Р Е Ш Е Н И Е
№737
гр.Хасково,04.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева, като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №499/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Г.М.М. ***, против Заповед №
4073з-711/13.05.2022г. на директора на Регионална дирекция “Гранична полиция“,
гр. Смолян, с която му е наложено дисциплинарно наказание“ Порицание“ за срок
от 6 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила по ангажиране на дисциплинарната отговорност
на служителите в МВР, както и несъответна на целта на закона. По подробно
изложени съображения в жалбата поддържани в съдебно заседание и от пълномощника
му се моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната страна – Директор на Регионална дирекция
“Гранична полиция“, гр. Смолян чрез пълномощник в представени по делото писмени
бележки оспорва жалбата, счита същата за неоснователна, а издадената заповед за
правилна и законосъобразна, поради което се прави искане за нейното отхвърляне.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнагражение, алтернативно при
отмяна на заповедта се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Със Заповед № 4073з-352/16.03.2022г. на директора на
РД „Гранична полиция“ – Смолян / л.44 / за изясняване на постъпили със справка
рег. № 3282р-4650/28.02.2022г. на комисия от ГДГП предварителни данни, за
извършено дисциплинарно нарушение от комисар Г.М. *** РДГП – Смолян, е
разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни, че
комисар Г.М. *** РДГП – Смолян не е упражнил контрол над подчинените си и не е
изпълнил служебни задължения, заповеди и разпореждания на министъра на
вътрешните работи, заместник министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители. Със заповедта поименно е определен и състава на комисията, която да извърши
проверката. На комисията е указано за резултатите от същата да изготви писмена
справка, която да се докладва в срок до 28.04.2022г.
На 29.03.2022г. от началник ГПУ – Н. с.комисар
Г.М. до директора на РД“Гранична полиция“ – Смолян е депозирана докладна
записка с рег. № 4537р-3930/29.03.2022г. във връзка с разпоредената със Заповед № 4073з-352/16.03.2022г. на
директора на РД „Гранична полиция“ – Смолян проверка. С докладната записка
комисар М. е дал и разяснения по описаната фактическа обстановка в справка от
извършена комплексна проверка с рег. № 3282з-4650/28.02.2022г. от комисия в ГП “Гранична
полиция“ към МВР.
За резултатите от проверката, наредена с
посочената по-горе заповед и след събиране на относимите, според комисията на
която е възложено извършване на проверката, доказателства, е изготвена справка
рег. № 4074р-5758/21.04.2022г. / л. 47/. В справката като изводи в 3 точки е
посочено, че установените от комисията от ГДГП пропуски и слабости в дейността
на ГПУ Н. с.в основната си част са отразени обективно. Установените пропуски и
слабости, според комисията представлявали дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР. Дисциплинарните нарушения са допуснати от комисар Г.М. *** РДГП – Смолян, който в качеството
си на ръководител не е създал необходимата организация за изпълнение на
нормативните актове, заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар и на преките ръководители;
както и за изпълнение в пълен обем на служебните си задължения, съгласно
специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-15505/23.07.2015г., допълнена
със специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-10211/07.05.2021г. Въз
основа на направените в справката изводи комисията е предложила на комисар Г.М. *** РДГП – Смолян, за
извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,т.2 от ЗМВР, съставомерно на чл.200, ал.1, т.6 от ЗМВ – „неупражнен контрол над
подчинени“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „порицание“, както и
по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители“, за което се предвижда дисциплинарно наказание
„Порицание“, да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Видно от
обективираното в справката, Г.М. е запознат с последната, срещу подпис, на
04.05.2022г. в 13.15ч., като изрично е посочил, че не се намира в
законоустановен отпуск и е запознат с правото си в срок от 24 часа да даде допълнителни
сведения.
Във връзка с изготвената справка на
жалбоподателя е връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. №
4074р-6636/10.05.2022г., като същия с докладна записка до директора на РДГП –
Смолян с рег. № 4573р-6054/11.05.2022г. е посочил, че няма да представя
допълнителни обяснения и възражения.
На 13.05.2022г. от директора на РДГП –
Смолян е издадена обжалваната в настоящото производство заповед №
4073з-711/13.05.2022г., с която на комисар Г.М. *** РДГП – Смолян на основание чл.204,
т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР за „неизпълнение на служебни
задължения“, в качеството му на ръководител, поради това, че не е осъществил
контрол над подчинените си в нарушение на булет 7 „осъществява контрол и
практическа помощ на подчинените структури“ от основни длъжностни задължения на
специфична длъжностна характеристика рег. № 3282р-10211/07.05.2021г., поради
това, че не е изпълнил основни длъжностни задължения от специфична длъжностна
характеристика рег. № 3282р-10211/07.05.2021г., утвърдена със заповед
№3282з-1250/07.05.2021г. на директора на ГДГП, както и поради неизпълнение на
заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, чл. 200, ал.1, т.6 ЗМВР „неупражняване на контрол над подчинени“ и т.11, предложение първо
„неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители“, му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“,
за срок от 6 месеца.
Видно от изложеното в заповедта, за да
наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание административният орган се е
обосновал с констатираното от проверяващата комисия, като приел за безспорно
установено и доказано, че за периода от 01.06.2021г. до 27.01.2022г. комисар Г.М., в качеството му
началник на ГПУ – Н. с.към РДГП – Смолян е допуснал пропуски и слабости в
организацията на дейността по осъществявания граничен контрол, противодействие
на престъпността, експлоатацията, материално-техническото осигуряване,
отчетността и ремонта на пътните превозни средства, работата на ОДЧ, както и
провеждането на обучението на състава без откъсване от работа, описани подробно
в справка рег. № 4074р-5758/21.04.2022г.
Видно
от отбелязването в акта, заповедта е връчена срещу подпис на Г.М.М. на
17.05.2022г. в 11.30 ч., а жалбата срещу последната е депозирана в
Административен съд Хасково и заведена с вх. № 3574 на 30.05.2022г.
По
делото по искане на пълномощника на оспорващия бяха допуснати гласни
доказателства и в тази връзка бяха разпитани свидетелите В.Д., Б.К. и В.Г. и тримата
намиращи се в йерархична подчиненост със жалбоподателя. При разпита свидетелите
посочиха, че според тях Г.М., като техен началник е организирал добре работата
на ГПУ – Ново село, като те винаги в работата си са срещали неговата подкрепа.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспорената Заповед №4074з-711/13.05.2022г.
на директора на РДГП – Смолян е издадена от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗМВР да налага
дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1, т.3
от ЗМВР.
Съдът обаче намира
за основателни изложените в жалбата доводи, касаещи неспазване на установената
от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите, които
следва да се съдържат в индивидуален административен акт от вида на оспорения
са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба,
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото
описание на нарушението следва да е направено по такъв начин от наказващия орган,
че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона
нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в
съответния случай - конкретно извършените от служителя действия или
осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в
обективната действителност. В случай, че се твърди извършването на няколко
нарушения, то всяко едно следва да е описано по посочения начин. Надлежното
описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението
в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е в
невъзможност да организира същата, поради това, че е поставен в невъзможност да
узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и
възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на
административният акт. В тази връзка на първо място следва да се посочи,
че за съда не съществува яснота относно това колко нарушения, според
дисциплинарно наказващия орган са извършени от наказаното лице, и относно правните основания обосновали издаване на
заповедта. В оспореният акт схематично са описани множество отделни
деяния, които дисциплинарно наказващия орган се е опитал да ги подведе под
нарушението „неизпълнение на служебни задължения“, веднъж произтичащи от
специфичната длъжностна характеристика на жалбоподателя, втори път от
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи. След това за
така посочените деяния е предложено на основание чл.200, т.6 и т.11 от ЗМВР за
неупражнен контрол над подчинените и за неизпълнение на служебни задължения или
на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители на М.
да му бъде наложено едно наказание „Порицание“. По този начин, освен че за съда
не е налице яснота, за кое точно от визираните в административния акт нарушения
е наложено същото, се затруднява и правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно негово нарушение е санкциониран с дисциплинарно
наказание “Порицание“. В следствие на това се е стигнало и до нарушение на
разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ЗМВР, според която за всяко
отделно нарушение следва да се наложи отделно наказание. Налагането на отделни
наказания за отделните нарушения е необходимо, доколкото е и свързано с
проверката на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на
всяко от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното
определяне на отделните наказания. Това в случая не е сторено. Неяснотата
относно това за кое точно осъществено от наказаното лице, според дисциплинарно
–наказващият орган следва да се наложи дисциплинарно наказание не се преодолява
и от съдържащите се по преписката справка и становище.
По принцип няма
пречки ако органът прецени, че служителя е извършил едновременно няколко
нарушения да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава
правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две
извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи
по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание
за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде
сторено, само след като преди това административният орган определи наказание,
за всяко нарушение поотделно.
Дейността по определяне на наказание означава
не само същото да е точно посочено като размер, в рамките визирани от закона,
но и да е индивидуализирано като бъдат отчетени степента на обществена опасност
на нарушението и на нарушителя, подбудите за извършването на деянието/та и
всички други смекчаващи и отегчаващи дисциплинарно-наказателната отговорност
обстоятелства. Казано по друг начин, за всяко конкретно нарушение се налага
конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на
осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на
обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа
разпоредителната воля на административния орган, директно е наложено едно
наказание, без да е налице произнасяне преди това от ответника по налагане на
отделно наказание за всяко конкретно нарушение описано в заповедта. Горното
води на извода, за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за
всяко едно от визирани в заповедта нарушения, предвид което органът е издал
заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Нарушението
на закона при определяне на наказанието води до незаконосъобразност на
обжалваната заповед и е основание за отмяната ѝ като такава по смисъла на
чл. 146,т.4 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховният административен
съд изразена в Решение № 7764 от
11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 926/2017 г., V о. Решение № 7754 от
11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2017 г., V о., Решение №
9452/10.07.2018г. по адм. дело № 11030/2017г. по описа на ВАС V о., Решение №
13940/18.10.2019г. по адм. дело № 5417/2018г. и др.
Освен това, в случая в заповедта
не са посочени съществени
реквизити от обективната страна на деянията, а именно: мястото на извършването на
всички посочени нарушения и датата на осъществяването им. Посочен е само един
времеви период от 01.06.2022г. до 27.01.2022г., през който се твърди, че от М.
са осъществени посочените в заповедта нарушения. Мястото и датата на
нарушението са съществен елемент от обективната страна на изпълнителното деяние
на всяко дисциплинарно нарушение. Това е така защото посочването им е свързано
с преценката относно компетентността на дисциплинарно наказващият орган, установяване
на релевантните за спора факти, териториалната компетентност на съдебната
инстанция, а и поради създаване на необходимите гаранции за упражняване правото
на защита на наказаното лице, тъй като същото се поставя в невъзможност да
узнае всички съставомерни елементи на вмененото нарушение и оттук да се защити
пълноценно, както и с оглед възможността съдът да упражни адекватен съдебен
контрол при преценка законосъобразността на един административен акт. Това е
така, тъй като дисциплинарната отговорност се
ангажира при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от
фактическа страна деянието (действие
или бездействие), кога и
къде то е осъществено, от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е
налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е
налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при
установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна
страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната
отговорност на наказаното лице. За да бъде установено дали конкретното
поведение на лицето е съставомерно, предполага надлежно описание на съответното
нарушение или нарушения, с всички задължителни реквизити, наличието на който не
е допустимо да се извежда по тълкувателен път. Ето защо липсата на тези два
съществени реквизита, представлява нарушение на формата на административният
акт и е самостоятелно основание за отмяната му.
Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че съдът намира, че са спазени
регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде
наложено дисциплинарното наказание. Според посочената разпоредба наказанието
следва да се наложи не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Нарушенията, за които е ангажирана
отговорността на оспорващия, са „открити“ по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР
на 21.04.2022г. при получаване на справка рег.№ 4074р-5758/21.04.2022г., видно
от поставената върху справката резолюция. Именно в този документ се съдържат
ясни данни относно претендираните дисциплинарни нарушения и дееца. При това
положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от
откриване на нарушенията, като същевременно към датата на издаването й - 13.05.2022
г., не е изтекъл и едногодишният срок от извършването им.
Съдът
констатира, че е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал.1 от ЗМВР,
задължаващо дисциплинарно наказващият орган преди да наложи дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Видно от данните по преписката, след постъпване на справка рег.№
4074р-5758/21.04.2022г., жалбоподателят е бил запознат със съдържанието
ѝ, като това е отразено срещу подпис от самия жалбоподател на дата 04.05.2022г.
С покана рег. №4074р-6636/10.05.2022г., получена от жалбоподателя на 10.05.2022г.,
на същия е указана възможността за представяне в срок 24 часа след запознаване
със справката на обяснения или възражения. Дисциплинарно наказаното лице не се
е възползвало от дадената му възможност, като в тази връзка е депозирал
докладна записка на 11.05.2022г. до директора на РДГП – Смолян, в която е
посочил, че няма да сочи допълнителни обяснения и възражения. С оглед
посоченото до тук, съдът намира за неоснователни навадените в жалбата
съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство
свързани със срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР и възможността лицето да даде
писмени обяснения.
По
изложените съображения съдът счита, че жалбата се явява основателна, а
оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена, следва да се отмени.
При този изход на спора съдът намира за
основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В
случая претендираните разноски са в размер на 810 лева, представляващи внесена
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 800
лева, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от
30.05.2022 г. Предвид обаче направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, същото следва да бъде намалено до предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
размер от 400 лева, съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на
делото. По тези съображения Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян следва
да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените по делото разноски в общ
размер на 410 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд
Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 4073з-711/13.05.2022г. на директора на Регионална дирекция “Гранична
полиция“, гр. Смолян, с която на Г.М.М. е наложено дисциплинарно наказание“
Порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Смолян да заплати на Г.М.М., ЕГН ********** ***, сумата от 410.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
на основание чл.211 от ЗМВР е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: