Решение по дело №11606/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№262652/20.10.2021г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11606 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 108 ЗС А.З.С., ЕГН ********** *** срещу А.К.Г., ЕГН ********** *** и Р.К.Г., ЕГН ********** *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти с идентификатори: 37099.60.22, 37099.60.161, 37099.60.24 и 37099.60.6, находящ се в землището на село К., община А., местност „Ю.“, представляващ нива с площ от 4999 кв.м. с номер по предходен план 060023, както и осъждане на ответниците да предадат владението върху имота. 

В исковата молба се излагат твърдения, че процесният имот е придобит от ищцата по силата на покупко – продажба от 04.08.2005г., за което обстоятелство е съставен нотариален акт № 121, том VІ, рег. № 10399, дело № 1155/2005г. по описа на нотариус А.Г.с район на действие ВРС.Твръдни че от закупуване на имота през 2018г. ищцата  осъществява фактическа власт върху него, като за периода 2012г. – 2018г. твърди, че е отдала имота под наем на трето неучастващо по делото лице – С.И.С., за което обстоятелство получавала и ежегодно уговорената наемна вноска. С оглед необходимостта от пописване на нов договор за наем на процесния имот за стопанската 2020 – 2021г., ищцата установила, че други собственици са предявели права по отношение на него. Твърди, че праводателят на ответниците – Ц.З.Г.не се легитимира за собственик на имота. Последната противопоставя материални права, които произтичат от договор за покупко – продажба, който се обективира в нотариален акт № 56, том ІІІ, рег. № 4025, дело № 431/2005г. на нотариус Т.В.. Подържа, че неоснователно  имота се владее от ответниците. Твърди, че праводателят на ответните страни е закупила имота от лица, които не се легитимират като негови собственици.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците. Излагат се възражения за недопустимост на предявеният иск, а в условията на евентуалност се сочи, че той е неоснователен. Посочва се, че ответниците се легитимират за собственици на имота по силата на наследствено правоприемство, като техния праводателя Ц.З.Г., б.ж. на гр. София е придобила имота по силата на разпоредителна сделка, а т.е. покупко – продажба оформена в нотариален акт № 142/06.12.2005г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, като собствеността е придобита от наследниците на Ц.З.Г.. Частният праводател на праводателя на ответниците от своя страна се легитимира за собственик на процесния имот въз основа на решение №21/27 от 01.10.1999г. на ПК А.. По отношение на имота същия е бил въведен във владение, за което обстоятелство е съставен и протокол №М448 на ПК А.. Излагат се възражения, като се сочи, че праводателите на ищцата не се легитимират за собственици на процесния имот.

В евентуалност се излагат възражения, че имота е придобито от тях вследствие упражнявано давностно владение, като се присъединяват към владението на праводателят си Ц.З.Г., владението на наследниците на Ц.З.Г., както и към владението на самия Ц.З.Г.. В първото по делото съдебно заседание с оглед дадените й указания от съда по реда на чл. 145 ГПК уточнява, че владението върху имота е предадено от общинска служба „Земеделие“ на наследници на Ц.З.Г. на 01.10.1999г., от който момента като се присъединява към владението на праводателите си, посочва че владеят имота.

В евентуалност излагат възражения, че са придобили имота по силата кратката 5 годишна давност, предвид това че считано от закупуване на имота от техния праводател през 2005г. до депозиране на исковата молба в съда са изминали повече от пет години, за който период от време същите са установили добросъвестно владение върху процесния имот. В уточненията си в първото съдебно заседание посочва, че фактическата власт върху имота е установена към момента на закупуване на имота от праводателя на ответниците – 2005г., която давност е изтекла в нейна полза до смъртта й през 2017г.

Поддържа се, че имотът се владее от ответниците, като до този момент ищцата не е оспорвала владението им.Оспорват възникването на надлежно облигационно правоотношение между ищцата и дружеството „К. 58“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран и допълнителен писмен отговор от ответника А.Г.. Посочва, се че след придобиване на имота от праводателят на ответниците, последната се е вписала в регистъра на земеделските земи към ОСЗ – А., в който регистър липсва вписване на праводателите на ищцата. Посочва, че до влизане в сила на кадастралната карта на района, в който попада имота ищцата не е вписана в кадастралните регистри.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е заявление № 448/28.02.1992г. от Д. П. С., като наследник на Ц.З.Г., с което е направено искане за възстановяване на недвижими имоти, сред които и имот с площ от 5 дка. в местност „Ю.“. Към заявлението е представена и опис – декларация, в която се посочва, че Ц.З.Г. е внесъл в ТКЗС имоти, сред които и имот с площ от 5 дка. в местност „Ю.“, землище на село К..

Представено е решение № 21/27 от 01.10.1999г. на ПК А., с което на наследниците на Ц.З.Г. се възстановяват имот, сред които и имот с площ от 4,999 дка. намиращ се в местност „Ю.“, представляващ имот № 060023 по плана за земеразделяне, при граници описани в решението.

С протокол за въвод във владение от 08.10.1999г. при изпълнение на решение № 21/27 от 01.10.1999г., Д. П. С. е въведен от ПК А. във владение на имотите посочени в решението та поземлена комисия.

Представено по делото е удостоверение за наследници на Ц.З.Г., ЕГН **********,***, от което се установява, че същия е починал на 24.05.1983г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 5/25.05.1983г., като наследници на същия са неговата приживяла съпруга В.Т.Т.и двете му дъщери Д. П. С. и Е.П. М..

С договор за покупко – продажба от 04.08.2005г., обективиран в нотариален акт № 121, том VІІ, рег. № 10399, дало № 1155/2005г. по описа на нотариус А.Г.с район на действие ВРС, Д. П. С. и Е.П. М. продават на ищцата А.С. имот № 060023, находящ се в местност „Ю.“, землище на село К., община А., с площ от 4,999 дка., при която разпоредителна сделка е представено решение №21/27/01.10.1999г. на ПК – А., посочено в т.1 от приложените документи в нотариалният акт.

С договор за покупко – продажба от 06.12.2005г., оформен в нотариален акт №56, том ІІІ, рег. № 4085, дело № 431/2005г. по описа на нотариус Т.В. с район на действие ВРС, С.Т.И., Ж. Т.И., С.С.Т., Г.И.А.и Ц.З.Г., продават на Ц.З.Г.имот № 060023, находящ се в местност „Ю.“, землище на село К., община А., с площ от 4999 кв.м., при която разпоредителна сделка е представено решение №21/27/01.10.1999г. на ПК – А., посочено в т.1 от приложените документи в нотариалният акт.

От представената по делото справка НБД „Население“ са установява, че Ц.З.Г., б.ж. на гр. София е починала на 04.01.2017г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 0015/05.01.2017г., като наследници на същата са нейните синове – ответниците А.К.Г. и Р.К.Г..

Представени по делото са договори за наем на земеделска земя от 01.08.2012г., 31.07.2013г., 31.07.2014г., 31.07.2015г., 22.07.2016г., 04.07.2017г. и 08.05.2018г., сключени между наемателя „К.58“, представлявано от С.И.С. от една страна, а от друга от ищцата А.З.С., в качеството й на наемодател по отношение на имот № 060023 с площ от 4,999 дка.

Представена по делото е служебна бележка № 23/03.02.2021г., в която арендаторът „К. 58“ ЕООД, удостоверява, че са възникнало договорни отношения с А.З.С. по отношение на имот № 060023 с площ от 4,999 дка., местност „Ю.“, землище село К., като на последната за стопанските от 2012/2013г. до 2018/2019г. са й изплатени съответните годишни наемни вноски.

Представени по делото са договори за наем на земеделска земя от 01.08.2012г., 01.08.2015г. и 01.08.2016г., сключени между наемателя „К.58“, представлявано от С.И.С. от една страна, а от друга от Ц.З.Г., в качеството й на наемодател по отношение на имот № 060023 с площ от 4,999 дка.

Представени по делото са договори за наем на земеделска земя от 01.08.2017г., 21.06.2018г., 10.12.2019г., 09.10.2020г., сключени между наемателя „К.58“, представлявано от С.И.С. от една страна, а от друга от ответника Р.К.Г., като наследник на Ц.З.Г., като наемодател по отношение на имот № 060023 с площ от 4,999 дка.

Представена по делото (л.176) е служебна бележка, в която арендаторът „К. 58“ ЕООД, удостоверява, са е възникнали договорни отношения с Р.К.Г., като пълномощник и наследник на Ц.З.Г.по отношение на имот № 060023, с площ от 4,999 дка., местност „Ю.“, землище село К., като на същия за стопанските от 2012/2013г. до 2019/2020г. са изплатени съответните годишни наемни вноски.

Представен по делото е отговор от 13.06.2013г. от ОС „Земеделие“ – Варна по повод молба от 06.06.2013г. от Ц.З.Г.,  в който се посочва, че по отношение на имот 060023 по КВС на землището на село К., за стопанската 2012-2013г., имотът е бил част от масивите за ползване по споразумение, което е одобрено със Заповед № РД-12-17-30/29.09.2012г. на директора на ОСЗ – Варна, като имота и включен в декларация по чл. 70, ал.2 ППЗСПЗЗ, която е подадена от „К. 58“ ЕООД.

Представено по делото е уведомление от 15.12.2008г., с което Община А. довежда до знанието на Ц.З.Г., която е посочена, като собственик на имот № 060023 по КВС на землището на село К., че за съседния имот № 060022 е изготвен проект на план за застрояване с цел жилищно строителство.С уведомление от 04.03.2009г. администрацията на Община А. уведомява Ц.З.Г.за проект на план за застрояване на съседният имот № 06006 по КВС на землище на село К..

Представено по делото е заключение по съдебно – графологична експертиза на вещото лице Ц.Ц., в която се посочва, че подписът в договор за наем от 01.08.2012г., 31.07.2013г., 31.07.2014г. и 31.07.2015г. са изпълнени от А.З.С.. Подписите в договори за наем  от 22.07.2016г. и 04.07.2017г. не са изпълнени от А.З.С..

Прието по делото е заключение по съдебно – техническа експертиза на вещото лице Ж.Б., в което се посочва, че имотът посочен в договор за покупко – продажба, оформен в НА № 121/04.08.2005г. е напълно идентичен с имота възстановен с решение на Поземлена комисия – А. №21/27 от 01.10.1999г.Експерта е извършил справка в съответната администрация, като установява, че този имот е възстановен по повод подадено от Д. П. С. заявление за възстановяване № 448М/28.02.1992г., като имота е посочен като нива с площ от 5 дка. в землището на село К., местност „Ю.“. Вещото лице установява при изследване идентичността на имота посочен в НА №121/04.08.2005г. и НА № 142/06.12.2005г. (от който права черпят ответниците) пълно съвпадение на посочения в титула за собственост имот, от където извежда и идентичността на имот по НА №142/06.12.2005г. с имота предмет на реституция по решение на ПК № 21/27 от 01.10.1999г.

По отношение на имота експерта констатира, че той се намира в земеделска територия, по опис – декларация към емлячната книга на ТКЗС село К. установява, че той е внесен от Петър Илиев Николов, по отношение на който в съдебно заседание посочва, че е налице идентичност на имената с Ц.З.Г., съобразно съдържащи се данни в реституционната преписка. Имота е представлявал нива с площ от 5 дка. в местност „Ю.“, село К., не е предоставян за ползване по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Посочва се в заключението, че първия план за местността, в която попада имота е план за земеразделяне от 1999г., в който като собственик на имот № 060023 е са посочени наследници на Ц.З.Г., роден на ***г. В картата на възстановената собственост от 2007г., като собственик на имота е посочена Ц.З.Г., на основание НА № 142/06.12.2005г. През 2016г. е приета КККР, в която имота получава идентификатор 37099.60.23, с площ от 4999 кв.м., който в кадастралните регистри е вписан в собственост на Ц.З.Г.. Това е и актуалното положение досежно вписаните обстоятелства в КККР към 2021г.

От правна страна съдът намира следното:

За да се уважи предявеният реивандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, следва ищецът да докаже наличието на трите кумулативни предпоставки, установени с тази императивна правна норма: че е собственик на имота, че ответникът владее имота, и че ответникът владее имота без правно основание.

В настоящата хипотеза ищцата излага твърдения, че въз основа на разпоредителна сделка, която е оформена в нотариален акт № 121, том VІІ, рег. № 10399, дело № 1155/2005г. е придобила собствеността върху процесния имот от Д. П. С. и Е.П. М.. За да установи тези си твърдения страната представя  цитираният договор за покупко – продажба, предмет на който е имот № 060023, находящ се в местност „Ю.“, землище на село К., община А., с площ от 4,999 дка. Не се спори между страните по делото, а и се установява от заключението на в.л. Ж.Б. по назначената съдебно – техническа експертиза, която изцяло се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадена, че така описания имот е идентичен с процесния имот с идентификатор 370099.60.23 по приетата КККР на село К., Община А.. Предвид оспорената от ответните страни материална легитимация на праводателите на ищцата, то в нейна тежест е да установи, че към момента на разпоредителната сделка Д. П. С. и Е.П. М. се легитимират като собственици на процесния имот, за да може договорът за покупко – продажба да произведе своя вещнотранслативен ефект.Това се налага и от възраженията, които излагат насрещните страни, които от своя страна също се легитимират за собственици на процесния имот по силата на друга разпоредителна сделка от 06.12.2005г., която е оформена в нотариален акт №142/2005г., която има за предмет също процесния имот  №060023, намиращ се в местност „Ю.“, землище на село К.. Така при конкуренция на титулите за собственост предмет на изследване е собствеността на праводателите на страните, които както вече съдът посочи, следва да притежават материални права върху имота към момента на разпореждане с имота.

От заключението на в.л. Ж.Б. съдът приема, че имотът има земеделски характер, обобществен е за кооперативно ползване като е включен в ТКЗС. Същият е предмет на реституционна процедура, която е приключила с решение № 21/27 от 01.10.1999г. на ПК А., с което на наследниците на Ц.З.Г. се възстановява процесният имот при индивидуализиращи го граници посочени в самото решение. Така посоченият административен акт, с който се възстановяват права на наследниците на  Ц.З.Г. е използван при осъществяване на прехвърлителните сделки от 04.08.2005г. и 06.12.2005г., от които ищцата, съответно ответниците черпят материалните си права. Налице за данни, че този имот е внесен в ТКЗС, като при преглед на емлячните регистри в.л. Ж.Б. посочва, той е записан на  Ц.З.Г., с площ и местонахождение, което отговоря на това на имота предмет на спора. По отношение на този имот е депозирано заявление за възстановяване до ПК – А., същото под №448М/28.02.1992г., което заявление е депозирано от Д. П. С., която пред органа по възстановяване на собствеността се легитимира, като наследник на Ц.З.Г.. Ц.З.Г., б.ж. на село К. е починал през 1983г., като наследници на същия се неговата приживяла съпруга и двете му дъщери Д. П. С. и Е.П. М.. Макар заявлението за възстановяване на собствеността да е подадено от един от наследници, то същото ползва и останалите, при което следва да се приеме, че собствеността следва да се счита за възстановена в полза на наследниците на стария собственик, които от доказателствата по делото се установява, че са лицата Д. С. и Е.М. – праводатели по разпоредителната сделка, материални права, от които черпи ищцата.

Праводателите по разпоредителната сделка, от която права черпят ищците, същата оформена в нотариален акт №142/06.12.2005г., от доказателствата по делото се установява, че са наследници на Ц.З.Г., б.ж. на гр. Варна – лице с идентични име, презиме и фамилия с това посочено в решение № 21/27 от 01.10.1999г. на ПК А., но с различно ЕГН -**********, последният починал на 03.11.1991г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт № 2650/03.11.1991г. от Община Варна. Изрично вещото лице в заключението си, като и при устните си обяснения по приемане на заключението в съдебно заседание посочи, че процесния имот е възстановен на Ц.З.Г., роден през 1920г., а не на Ц.З.Г., роден през 1911г. Тези изводи на експерта се подкрепят от доказателствата по делото, като видно от съдържанието на административната преписка по възстановяване на собствеността, наследникът на Ц.З.Г., роден през 1920г. – Д. С. е инициирала реституционното производство, по което е постановено решение №21/27 от 01.10.1999г.

