№ 1055
гр. София, 19.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на В. А. Л. и А. П. Л.
чрез процесуалния им представител адв. И. срещу определение от
31.05.2022г. на СГС, ГО, 19 състав, постановено по гр.д. № 992/21г. по реда
на чл.248, ал.1 от ГПК, с което не е уважена молбата им за изменение на
решението в частта за разноските.
Жалбоподателите твърдят, че обжалвания съдебен акт е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Считат, че неправилно съдът е определил,
че минималното адвокатско възнаграждение е 8 589,24лв. и с ДДС 10 307,
09лв. Считат, че то е 6239, 45лв. с ДДС. С Анекс № 1 към договор за правна
защита и съдействие е определен допълнителен адвокатски хонорар от 2020,
69лв. поради представени по делото нови данъчни оценки за имотите от
месец февруари 2021г. Ищецът не е направил увеличение на исковете по реда
чл. 214 от ГПК. Неправилно СГС е приел като разноски по делото,
заплатените такси за издаване на удостоверения за данъчна оценка в размер
на 51 лв., на 245, 08 лв.- такса за вписване на исковата молба, такса от 12 лв.
за два броя удостоверения за родствени връзки и такса от 120 лв. за издаване
на схеми за процесните имоти.
Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
измени първоинстанционното решение като намали разноските, присъдени
1
на ищеца на сумата от 8619,25лв.
„ДСК Лизинг“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание
чрез процесуалния му представител оспорва частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е основателна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая не е необходимо жалбоподателите да са
представили списък на разноските, защото искат промяна на присъдените на
другата страна разноски.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да
уважи молбата им за изменение на решението в частта за разноските като е
приел, че е изложил мотиви в решението си.
В обжалваният съдебният акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има правно на разноски- съдебни и
деловодни и възнаграждение за един адвокат, ако такъв е бил ангажиран,
съобразно уважената част от иска. Отговорността за разноските е
облигационно правоотношение, произтичащо от закона и е обективна.
Възмездяването им от насрещната страна изисква те да са реално сторени и
за това да са представени доказателства. Това се отнася и за адвокатското
възнаграждение, което е вид съдебни разноски, свързани със защитата на
правата и интересите на страната в гражданския процес. В нейна тежест е да
докаже извършването на разноските като обективен факт. Заплащането на
адвокатското възнаграждение може да стане по два начина- в брой или по
банков път. Това трябва изрично да е посочено в договора за правна защита и
2
съдействие, като той служи за разписка, когато плащането е в брой. При
осъществено плащане по банкова сметка следва да се представят
доказателства за постъпване на сумата по нея и от които да е видно
наредителят, както и че сумата представлява адвокатско възнаграждение за
правни услуги по конкретно дело. Само тогава съдът може да вземе предвид
разходите за адвокатско възнаграждение и да ги присъди на страната. При
искове, отнасящи се до недвижими имоти, данъчната оценка е релевантна за
определяне на държавната такса и материалният интерес за определяне на
адвокатското възнаграждение. Но при тях изменението на иска не е свързано
винаги с определен материален интерес/ цена на иска – чл.124, ал.1 ГПК,
чл.26, от ЗЗД, чл.108 от ЗС/, който да бъде изменен по реда на чл.214 от ГПК.
Изменението на иска при тях е свързан с други обстоятелства.
Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е оценяем. Той цели обявяване за
недействителни по отношение кредитора на увреждащи го действия и сделки,
извършени от длъжника. Размерът на цената следва да бъде определен при
приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от стойността на договора, т. е. от
паричната оценка на насрещните престации. Когато една от престациите е
прехвърляне на права върху недвижим имот, то стойността на договора се
определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава - от пазарната цена
на вещното право. Предявените от „ДСК Лизинг" АД искове по чл. 135 ЗЗД
са по отношение на три договора за дарение на два имота и идеална част от
имот и цената на исковете е данъчна им оценка. Но тя не може да се измени
по реда на чл.214 от ГПК, доколкото не е предмет на разглеждане от съда.
Няма пречка тя да служи като основа за определяне на адвокатското
възнаграждение, както е станало при това на пълномощника на ищеца.
Сборът от данъчните оценки на трите имота е 225 479, 67лв./ като съдът
съобрази, че предмет на делото са 4/6 ид.ч. от ателие 1Б, а данъчната оценка
е дадена за целия имот. Данъчната оценка за 4/6 ид.ч. е 39 192, 87лв./ като
съгласно чл.7, ал.2 от НМРАД от 2004г. изчисляването му трябва да стане
по т.5 и е в размер на 7 237, 63лв. с ДДС – минимално адвокатско
възнаграждение. Делото представлява фактическа и правна сложност, поради
което следва да се присъди това, което е договорено 8350,14лв.
По отношение на останалите претендирани разходи, посочени в
частната жалба.
3
Съдебните и деловодни разноски са онези, които страна прави във
връзка със събиране на посочени от нея доказателства в проведено съдебно
дирене по едно гражданско дело. Т.е. първо те трябва да са във връзка с
предмета на спора, за установяване на твърдените факти в исковата молба
или отговора й и да са поискани и допуснати от съда. Само тогава тя има
право при уважаване, респективно отхвърляне на иска, да претендира за
възмездяването им от насрещната страна дала повод за завеждане на делото.
Като съдебни разходи следва да бъде призната таксата за издадени 7 бр.
съдебни удостоверения в размер общо на 35лв.
По отношение на разходите за издаване на удостоверения за данъчни
оценки на трите имота, на два броя удостоверения за родствени връзки, на
схеми за имотите и за вписване на исковата молба .
По делото се приложени три данъчни оценки, те са поискани от съда
във връзка с определяне на държавната такса и нямат друго отношение към
спора. Те са заплатени по сметка на друга институция, а не на съда. Затова
този разход следва да остане за сметка на ищеца.
По отношение на разходите за издаване на два броя удостоверения за
родствени връзки, на схеми за имотите и за вписване на исковата молба. Те
са представени от ищеца. Таксите за издаването им са заплатени на други
институции, а не по сметка на съда, за да се приеме за съдебен разход.
Разноските, които следва да бъдат заплатени от ответниците са размер
на 10 639, 94лв. Уважената чат от исковете е 90174, 37лв. или дължимите
разноски на ищеца за производството пред СГС са 4 255,15лв. При
определянето им съдът съобрази изхода на спора пред САС.
Поради изложеното в определението на първоинстанционния съд по
чл.248 от ГПК трябва да бъде отменено и се постанови друго, с което се
измени решението на същия съд и състав като се отмени за сумата над 4 255,
15лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ определение от 31.05.2022г. на СГС, ГО, 19 състав,
постановено по гр.д. № 992/21г. по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и вместо него
постановява:
ИЗМЕНЯ решение № 260838/ 09.03.2022г. на СГС, ГО, 19 състав,
постановено по гр.д. № 992/21г. в частта за разноските като го отменя над
сумата от 4255, 15лв. присъдени разноски в полза на „ДСК Лизинг“ АД за
първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5