Р Е Ш
Е Н И Е
№ 198
гр. Несебър, 29.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа гр. д. № 842 по описа на Районен
съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ.
Ищцата
А.П.Х. сочи, че е сключила трудов договор № 005 от 09.09.2016г. с „Б.Е.” ЕООД –
на длъжност „мениджър покупко-продажби”. Навежда, че на същата дата е подписан
допълнителен анекс № 000001, с който се определя брутното трудово възнаграждение.
Излага, че макар да е полагала труд, работодателят не й е изплатил три брутни
работни заплати, както следва: за месец септември 2016г. – 1600 лв., за месец
октомври 2016г. – 2000 лв. и за месец ноември 2016г. – 1918,19 лв. – общо
5518,19 лв. Сочи, че плащането следвало да бъде извършено до 30-то число на
месеца следващ месеца на полагане на труд. Претендира и лихва за забава за
периода 30.10.2016г. – 01.09.2019г. в размер на 1536,75 лв. Моли предявените
искове да бъдат уважени.
От
ответника „Б.Е.” ЕООД е депозиран писмен отговор, с който исковете се
признават. Сочи се, че същите са основателни. Навежда се, че възнагражденията
са начислени на ищцата, но не са заплатени, предвид влошеното финансово
състояние на дружеството. Излага се, че ищцата е полагала труд през процесния
период, за който не са й заплатени трудови възнаграждения. Признава, че за
посочения в исковата молба период ищцата не е получила дължимите й трудови
възнаграждения. Ответникът счита, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното
от фактическа и правна страна:
В доказателствена
тежест на ищеца по иска по чл. 128 КТ е да докаже, че: 1. за процесния период е
бил в трудово правоотношения с ответника; 2. през този период е полагал труд,
съобразно уговореното между страните и 3. размерът на претендираното вземане. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че е заплатил трудовите възнаграждения на ищеца за периода.
От фактическа страна
по делото не се спори, а и от представените към исковата молба трудов
договор № 005 от 09.09.2016г. (на л. 4) и допълнителен анекс № 000001 от
09.09.2016г. към трудовия договор (на л. 5) се установява, че ищцата постъпила
на работа на 09.09.2016г. при работодателя „Б.Е.” ЕООД (по силата на цитирания
трудов договор) на длъжност „мениджър покупки-продажби”. Установява се, че с
допълнителното споразумение било уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2000 лв. По делото не се спори, че за периода месец
септември – месец ноември 2016г. ищцата полагала труд при работодателя. Този
факт се признава от ответника и се потвърждава от приложените писмени
доказателства – удостоверение от „Б.Е.” ЕООД (на л. 6 от делото) и
разчетно-платежни ведомости (на л. 7 – л. 12 от делото). От цитираните
ведомости се потвърждава, че работодателят начислил в полза на Х. за заплащане
следните брутни възнаграждения – 1600 лв. за месец септември 2016г., 2000 лв.
за месец октомври 2016г. и 1918,19 лв. за месец ноември 2016г. Ведомостите са
изготвени съответно на 17.10.2016г., 23.11.2016г. и 12.12.2016г., но в тях не
фигурира подпис на работника за получаване на сумата. От цитираните ведомости
се установява и размерът на дължимите възнаграждения за отработения период.
Налага
се извод, че всички предпоставки за уважаване на предявения иск са налице.
Същият се признава и от ответника – с отговора на исковата молба. Поради тази
причина следва да бъде уважен изцяло за сумата от 5518,19 лв.
По иска по чл. 245,
ал. 2 КТ:
Ищецът следва да
докаже наличието на дължимо трудово възнаграждение и изпадането на работодателя
в забава за заплащането му. С оглед изводите на съда за основателност на иска
по чл. 128 КТ, то и обослувеният от него иск по чл. 245, ал. 2 КТ за присъждане на лихва върху главницата е основателен
и следва да бъде уважен. По арг. от т. 4.2 от трудовия договор и допълнителното
споразумение към него, възнагражденията следвало да се изплащат до 30-то число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Т.е. възнаграждението от 1600
лв. за месец септември е станало изискуемо на 30.10.2016г., възнаграждението от
2000 лв. за месец октомври от 30.11.2016г., а възнаграждението от 1918,19 лв.
за месец ноември – от 30.12.2016г. Размерът на дължимата лихва върху тези суми
за посочените период е 1536,75 лв., поради което и този иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на ищцата се дължат разноски, но
не следва да й се присъждат, тъй като няма данни да е направила такива. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху уважените искове в размер
на 282,20 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на основание чл. 128 КТ, на А.П.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 5518,19 лв., представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за
месеците септември, октомври и ноември 2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019г. до погасяването, а на
основание чл. 245, ал. 2 КТ сумата от 1536,75 лв., представляваща лихва за
забава за 30.10.2016г. – 01.09.2019г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 ГПК предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъждане на сумата от 5518,19 лв., представляваща трудово възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.Е.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 282,20 лв. държавна такса върху уважените искове.
Посочен от ищцата начин за заплащане на присъдените суми
– чрез пощенски запис.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.
Бургас в двуседмичен срок, считано от днес – 29.10.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: