Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 27 октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 504 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.64 от ЗМВР.
След
разделяне на съдебно производство с определение от закрито съдебно заседание на
01.10.2020 г., предмет на настоящото адм.д.
№ 504/2020 г. по описа на АС - Русе е
жалбата на М.М., гражданин на Турция, чрез адвокат - пълномощник Г. Пл. П.,
против Разпореждане на полицейски орган №1244 от 17.08.2020 г., издадено от
младши полицейски инспектор в група "Миграция“
при ОД на МВР-Русе. Наведени са доводи за незаконосъобразност на административния акт като
издаден при неспазване на изискванията за форма му, съществени нарушения на процесуалния
закон и поради несъответствието му с материалния.
Претендира се разпореждането да бъде отменено.
Иска се и присъждане на разноските по делото, за които не се
представя списък.
Ответникът по делото - Младши
полицейски инспектор в група "Миграция“ при
ОД на МВР-Русе, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт Т.Й., счита жалбата
за недопустима поради липса на правен интерес за оспорване.
По същество развива съображения за неоснователност на оспорването.
Претендира разноски по делото, за които представя списък /л.38
от делото/. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от насрещната страна.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспореното по делото Разпореждане на полицейски орган №1244 от
17.08.2020 г. от младши полицейски инспектор в група "Миграция“ при ОД на МВР-Русе, издадено на основание чл.64 от ЗМВР, на жалбоподателя М.М.,
гражданин на Турция, е разпоредено “незабавно – в срок до три дни да напусне
територията на Р.България”
/л.26 от делото/. Актът е връчен на адресата на същата дата, удостоверено с
подпис. Жалбоподателят е изпълнил разпореждането като е напуснал страната ни на
20.08.2020 г. през ГКПП Лесово, видно от приложената справка за пътуванията на
лицето, издадена от група “Миграция”-Русе /л.27 от делото/.
АС-Русе намира, че
жалбата е процесуално допустима.
Подадена е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 на АПК - разпореждането
е съобщено на адресата на 17.08.2020 г., удостоверено с подписа му в разписка
върху самия акт, а жалбата до съда е входирана
при административния орган на 31.08.2020 г. /л.4 от делото/. Жалбоподателят е адресат на
акта и с него се засягат негови права и законни интереси, така че той притежава
процесуална легитимация за оспорване. Неоснователен е доводът на ответника за
липсата на интерес от оспорване, тъй като преди подаване на жалбата адресатът е
изпълнил разпореждането. Действително, М. още на 20.08.2020 г. е изпълнил
вмененото му с процесното разпореждане задължение за напускане на територията
на РБ. Без да ретроагира, доброволното изпълнение на административния акт не
засяга спора за съществуването на правомощието на полицейския орган и
законосъобразността на издаденото от него разпореждане с последица възникналото
задължение за оспорващия и негативно засягане на правната сфера на последния,
поради което не дисквалифицира правния интерес на адресата от решаването на
този спор. Изпълнението на административния акт /доброволно или принудително/ не
изключва допустимостта на съдебното производство по оспорването му на основанието
по чл.159, ал.4 от АПК, противно на доводите на ответната по делото страна.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Съгласно посочената в процесното разпореждане норма на чл.64 ЗМВР, явяваща
се правното основание за издаването му, и по-конкретно ал.1 на разпоредбата - полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Съобразно това разпореждането, издадено от младши полицейски
инспектор в група "Миграция“ при ОД на
МВР-Русе, е издадено от орган, разполагащ с
компетентност за това.
Оспореното
разпореждане е незаконосъобразно.
Основателен
е доводът на жалбоподателя, че индивидуалният административен акт не отговаря
на изискванията за формата му. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 ,т.4 от АПК
той трябва да съдържа правни и фактически основания за неговото издаване т.е.
да е мотивиран. С излагането на тези основания /мотиви/ до знанието на страните
се довеждат съображенията, по които административният орган е издал или е
отказал да издаде искания административен акт. Посочването на фактически и
правни основания за постановяване на административния акт осигурява правото на
адекватна защита на страните срещу същия - от една страна, а от друга - дава
възможност на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразността му.
Фактическите основания са
юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично право,
поради което непосочването им в текста на административния акт препятства
индивидуализиране пределите на упражнената власт, съответно - препятства
проверката за законосъобразност на обективираното в акта властническо
волеизявление. Процесното разпореждане е издадено при пълна липса на конкретни
фактически основания. В административната преписка са приложени доказателства
от които се установява, че жалбоподателят М.М., гражданин на Турция, роден на ***
г., ЛНЧ: **********, е имал разрешено продължително пребиваване на основание
чл. 24, ал. 1, т. 18 от ЗЧРБ със срок до 16.05.2020 г. и издаден по реда на
чл.59, ал.2, т.1 от ЗБЛД български личен документ - разрешение за пребиваване
№*********, със същия срок на валидност – 16.05.2020 г. М. е влязъл в Р България на 16.08.2020 г. Констатирано е, че той се е
явил на гишето за административно обслужване на чужденците в група
“Миграция" при ОДМВР - Русе и на основание чл. 57, ал.1 от ЗЧРБ е удостоверил правото си на
пребиваване в страната с нередовния български личен документ- Разрешение за
пребиваване №********* с изтекъл срок. Документът е върнат от жалбоподателя и
унищожен при условията на ЗБЛД, за което е съставен приложения по преписката
Приемо-предавателен протокол от 17.08.2020 г.
Издателят на оспореното разпореждане
не е възприел горепосочените обстоятелства или част от тях като основания за
издаване на акта. Принципно съдебната практика е последователна в разбирането,
че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него,
в друг предхождащ документ, част от административната преписка, но в конкретния
случай това не е така, тъй като позоваване на такъв документ липсва.
Освен липса на фактически основания,
съдът счита, че в разпореждането не е посочено и годно правно основание за
издаването му.
Спрямо чужденците, пребиваващи на
територията на Р България, какъвто се явява М.М., са приложими разпоредбите на
специалния закон – ЗЧРБ, предвиждащ самостоятелни принудителни административни
мерки, които по общото правило на чл. 22 ЗАНН целят
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения по този закон, както и предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, имащи самостоятелно правно значение
и последици, изключващи приложението на общия закон – ЗМВР. Видовете,
съдържанието на актовете, компетентните органи, реда и начина на издаване на
ПАМ по ЗЧРБ са визирани в Глава V, Раздел І и са изчерпателно посочени. По
своята правна природа и последици – чужденецът “незабавно – в срок до три дни
да напусне територията на Р.България”, обжалваното
разпореждане има характеристика именно на такава ПАМ от приложимия за случая
специален закон, което изключва издаването му на възприетото от органа общо
правно основание - чл.64 от ЗМВР.
Констатираните по-горе нарушения на
формата на акта са порок, който не може да бъде преодолян от съда чрез
тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление – с посочени
релевантни факти и кореспондиращо им валидно правно основание, засяга правото
на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на
спора. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да
предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е
постановил акт с определено съдържание. Той може само да провери дали фактите,
установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата
на сочената от органа правна норма. В случая липсата на мотиви, съгласно
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, компрометира законосъобразността на
акта и се явява достатъчно основание за отмяна на оспореното разпореждане.
Съдът споделя и доводите за
оспорващия за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и
по-конкретно на чл.14, ал.2 от АПК. Според нормата лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях
език. В тези случаи се назначава преводач. В случая в разпореждането са вписани
имената на преводач и е положен подпис от него, но липса декларирано изявление
от адресата, че е запознат с разпореждането на език, който владее, а също и
деклариране от самия преводач на извършен превод и езика, на който той е
направен. Допуснатото нарушение на чл.14,ал.2 от кодекса е съществено, тъй като е ограничило правото на
участие на оспорващия в административната фаза на производството.
За пълнота на изложението следва да
бъде отбелязано, че противно на довода на жалбоподателя, непосочването пред кой
орган може да се обжалва разпореждането /т.7 на чл.59, ал.2 от АПК/ не е
съществено нарушение на формата на акта. Този пропуск има значение за преценка
на това в срок ли е упражнено правото на оспорване, респ. налице ли са
условията за прилагане на по-дълъг срок за това в условията на чл.140,ал.1 от АПК, но не опорочава самия акт. Тези съображения обаче не ревизират направения
по-горе от съда извод за унищожаемостта на оспореното разпореждане поради
допуснати съществени нарушения на формата му, а също и на производствените
правила при издаването му.
С оглед изхода на спора и на
основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се следва
присъждане на разноски за държавна такса в размер на 10 лева. По аргумент от параграф
1, т.6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени на ОД на МВР - Русе –
юридическото лице, в структурата на което е административният орган – издател
на оспорения акт. На жалбоподателя не се следват разноски за адвокат, тъй като
от съдържанието на представеното адвокатско пълномощно /л.5 от делото/ е видно,
че не е било договорено възнаграждение за процесуалния представител, а липсват
и доказателства такова да е реално заплатено от страната.
Мотивиран така и на основание чл.172,ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на М.М., гражданин на Турция,
чрез адвокат – пълномощник Г.П.
П., Разпореждане на полицейски орган №1244 от
17.08.2020 г., издадено от младши полицейски инспектор в група "Миграция“ при ОД на МВР-Русе, с което на М.М.,
гражданин на Турция,
роден
на *** г., ЛНЧ: **********, е разпоредено “незабавно
– в срок до три дни да напусне територията на Р.България”.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Русе да заплати на М.М., гражданин на Турция, роден на *** г.,
ЛНЧ: **********, със съдебен адрес: ***, сумата 10 /десет/ лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: