Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 10.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Н.
при секретаря Ирена
Иванова........ …………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03287 по описа
за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД със седалище и адрес на
управление: град София, ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК *********, представлявано от
изп.директор Сашо Петров Чакалски,
срещу „***” АД със седалище и адрес на управление:
град Добрич,
ул. „***” № 57,
ЕИК ***, представлявано
от изп.директор С.Д.Щ., като длъжник
за консумирана и
незаплатена топлинна енергия, за установено по
отношение на ищеца, че ответникът
дължи на ищеца по заповед
№ 1138 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03287/2018г. по описа на ДРС, а именно: 310,86 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот в град София, бул.
„***” № 202-204, между вх.Б и вх.Г - магазин, аб. № ***, за периода
от м.12.2014г. до м.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в СРС –
13.02.2018г. до окончателното
изплащане; 92,11 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва,
начислена за периода от 31.01.2015г. до 08.02.2018г.; 26,62 лева, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода месец декември 2014г. до месец април 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в СРС – 13.02.2018г. до
окончателното изплащане и
6,99 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода от
31.01.2015г. до 08.02.2018г. Претендират се съдебните разноски.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153
ЗЕ, но липсва сключен договор по реда на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. За периода
декември 2014г. – април 2015г. задълженията на ответника не са погасени, поради
което е налице неоснователно обогатяване за сметка на ищеца, което се дължи до
размера на обедняването. По издадената заповед по чл.410 ГПК е постъпило
възражение, което обуславия правния интерес на ищеца от настоящото
производство.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба. Смята се, че исковете са неоснователни и
недоказани. Искането е направено три години след настъпване на последното от
вземанията, поради което са погасени по давност, както и акцесорните претенции.
Оспорват се исковете и по размер, както и писмените доказателства.
Едновременно с исковата молба е
направено искане за конституиране като трето лице помагач на ищеца ФДР „Техем
сървис”ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Проф. Г.
Павлов” № 3, ЕИК *********, представлявано от управителя Милена Петкова
Стоянова.
С определение от 07.11.2018г.
ДРС е конституирал
като трето лице помагач на ищеца ФДР „Техем сървис”ЕООД и му е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея, които са връчени на 19.11.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението не е изпратен отговор на исковата молба от третото
лице помагач.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 01902/2018г. по описа на ДРС се
установява, че със заповед № 1138 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.05.2018г. длъжникът „***” АД със седалище и адрес на управление: град Добрич,
ул. „***” № 57,
ЕИК ***, представлявано
от изп.директор С.Д.Щ., е осъден да заплати на кредитора, следните
суми: 310,86 лева, представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София, бул.
„***” № 202-204, между вх.Б и вх.Г - магазин, аб. № ***, за периода
от м.12.2014г. до м.04.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в СРС –
13.02.2018г. до окончателното
изплащане; 92,11 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва,
начислена за периода от 31.01.2015г. до 08.02.2018г.; 26,62 лева, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода месец декември 2014г. до месец април 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в СРС – 13.02.2018г. до
окончателното изплащане и
6,99 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва, начислена за периода от
31.01.2015г. до 08.02.2018г.; 25 лева държавна такса за
подаване на заявлението и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, като с разпореждане от от 13.07.2018г. съдът е указал на
заявителя да подаде иск за установяване на вземането си. Кредиторът е предявил искова молба вх.№ 15567 от 08.08.2018г., по която е
образувано гр.дело № 03287/2018г. по описа на ДРС.
По делото са представени документи от двете страни, свързани с правото на собственост за процесния имот в град София, обвързаността на
собственика с ищцовото предприятие по повод доставката на топлинна енергия за
битови нужди с документ за включване на абоната с нежилищни нужди, извлечения
от сметки за дялово разпределение за процесния период, наличие на договори с
третото лице помагач на ищеца – „Техем сървис”ЕООД, решение на ОС на ЕС на бул.”***”
№ 202-204 от 12.10.2001г., ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Съдът е допуснал ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице ответникът няма
извършени плащания на суми за топлинна енергия, относими към периода декември
2014г. – май 2015г. По данни на „Топлофикация София”ЕАД дължимите суми за
топлоенергия – 218,20 лева и гореща вода – 129,20 лева, са били в размер на
общо 347,40 лева, а след изравнителните сметки на „Техем сървисис”ЕООД
задължението е намалено на общо 310,86 лева, от които за отопление 200,87 лева
и за битова гореща вода 109,99 лева, а за дялово разпределение дължимата сума е
в размер на 26,62 лева. Дължимата лихва върху сумите за периода 16.09.2015г. до
08.12.2017г. е съответно 69,37 лева и 5,94 лева
Съдът е допуснал СТЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице общите топломери са
отчитани редовно и технологичните разходи в абонатните станции са определени
правилно. Дяловото разпределение на топлоенергия в сградите-етажна собственост
е приложимо при процесните условия. Обичайната практика за отчет на данни при абоната
е спазена. Сметките от фирмата за дялово разпределение са изготвяни
своевременно. Фактурираните на абоната суми са верни, но само доколкото
съответстват на данните от общия топломер в абонатната станция и от фирмата за
дялово разпределение, като по пера за процесния период са по констатациите за
възложените на абоната суми, а по месеци – съгласно приложения.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и
твърденията на страните се установява безспорно, че ответникът е бил собственик
на топлоснабден имот в град София,
бул. „***” № 202-204,
между вх.Б и вх.Г - магазин,
аб. № ***. Спорно между страните е основанието и размера на
претендираното вземане.
За уважаването на
предявения по чл.422, ал. 1 ГПК иск ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираните от него вземания, т.е. липса на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
С оглед нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличие на елементите/предпоставките за твърдяното неоснователно обогатяване в претендирания размер, а именно: обогатяване на едно лице за
сметка на друго; обедняване на другото лице;
липсата на основание за обогатяването
и отсъствие на друга правна възможност
да бъдат защитени интересите на обеднелия.
Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия
/чл.150, ал.1 и ал.3 ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно
регулиране в чл.153, ал.1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за
енергетиката. Съдържанието на този договор е уредено в Общите условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ и доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ - няма твърдения нито данни
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл.150, ал.3 ЗЕ. Според чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. От приложените по делото доказателства се установява безспорно, че
ответното дружество е било собственик на процесния имот през процесния период,
което обстоятелство не се оспорва от страните. Нормата на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/нова, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ определя битовия клиент
като такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди, а ответното дружество е именно такова,
тъй като доставената му топлоенергия и битова гореща вода не е за
производствени нужду. В тази връзка всички възражения на ответника са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
От изложеното следва, че между
страните през процесния период е било налично договорно правоотношение, въпреки
наведените от ищцовото дружество твърдения за противното. Доктрината и съдебната
практика приемат, че правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който да може да се защити, като това положение се
отнася не само до иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, а и до всички искове за
неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД. В ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г. се
приема, че субсидиарен характер има само искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, което следва
не само от систематическото място на чл.59, ал.2 ЗЗД, но и от граматическото
тълкуване на текста на закона и от логическата систематика. Този иск е поставен
на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не
може да се защити нито с исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, нито въобще с друг иск.
Определянето на правната
квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се
осъществява само с оглед заявеното в исковата молба – нейната обстоятелствена
част и петитум. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца,
следва да съответстват на изискванията на определен фактически състав, който
съставлява и квалификацията на иска. Провеждането на успешно доказване на така
изложените факти, определя не правната квалификация на иска, а неговата
основателност или неоснователност. В случая още със заявлението по чл.410 ГПК
„Топлофикация София”ЕАД е претендирал вземане срещу длъжника – ответник по
настоящото дело, като е твърдял неоснователно обогатяване от негова страна. С
оглед наведените в него твърдения заповедният съд е издадал и заповедта за
изпълнение. Впоследствие при подаване на иск по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК,
ищецът отново е навел само твърдения за неоснователно обогатяване от ответника,
без да посочи при условия на евентуалност друго основание за претендираното
вземане. При констатирано наличие на облигационно правоотношение между
страните, съдът намира, че не са налице предпоставките за наличие на хипотезата
на чл.59, ал.1 ЗЗД - обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна
връзка и липса на основание за преминаване на имуществените блага, поради което
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Това е така дори и да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – дадено от ищеца изначално
без основание, защото и в този случай подлежащите на доказване факти са същите
и съдът не е нужно да дава нови указания, респективно да се върне делото в
открито съдебно заседание. Ищецът трябва да установи, че е дал топлоенергия и
битова гореща вода при отсъствие на основание за плащане от ответника. Това е
така, тъй като предаването на вещи или суми се презумира, че е станало с
основание. Оборването на тази презумпция трябва да се извърши от лицето, което
е дало имуществената облага. Ответникът от своя страна трябва да докаже онези
възражения, които противопоставя срещу претенцията на обеднелия. Ищецът е предявил претенция за връщане на полученото
без основание, основани на твърдения какво е дал на ответника и че даденото е
без основание, поради което следва да установи при условията на пълно и главно
доказване факта на даването. Изявлението, че даденото е без основание, може да
бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод /когато оспори
наведено от ответника основание за получаване, респ. задържане на даденото/,
като в зависимост от това ще се разпредели и доказателствената тежест между
страните. В случая ищецът се е позовал единствено на факти за доставена от него
и потребена от ответника топлинна енергия и гореща вода в топлоснабден имот в
сграда – етажна собственост, в посочените количества и стойност и липсата на
облигационно правоотношение, което съставлява основанието за получаването й. С
оглед установяването в хода на производството за наличие на облигационно
правоотношение между страните и в хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД искът
се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на
главния иск, неоснователен е и акцесорния за мораторни лихви върху претендираните
главници.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част
на иска, но поради липса на такова искане, съдът не дължи произнасяне по
въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС,
съдът не определя разноски в заповедното производство № 1902/2018г. по описа на
ДРС.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в отношенията между
страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че „***” АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. „***” № 57,
ЕИК ***, представлявано от изп.директор С.Д.Щ., дължи
на „Топлофикация София”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, ул.”Ястребец”
№ 23Б, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Сашо Петров Чакалски, по
заповед № 1138 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.05.2018г.,
издадена по ч.гр.дело № 01902/2018г. по описа на ДРС, сумата от общо 436,58
лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради
което му дължи връщане на онова, с което се е обогатил неоснователно до размера
на обедняването, от които: 310,86 лева, представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София, бул. „***” №
202-204, между вх.Б и вх.Г - магазин, аб. № ***, за периода от м.12.2014г. до
м.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в СРС – 13.02.2018г. до окончателното изплащане; 92,11 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва, начислена за периода от 31.01.2015г. до 08.02.2018г.; 26,62 лева,
представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода месец декември 2014г.
до месец април 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в СРС – 13.02.2018г. до окончателното изплащане и 6,99
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва, начислена за периода от 31.01.2015г. до 08.02.2018г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на ФДР „Техем сървис”ЕООД със седалище и
адрес на управление: град София, ул.”Проф. Г. Павлов” № 3, ЕИК *********,
представлявано от управителя Милена Петкова Стоянова като трето лице помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София”ЕАД със седалище и адрес на управление:
град София, ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
Сашо Петров Чакалски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :