Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 24.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 67/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция (ТД) Митница Русе,
Агенция Митници чрез пълномощник срещу Решение № 48 от 25.03.2022 г. на Ловешки
районен съд, постановено по НАХД № 305/2021 г.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила,
поради което се иска отмяната му и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски в размер на 120 лв.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се представлява в съдебно
заседание.
Ответникът по делото ––„Винал“ АД, ЕИК
********* - редовно призован - не се представлява в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата. Представил е писмени бележки чрез пълномощник, с
които оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е основателна, макар и не точно по изложените в нея съображения.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е отменил наказателно постановление (НП) № 84/2020 г. от 25.02.2021 г. на Зам.-Директор
на ТД „Дунавска“ на основание ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 г. на Директора на
Агенция „Митници“ и във връзка с управлявано от Р.П.Ц. на основание чл. 126а,
ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), чл. 88, ал.2 от същия
закон, чл. 73, ал.1 и ал.2, чл. 76, ал.1 и ал.2, т.3, б.а и б.ж от Правилника
за прилагане на ЗАДС (ППЗАДС) във връзка с чл. 18, чл. 53 и чл. 83 от ЗАН, с
което на„Винал“АД гр. София са наложени следните административни наказания:
1.Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г.
2.Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г.
3. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за констатирано нарушение за данъчен период 01.12.2018 г.-
31.12.2018 г.
4. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.01.2019 г. – 31.01.2019 г.
5. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г.
6. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г.
7. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.04.2019 г. – 30.04.2019 г.
8. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период01.05.2019 г. – 31.05.2019 г.
9. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.07.2019 г. – 31.07.2019 г.
10. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.09.2019 г. – 30.09.2019 г.
11. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г.
12. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г.
13. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.12.2019 г. -31.12.2019 г.
14. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за нарушение, установено данъчен период 09.08.2006 г. –
11.02.2020 г.
15. Имуществена санкция в размер на
петстотин лева за данъчен период 01.02.2020 г. – 11.02.2020 г.
С обжалваното решение ЛРС е осъдил ТД
Митница Русе да заплати на Винал АД гр. София сумата от 710 лева за направените
по делото разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска
защита.
За
да постанови този резултат, Районният съд е приел, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството е неправилно квалифицирано с АУАН и НП.
За цитираните в НП нарушения отговорността на дружеството е следвало да бъде
ангажирана по чл. 113, ал.1 от ЗАДС, която разпоредба съдържа санкция за лице,
което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен
административен документ/електронен административен документ в счетоводството
си или в регистъра „Дневник за стоковите наличности“.
Прието
е с обжалваното решение, че отговорността на дружеството неправилно е
ангажирана по реда на чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, тъй като тази санкционна норма е
приложима в случаите на нарушения а разпоредбите на ЗАДС и на нормативните
актове по прилагането му, установено от митническите органи, когато не е
предвидена специална санкционна норма за дадения вид нарушение. В конкретната
хипотеза нормата на чл. 113, ал.1 от ЗАДС изключва приложението на чл. 126а от ЗАДС, поради което НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Освен
това Районният съд е приел, че неправилното отразяване или незавеждане на всяка
една операция (каквито са изброени в АУАН и НП) в регистъра „Дневник за стоковите наличности“ или
счетоводството е самостоятелно основание за налагане на санкция, съобразно
нормата на чл. 113 от ЗАДС, а не както е сторил административно наказващият
орган (АНО) да налага
санкция за ревизиран месечен период.
Решението
е неправилно.
Съгласно
чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на
нормативните актове по прилагането му, установено от митническите орган, ако не
е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лв. или с
имуществена санкция от 500 до 2 000 лв.
Според
чл. 113 от ЗАДС, лице което не отрази издаден или получен данъчен документ или
придружителен административен документ/електронен документ в счетоводството си
или в регистъра "Дневник за стоковите наличности", или в акцизната
декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи
с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне
на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям
размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.
В
чл. 63, т.7 от ЗАНН(в актуалната
редакция към ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021) е регламентирано, че съдът изменя акта по чл. 58д,
когато се налага да: 1.да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението; 2. намали размера на наложеното административно наказание или да
го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 3.замени
наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15,
ал.2; 4.намали размера на наложената имуществена санкция; 5.отмени или измени
акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл. 20,21 и 21 или
разпореждането с веществените доказателства; намали или увеличи размера на
обезщетението.
Съгласно
чл.58д от ЗАНН в редакцията към ДВ, бр. 109 от 2020 г. в сила от 23.12.2021 г.,
на обжалване и протестиране подлежат: 1.наказателното постановление;
2.предупреждението по чл. 28; 3.резолюцията за прекратяване на административно
наказателното производство; 4.електронният фиш.
В
настоящия случай ЛРС е приел, че АНО неправилно е квалифицирал в НП нарушението
като такова по чл. 126а, ал.1 от ЗАДС, за което е предвидено наказание за
нарушителя глоба в размер от 200 до 1 000 лв. или с имуществена санкция от 500
до 2 000 лв., а е трябвало да го квалифицира като нарушение на чл. 113, ал.1 от ЗАДС, която разпоредба предвижда за извършеното нарушение да се налага
административно наказание имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.
Тъй
като нарушителят е търговско дружество, на него може да му бъде наложено
административно наказание имуществена санкция. В този случай ЛРС след като е
приел, че неправилно АНО е квалифицирал извършеното от търговското дружество
нарушение, е следвало да обсъди дали при
това положение са налице предпоставките на чл. 63, т.7 от ЗАНН за изменение на
издаденото НП. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото да
бъде върнато на същия съд за ново произнасяне в съответствие с указанията по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящия съдебен акт.
По
искането на касационният жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 120
лв. настоящият касационен състав не може да се произнесе по аргумент от чл.
226, ал.3 от АПК.
По
изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 48 от
25.03.2022 г. на Ловешки районен съд, постановено по НАХД № 305/2021 г.
ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд
за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на
закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: