Решение по дело №629/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от С. В. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Н. против решение №97/27.03.2025 год., постановено по НАХД №693 по описа за 2024 год. на Районен съд К., с което е потвърдено наказателно постановление №24-0284-001855/10.10.2023 год., издадено от Началника сектор в РУ – К., при ОД на МВР Стара Загора, с наложени на касатора административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание на 11.10.2024 год., а решението е постановено едва на 27.03.2025 год., след като е одобрено споразумението по НОХД №272/2025 год. Счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като за същото деяние е било образувано и приключило наказателното преследване със съдебен акт по НОХД №272/2025 год. по описа на Районен съд К.. Излага също така доводи, че наложените наказания са в максимален размер предвиден от закона, като са налице мотиви от наказващия орган в тази насока, но моли съдът да намали срока на лишаването от право да се управлява МПС до предвидения минимум. В касационната жалба се съдържат и съображения, за несъгласие с мотивите на въззивния съд за размера на наложените наказания. Обжалва се и решението в частта за разноските, присъдени в полза на наказващия орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №97/27.03.2025 год., постановено по НАХД №693 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло. Не се претендират разноски.

Ответникът по касация – Началника на сектор в РУ - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд намира за правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №693/2024 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Казанлък е потвърдил наказателно постановление №24-0284-001855 от 10.10.2023 год. на Началника на сектор в РУ – Казанлък, при ОД на МВР Стара Загора с което на С. В. Т. са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Отговорността е ангажирана за нарушения на чл.103 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 12.08.2023 год. около 06.05 часа на първокласен път ПП-I-6 при О. К. в посока изток-запад, управлява лек автомобил „Нисан Кашкай” с рег.№[рег. номер], негова собственост, като на 307 км. не спира на подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от патрулен автомобил КИА с рег.№[рег. номер], увеличава скоростта си с цел да се укрие. Установен в 06.20 часа до склад на фирма „Дикиленио“ЕООД в землището на [населено място], община Павел баня.

За да потвърди наказателното постановление, Казанлъшкия районен съд приема, че вмененото във вина на С. Т. административно нарушение е доказано по безспорен начин. Приел, че подаденият сигнал е бил възприет лично от нарушителя, подаден е надлежен контролен орган, но въпреки възприемането му, наказаното лице при пряк умисъл не е изпълнил задължението си да спре плавно, а напротив – увеличил е скоростта и е възпрепятствал осъществяването на проверка. Тези обстоятелства се доказват от събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства. За да стигне до този извод, съдът е направил подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е неоснователна.

При постановяването на своето съдебно решение, въззивният съд се е ръководил от установените по делото факти. В конкретния случай, имайки в предвид показанията на актосъставителя, настоящия съдебен състав намира, че вмененото във вина на Треперешки административно нарушение за не спиране на подадения със сигнал е установено по безспорен начин.

На първо място съдът намира, че касационните основания за оспорване на съдебното решение, с което е потвърдено процесното наказателно постановление се съдържат в чл.348, ал.1 от НПК /а не както е посочено в жалбата чл.209, т.3 от АПК/, съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН.

В контекста на гореизложеното, закъснялото постановяване на съдебното решение по едно НАХД, не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 от НПК за неговата отмяна.

Неоснователно се иска отмяна, тъй като за същото деяние, лицето е било наказано за същото деяние по посоченото НОХД №272/2025 год. по описа на Районен съд Казанлък. Първо самото споразумение не е приложено към касационната жалба, но тъй като същото е общодостъпно на сайта на съда /https://kazanlak-rs.justice.bg/bg/7435?from=06.03.2025&to=07.03.2025&actkindcode=5004&casenumber=272&caseyear=2025&casetype=%D0%9D%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE/, при направена проверка от страна на настоящия съдебен състав, се установи, че касаторът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 във връзка с ал.1 от НК. Фактическият състав на чл.281 ал.1 от НК, предвижда наказание за всяко едно лице, което по какъвто и да е начин противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона. Очевидно е, че в този фактически състав не е се включва като квалифициращ елемент не спирането при подаден сигнал от служителите по контрол на пътищата. Ето защо не доказано е твърдение за нарушение на принципа ne bis in idem, и не са налице предпоставките на чл.33 от ЗАНН, както се твърди в касационната жалба.

В обжалваното решение е направен подробен анализ на събраните доказателства, кои от тях кредитира и кои не, както и кои факти и обстоятелства се доказват с тези доказателства, правилното им подвеждане по приложимата материалноправна норма от страна на наказващият орган. Съдържанието на обжалваното решение отговаря на законовите изисквания за мотивировка на съдебният акт и не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК.

Съгласно нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал от контролните органи водачът е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото място и да изпълнява указанията на контролните органи.

Въззивният съд е направил необходимото за изясняването на фактическата обстановка по делото, като е разпитал всички свидетели, като актосъставителят (К.). Същите са последователни, логични, взаимно допълващи се и в се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът споделя и мотивите на районният съд относно размера на наложените наказания, поради което и не следва да се преповтарят. Същите са базирани на показанията на разпитания свидетел, поради което и не следва да се уважава искането за намаляването на постановеното лишаване от право да управлява МПС към предвидения от закона минимален размер.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №97/27.03.2025 год., постановено по НАХД №693 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №97/27.03.2025 год., постановено по НАХД №693 по описа за 2024 год. на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.