Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,27.04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А състав,
в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ
При участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДОБРЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА
гражданско дело 16359
по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 05.08.2016 г.,
постановено по гр. д. 60484/15 г., СРС -142 състав ОСЪЖДА Т. „ И.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на И.А.В., с ЕГН *********, сумата от 5 000 лв. (пет
хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в страх, безпокойство и стрес, причинени вреди по повод неизпълнение на
задължение на В.С.Т., упълномощено от банката лице да я представлява при
сключване на договори, да се увери в самоличността на посоченото като поръчител
лице при подписване на Договор за потребителски кредит срещу поръчителство с
Анюитетни вноски № 119КК-Л/ 2008г., от 28.05.201 Зг., на осн. чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
01.07.2008г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 987,
5 лв. направени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в страх, безпокойство и стрес, над уважения размер от 5 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА И.А.В., е ЕГН *********, с адрес: ***
да заплати на Т. „ И.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
сумата от от 727, 5 лв.направени разноски, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. с ал.
8 от ГПК.
Срещу това
решение е подадена въззивна жалба от ответника, с която се твърди,че решението е незаконосъобразно и неправилно .Излага
подробни съображения.
Моли да се постанови ново решение,с което
да бъдат отхвърлени предявените искове,алтернативно
да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски пред
въззивната инстанция.
Срещу въззивната жалба на
ответника е подаден отговор ,с който се твърди,
че решението е правилно и следва да се потвърди.Претендира разноски.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от
ищеца,в частта в която е отхвърлен иска за горницата над присъдения размер от
5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
По насрещната въззивна жалба
е постъпил отговор ,с който същата се оспорва.
Пред настоящата инстанция не са събирани
доказателства.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства намира за установено следното :
Релевантните за делото факти са установени
обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към
фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
Правните изводи на СРС са законосъобразни и на
основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
И.А.В.
е предявил срещу въззивника иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправното поведение на
служител/и на ответника, ведно с дължимата лихва считано от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата.
От представените и приети по делото писмени
доказателства се установява, че въз основа на съставен от въззивника договор за кредит № 119/КК Л/2008, който не е
подписан от И.В., срещу ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 49468/2014 г. по описа на СРС, 52 състав, както
и изпълнителен лист,въз основа на който е образувано изпълнително производство
при ЧСИ Г.Д.. От удостоверение, издадено от ЧСИ Д. на дата 10.12.2015 г., се
установява, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и че в
резултат на този запор са му били удържани и съответно са били преведени по
банковата сметка на ЧСИ Г.Д. суми в размер на 6 121, 10 лева. Установен е и
факта, че така удържаната сума е върната на ищеца и че въззивникът, в
качеството си на взискател по изпълнителното дело при ЧСИ Д., по своя воля е
прекратил изпълнителното производство само срещу ищеца.
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. По силата на посочената разпоредба отговорност носи възложителят на
работата, а не прекият причинител, като отговорността на възложителя е
обективна и гаранционна. Основна предпоставка на отговорността е да са причинени
вреди в резултат от нечие неправомерно поведение, при това според константната
съдебната практика не е необходимо персоналният причинител да бъде известен. От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, чеищецът е
претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на служител на ответника.
Безспорно е доказано, че вследствие лошото изпълнение на възложената работа
на служител/и при ответника И.Б.АД, който/които не са изпълнили задължението си
да проверят лицето, ангажирано като поръчител по договор за кредит № 119/КК
Л/2008, както и че подписът на соченият за поръчител И.В. не е бил положен
лично пред тях, след проверка на лицето, поемащо поръчителство,ищецът търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес и емоционален шок вследствие на
противоправна намеса в личната му имуществена и неимуществена сфера, с
насочване на принудително изпълнение към имуществото му за недължима от него
сума.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че В.С.Т. служител на въззивника
е удостоверил неверни обстоятелства в писмен договор за предоставяне на кредит
- Договор за потребителски кредит срещу поръчителство с анюитетни вноски №
119КК-Л/2008 г.
Правилни
са извода на съда, че са доказани фактите, че В.С.Т. е бил служител на банката,
намирал се е в трудови правоотношения към датата на сключване на договора, в
който ищецът е посочен като поръчител. Същият е заемал длъжността Директор на
клон „Кра-Кра” и е бил редовно упълномощен да представлява банката и да сключва
договори за кредит от името на банката и за сметка на банката. Безспорен е и
факта, че В.Т.при изпълнение на възложена му работа не е изпълнил задълженията
си да подпише договора само след като провери и се увери в самоличността на
лицето, ангажирано като поръчител по договор за кредит № 119/КК Л/2008, както и
че подписът на соченият за поръчител И.В. не е бил положен лично пред него или
друго длъжностно лице, след проверка на лицето, поемащо поръчителство. Не са
представени и ангажирани доказателства тези обстоятелства да са удостоверени от
друго длъжностно лице. Подписването на така съставения неавтентичен документ и
използването му е противоправно деяние, извършено виновно от служителя на
банката поради неполагане на дължимата грижа, т.е. налице е бездействие.
Противоправността
в действията на лицата, служители на банката - ответник, които физически са обработили документално договора за
кредит № 119/КК Л/2008 - 01.07.2008г и придвижили неговото подписване от страна
на банката, е установено по категоричен начин, видно от съдебно-графологична
експертиза и писмените доказателства по делото, в това число Вътрешни правила
на Банката за кредитиране, Правила за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица, договор по трудово правоотношение и Договор за управление,
всички представени от ответника по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК.
От горните се извежда изводът, че служителите на банката
- ответник, като такива са били длъжни да проверят лицето, ангажирано като поръчител по
договор за кредит № 119/КК Л/2008 с В.Г.З., както и да се уверят, че подписът
на соченият за поръчител ищец И.В. е положен лично от него пред тях, както и че
това не е сторено. Договор има, подпис също - но той не принадлежи на ищеца.
Доводите на въззивника изложени във въззивната жалба са
неоснователни и недоказани. Твърдението му в депозираната жалба, че щом като „И.”
АД разполага с копие на лична карта на ищеца, то „същото било предоставено
доброволно” е хипотетично предположение,
което се явява и недоказано.
Според
заключението на съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът на
договора за кредит за поръчител не е положен от И.А.В.. На проведения разпит в
зала експертът изключва възможността ищецът умишлено да е положил върху този
договор неистински подпис, т.к. между двата почерка се наблюдават фрапиращи
различия в общите и индивидуализиращи пишещия частни признаци. Дори и при
умишлено полагане на неистински подпис, той запазва своите характерности
въпреки желанието за видоизменянето му, а процесните два подписа, по мнение на
експерта са несъпоставими. От тези обстоятелства по категоричен начин се
установява, че служителите на банката и най-вече В.С.Т. не са положили
дължимата грижа, да се уверят в самоличността на лицето представило се пред
тях. Не са ангажирани доказателства от
ответника, че служителите му са взели каквито и да било мерки за да се уверят,
че явяващото се пред тях лице е действително И.В., например - проверка на лична карта,
визуално сравняване между явяващото се лице и това от личната карта, сравняване
на подписите и т.н.След като по делото са събрани убедителни доказателства за
наличието на обективните предпоставки на фактическия състав на деликта -
действително претърпени вреди, в причинна връзка с противоправното поведение на
служители на ответника, а от своя страна ответникът не е ангажирал доказателства опровергаващи презумпцията
за виновност по чл.45, ал.2 ЗЗД, то са налице всички предпоставки за ангажиране
на гаранционно- обезпечителната му отговорност.
Неоснователни са и наведените възражения и по отношение
на събраните гласни доказателства.
По насрещната въззивна жалба
Относно твърдението на жалбоподателя, че съдът
„не е взел под внимание и други конкретни обективни съществуващи обстоятелства,
а именно: - начина на причиняване на вредите, влошаване на здравословното
състояние, причинените морални страдания, възрастта, общественото му
положение“:
Това твърдение е невярно. Всяко едно от посочените
обстоятелства е обсъдено и взето предвид от съда при постановяване на съдебното
решение. В мотивите на обжалваното съдебно решение са изложени подробно
фактите, неоспорени от страните, по сключване на договора за потребителски
кредит с поръчителство, неизпълнението му и развитието на свързаните с него
заповедно и изпълнително производство, т. е. подробно е изследван начина
на причиняване на вредите. Доколкото има други твърдени от
жалбоподателя факти, като напр. че се касае за противоправно поведение от трето
лице, за което той е сигнализирал в прокуратурата, в съдебното производство не
са представени доказателства както относно сигнала, така и относно последващите
констатации на органите на досъдебното производство.
Що се отнася до възрастта на
жалбоподателя, то тя е взета предвид от съда, като в мотивите е
визирана като едно от обективните обстоятелства за определяне размера на
обезщетението.
Общественият
статус на едно лице е нещо нееднозначно и в крайна
сметка променливо. Свързва се с честта или престижа, който е асоцииран с
позицията на някого в обществото, сбора от права и задължения, които човек
изпълнява, заемайки дадено положение, тоест това е неговата социална позиция.
Съдът е кредитирал свидетелските показания относно обществения статус на
жалбоподателя, приемайки, че същият е отговорен работещ мъж и като такъв е
изпитал „притеснения, страх, грижи за намиране на средства за задоволяване на
тези потребности на семейството“.
Моралните
страдания представляват засягане на честта,
достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и страданията, които
то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в резултат на
увреждането, те са част от психическите преживявания на лицето. Всяко лице само
преценява кои точно прояви на морални страдания са засегнали
емоционалния му живот. Както жалбоподателят, така и свидетелите в своите
показания подчертават, че се касае основно (и единствено) за „изпитан страх за
финансовото състояние на семейството, безпокойство и стрес“ и именно във връзка
с тези твърдени проявления на морални страдания са и извършените и приети по
делото съдебно -медицинска и съдебно-психологическа експертиза, т. е.
въпросните аргументи са обстойно обсъдени.
Относно
твърдението на жалбоподателя, че съдът не е взел под внимание становището на
вещите лица, че преживеният стрес може да доведе до влошаване на здравословното
състояние и респ. - до невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си
задължения.
По делото е приета и изслушана съдебно -медицинска
експертиза. Съдът е приел за доказано,
че жалбоподателят е преживял психоемоционален стрес. Не е установено обаче
„тези негативни емоции да са с голям интензитет, нито да са продължили дълго“,
„Ищецът е здрав, работоспособен, като изпитаният стрес не е довел до
невъзможност да изпълнява задълженията си“. Недоказан е останал фактът на влошаване на здравословното състояние
на жалбоподателя, не е установено да са настъпили необратими трайни отрицателни
последици относно психо-физиологичното и здравословното състояние на
жалбоподателя. Предвид липсата на настоящо влошаване на здравето, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че съдът следвало да вземе под внимание евентуално възможното бъдещо влошаване
на здравословното му състояние, което от своя страна евентуално ще доведе до
невъзможност да изпълнява служебните си задължения.
Относно възражението, че у жалбоподателя се е
породило усещане за несправедливост, тъй като причинените му неимуществени
вреди „не се нуждаят от доказателства по отношение на размер“ и следвало да
бъдат оценени в реаления им размер, който според жалбоподателя е 10 000лв., а
не в „символичен паричен еквивалент“, на какъвто оценява присъденото му
обезщетение от 5000 лв.
Понятието справедливост не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. Съгласно постоянната съдебна
практика на ВКС, размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Логически
неприятните вътрешни изживявания на И.В. са несъпоставими с имуществени блага.
Поради липсата на еквивалентност, размерът се определя по общия критерий на
справедливостта. При прилагането му в конкретния случай съдът е следвало да
съобрази продължителността на болките и страданията, претърпени от жалбоподателя
и интензивността им. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди
претендирани от жалбоподателя е основан на вътрешната му субективна преценка на
ситуацията, но същевременно той няма самостоятелно значение и не е пряк израз
на справедливия размер на обезщетението за конкретните вреди.
В тази
връзка, съдът е приел, че интензитетът на негативните емоции не е голям и
продължителен - около месец, както и че жалбоподателят е здрав и
работоспособен. Удържаната сума от запор върху трудовото възнаграждение е
задържана по сметките на ЧСИ за период от няколко дни, след което същата е
възстановена на И.В. в пълен размер. Трябва да се вземе предвид и факта, че
предвид нормата на чл. 466 от ГПК, от трудовото възнаграждение е удържана само
сумата над определен размер, т. е. жалбоподателят не е останал без суми за
своето препитание. Принципът за справедливост включва в най -пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, но следва и да се
съобразява забраната за обогатяване на пострадалия. Освен това не
съществува презумпция /човешка или още по-малка, правна/, която да сочи, че щом
от дадено поведение /действие или бездействие/ по принцип се достига до
увреждане /имуществено или неимуществено/, то във всички случаи това е така. По
делото е установено, че стресът, нито е бил с голям интензитет, нито е
продължил дълго, във всички случаи - не повече от месец, нито е довел до
невъзможност на лицето да изпълнява обичайните си задължения; доказано е, че
върху поведението и състоянието на И.В. са действали различни събития, които са
повлияли негативно на психиката му, но без да може да се отдели основното и без
да се докаже връзката им с твърдяното наличие на стрес.
С
оглед на гореизложените обстоятелствени твърдения, изложените в насрещната
жалба доводи са недоказани, поради което жалбата следва да се остави без
уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на съдебното
решение ,поради което то като обосновано и постановено при спазване на
материалния закон следва да бъде потвърдено.
По
разноските:И.В. е сторил 1080 лв. разноски за въззивното производство,а „И.“-100
лв. за д.т.и за юрисконсултско възнаграждение ,претендирано в размер на 300
лв.или общо 400 лв.По компенсация „И. „следва да заплати на И.В. сумата 680 лв.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 05.08.2016 г., постановено по гр.
д. 60484/15 г., СРС -142 състав
ОСЪЖДА ТБ „ И.” АД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.А.В., е ЕГН *********,
с адрес: *** сумата от 680 лв. разноски по компенсация пред въззивната
инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.