Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли,
30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Т. Ч.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 22 по описа за
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник - адв. Г.Г., против наказателно постановление № 19-0271-001933
от 10.12.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
необосновано, неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му нарушение, като липсвали неговите обективни и субективни
признаци. Изтъква се, че наложените наказания са незаконосъобразни и
несправедливи. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.М.Н. се представлява от адв. А.Г.,
преупълномощен от адв. Г.Г., който поддържа подадената жалба. Излага
съображения, че от събрания доказателствен материал не се установява извършване
на твърдяното нарушение от жалбоподателя, доколкото няма данни за негово
участие в нерегламентирано състезание съобразно правилата за провеждан на
такова. Отбелязва, че действително и двата автомобила са се движили с превишена
скорост, но единствено е предприета маневра по изпреварване. Предвид изложените
съображения моли за отмяна на постановлението и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Административнонаказващият орган РУ - Харманли към ОД на МВР -
Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На
30.11.2019 г. свидетелят М.Д.Д. – младши автоконтрольор в РУ - Харманли при ОД
на МВР – Хасково изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението
на превозните средства в гр. Харманли. Около 15:20
часа на бул. *** до отбивката за гарата забелязал лек автомобил „БМВ 320 Д” с
рег. № *** и лек автомобил „БМВ 530 ХД” с рег. № ***, които се движели с опасно
висока скорост, успоредно един на друг, в посока гр. Любимец. Движението на
автомобилите било възприето и от свидетелите С.Б.С., В.Х.Д. и С.К.И., които
били в близост до мястото. Свидетелят М.Д. веднага сигнализирал на дежурния
автопатрул, включващ полицейските служители М.Д.М. и А.В.А., като поискал
съдействие за спиране на двата автомобила. Свидетелите М. и А. се
намирали в района и до разклона за жп гарата на бул. *** един след друг спрели
двете ППС, които вече се движели в обратна посока към гр.
Харманли. Обадили се на свидетеля Д. и извършили проверка на лицата, при
която установили, че лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № **** бил собственост на
Б. Д. Б. – Д. и се управлявал от жалбоподателя Д.М.Н., а лек автомобил „БМВ 530
ХД” с рег. № *** бил собственост на М.О. Х.и се управлявал от свидетеля Т.М.О..
След това полицейските служители поканили водачите на автомобилите в сградата
на РУ – Харманли, където свидетелят М.Д., в присъствието на свидетелите М. и А.,
съставил на Д.М.Н. АУАН серия АА бл. № 039251/30.11.2019 г. за нарушение на чл.
104б, т. 1 от ЗДвП, който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя без
възражения.
На 10.12.2019 г. било издадено наказателно постановление №
19-0271-001933 от ВПД Началник на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с
което била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
Д.М.Н. за нарушение на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП за това, че като водач на МПС е
участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, за което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП му била
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.Д.Д., М.Д.М.
и А.В.А., които са последователни и взаимно допълващи се относно
обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебните им задължения.
Свидетелят Д. е бил очевидец на движението на двата автомобила един до друг с
опасна и неподходяща за пътния участък висока скорост, като подробно и
хронологично възпроизвежда така възприетите от него обстоятелства, попадащи в
предмета на доказване по делото. В тази насока са и показанията на разпитаните
по инициатива на съда свидетели С.Б.С., В.Х.Д. и С.К.И., които също пряко са
наблюдавали случилото се. Непосредствените впечатления на свидетеля М.Д. за
осъществявано нерегламентирано състезание са довели до спирането и извършването
на проверка на двата автомобила от страна на свидетелите М. и А.. Съдът изцяло
кредитира показанията на посочените свидетели, които са логични, взаимно
допълващи се и непротиворечиви. Що се отнася до обясненията на жалбоподателя Д.Н.
и показанията на свидетеля Т.М.О., в частност твърдението, че не са
осъществявали надпревара помежду си, не намира опора в останалия събран по
делото доказателствен материал. Настоящият съдебен състав преценява, че не
следва да дава вяра на тези твърдения, доколкото намира, че са дадени с цел да
се избегне ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да се оневини в извършване на вмененото му нарушение, за което между
впрочем по делото има данни, че е обвинен и свидетелят О..
Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото
доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
При така установеното от
фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и
обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №
8121з-825/13.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. Неоснователно е
направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци
в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка е ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите факти, относими
към вмененото административно нарушение. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 104б,
т. 1 от ЗДвП, която забранява организирането или участването в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства е установено по категоричен начин, че на 30.11.2019 г. в гр. Харманли жалбоподателят Н. е управлявал
лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № ****, собственост на Б.Д.
Б. – Д.. Показанията на свидетелите М.Д., С.Б.С., В.Х.Д. и С.К.И. недвусмислено
сочат, че жалбоподателят е участвал в нерегламентирано състезание, доколкото в
рамките на гр. Харманли, по път, отворен за обществено ползване, е управлявал
процесния автомобил с опасно висока скорост, през продължително време и
пространство, успоредно спрямо друг автомобил. Движението
на автомобилите, в това число посока, скорост и местоположение на пътното
платно е показателно, че не става въпрос за обичайно изпреварване на един
автомобил от друг, а за провеждане на нерегламентирано състезание. В тази
насока е и обстоятелството, че двата автомобила се придвижвали в обратната
посока по едно и също време, един след друг, когато са били спрени от
полицейските служители. От изложеното следва, че е налице обективната страна на
нарушението по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП. Във връзка с възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя следва да се отбележи, че за
съставомерността на деянието е достатъчно да се установи участието в
нерегламентирано състезание, доколкото при данни за регламента и правилата за
провеждане на състезанието би било налице организирано състезание по смисъла на
чл. 88 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено,
като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Жалбоподателят Н. е имал ясната представа, че с управляваното
от него МПС взема участие в нерегламентирано състезание и с поведението си
засяга обществените отношения в областта на транспорта и застрашава останалите
участници в движението.
В контекста на изложените съображения
съдът намира, че Д.М.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
административното нарушение по 104б, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Нарушението е
скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП, в която
е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца
и глоба от 3000 лв. за водач, който участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване. Наложените на жалбоподателя административни наказания са
определени във фиксирания от законодателя размер и се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция,
която ще способства за постигане целите на наказанието.
Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително
засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с свързани
с безопасността и сигурността на транспорта.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0271-001933 от 10.12.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Д.М.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: