Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1385
23.11.2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет
и втора година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове:
МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: В.Т.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1736 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от „Мистрал Холидейс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Несебър, ж.к. „Черно море 1“ № 80,
ет. Партер, представлявано от управителя К.С.Т., чрез пълномощника- адвокат С.Ч.
***, против Решение № 175 от 05.08.2022г.,
постановено по АНД № 335 от 2022г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с
което е потвърдено наказателно постановление № 8045
от 18.04.2022г., издадено от заместник-министър на Министерството на културата.
С процесното НП на дружеството- касатор, за нарушение по чл.97, ал.1, т.5,
предл.3 от Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на основание
чл.98в, ал.1 от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1, изр. последно от ЗАПСП е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
Касационният жалбоподател намира оспореното решение за
неправилно поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се извода на районния
съд за осъществен състав на нарушение описано в НП, тъй като приложената
хипотеза по чл.97, ал.1, т.5, предл.3-то от закона не би могла да бъде
нарушена. В случаят, самият наказващ орган в обстоятелствената част на НП сочи,
че е излъчвана радиопрограма, а именно по интернет-радио „Монте Карло 2“, а от
друга страна се твърди, че в стопанисваният от дружеството обект е осъществено
„публично изпълнение на запис на
звукозаписи“, който извод не отговаря на действителните факти. Сочи се, че
дори да е осъществено нарушение, то е извършено от друг субект- самият
радиооператор, доколкото задължението за договаряне с дружество „Профон“
възниква за разпространителите на записи, каквото е радиото, а не крайният
потребител – касатора. Освен това, евентуално, ако е налице нарушение, следва
да се квалифицира по чл.97, ал.1, т.5, предл.6-то от ЗАПСП, при положение, че
радиопрограмата е самостоятелен обект на защита, а в случаят става въпрос
именно за излъчване на радиопрограма. Позовава се на съдебна практика. Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се
отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност, иска
решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Несебър за
ново разглеждане от друг състав, ако настоящата инстанция приеме наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Оплакванията в жалбата
съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалноправни норми и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
В съдебно заседание, касаторът се представлява от
упълномощения си адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
оспореното решение и потвърденото с него НП по изложени в КЖ съображения.
Прилага списък и доказателства за направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касация– Заместник-министър на
културата, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не
взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването. Предлага се да бъде оставено в
сила решението на РС-Несебър.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона
Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството
пред РС–Несебър е образувано по жалба на „Мистрал Холидейс“ООД, против наказателно
постановление № 8045 от 18.04.2022г., издадено от зам. министър на МК, с което
за нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП, на основание чл.98в, ал.1
от ЗАПСП, вр. с чл.97, ал.1 от ЗАПСП на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.
С оспореният съдебен акт, Районен съд – Несебър потвърдил
наказателното постановление. Съдът не е констатирал съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на акта и НП, съответно приел, че са
законосъобразно съставени и съдържат изискуемите реквизити. По съществото на
спора, съдът изтъква, на място при проверката в търговски обект е установено публично изпълнение на звукозапис по смисъла на
закона, тъй като от усилвател, свързан с компютър в заведението на „Мистрал
Холидейс“ ООД се излъчва радио „Монте Карло“. По този
начин, съдът обосновал извод за възпроизвеждане на музикално произведение на
запис, за което няма отстъпени права за използване от съответния продуцент и в
случаят този продуцент се явява дружеството „Профон“. При тези констатации,
решаващият състав обосновал извод, че всички признаци от състава на нарушението
са налице, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството. При
липса на основания за отмяна и изменение на НП съдът потвърдил оспорения
санкционен акт и осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Министерството на
културата дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Настоящият касационен
състав счита, че решението
на първоинстанционния съд е НЕПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство. Събрани са
относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
По делото не е спорно какъв е източникът на
излъчваното музикално произведение, като самият наказващ орган го е описал в
обстоятелствената част на НП. Изрично и в констативният протокол по време на
извършената проверка на 23.07.2021г. /л.13-14 от първоинстанционното дело/ е
записано, че при извършена проверка в търговски обект в гр.Несебър, на ул. „Хан
Крум“№ 22, стопанисван от „Мистрал Холидейс“ ООД е установено озвучаването на
обекта с музика, която звучи от колони свързани към усилвател и компютър и се
излъчва Интернет-радио „Монте Карло 2“.
В КП са описани излъчванията на две отделни музикални
произведения, но доколкото самият наказващ орган е приел, че само по отношение
на едно от произведенията е осъществено нарушение, респективно за излъчването
само на едно от музикалните произведения се налага процесната имуществена
санкция, въпросът за прилагане на чл.18
от ЗАНН въобще е неотносим към предмета на настоящото дело, както впрочем
правилно констатирал и предходният съд.
Неправилен обаче, в противоречие с материалния закон,
е изводът на РС-Несебър, че така констатираните и описани факти изпълват всички
елементи от състава на нарушението, за което е издадено процесното НП.
Съгласно чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАПСП
наказание се налага на лице, което използва чрез публично изпълнение на запис произведения, записани изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други
аудио-визуални произведения, радиопрограми или телевизионни програми.
От събраните доказателства не може да се
обоснове подобен извод, при положение, че още при извършената на място проверка
от контролните органи е установено, че конкретното цитирано музикално
произведение озвучаващо обекта е ЧАСТ от РАДИОПРОГРАМА. Последната, както става ясно и от текста на закона пресъздаден по-горе е
самостоятелен обект на защита, поради което дори принципно да се приеме, че е
извършено нарушение, същото би имало съвсем различен обект- радиопрограма, включена в отделна
хипотеза на приложената норма /чл.97, ал.1, т.5, предл.6 от закона/, както правилно се сочи в касационната жалба, но
тъй като подобно основание въобще не се съдържа в издаденото НП в случаят тази
възможна хипотеза е неотносима към предмета на делото.
Колкото до извършване на нарушение по чл.97, ал.1, т.5, предл.3-то от ЗАПСП, дружеството действително би могло да осъществи подобно нарушение само,
ако публично излъчва запис на звукозаписи без необходимото съгласие на носителят
на продуцентски права. В случаят, няма спор, че продуцентските права по
отношение на описаното музикално произведение се притежават от дружеството
„Профон“, но не стопанисващият обекта търговец следва да притежава право на
публично изпълнение на записа, при положение, че не е извършил вмененото му публично
изпълнение, а както става ясно и от описаният механизъм на озвучаването,
музиката се разпространява в търговския обект посредством технически средства
предаващи програмата на интернет-радио
„Монте Карло“.
Не се и твърди, дружеството „Мистрал Холидейс“ ООД да има отношение към
формирането на тази радиопрограма, респективно към избора кога, какво музикално
произведение да бъде излъчвано, поради което не би могло обективно да се
приеме, че стопанисващият обекта търговец е отговорен за публичното изпълнение
на което и да е музикално произведение, след като решението за последното, т.е.
по кое време и кое конкретно произведение да се излъчи чрез радиопредаването е
единствено на оператора на тази програма. В случаят, не се и твърди от
проверяващите органи, респективно от наказващият орган да е осъществено нарушение
по повод излъчването на конкретната радиопрограма,
като самостоятелен обект на защита, поради което подобни обстоятелства не
следва да се обсъждат, защото са неотносими към предмета на делото.
Нормата на чл.58 от ЗАПСП
регламентира, че авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение,
което е разгласено, дава предварително писмено съгласие за публично изпълнение
на живо или чрез запис. Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от
ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е
изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като
музикални произведения. Съгласно посочената разпоредба всяко музикално
произведение е обект на защита на авторското право,
поради което нарушаването му обуславя налагане на съответстващото се
административно наказание.
В този смисъл, ако се приеме
тезата на административнонаказващият орган, с която се е солидаризирал и
РС-Несебър, дружеството-стопанисващо търговски обект следва да се получи
съгласие от всички възможни носители на авторски /в случаят продуцентски
права/, на всички съществуващи музикални произведения, макар излъчването
/публичното изпълнение/ на последните да се извършва от съвсем различен субект
/оператор на радио или телевизионна програма/, защото във всеки един момент
може да бъде излъчено произволно музикално произведение, обект на защита от
ЗАПСП. Подобно разбиране не намира опора в закона и вменява задължения, които
нормативната уредба не съдържа.
В заключение, касационният състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно,
допустимо, но неправилно, поради несъответствие с нормите на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено изцяло, вкл. в частта за разноските. При
тези констатации, касационната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде
уважена. Не се налага връщане на делото за ново разглеждане, поради което
следва да бъде постановен нов съдебен акт по същество, с който материално
незаконосъобразното НП да бъде отменено изцяло, с произтичащите от това правни
последици.
При този изход на
спора, основателно е и акцесорното искане на касатора за присъждане на
разноски, които следва да му бъдат присъдени в цялост и за двете съдебни
инстанции и включват платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
представителство пред РС-Несебър и в размер на 400 лева за представителство
пред настоящата касационна инстанция или общо в размер на 800 лева, които
следва да бъдат заплатени на дружеството от Министерството на културата, в
чиято структура е издателят на отмененото НП.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 175 от 05.08.2022г., постановено по АНД № 335 от 2022г.
по описа на Районен съд – гр.Несебър, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8045 от
18.04.2022г., издадено от заместник-министър на Министерството на културата, с
което на „Мистрал Холидейс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Министерството на културата на Република България да заплати на „Мистрал
Холидейс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Несебър, ж.к. „Черно
море 1“ № 80, ет. Партер, сумата от 800 /осемстотин/ лева, общ размер на
сторените разноски по делото за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.