Решение по дело №205/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], депозирана чрез юрисконсулт С. С., против Решение №53/25.02.2025 г. на РС [населено място], постановено по АНД №1858/2024 г. по описа на същия съд.

В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода на решаващия съд, че към датата на санкционираната деятелност липсва законова възможност за издаване на електронен фиш по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Позовава се на съдебна практика, възприела становище, обратно на изложеното в мотивите на касирания акт. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на ЕФ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна по касационната жалба.

Ответната страна „Оптиком“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. М., редовно призовано, не изпраща представител, но е депозиран писмен отговор на касационната жалба, с който се оспорва касационната жалба. Излагат се аргументи за законосъобразност на атакуваното решение, поради което е отправено искане към съда да бъде оставено в сила Решението на РС [населено място].

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Предмет на касационна проверка е Решение №53/25.02.2025 г. на РС [населено място], постановено по АНД №1858/2024 г. по описа на същия съд, с което съдът е отменил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с който за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 във вр. с чл.179 ал.3б от ЗДвП на ответното дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.

Спор по фактите няма между страните, като фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд, с оглед събраните доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 30.09.2021 г., в 19:58 ч., пътно превозно средство - влекач Скания Р 420 ЛА 4 х 2 МНА, с рег.№[рег. номер], с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, се движил на територията на Община Шумен, по път А-2, км 340+293, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото ППС се е движило без да е изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, тъй като ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №10061, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-2, км 340+293. Безспорно е установено, че собственик на ППС е ответното дружество „Оптиком“ ООД [населено място].

Решаващият съд приел, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин извършването на описаното в ЕФ нарушение. Независимо от това съдът счел, че в настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно наказателната отговорност на ответното дружество посредством издаването на ЕФ, вместо чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. В тази насока съдът е изложил подробни аргументи досежно липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност да бъде съставен електронен фиш за нарушение на чл.179, ал.3б от ЗДвП към момента на осъществяване на нарушението, поради което обжалваният електронен фиш е отменен като незаконосъобразен.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на въззивния съд в тази част, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. В допълнение на същите настоящият състав намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че след като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административно наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. При прилагане на административно наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми. Към датата на извършване на нарушението – 30.09.2021 г. с разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП е предвидена възможност за издаване на електронен фиш само и единствено за нарушения на чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за ангажиране отговорността на ответното дружество за извършеното от него административно нарушение правилно е отменен само на това основание. Едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което отменящото го решение на районния съд е правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви. При това положение атакуваното Решението на РС [населено място] следва да бъде оставено в сила.

Доколкото ответната страна не претендира разноски, независимо от изхода на делото, то такива не следва да бъдат присъдени. В този смисъл и възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна е безпредметно.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №53/25.02.2025 г. на РС [населено място], постановено по АНД №1858/2024 г. по описа на същия съд.

Разноски не се присъждат.

Решението е окончателно.