№ 1326
гр. ***, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430103078 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от **** против С. С. С. с ЕГН ********** от
гр.Пл*** вх.А ап.3 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата
молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
1
да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата за потребена
топлинна енергия в размер на 200,73 лева и лихва в размер на 24,36 лева за
имота, находящ се в гр.Пл*** вх.А ап.3.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител представя писмен отговор. Оспорва предявените искове.
Оспорва истинността на представените с исковата молба писмени частни
документи.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 996/2023г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по реда
на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 03.05.2023г. и в едномесечния срок, кредиторът е предявил
установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
Установява се от приложения препис на нот.акт за покупко-продажба на
недвижим имот №220, том 2, рег.№1541, дело №244/1998г. на нотариус с
район на действие ПлРС, че процесния имот, представляващ апартамент №3 в
гр.***, ***, вх.А е бил придобит на 21.12.1998г. от *** С. по силата на
договор за покупко-продажба.
Видно е от приложеното копие на молба, изходяща от *** на
29.12.1998г. и адресирана до ищцовото дружество, че е обявил пред
топлопреносното предприятие закупуването на имота и е заявил искане за
откриване на партида на негово име. Видно е от приложената декларация с вх.
№14189/26.02.1999г. при Община *** - ***, че след закупуване на имота,
същия е бил деклариран от *** като придобит в режим на СИО с посочване и
на съпругата му като участник в съсобствеността. От изготвените справки от
НБД се установява, че *** С. е починала на 17.08.1999г., а Станислав Савов е
починал на 14.01.2009г., като същите след смъртта си са оставили две деца –
ответницата С. С. С. и ***.
От представената декларация с вх.№17049/13.10.1999г. при Община ***
- *** е видно, че процесния имот е бил деклариран на посочената дата от
наследодателя на ответницата – ***, което е станало след смъртта на
съпругата му *** С. и са били посочени в декларацията всички наследници на
починалото лице, в това число ответницата С. С..
Видно е от приложената справка по лице от АВ-СВ-***, че не са
вписани разпоредителни сделки от ответницата с правата й на собственост
върху имота.
От приложените преписи на Протокол от Общо събрание на етажна
собственост в гр.***, *** бл.61 от 08.10.2015г., Споразумителен протокол
№2/687 от 14.10.2015г. и Договор №123/14.10.2015г. се установява, че
2
процесния апартамент №10 се намира в топлоснабдена сграда, в която се
доставя топлинна енергия от „***-***“ ***, а за фирма, извършваща дяловото
разпределение на доставената енергия е било избрано „Техем Сървисис“
ЕООД. В тази връзка е представен договор сключен между собствениците на
имоти в сградата и фирма за дялово разпределение.
Видно е от представените преписи на фактури, издадени за процесния
период и препис-извлечение от сметка по партидата на процесния имот с
абонатен №19935, водена на името на *** и ответницата С. С., че за периода
от 01.11.2020г. до 31.12.2022г. са били начислени суми за топлинна енергия в
общ размер на 401,46 лв., от които 145,42 лв. за отопление без ИРУ – в баня с
щранг-лира; 243,44 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация
и 12,60 лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че ***-*** е начислила върху дължимите главници и лихва
за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 48,72лв. за периода от
05.01.2021г. до 03.02.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът намира, че се установи от обсъдените писмени доказателства, че
ответницата С. С. е собственик на 1 / 2 ид.ч. от процесния апартамент,
находящ се в гр.***, *** бл.61, вх.А, ап.3. Установи се, че имотът е бил
собственост на родителите й *** и *** С., като след смъртта им правата на
собственост са преминали по реда на наследяването в патримониума на
техните деца *** и ответницата С. С. С. при равни права, по правилото на
чл.5, ал.1 от ЗН.
Не се твърди и не се установява да е бил заявен от ответницата С. С.
отказ от наследството, оставено от сочените наследодатели, нито пък
приемане на наследството по опис или изгубване на правото да бъде прието
по реда на чл.51 от ЗН. Не е необходимо за нуждите на настоящото
производство да бъде изследвано наличието на действия по приемане на
наследството.
С оглед приетото, съдът намира, че ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към
нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за
потребители на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия.
3
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственика или носителя на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на процесния имот, който е придобил
по наследство, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***,
ж.к.*** бл.61 вх.А ап.3.
За периода 01.11.2020г. до 31.12.2022г в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Стойността
на топлинната енергия се дължи от собственика, а в случая от
съсобствениците С. С. и ***, съобразно правата им на собственост. Ето защо,
съдът счита, че ответницата дължи ½ части от начислената за процесния
период от 01.11.2020г. до 31.12.2022г. топлинна енергия, доставена до имота,
която част е съответна на правата й на собственост или 200,73 лв. (1/2 части
от 401,46 лв.).
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 24,36 лева лихва за забава върху
главницата от 200,73 лева за периода 05.01.2021г. до 03.02.2023г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 400 лева за
особен представител на ответника, както и 75 лева за държавна такса. С оглед
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ
размер на 575 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
С. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.***, *** №61, вх.А, ет.1, ап.3,
ДЪЛЖИ на “***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
***, №128, следните суми: сумата от 200,73 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до 31.12.2022г. и
сумата от 24,36 лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2021г. до 03.02.2023г., за които вземания е издадена Заповед №548 от
23.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№996/2023г. по
описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.02.2023г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. С. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.***, *** №61, вх.А, ет.1, ап.3 ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.***, ***, №128, сумата от 75 лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 575 лв., представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5