Р Е Ш Е Н И Е
№ 260169/28.8.2020г.
гр. Варна,28.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав,
в публично заседание проведено на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13 437 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В.и к.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. В.-Управител чрез
пълномощник юрисконсулт П.В. против
ответника П.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, с цена на иска за главници 1 171,65 лева
и на лихвите за забава 125,66 лв.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на
следните фактически твърдения:В
депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество
релевира, че „В.и к." ООД, в качеството
си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ
бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К
услуги на П.Д.Д. ,ЕГН ********** за имот на адрес: ***,
който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с клиентски номер 1502863 (включващ
задълженията по партида с абонатен номер 1502863 и задълженията по партида с
абонатен номер 1502862). Съгласно чл.
5, т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните
В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник), ищцовото
дружество твърди,че не бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава. Твърди се, че на
дата 19.06.2019 г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Д., въз основа на което
било образувано ЧГД № 9520/2019г. по описа на ВРС, ГК-50 състав. На
20.06.2019г. съдът издал заповед № 4720 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 923.65лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 02.08.2016г. до 04.06.2019г., отчитани по партида с абонатен номер
1502863, и сумата от 248лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В
и К услуги за периода от 30.06.2016г. до 03.06.2019г., отчитани по партида с
абонатен номер 1502863; сумата от 95.52лв., представляваща лихва за забава
върху главницата от 923.65лв., дължима за периода от 08.10.2016г. до
15.06.2019г., и сумата от 30.14лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 248лв., дължима за периода от 30.09.2016г. до 15.06.2019г.; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-19.06.2019г. до окончателното плащане, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25.95лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Сочи се още, че на 22.07.2019 год.
ответникът депозирал възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК.
Твърди се, че претендираните от ВИК Варна от
ответника суми за главници и лихви по
фактури били подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1502863
до 15.6.2019 г. и Справка за недобора на частен абонат № 1502862 от 15.6.2019 г.
Предвид изложеното, по горе ищцовото дружество е
обосновало правния си интерес от водене на специалния положителен установителен иск за сумите за които е било снабдено със
Заповед за изпълнение на парично задължение, като в съответствие с изложеното и
по-горе е формулирано и искането си по см.на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК а
именно да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че П.Д.Д.,
ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на
адрес гр. Варна, жк. Младост бл. 126, вх. З, ап. 62,
дължи на „В.и к.“ ООД следните суми: сума
в общ размер на 923.65 лв. (деветстотин
двадесет и три лева и 65 ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
02.08.2016г. до 04.06.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1502863, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 19.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 95.52 лв. (деветдесет и пет лева и
52ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 923.65
лв. за периода от 08.10.2016г. до 15.06.2019г.; сума в общ размер на 248 лв. (двеста четиридесет и осем
лева), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за
периода от 30.06.2016г. до 03.06.2019г., отчитани по партида с абонатен номер
1502862, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 19.06.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 30.14 лв. (тридесет лева и 14ст.), представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата от 248лв. за периода от 30.09.2016г. до
15.06.2019г., за които суми е издадена заповед
№ 4720 от 20.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9520/2019г.
по описа на ВРС.Обективирано е искане за уважаване на предявения иск
ведно с присъждане на разноските и по заповедното и по исковото производства.Видно
от исковата молба ищцовата страна в подкрепа на
твърденията си е направила доказателствени искания .
В проведеното по делото последно открито заседание от 31.07.2020 г.ищцовото дружество, представлявано от юрисконсулт П.В. желае
съдът да уважи предявената претенция като основателна и доказана и да се
присъдят в полза на същото дружество съдебно- деловодни разноски съгласно
представения списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. от 31.07.2020 г. ответникът, редовно уведомен, не се
явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи,
че по предявения специален положителен установителен
иск, за доказване и на основанието и на размера на претенцията си ищцовата страна е ангажирала писмени доказателства,
приобщено е частно
гражданско дело № 9530/ 2019 г.по описа
на Районен съд – Варна, 50 –ти ( L-ти) състав,инициирало настоящия исков процес, проведена и необходима съдебно - счетоводна
експертиза.В тази връзка,по делото като писмен доказателствен
материал са приобщени представените с исковата молба заверени за вярност с
оригинала копия на: Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „В. и к.– В.” ООД; извлечение от Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на
ДКЕВР, ведно с публикация във вестник; извлечение от Решение № Ц-23/30.06.2016
г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; извлечение от Решение № Ц-34/15.12.2017
г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; извлечение от Решение №
БП-Ц-3/28.04.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; извлечение от
Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с публикация във вестник; справка
за недобора на частен абонат за периода от 08.09.2016 г. до 15.06.2019 г., за
абонатен № 1502863; справка за недобора на частен абонат за периода от
30.08.2016 г. до 15.06.2019 г., за абонатен № 1502862.Допълнително,на база
издадено от ВРС съдебно удостоверение, на лист 89-92 е приложена и справка, изготвена от трето на спора
лице - „В. Е. В.” ЕАД за отчетените
количества по водомера за топла вода, находящ се в
обект с адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 126, вх. 3, ап. 62, както и с
отчетните карти по партидата на П.Д.Д., ЕГН **********,
за периода от м.юни 2016 г. до м.юни 2019 г. ; 3 бр. картентни
листи за абонатен № *; уведомително писмо № ********** и служебно
изготвена справка за лицето П.Д.Д. от Национална база данни „Население”.
При така събрания писмен доказателствен
материал, анализиран в съвкупност и поотделно настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното :
С писмено заявление от 19.06.2019 г. дружество „ВиК Варна „ ООД е сезирало РС Варна с искане за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника П.Д.,
по което заявление е образувано заповедното дело – частно гр.дело №9520/2019г.
по описа на РС Варна, 50 –ти състав (
приобщено като писмено доказателство в настоящото исково производство ).
Размерите и основанията на вземането, за което дружество „В и К –В.“
ООД в качеството си на заявител е сезирало РС Варна са визирани в т. 9 от
заявлението като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като
дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по кл.номер 1502863 включващ задълженията по
партиди с аб.№
1502863 и 1502863 за ползвани и неплатени ВиК
услуги на адрес гр.Варна, ж.к.Младост,бл.126, вх.2, ап. 62. В същата т. 9
заявителят е посочил главниците,обезщетенията за забава, които претендира и е
било отправено искане за присъждане и на законна лихва и разноски.
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на
Разпореждане № 26494/20.6.2019 г.ВРС,50 –ти състав е приел, че заявлението
отговоря на изискванията за редовност,поради което е била издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение. От оригинала на Заповед № 4720/20.6.2019 г.за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателя на 50
–ти състав, приобщен на л. 10 – ти по частното дело се изяснява,че е било разпоредено : длъжникът
П.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „В. и к. – В.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** СУМИТЕ, както
следва: 923,65 лв.,
представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер 1502863 за периода 02.08.2016 г. до
04.06.2019 г.; сумата от 95,52 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата по партида с абонатен номер 1502863 за периода от 08.10.2016 г. до
15.06.2019 г.; сумата от 248лв., представляваща главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1502862 за периода 30.06.2016 г. до 03.06.2019 г. и сумата от 30,14 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата по партида с абонатен номер 1502862 за периода
от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.06.2019 г., до
окончателното погасяване на задълженията, дължими за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 126, вх. 3, ап.
62, с клиентски номер 1502863, както и за сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. В заповедта
е било вписано още, че вземането произтича от следните
обстоятелства: ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер * и абонатен номер *, за обект – имот, находящ
се в *, с клиентски номер *.
Спор няма между страните,че
длъжникът е получил Заповедта по чл. 410 ГПК и възразил против длъжимостта на вземанията в срока и по реда на чл.414 ГПК, като
този факт се установява по несъмнен начин от приобщените на л.12-ти и сл.от
частното дело доказателства.В самото Възражение не се съдържат конкретни оспорвания
нито на основанието нито на размерите на претендирани
вземания.При така депозираното Възражение по чл. 414 ГПК,констатирайки срочността на същото, заповедният съд е дал указания на
заявителя по реда на 415 ГПК, които са получени от ВИК В. ООД и същото
дружество в срок е предявило исковата си молба, по която се води настоящото
исково производство.
При така изложеното по-горе, исковият съд приема, че искът е
допустим поради което дължи произнасяне по същество – доказани и основателни ли
са обективно , кумулативно съединените специални положителни установителни искове.
На първо място следва да
бъде посочено, че искът е предявен от „ В и К В. „ ООД против ответника П.Д. ***
цели да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания за които е
била издадена Заповедта по чл.410 ГПК подробно посочени по размери,основания и
периоди ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда. Исковият съд следва да даде отговор на въпроса
дали ответникът и ищцовото дружество са били във
валидни договорни отношения в целия исков период.От приобщените по делото на карнети и представената още с исковата молба Справка за
недобора на частен абонат, приложена на л.36–ти несъмнено се доказва, че ищцовото дружество и ответника са в договорни отношение за
исковия период от време. Както в справката за недобора касаеща
периода от 30.08.2016 – 06.06.2019 така и в трите карнетни лица приложени на листи 63,64,65 по делото /
неоспорени от ответника / е вписано едно и също лице, един и същи абонатен
номер,което мотивира съда да обобщи, че безспорно ответникът за исковия период
е имал качеството портебител на ВиК
услуги за недвижим имот представляващ апартамент а именно - ап. 62 , находящ се в град В.
* а ищцовото дружество му е доставяло вода за питейни
и битови нужди. В подкрепа на същия правен извод са и представените с исковата
молба Общи условия ,действали към исковия период и Решенията на ДКЕВР .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
проведена и необходимата Съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.П.
.
Изготвената ССчЕ не е оспорена от
страните и заключението е прието по делото на листи от 58 - 61.От изключително
подробното заключение на в.л. П. се установява несъмнено по делото, че
задълженията на абоната – ответника П.Д. по фактури по партида с абонатен номер 1502862 за периода от 30.06.2016 год. до 3.6.2019 г. 923,65 лв. сбор от главници и
95,52 лв. сбор от лихви за забава начислени от съответния падеж до 15.6.2019 г.
а по партида с абонатен номер 1502862 за периода 30.6.2016 – 3.6.2019 г. 248
лв. сбор от главници и 30,14 лв. сбор от мораторни
лихви начислени от съответния падеж до 15.6.2019 г.
Несъмнено се установява от ССчЕ, че
точно тези размери на задължения абонатът и ответник дължи на ищцовото дружество като всяко отделно главно и акцесорно вземания вещото лице е посочило в Справка 1 и
2 към ССчЕ /л.
59,60/ .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен
иск е заявен от ищцовото дружество „ В и К –В. „ ООД
против ответника П.Д. е процесуално допустим, т.к. е предявен от заявителя в
заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния
срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.Видно и от предварителния
доклад по делото, обявен за окончателен, съдът е разпределил доказателствената
тежест в исковия процес между страните като е възложил в тежест на ищеца да установи и докаже, че между ВиК – В. ООД и ответника е имало валиден договор за
ползване на В и К услуги, изпълнението по което е извършено пълно и точно от „В
и К „ООД за релевантния за спора исков период, както и че във връзка с това
облигационно правоотношение е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в
полза на кредитора – ищец, че заповедта е оспорена по чл.414 ГПК и че е спазен
срока за предявяване на иска с правно осн. чл.422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е възложено да установи и докаже, че в
качеството си на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно задълженията си
като е доставила на адреса на потребление на ответника незаплатените от
последния количества потребена вода, респективно
услуги; че е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление
по чл.410 ГПК , че налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума
на исковата молба размери и основание и че ответникът е изпаднал в забава и че
е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл.410 ГПК. В тежест на ответната страна, в случай, че
ищецът докаже горните факти и обстоятелства, съдът е възложил да установи и
докаже (ако ищецът установи и докаже основанието на иска си) че е заплатил претендираните суми при настъпване на падежите, че не е
налице облигационна връзка между него и В и К В. ООД, както и да наведе правопогасяващи или правоизключващи
възражения, като за целта се позове на положителни факти и обстоятелства – т.е.
без да доказва отрицателни факти.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази предметните предели на специалния положителен установителен
иск, разпределената доказателствена тежест по делото,
становищата на страните и събрания доказателствен
материал ,за да изведе следните правни изводи :
Общите
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
„Водоснабдяване и канализация В. -” ЕООД, са одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006г. и с Решение
ОУ - 09 от 11.08.2014 г. Последните са
и приобщени по делото, поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът
приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора. На това
основание съдът счита,че между страните по делото е налице валидно възникнало правоотношение
с предмет предоставяне на ВиК услуги за
питейно-битови нужди до потребител - ползвател на обекта находящ
се в * . Ответната страна има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, който дължи заплащане на
предоставените му В и К услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
В срока за отговор на искова молба ответникът по иска не е изразил
никакво становище а оспорването сторено в заповедното производство с подаване
на възражение по чл.414 ГПК е бланкетно.
Ответникът не е оспорил и писмените доказателства ангажирани от
ВИК Варна още с исковата молба нито допълнително представените картени, справка от „Веолия Енерджи Варна „ ООД , справка за лицата живущи в обекта на
потребление на В и К услуги .
Отделно от горното ответникът не е оспорил и заключението на вещото лице Д.П.,поради което исковият съд
се произнася по твърденията на ищцовата страна
залегнали в исковата молба .В контекста на изложеното по-горе ,от анализа на
целия писмен доказателствен материал съдът извежда
извода, че за исковия период от време отв.П.Д. е бил абонат
на дружеството ВИК оператор, като този факт е виден от издадените за периода карнетни листи ,приобщени по делото и неоспорени от
ответника.
съдът намира,че съгласно
действащите между страните общи условия приложими в конкретния случай са
изрично визираните правила в раздел
Втори на общите условия „Отчитане на количествата питейна вода „ ( л.8 от делото).
Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, а при липса на такъв, отчетът се подписва от свидетел
съгласно чл. 21, ал. 4 от ОУ. От представените по делото карнетни
листи се установява факта на извършения периодичен отчет в сроковете и при
условията уредени в чл. 21, ал. 2-4 от ОУ. В този смисъл обективираните количества
в представените карнетни листи, въз основа на които
са съставени и фактурите за цена на доставени ВиК
услуги за спорния период, са съобразени с правилата за отчитане и разпределяне
на количествата питейна вода по раздел ІІ на ОУ.
От друга страна съгласно
кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на ССчЕ - размерът на предоставените услуги в рамките на
заявения период е установен и доказан.Извода, който се налага е че ответникът
дължи на ВИК В. ООД следните парични вземания : 923,65 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода
02.08.2016 г. до 04.06.2019 г.; 95,52 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата по партида с абонатен номер 1502863 за периода от 08.10.2016 г. до 15.06.2019 г.; 248лв., представляваща главница
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1502862 за периода
30.06.2016 г. до 03.06.2019 г. 30,14
лв., представляваща лихва за забава върху главницата по партида
с абонатен номер 1502862 за периода от 30.09.2016 г. до 15.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 19.06.2019 г., до окончателното
погасяване на задълженията, дължими за обект – имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 126, вх. 3, ап. 62, с клиентски номер
1502863.С оглед изложеното по-горе съдът приема, че предявените главни искове
за главници и на акцесорните за мораторни
лихви за забава като доказани по основание и размер се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
Единствено за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да се
спре и на доказателствената сила на приложените по
делото карнети и справките за необора.Карнетът е частен удостоверителен документ,
който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява
отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на
отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната
разпоредба обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени
както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител.Систематичното
място на разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие - „упълномощен представител” води до
извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно
или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с
отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл, въз основа
на родствена, съпружеска или фактическа връзка с потребителя. По тази причина съдът намира, че
представител на потребителя по смисъла на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. може да бъде всяко лице – лице,което обитава имота на каквото
и да било правно основание. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. По
изложените съображения а и предвид липсата на оспорване от страна на ответника
съдът приема,че трите карнетни листа отразяват реално
доставено и потребено количество вода, което следва
да бъде платено на ищцовото дружество.
Отделно от горното по отношение на справката за недобора на която се е позовал ищецът,съдът намира,че
тази справка сама по себе си не следва и не може да служи като единствено и/
или основно доказателство въз основа на което съдът да извежда извода за
основателно и или доказаност на иска. Тежестта за
установяване и доказване на твърденията на В и К оператора, че е бил доставил
на абоната -потребител точно количествата вода описани в справката за недобора
е възложена именно на ищцовата страна.Ищцовата страна е установила и доказала,
че записванията в карнетите и в справката за недобора
са идентични и именно въз основа на тях в софтуерната програма на дружеството
ищец са издавани първични счетоводни
документи.В тази връзка съдът намира,че въз основа на ангажираните от
ищцовата страна доказателства е установено и доказано, че за исковия период ищцовото дружество е изпълнило точно както във времево така
и в количествено отношение задълженията си към потребителя, факт който се
подкрепя и от заключението на ССчЕ.Ето защо при липса
на доказателствени средства ангажирани от ответника по иска съдът намира, че ищцовата страна е провела пълно и главно и доказване и на
основанията и на размерите на исковете .По изложените съображения съдът намира
за установени всички елементи от фактическия състав от разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, които обуславят дължимостта на цената на доставената питейна вода –
установено е, че ответникът има качеството на потребител и в този смисъл е
страна по продажбеното отношение по доставката на питейна вода, установено е
количеството на доставената вода (посредством записванията в карнетите и Справката за недобора, установява се и
дължимата за процесния период цена за ползване на ВИК услуги и от заключението
на вещото лице по ССчЕ , което заключение съдът
кредитира и като обективно и като компетентно дадено.Приемайки исковете за
доказани и по основание и по размер съдът дължи произнасяне и по направеното
своевременно възражение за погасяване на
част от вземанията за главници и лихви по давност.
При този изход на спора съдът дължи произнасяне и по отговорността
за разноски .
Видно от списъка по чл. 80 ГПК приобщен на лист 92 –ри по делото ищцовото
дружество претендира следните разноски: 1.Съдебно деловодни разноски в
заповедното производство: 25,95 лв.за платена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение 2.За исковото приозводство,пред
ВРС – платена държавна такса 74,05 лв.,депозит за ССчЕ
– 120 лева, платена държавна такса за 2 броя съдебни удостоверения 10 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 78, ал.8, вр.с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ
По отношение на разноските
сторени от “ ВиК В.“ ООД в заповедното производство
следва да бъде подчертано,че заповедният със Заповед № 4720/20.06.2019 г.
правилно е установил и определил размера на разноските 29,95 лв. за платена
държавна такса и е присъдил в полза на дружеството -заявител минимално юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева – т.е. сборът от вече установените и присъдени
разноски в полза на заявителя е установен от заповедния съд и възлиза на точно 75,95 лв. Този размер на разноски исковият
съд присъжда в полза на ищеца.
По отношение на размера на
разноските в исковото производство, въз основа на доказателствата по делото,
при липса на оспорване на списъка по чл. 80 ГПК съдът намира,че посочените в
списъка т.2 разноски са напълно доказани и по основание и по размер ,като ги
присъжда изцяло ведно с юрисконсултско възнаграждение в размера визиран и от
юрисконсулт В..Общият размер на разноските които исковият съд присъжда по
исковото производство възлиза на сумата от 504,05
лв., съгласно чл. 78 ,ал.1 и ал. 8 ГПК .
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ищцовото дружество „В.и
к.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.
В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П.В. и ответника П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** , че ответникът П.Д.Д., ЕГН **********, в
качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес гр. *, ДЪЛЖИ на „В.и к.“ ООД следните суми: сума
в общ размер на 923.65 лв. (деветстотин
двадесет и три лева и 65 ст.), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
02.08.2016г. до 04.06.2019г., отчитани по партида с абонатен номер 1502863, ведно със законната лихва върху тези
главници, считано от 19.06.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 95.52 лв. (деветдесет и пет лева и
52ст.), представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 923.65
лв. за периода от 08.10.2016г. до 15.06.2019г.; сума в общ размер на 248 лв. (двеста четиридесет и осем
лева), представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за
периода от 30.06.2016г. до 03.06.2019г., отчитани по партида с абонатен номер
1502862, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 19.06.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 30.14 лв. (тридесет лева и 14ст.), представляваща обезщетение за
забава за плащане на главницата от 248лв. за периода от 30.09.2016г. до
15.06.2019г., за които суми е издадена заповед
№ 4720 от 20.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 9520/2019г.
по описа на ВРС,на основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** ЗАПЛАТИ на„В. и к.“ Варна - ООД,
ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В. В. СУМАТА от ОБЩО 504,05 лева (петстотин
и четири лева и пет стотинки ) представляваща сторените от ищцовото
дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция; както и СУМАТА от 75,95 лева (седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки ) сторените
от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното
производство по частно гр.дело № 9520/ 2019 год. по описа на ВРС, L –ти
състав, съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78 , ал.1 и
ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: