№ 10662
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110110741 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
04.10.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 10741/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Т. Й., К. Й. Й. и Т. Й. Й., като се
твърди, че ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ..................... Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 1270,79 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил топлинната
енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер на 225,51
лева за периода от 15.09.2019г. до 07.12.2021 г. Излага съображения, че била предоставена
услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 26,39 лева, представляващи цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., а освен това
1
се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на сумата от 5,49 лева за
периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като били подадени възражения по чл. 41 ГПК, поради което имал правен интерес
от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат
разделно претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се прави отвод
за недопустимост на исковата молба в частта по предявените искове за дялово
разпределение и мораторна лихва, тъй като се претендирали чужди права. Твърдят, че
претенциите са неоснователни, като за предходен период имало влязло в сила съдебно
решение, с което исковете били отхвърлени, освен това сочат, че от представените от ищеца
писмени доказателствени средства се установявало, че единствено били наследници на Й Й.,
но не били ангажирани доказателства, че последният е бил собственик на имота. Поддържа,
че претенциите са погасени по давност, което обосновава. Навеждат доводи, че не било ясно
как са формирани вземанията за дялово разпределение. Излагат съображения, че не са
изпадали в забава, поради което и не дължали мораторна лихва, което аргументират с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца, като прави извод, че посочената
клауза е нищожна като неравноправна. Искат отхвърляне на предявените искове.
Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представитело писмени
доказателствени средства, като е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
2
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представено е Удостоверение за наследници изх. № 1965/02.10.2017 г., като се
установява, че Й Т. Й. е починал на 17.06.2016 г., като е оставил за наследници по закон – С.
Т.а Й. (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН), К. Й. Й. (син – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Т. Й.
Й. (дъщеря – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Приложено е Писмо с вх. № 150970/20.07.2022 г., с което Столична община – във
връзка с уважено доказателствено искане по чл. 192 ГПК е посочило, че за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 3Б, вх. Г, ет. 4 , ап. 48 не е открит договор
за покупко-продажба.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира, че ищецът не е установил пълно и главно първата
материална предпоставка – наличието на валидно облигационно отношение. А съобразно
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Нещо повече, изрично трябва да се отбележи, че както от писмото от Столична
община, така и от останалите представени по делото доказателства – справка от деловодната
система на СГС за потвърдено решение по гр. д. № 18177/2018 г. на СРС, 25-ти състав и
решение по гр. д. № 18177/2018 г. на СРС, 25-ти състав (с което исковете на ищеца са
отхвърлени за предходен от процесния период – именно поради неангажирането на
доказателства за собственост), то настоящият съдебен състав намира, че не само липсва
пълно и главно доказване, а липсва каквото и да било доказване от страна на ищеца, че
ответниците действително са собственици или вещни ползватели на имота. Представените
3
от третото лице-помагач главни отчети нямат достатъчната доказателствена стойност, за да
установят релевантното по делото обстоятелство (за което ищеца носи доказателствената
тежест), поради което съдът намира, че същото е недоказано.
За пълнота трябва да се посочи, че е безпредметно да се обсъждат останалите
доказателства по делото, които касаят останалите материални предпоставки, поради
недоказване от страна на ищеца на първа материална предпоставка – наличието на валидно
облигационно отношение.
Акцесорните претенции за мораторни лихви, а така и за дялово разпределение (макар
и да е главен иск – такъв за главницата), касаят и са обусловени от изхода на производството
за дължими суми за главницата за доставена топлинна енергия. След като иска за главницата
за доставената топлинна енергия е неоснователен, поради липсата на облигационно
отношение между страните, то такива се явяват и обусловените искове, като същите следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. Последните са поискали присъждането на деловодни
разноски, като с оглед представените по делото доказателства (за предоставена правна
помощ), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв.
на адвокат Веселин В. Т. следва да се присъди сумата от 50,00 лева – представляващи
дължимо адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а на всеки от
ответниците К. и Т. Йораданови следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от по 150,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и
заповедното производство производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... срещу С. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
....................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Т.
Й., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 847,19 лева,
представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ...................., както и сумата от 150,34 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на незаплатената топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г., както и сумата от 17,61 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
3,66 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. №
72728/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... срещу К. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
....................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Й.
Й., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 211,80 лева,
представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим
4
имот, находящ се в гр. София, ...................., както и сумата от 37,59 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на незаплатената топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г., както и сумата от 4,39 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
0,91 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. №
72728/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ..................... срещу Т. Й. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
....................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Й.
Й., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 211,80 лева,
представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за недвижим
имот, находящ се в гр. София, ...................., както и сумата от 37,59 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на незаплатената топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г., както и сумата от 4,39 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., както и сумата от
0,91 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 07.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2022 г. по ч. гр. д. №
72728/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на адв. В. В. Т. от САК , ЕГН: **********,
сумата от 50,00 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на С.
Т. Й., ЕГН: **********, сумата от 100,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на К.
Й. Й., ЕГН: **********, сумата от 150,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на Т.
Й. Й., ЕГН: **********, сумата от 150,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5