От гореизложеното съдът прави извода, че към момента на разпоредителната сделка от 04.08.2005г., която е оформена в НА № 121/2005г., праводателите на ищцата се легитимират като собственици по наследство на процесния имот, поради което същите в надлежната предвидена от закона форма са се разпоредили в полза на последната по отношение на процесния имот. Договорът за покупко – продажба, от който права черпи ищцата се ползва с вещно прехвърлително действие, при което ищцата по силата на тази разпоредителна сделка се явява собственик на имота. Договорът, от който права черпят ответниците, същия оформен в нотариален акт от №142/06.12.2005г., не може да легитимира Ц.З.Г.(майка на ответниците), като приобретател, доколкото нейните праводатели не са били към момента на осъществяване на сделката собственици на имота.

Ищцата в исковата си молба навежда твърдение, че владението върху имота е загубила през 2018г., като същевременно не се оспорва от ответниците, че същите към момента на сезиране на съда с исковата молба – 18.09.2020г. осъществяват фактическа власт върху имота. От доказателствата по делото съдът приема, че с протокол за въвод във владение от 08.10.1999г. праводателя по разпоредителната сделка на ищцата Д. П. С. е въведена във владение от ПК А. по отношение на имотите предмет на решение на ПК от 1999г., включително и по отношение на процесния имот. Няма данни по делото, че до осъществяване на прехвърлителната сделка с ищцата от оформена в НА №121/04.08.2005г., владението на праводателя върху имота е прекъснато, при което съдът приема, че със сключване на договора за покупко – продажба владение върху имота установява частният правоприемник – ищцата А.С..  При тези съображения и доколкото праводателите на ответните страни не се легитимират за собственици на процесния имот, то не може да бъде уважено първото релевирано в условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност, присъединявайки се към владението установено към момента на въвод във владение. Владение от този момент е установено от праводателите на ищцата, по отношение на което владение съдът посочи, че няма данни да е прекъснато, включително оспорено, смутено, отнето от частните праводатели на ответните страни. 

В условията на евентуалност ответните страни релевират второ оригинерно придобивно основание, а именно позовавайки се на добросъвестността на своя праводател по разпоредителната сделка от 06.12.2005г., считат че имотът е придобит от нея с изтичане на петгодишната кратка придобивна давност.

Разпоредбата на чл. 79, ал.2 ЗС установява, че ако владението е добросъвестно, а то е такова по см. на чл. 70, ал.1 ЗС ако вещта се владее на правно основание, което е годно да го на прави собственик, без да знае, че праводателят му е несобственик или че предписаната от закона форма не е спазена, то собствеността се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. 

При тълкуване на посочените прави норми следва да бъде изведено, че добросъвестността на владелеца е необходим елемент за да се приложи по-краткия давностен срок за придобиване на вещното право на основание изтекла придобивна давност, но само и доколкото владението е получено на юридическо основани, което е годно да го направи собственик. За установяване на посоченото придобивно основание е необходимо в условията на пълно и главно доказване да се докаже на първо време, че е установено владение върху имота, че то е продължило за период от време посочен в разпоредбата на чл. 79, ал.2 ЗС (поне пет години), което владение са позовава на годно юридическо придобивно основание. 

По първата предпоставка за установено владение върху процесния имот от страна на ответниците, ищцата не спори, че те владеят имота към момента на сезиране на съда, като нейните твърдения са, че това й владение, което съдът прие в мотивите си, че й е придадено от праводателите й по разпоредителна сделка, от която тя черпи права, й е отнето от 2018г. Не от посочената от ищцата година – 2018г., а от един доста по-ранен момент ответниците твърдят, че техният праводател е установила добросъвестно владение върху имота, като това е момента в който тяхната майка Ц.З.Г.е придобила имота по силата на договор оформен в НА от 06.12.2005г., който договор макар и сключен с лица прехвърлители - несобственици на имота е оформен в предвидената от закона форма за действителност на сделки с предмет недвижими имоти. При тези насрещни възражения за придобиване на имота с оглед установено добросъвестно владение от 06.12.2005г., съдът следва да постави на изследване въпроса от кога, съобразно наличните по делото доказателства праводателя на ответните страни е установила владение върху имота.

Съобразно горепосоченото към 08.10.1999г. във владение на имота са въведени праводатели на ищцата, което владение тя е установила с прехвърлителната си сделка от 04.08.2005г. Тук следва да бъде даден отговор на въпроса дали са налице данни по делото това владение установено от ищцата след закупуване на имота, да й е отнето от праводателя на ответните страни, което владение за последната да е установено с начало придобиваната сделка от 06.12.2005г. Доказателства за прекъсване на владението на ищцата от праводателя на ответните страни - Ц.З.Г.към момента на сключване на разпоредителната сделка на 06.12.2005г. не са представени по делото. Със самия факт на сключване на договора за покупко – продажба не може да бъде презюмирано и установяване владение върху имота предмет на разпоредителната сделка, тогава когато праводателите не се установили владение върху имота. Праводателите на  Ц.З.Г., а именно лицата С.Т.И., Ж. Т.И., С.С.Т., Г.И.А.и Ц.З.Г. не се доказа да са установили владение върху имота предмет на разпоредителната сделка за да бъде прието, че с последната то бива предадено на приобретателя.

На следващо място се поставя въпроса дали се установява владение върху имота за Ц.З.Г.в един по късен момент. Тук следва да бъде посочено, че и двете страни по спора твърдят, че за периода от 2005г. до 2018г. са осъществявали владение досежно имота предмет на спора.

Имотът има земеделско преназначение, същия съобразно доказателствата по делото е обработваема земя, която не е спорно между страните, че се обработва от търговското дружество „К. 58“ ЕООД. Имотът се обработва от посоченото лице въз основа на договори за наем на земеделска земя, първият от които е сключен на 01.08.2012г. С такъв договор от 01.08.2012г., както ищцата, така и праводателя на ответниците Ц.З.Г.са отдавали под наем за стопанската 2012/2013г. процесния имот, като и на двете е заплащано независимо една от друга уговореното наемно възнаграждение за ползване на земеделска земя. Това фактическо положение на заплащана на престация под формата на наемна вноска за ползване на процесния имот, както в полза на ищцата, така и в полза на праводателя на ответниците считано до 2017г., а след 2017г. (след смъртта на Ц.Г.) и в тяхна полза, е продължило до 2018г., който факт не е оспорен от страните, се установява от писмените доказателства по делото – служебна бележка от трето на спора лице – арендатора „К. 58“ ЕООД. Ищцата представи договори за наем на земеделска земя с предмет процесния имот за периода 01.08.2012г. – 08.05.2018г., като по отношение на оспорената автентичност на подписа на договорите и откритото производство по реда на чл. 193 ГПК, по което бе назначена съдебно – графологична експертиза, заключение по която представи вещото лице Ц.Ц., което напълно се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, съдът приема че подписите в договорите от 01.08.2012г. до 31.07.2015г. са изпълнени от ищцата. Не се установи автентичност на подписа на ищцата в договорите от 22.07.2016г. и 04.07.2017г. Договори за наем на земеделска земя с предмет процесния имот за периода 01.08.2012г. – 09.10.2020г. представиха и ответните страни, които също установиха, че се намират в облигационно правоотношение с третото на спора лице „К. 58“ ЕООД по почин отдаване под наем на земеделски имот – процесния имот № 060023. При тази колизия на облигационни права, които имат за предмет процесния недвижим имот следва да бъде поставен въпроса дали паралелното установяване на облигационно правоотношение може да бъде считано като действие, с което праводателя на ответниците Ц.Г. отнема владението на имота от ищцата. Съдът намира, че отговора на този въпрос е отрицателен. Сключването на договор за наем на земеделска земя, който е действителна форма за възникване на облигационно правоотношение по повод обработка на земеделска земя, съобразно приетото в ТР 2/2015г. на ОСГТК на ВКС не е действие, с което върху един имот може да бъде прието, че се установява владение, респективно, че с възникване на такова правоотношение се отнема владението, което друго лице е установило по-рано. Безспорно владение върху един недвижим имот може да бъде осъществявано и чрез трето лице, каквото качество има наемателя обработващ земеделската земя, но факта на завладяване на този имот не може да бъде свързан с възникване на облигационна връзка между наемодателя и наемателя. Ищцата в случая е придобила имот по силата на разпоредителна сделка от 04.08.2005г., от лица които се легитимират за собственици на имота,лица които са били въведени във владение по отношение на имота след реституирането му. След разпоредителната сделка тя е установила владение, като е отдала под наем за земеделско ползване този имот, наемно обезщетение за което е получавала до 2018г. Без значение е автентичността на подписите в оспорените договори за наем от 2016г. и 2017г., доколкото макар и сключен от лице без представителна власт за ищцата, третото задължено по тях лице „К. 58“ ЕООД е продължило да изпълнява задълженията си по тях, като е заплащало уговорената годишна наемна цена за съответната стопанска година. Така установеното владение с начало 04.08.2005г. за ищцата е смутено от ответниците през 2018г., към който момент до нейно знание достигат материалните права, които противопоставят последните легитимирайки се като собственици на имота по силата на посочената разпоредителна сделка от края на 2005г. Вписването в регистрите към съответните планове, които са действали за местността през различно време не легитимират лицето, което е вписано в тях като собственик на този имот. Вписванията нямат правопораждащо правото на собственост действие, а те единствено следват собствеността, така както тя е възникнала на годно юридическо основание. При това е без правно значение, че праводателя на ответните страни е считана от административните органи и в частност Община А. за собственик на имота, доколкото до нея са адресирани уведомления за приети проект на планове за застрояване на съседни на процесния имоти.

При така изложеното съдът намира, че възражението на ответниците, че праводателят им е установил владение върху имота към момента на разпоредителната сделка, от която те черпят права – 06.12.2005г. за недоказано.От доказателствата по делото съдът приема, че не праводателя на ответните страни, а те лично са установили фактическа власт върху имота през 2018г., от който момент са отблъснали владението на ищцата, като са установили свое такова чрез трето лице – наемател на земеделската земя, което намерение за своене на имота е достигнало знанието й. При тези съображения съдът намира за недоказано възражението, че Ц.Г. считано от 06.12.2005г. е установила владение върху имота, което добросъвестно е упражнявала в срока по 79, ал.2 ЗС. Доколкото такова владение е установено лично от ответниците през 2018г., от този момент започва да тече в тяхна полза срока за придобиваната давност, който предвид сезиране на съда с искова молба през 2020г. не е изтекъл. 

При тези съображения и евентуалното релевирано възражение на ответните страни за придобиване на имота по давност, позовавайки се на кратката такава е неоснователно. Следва да бъде направен извода, че ищцата доказа в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот по силата на разпоредителна сделка от 04.08.2005г., че имота се владее от ответниците към момента на сезиране на съда. От своя страна насрещните страни в условията на пълно и главно доказване не установиха да са собственици на имота въз основа на осъществената в тяхна полза разпоредителна сделка от 06.12.2005г., както и евентуалните си възражения за придобиване на имота по давност при позоваване на общата десетгодишна, така и на кратката петгодишна придобивна давност, което да бъде прието като годно основание за установеното владение. При тези съображения следва и извода, че имотът се владее от тях без правно основание, поради което те следва да бъдат осъдени да предадат владението на собственикът му.

По отношение на разноските:

С оглед изходът на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1236 лева, от които 636 лева съдебно – деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено по отношение на А.К.Г., ЕГН ********** *** и Р.К.Г., ЕГН ********** ***, че А.З.С., ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти с идентификатори: ************, находящ се в землището на село К., община А., местност „Ю.“, представляващ нива с площ от 4999 кв.м. с номер по предходен план 060023,въз основа на договор за покупко – продажба от 04.08.2005г., обективиран в нотариален акт № 121, том VІІ, рег. № 10399, дало № 1155/2005г. по описа на нотариус А.Г.с район на действие ВРС.

ОСЪЖДА А.К.Г., ЕГН ********** *** и Р.К.Г., ЕГН ********** ***, да предадат на А.З.С., ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО върху недвижим имот с идентификатор **********по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-57/05.07.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници имоти с идентификатори: ************6, находящ се в землището на село К., община А., местност „Ю.“, представляващ нива с площ от 4999 кв.м. с номер по предходен план 060023, на осн. чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА А.К.Г., ЕГН ********** *** и Р.К.Г., ЕГН ********** *** да заплатят на А.З.С., ЕГН ********** *** сумата от 1236 (хиляда двеста тридесет и шест лева) лева, от които 636 лева съдебно – деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жаба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването му с връчване на препис от същото на страните.

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ: