№ 13335
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110134290 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „**** срещу М. М. М., с която са
предявени искове за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество суми в общ размер от 3275,83 лева, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 26.08.2016 г. между „********** и М.
М. М. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на
който на ответника бил предоставен кредит в размер на 2000,00 лева, който следвало
да бъде върнат на 18 вноски, всяка по 150,84 лева, в срок до 28.02.2018 г. Уговорен бил
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и годишен процент на разходите в
размер на 50,00 %. Между страните било уговорено, че при забавяне на плащанията по
кредита ответникът дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията. Ответникът-кредитополучател не
изпълнил в срок така възникналите си задължения, които възлизали на сума в общ
размер от 3275,83 лева, от които 1832,96 лева - главница, 580,48 лева - възнаградителна
лихва, и 862,39 лева - лихва за забава. Така възникналите вземания били прехвърлени
от „********** на „**** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 02.03.2021 г. За така извършеното цедиране длъжникът щял да бъде уведомен чрез
1
имейл от 01.04.2021 г., изпратен на посочена от нето в договора за кредит електронна
поща. В условията на евентуалност ищецът поддържа, че уведомяването за цесията
било осъществено чрез връчването на исковата молба по делото. Поради
неизплащането на формираните задължения по кредита, „**** подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу М. М.. Срещу издадената въз основа на
същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок,
поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на иск по реда на чл.
422 ГПК за установяване дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение.
Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните
задължения в общ размер от 3275,83 лева и моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на
ответника М. М. М., като с подадения в срок отговор на исковата молба предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът поддържа, че процесният договор
за цесия бил недействителен, доколкото между страните по него не била уговорена
насрещна престация, както и поради неиндивидуализиране на прехвърлените вземания.
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, въз основа на което да се претендира дължимостта на процесните вземания,
в частност - предоставянето на ответника на сумата от 2000,00 лева, предмет на
договора. Излагат се подробни доводи за нищожност на договора за кредит поради
нарушение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и поради
наличието на допълнителен договор за поръчителство, предоставено от ****. Според
ответника, уговореният лихвен процент в размер на 41,24 % бил в противоречие с
добрите нрави. Релевирано е и възражение за изтекла спрямо процесните задължения
погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите
претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че М. М. М. дължи
„****, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „**********
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., следните суми: 1/
сумата от 1832,96 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г., сключен между „********** и
2
М. М. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2023 г. до
окончателното изплащане; 2/ сумата от 580,48 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.08.2016 г. до 31.03.2017 г., и 3/ сумата от 862,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
31.03.2017 г. до 28.02.2018 г., за които на 21.03.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10405/2023 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
В тежест на ищеца по така предявените искове е да докаже: 1/ наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между „********** и М. М. М. по
Договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г.; 2/ отпускането и
усвояването на предоставената по силата на процесния договор за кредит сума в
размер на 2000,00 лева; 3/ настъпването изискуемостта на процесните вземания, както
и техния размер; 4/ наличието на валидно възникнало договорно правоотношение
между „********** и ищцовото дружество по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г., въз основа на който процесните вземания са прехвърлени на
„****; 5/ уведомяването на ответника за извършената цесия.
Предвид потребителския характер на процесния договор за кредит, съдът следва
да извърши служебна преценка на действителността на договора за кредит, като не е
обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно, на
основание чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Обхватът на роверката за
недействителност на договора за кредит следва да се извърши съобразно параметрите,
установени в чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от
същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Процесният Договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г.
съдържа посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора
- вж. л. 17 от делото), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към
договора), годишния процент на разходите (т. 8 от Приложение № 1 към договора),
погасителен план и условията на плащане, включително и условията за предсрочно
погасяване на задълженията (чл. 7 от договора) и правото на отказ от договора (чл. 8 от
договора).
В случая, обаче, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице (вж. чл. 4 от договора), като
от служебно извършената от съда справка в *** се установява, че принципал на *** е
**** (с предишна правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани
лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което представлява индиция за знание у
3
кредитора за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено
възмездно поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо, съдът
намира, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи
към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР
на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В случая, вменяването на ответника и длъжник по кредита на задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора
за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е
клаузата чл. 4, ал. 2 от договора. Въз основа на изложеното съдът намира, че в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат
включени, същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от
50, 00 %, поради което следва да се приеме, че процесният Договор за потребителски
кредит № ********** от 26.08.2016 г. е сключен в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е недействителен.
В този случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи (в този смисъл е
Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о. ). Това е
така, дори и когато недействителността се установи в производство по предявен иск по
чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто е настоящият
случай, тъй като съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия
за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален
по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
В настоящия казус, обаче, ищцовото дружество обоснове активната си
легитимация в процеса с твърдението, че имал качеството на цесионер спрямо
процесните вземания, поради прехвърлянето им от кредитодателя **** въз основа на
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно
притезателно субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази
4
връзка лице. Този договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора и да е
прехвърлимо. Със сключването на договора, т. е. с постигане на съгласие между
страните вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения
между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен.
Вземането, предмет на договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно
задължено лице, правопораждащ юридически факт и съдържание.
В конкретния случай по делото не се доказва процесните вземания, чийто
носител е кредитодателят по договора за потребителски кредит, реално да са
прехвърлени в полза на ищеца – "**********. Това е така, тъй като видно от
съдържанието представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г. вземанията, предмет на същия, са описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, в което следва да са описани всеки един
от отделните кредитополучатели (вж. § 2 от договора, л. 35 от делото). Действително
по делото е представен и приет като писмено доказателство самият договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., но в същото време от страна на
ищеца не е представено никое от приложенията към него, в т. ч. и Приложение № 1 –
списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, за да може да се извърши
преценка дали предметът на извършената цесия обхваща и вземанията, произтичащи
от процесния по Договор за потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г.,
сключен с ответницата М. М.. Наред с това, от съдържанието на самия договор за
цесия не става ясно конкретно кои вземания са предмет на транслативната сделка,
доколкото същите не са индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено лице
и правопораждащия ги юридически факт. Посочен е единствено общият им размер,
както и, че произтичат от необслужвани договори за кредит на физически лица, без
конкретизация. Ето защо, съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна
материалноправна легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, като в
негова тежест е било да установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство, което обаче той не е сторил. Следва да се отбележи още, че с
определението по чл. 140 ГПК от 15.02.2024 г., с което е изготвен проектът за доклад
по делото, съдът не е дължал даването на указания до ищеца, че не сочи доказателства
за надлежното прехвърляне на вземанията, които претендира, тъй като от негова
страна е представен самият договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021 г., а фактът дали той е годен да установи твърдяната цесия подлежи на
изследване по същество на спора.
5
Липсата за ищеца на активна материалноправна легитимация в процеса
обуславя неоснователността на предявените от него искове, включително на този за
главница, въпреки нормата на чл. 23 ЗПК, тъй като "********** не установи в хода на
производството качеството си на надлежен носител на вземанията, чиято дължимост
претендира.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна по делото, като нее се установява ответницата лично да е сторила
такива в хода на производството. В полза на нейните процесуални представители на
ответника следва да бъдат присъдени възнаграждения за безплатно оказана правна
защита и съдействие в размер на 630,00 лева за исковото производство и 200,00 лева за
заповедното производство. Исканията на процесуалните представители на ответника,
заявени в представените списъци по чл. 80 ГПК, за присъждане на отделни
възнаграждения в минимален размер по всеки от предявените искове, съдът намира за
неоснователни. Дължимото се възнаграждение за безплатно оказана правна помощ
следва да бъде определено, като се съобрази обстоятелството, че макар процесните
искове да са предявени в условията на кумулативно съединяване, материалният
интерес по делото по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения въз основа на общия размер на вземанията за
главница и лихви, доколкото правопораждащият тези вземания факт е един и същ -
процесният договор за кредит. При определяне на дължимото се адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът съобрази фактическата и правна
сложност на действията на процесуалния представител в заповедното производство,
изразяващи се само в депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, което следва да бъде
приравнено на по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. –
изготвяне на книжа и молби, доколкото процесуалното действие в тази хипотеза се
изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба №
6/20.02.2008 г., връчен на длъжника и съдържащ указания за попълването му.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от „****, ЕИК:
********, в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и „**********
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., срещу М. М. М.,
ЕГН: **********, положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
6
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниък дължи на ищеца
сумата от 1832,96 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г., сключен между „********** и
М. М. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2023 г. до
окончателното изплащане, сумата от 580,48 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 26.08.2016 г. до 31.03.2017 г., и сумата от 862,39 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
31.03.2017 г. до 28.02.2018 г., за които на 21.03.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10405/2023 г. по
описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН: **********, сумата от 630,00
лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и
съдействие на ответника в исковото производство.
ОСЪЖДА „****, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат ***, ЕГН: **********, сумата от 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ответника в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7