлайн калкулатор Топ 5 на най-добрите оферти давани от застрахователни
брокери за застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото не дават възможност
за съпоставка с предишна визия на сайта. Предвид горното съдът намира за
недоказани твърденията на жалбоподателя за конкретно посочените и коментирани
до тук дейности в периода 04-05.2018 година. На практика единствените
доказателства в тази насока са показанията на свидетеля В.Б., които в тази им
част не се кредитират от съда, при съобразяване на обсъдените по-горе
обстоятелствата по чл. 172 от ГПК и липсата на други подкрепящи ги
доказателства. Същевременно на нито един етап от производството не са правени
твърдения като служител на „Моят брокер“ ЕООД, служителят В.Б.да е изпълнявал
някоя от останалите трудови функции, посочени в длъжностната му характеристика
/осигуряване избор на софтуер и хардуер за въвеждани програмни продукти,
подготвка на документация и инструкции за използване на програмни продукти и
системи, и т.н./, респективно не са представяни доказателства за извършването
на такива дейности. Твърдяните факти подлежат на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея
правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в случая от дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че такова доказване в случая не бе проведено, което обосновава
извод, че В.С.Б.не е придобил качеството на “осигурено лице” по
трудовото правоотношение с „Моят брокер“ ЕООД, поради
това, че фактически не е започнал да упражнява трудова дейност по това правоотношение.
Неоснователни са и възраженията за липса
на компетентност у ответника и в контролните органи на НОИ да преценяват по
реда на чл. 74 от Кодекса на труда КТ/, дали даден трудов договор е
недействителен. Предмет на административното и на настоящото съдебно
производство не е въпросът за действителността на трудовия договор от
02.06.2018 г. между жалбоподателя и В.Б.. За действителността на този договор е
достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на
правоотношението и готовност на работника/служителя да престира работната си
сила. Предвид разясненото по-горе съдържание на понятието „осигурено лице“,
неправилно от жалбоподателя се приравнява наличието на валидно сключено трудово
правоотношение, с възникването на осигурително правоотношение и произтичащите
от него права на обезщетение. Действително, наличието на трудово правоотношение
е една от предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение за
работещите по трудов договор лица, но не е единственият елемент от фактическия
състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че в болшинството случаи наличието
на трудово правоотношение обуславя възникването и на осигурително такова, но
при недоказано действително престиране на работна сила от наетия служител,
разглежданият казус не може да бъде отнесен към тях.
При положение, че по делото не е
доказано възникването на осигурително правоотношение между „Моят брокер“ ЕООД и
В.С.Б., съдът намира за
законосъобразно процедирането от осигурителните органи по реда на чл. 108, ал.
1, т. 3 от КСО, на подадените от дружеството данни за осигуряването на
посоченото лице.
За
пълнота следва да се отбележи и че от документите в делото се установяват, а и
от жалбоподателя не се оспорват сочените в решението на ответника факти - че за
периода на дейността си „Моят брокер“ ЕООД е назначавало при това няколкократно
за свои работници/служители съпругът на управителката и другият й син, като
след относително краткотрайни заетости в
дружеството, тези лица са получавали парични обезщетения за безработица.
По същия начин е процедирано и с още един от общо 5-те служители на „Моят
брокер“ ЕООД назначавани за периода му на дейност. Не е било спорно, че до
01.01.2018 г. жалбоподателят е осъществявал дейност като застрахователен
брокер, но не и необходимостта от наемане на лица, които да осъществяват
трудова дейност на длъжности от вида на
„Мениджър проекти“, „Куриер служба офис“ и „Ръководител проект“ с цел
извършване на застрахователни услуги и то по начин, по който дружеството да
реализира печалба. Ако необходимостта от такива служители е била достатъчно
голяма, то не е ясно как тя по правило отпада в рамките на няколко дни до
един-два месеца. Явно необходимостта от
назначаването на служители на такива длъжности не е била свързана с обема на
работа, след като при освобождаването им на тяхно място не са назначавани
други. Коментираните обстоятелства, както и начинът по който е процедирано в
конкретния процесен случай не могат да обосноват друг извод освен, че не е
съществувала необходимост от такива служители за дейността на дружеството.
Цялостният анализ на съдържащите се в делото доказателства, обосновава направените от ответника изводи относно целта
на назначаване на работа на посочените лица от семейния кръг на управителя на
дружеството-жалбоподател, а именно заобикаляне на закона при получаване на
обезщетения за безработица.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, е законосъобразно постановено и не страда от визираните в жалбата на
„Моят брокер“ ЕООД пороци. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение – към средния по чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ. Независимо от броя на проведените
заседания, заявената претенция за юрисконсултско възнаграждение над посочения
размер, до 350,00 лв. е неоснователна, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл.
118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля оспорването, извършено с жалба на „Моят брокер“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Краков” № 5, ет. 5, ап. 12,
срещу Решение № 1012-04-89#3/ 24.10.2018 г.
на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -
гр. В. Търново.
Осъжда „Моят брокер“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Краков” № 5, ет. 5, ап. 12, да заплати на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт - гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 200,00
/сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :