РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив, 31.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от
съдия Вълчев административно
дело № 3502 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Съдебното производство
е образувано по жалба от М.И.М., ЕГН **********,***
против Решение № 2153-15-213/12.10.2017г. на Директора на **** гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководител „ПО“ при РУ „СО“ гр.*, в частта относно отказ да бъдат заличени
поради изтекла давност дължими суми за възстановяване в общ размер от 31488.18
лева, от които главница в размер на 21736.93 лева за периода 01.01.2009г
-31.07.2013г. и 9751.25 лева лихва, начислена към 30.12.2013г.. Със същото
решение частично е удовлетворено искането му
за заличаване поради изтекла давност на установени задължения за възстановяване
за периода 01.01.2008г-31.12.2008г. в общ размер на 7327.57 лева.
В подадената до съда жалба се излагат твърдения, че не са установени факти
и обстоятелства, че жалбоподателят е недобросъвестен относно посочените за
възстановяване суми, като се сочи, че в тази връзка от административният орган не
са изложени мотиви. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуалния си представител адв. Д., който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. По същество на спора устно и в писмени бележки излага становище,
че липсват основания от които да се приеме, че е налице недобросъвестност от
страна на жалбоподателят, за да може да се претендира възстановяване на
процесните суми от негова страна. Сочи се, че е приключило и проведено
наказателно производство във връзка с проверка на установените от пенсионните
органи обстоятелства, което не е възприело наличие на неистинност в
представените със заявлението документи за осигурителен стаж и възраст.
Обосновава тезата за липса на доказателства за твърдяната от пенсионните органи
недобросъвестност, като сочи, че в разпореждането не са изложени мотиви,
обосноваващи прилагането на чл.114 ал.1 от КСО. Жалбоподателят се позовава и на
съдебна практика в изложения смисъл. Сочи, че липсва фактическо основание за
издаване на Разпореждане № ********** /Протокол № Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководител „ПО“ при Русо гр.*, както и че то е издадено преди влизане в сила
на Разпореждане №**********/ ПР 2166/27.12.2013г. на същото дл. лице по чл.98
от КСО, преди да е влязло в сила Решение № 7200/15.06.2016г., постановено по
адм. д. № 8588/2015г. на ВАС. Позовава се и на приложимостта на чл.10 ал.7 от
НПОС, като счита, че установяването на дължимата сума може да стане само след
като е влязло в сила разпореждането по чл.98, ал.1 от КСО и след като е доказано,
че пенсионерът е бил недобросъвестен, което е следвало да стане с влязло в сила
разпореждане, издадено по реда на чл.114 ал.3 от КСО. Изложено е становище, че
неправилно са заличени поради изтекла давност задължения до 31.12.2008г.,
вместо до 31.12.2010г.. На тези основания прави се искане за отмяна на
оспорените административни актове. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директор **** – П*, чрез процесуалния представител
юриск. П., излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено
становище, в което счита, че атакувания административен акт е законосъобразен и
съобразен с административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
Определение № 12475 от 16.10.2018год. постановено по адм. дело № 12486/2018год.
по описа на ВАС на РБ – Шесто отделение, е отменено Определение № 1638 от
15.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3502/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, като е прието че подадена жалба е допустима и
делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 549 от 20.12.1999г. на М.И.М. е отпусната лична пенсия за
ОСВ по условията на чл.6 ал.1 от Закона за пенсиите /отм./, чл.46а ЗП и пар.25
ЗИДЗП/1996г., считано от 01.01.1999г. пожизнено. Зачетеният трудов стаж,
съгласно разпореждането е както следва: от първа категория труд 20г. 03м. 12
дни, от втора категория труд 08 м. 11 дни и от трета категория труд 07 м. 06
дни. Редуциран към 1-ва категория труд възлиза на 21г. 02 м. Определен е
индивидуален коефициент 2,301 от осигурителен доход за времето от 01.09.1992г.
до 31.10.1995г. и от 24.05.1998г. до 31.12.1998г. Във връзка с направен преглед
на пенсионните досиета е установено несъответствие между календарната
продължителност и зачетения осигурителен стаж с Разпореждане № 549 от
20.12.1999г. Ето защо с писмо изх. № К-5181/15.02.2013г. са изискани
оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на
пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат
на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/. Затова с въпросното писмо са изискани всички документи, имащи отношение
към осигурителния стаж, като от страна на М. такива не са представени. В тази
връзка е инициирана процедура по реда на чл.108, ал.1, т.1 от КСО за извършване
на проверка от контролните органи при **** - гр. Пловдив. В хода на проверката
със саморъчно подписана декларация лицето е уточнило периода на осигуряване,
както и наименованието на осигурителя, при който е положен трудът, както
следва: за периода 1977г. - 1981г.- ВНВУ "В.**" гр.** – курсант; за
периода 1981г. - 1989 г. под.28570 гр.Пловдив – офицер; периода 1989г. - 1991г.
под. гр.** - офицер, 1991г. - 1995г. под.28570 гр.* - офицер. Служебно са
изискани документи за осигурителен стаж от съответния посочен осигурител,при
която проверка е установен и зачетен от органите по пенсиониране стаж на лицето
както следва: Първа категория труд на длъжност офицер в размер на 13г. 05 м 06
дни, от Трета категория труд 04г., от който 02 г. зачетен на основание чл.44 от
НПОС и 02г. като самооосигуряващо се лице. Осигурителният стаж е положен след
навършване на 18 - годишна възраст във времето от 31.08.1977г. до 01.01.1999г.
- началната дата на отпуснатата с разпореждане № 549/20.12.1999г. лична пенсия
за ОСВ. За цитирания период има прекъсване на осигуряването само за периода от
01.03.1995г. до 31.12.1996г.. Прието е, че осигурителният стаж от първа
категория труд - 13г. 05 м 06 дни е както следва: от 26.09.1981 г. до 01.01.1989
г. 07 г. 03 м. 06 дни; от 01.01.1989 г. до 30.09.1989 г. 00 г. 09 м. 00 дни; от
01.10.1989 г. до 31.08.1992 г. 02 г. 11 м. 00 дни; от 01.09.1992 г. до 28.02.1995
г. 02 г. 06 м. 00 дни. Осигурителен стаж от ІІІ - та категория труд възлиза на 04 г. 00 м. 00 дни. На основание чл.104 от КСО
общия осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлиза на 26 г. 04 м.
20 дни.
При така установените обстоятелства ответният административен орган е
констатирал, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя, изчислен въз
основа на издадените документи от посочените от него осигурители, възлиза на
13г. 05 м. и 06 дни от 1 - ва категория труд и на 04 г. от 3-та категория труд,
или общия осигурителен стаж, редуциран към 1-ва категория възлиза на 15г. 10 м.
00 дни, т.е. същият съществено се разминава от този, при който е отпусната
личната му пенсия за ОСВ. Прието е, че М. не е удостоверил с документи, придобит
осигурителен стаж от 1-ва категория труд в размер на 20г. 03 м. 12 дни към
01.01.1999 г. /началната дата на отпусната лична пенсия за ОСВ/, както и
осигурителен стаж от втора категория труд. Затова е направен извод от органите
по пенсиониране, че същият не е имал право на пенсия за ОСВ по условията на
чл.6, ал.1 от ЗП/отм./ при по-ниска възраст, доколкото същият няма осигурителен
стаж от 1-ва и 2-ра категория труд с продължителност, посочена в издаденото
Разпореждане № 549/20.12.1999г.. С Разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013г.
на Ръководител “ПО” при РУ“СО” – Пловдив на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО и
чл.6 от Закона за пенсиите /отм./ е отменено разпореждане № 549 от 20.12.1999г.
и всички последващи на Ръководителя на
“ПО” при **** – Пловдив и е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на
М.И.М.. С жалба от 04.04.2014г. жалбоподателят е оспорил разпореждането и с
Решение № РД-60 от 14.04.2014г. Директора на **** – *е оставил без уважение
жалбата против Разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководител
“ПО” при РУ“СО” – Пловдив. Решението е оспорено по съдебен ред, като с Решение
№1036 от 22.05.2015г., постановено по адм. дело 1254/2014г. е отменено Решение
№ РД-60/14.04.2014г. на Директора на РУ“СО“ гр. Пловдив, потвърждаващо
Разпореждане № **********, Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при **** – гр. Пловдив, в частта, в която с последното
е постановено, че на основание чл.114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М.И.М., заедно с
лихвата по чл. 113 и вместо него оставил без разглеждане жалбата против
Разпореждане № **********, Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на пенсионното осигуряване
при **** – гр. Пловдив, в частта, в която с него е постановено, че на основание
чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
следва да се възстановят от М.И.М., заедно с лихвата по чл. 113. В останалата част
от Решението била отхвърлена подадената жалба против посоченото Решение от 14.04.2014г., в частта, в която на
основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО е постановена отмяна на Разпореждане №549/
20.12.1999 г. за отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и всички
последващи го, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. С решение № 7200 от 15.06.2016г. по адм.дело № 8588/2015г. ВАС е
оставил в сила първоинстационното решение.
С Разпореждане № ********** /Протокол № Ра-914/30.12.2013г./ на Ръководител
„ПО“ при РУ „СО“ гр.* е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно
изплатена сума за лична пенсия за ОСВ в размер на 72814,42 лв., от които
главница за периода от 01.01.2003г. до 31.07.2013г. в размер на 37 680,32 лв. и
лихва в размер на 35 134,10 лв., начислена към 30.12.2013г. В разпореждането е
посочено, че задължението за периода 01.01.1999г. до 31.12.2002г. е погасено по
давност на основание чл.115 ал.1 от КСО. С жалба от 14.01.2014г. жалбоподателят
е оспорил разпореждането, като в жалбата единствено е направено възражение
относно приложението института на давността и е направено искане да се заличат
по давност изплатените суми за пенсия до 31.12.2008г.. Така с Решение № 13 от
14.02.2014г. Директора на **** – Пловдив е заличил погасената по давност част
от вземането на НОИ за периода от
01.01.2003г. до 31.12.2007г. и е потвърдил разпореждането в останалата част. М.
е оспорил решението по съдебен ред, като с Решение № 1952 от 25.10.2016г.,
постановено по адм. дело № 736/2014г. съдебния състав е отменил това процесно
Решение № 13/14.02.2014 г. на Директора на **** гр. * в частта, с която е
потвърдено Разпореждане № **********, Протокол № Ра-914/30.12.2013 г. на
Ръководителя на Пенсионното осигуряване в **** – Пловдив, за събиране на сумата
от 38521,81 лв., от които главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2013 г.
в размер на 25130,98 лв., представляваща недобросъвестно получена пенсия за
осигурителен стаж и възраст от жалбоподателя и лихва в размер на 13390,21 лв.,
начислена към 30.12.2013 г. и изпратил преписката на Директора на **** - гр.
Пловдив за ново произнасяне в частта, относно установените с разпореждането
суми за възстановяване за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2013 г.. В мотивите
на съдебното решение е посочено, че са констатирани неясноти относно размера на
процесните вземания на НОИ, произтичащи от наличието на приложените справки за
дължимите суми с различно съдържание, както и липса на мотиви в тази насока в
оспорения административен акт. Решението на ПАС е оспорено и с Определение №
5872 от 11.05.2017г. по адм.дело № 14087/2016 състав на ВАС е оставил без
разглеждане жалбата на М.И.М..
В последствие при ново произнасяне с Решение № 2153-15-213/12.10.2017г.,
Директора на **** гр. * е заличил погасената по давност част от вземането на НОИ,
установено с Разпореждане №**********, по протокол № Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководителя на пенсионно осигуряване в **** – Пловдив в размер на 7327,57 лв.,
от които главница 3 544,05 лв. за
периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и лихва – 3 783,52 лв. на М.И.М..
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства- административната преписка по обжалвания
административен акт, както и материалите по адм. дело №1254/2014г по опис на
Административен съд-Пловдив.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт – Решение №2153-15-213 от 12.10.2017г. на
Директора на **** гр. П*, е постановен от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, развило се на основание чл. 99, ал. 1 т.5, във
вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, свързано с изпълнение на влязло в сила съдебно Решение
№1952/25.10.2016г., постановено по адм. дело №736/2014г по опис на
Административен съд-Пловдив. Така постановеният административен
акт е издаден от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложен
неговото издаване съобразно разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. Впрочем спор по
тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по
делото. Съгласно дадените писмени указания в Определение №12475 от
16.10.2018год., постановено по адм. дело №12486/2018г. на ВАС, следва да се
извърши преценка по реда на чл.177 ал.2 от АПК за съответствие на
административният акт с влязлото в сила съдебно Решение №1952/25.10.2016г.,
постановено по адм. дело №736/2014г по опис на Административен съд-Пловдив. В тази връзка в посоченото съдебно решение категорично е
изложено съображението, че мотивирането на административният акт касае
посочване на коректна месечна разбивка на всички подлежащи на възстановяване
суми, като се изложат и конкретни мотиви за всяко едно прието обстоятелство, за
да може да се гарантира правото на защита на засегнатото с акта лице. В така
издаденото процесно Решение №2153-15-213/12.10.2017г. на Директор на ****-*, в
частта, в която отново е потвърдено Разпореждане №********** Протокол
№Ра-914/30.12.2013г на Ръководител на пенсионно осигуряване при ****-Пловдив
отново липсват мотиви относно приетите за възстановяване суми. Не са изпълнени
дадените с Решение №1952/25.10.2016г писмени указания за надлежно мотивиране на
административният акт. В тази връзка е следвало решаващият орган при решаване
на спора по същество да изложи мотиви, в които конкретно и ясно да бъдат посочени
в месечни периоди сумите, за които се иска възстановяване като неправилно
изплатени и лихвите към тях или ако прецени, съобразно възможностите на чл.117
ал.3 от КСО да отмени атакуваното Разпореждане от 30.12.2013г на Ръководител на
пенсионно осигуряване при ****-* и да върне преписката за ново разглеждане, за
да бъдат изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването му. Това не е
сторено с издадения административен акт, като отново се извършва препращане към
Справка приложение №1 /л.311-318 от делото/, която е еднотипна с коментираното
в решението справка приложение №1 и е посочено, че в нея се съдържат грешки,
които не обосновават размера на подлежащите за възстановяване неправилно
получени осигурителни суми. Не са изложени и конкретни и ясни мотиви защо се
счита жалбоподателят за недобросъвестен във връзка с посочените суми, приети от
административният орган като подлежащи на възстановяне суми. В този смисъл в
съдебно Решение №1952/25.10.2016г. е посочено, че изискването за обосноваване
на административният акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия,
които законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси
на гражданите, страни в административното производство. Необходимо е да се отбележи, че нормата на
чл.98 ал.2 от КСО /в редакцията и към датата на постановяване на акта/, дава
възможност на длъжностните лица по чл.98 ал.1 от КСО да издават разпореждания
за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, като нормата на
чл.114 ал.1 от КСО определя, че единствено и само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Такива мотиви в обжалвания административен акт въобще липсват, като същите
не са изложени и в потвърденото Разпореждане №**********, протокол №Ра-914 от
30.12.2013г.. От прочита на двата текста в съответните им редакции се
установява, че правилото на чл.114 ал.1 от КСО е общо, приложимо при всички
случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми
за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентното
длъжностно лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на
държавното обществено осигуряване в съответното **** или съгласно чл.114 ал.3 КСО друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението следва да
изложи подробна обосновка защо счита, че тези суми са недобросъвестно получени
от лицето. В настоящият случай дори не е дадено описание дали именно отпускане на
пенсия за ОСВ на М. не съответства на действително установения при последващите
проверки осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото
му на пенсия към 1999г., което да е основание да се иска връщане на неправилно
получени осигурителни суми и дали именно на тази база е прието от органите по
приходите, че се касае за неправилно изплатени суми за пенсия. Следва да се спомене,
че не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и
недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на
материята сочи, че неправилно изплатените суми подлежат на връщане от субекта,
който ги е получил, като поставя условието те да са получени недобросъвестно,
т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или
е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно
правило за поведение. Затова и настоящият спор е относно приложението на
материалния закон – разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. От съвкупния анализ
на цитираните разпоредби следва извода, че за да има адекватна реализация на
правото на защита на заинтересованата страна, предпоставка за това е да се
посочи при какви конкретни обстоятелства се е проявила недобросъвестността на
лицето при получаването на съответните суми. Събраните доказателства в
конкретния случай не сочат никакви обективни и субективни елементи на проявена
от жалбоподателя недобросъвестност. За да са налице елементите от фактическия
състав на този състав, при който възниква правото на административния орган да
постанови възстановяване на изплатени суми за осигурителни плащания,
недобросъвестността не се предполага, а е обективно доказана и мотивирана.
Следва да се посочи, че в КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието
„добросъвестност/респ. недобросъвестност” при получаване на осигурителни
плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени
осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е
имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще
е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното
плащане. Липсва в процесния административен акт описание на съществени елементи
от предпоставката „недобросъвестност” от обективно и субективно естество –
настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателното да са
укривани от дееца, с оглед постигане на неправомерна резултатна цел.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а
недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена,
като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. В този смисъл
е и константната практика на ВАС, VІ отделение: решения № 1234 от 04.02.2008
г. по адм. д. № 9467 от 2007 г, реш. № 6207 от 27.05.2008 г. по адм. д. № 1440
от 2008 г., реш. № 11902 от 13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., а в
по-ново време реш. № 3997 от 21.03.2011 г. по адм. д. № 8559 от 2010 г., реш. №
5171 от 12.04.2011 г. по адм. д. № 10452 от 2010 г., реш. № 4132 от 22.03.2012
г. по адм. д. № 13436 от 2011г.
Ето защо по изложените съображения, предвид така установените обстоятелства
по чл.177 ал.2 от АПК, а именно, че обжалвания административен акт- Решение
№2153-15-213/12.10.2017г.на Директор на ****-Пловдив е издаден в противоречие с
влязло в сила съдебно решение № 1953/25.10.2016г, постановено по адм. дело
№736/2014г по опис на Административен съд-Пловдив-ХVII състав, същият следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката да бъде
върната на Директора на ****-Пловдив за ново произнасяне по жалба на М.И.М.
относно установените в Разпореждане №**********, протокол №ра-914/30.12.2013г
на Ръководител пенсионно осигуряване в ****-Пловдив суми за възстановяване за
периода 01.01.2019г до 30.07.2013г. с дължимите лихви при съблюдаване на
дадените с посоченото съдебно решение указания по тълкуване и прилагането на
закона.
При този изход на делото, с оглед направеното искане за присъждане на
разноски, такива по силата на чл.143 ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя. От
страна на жалбоподателя е представен списък с разноски на л. 383, в който са
посочени направени разноски в общ размер на 2400.00лева за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, за което не е направено възражение за прекомерност.
Така
мотивиран, на осн.
чл.172 ал.2 от АПК И чл.177 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по оспорване на М.И.М.,
ЕГН ********** *** НИЩОЖНОСТ на
Решение №2153-15-213/12.10.2017г. на Директора на ****- гр. * поради
противоречие с Решение № 1953/25.10.2016г, постановено по адм. дело №736/2014г по опис на
Административен съд-Пловдив-ХVII състав.
ИЗПРАЩА преписката на
Директора на **** гр.* за ново произнасяне по жалба вх.№МП-3412/14.01.2014г.,
подадена от М.И.М. срещу Разпореждане №**********, протокол №Ра-914/30.12.2013г на Ръководител
пенсионно осигуряване в ****-Пловдив относно
подлежащи суми за възстановяване за периода 01.01.2019г до 30.07.2013г. в едно с
дължимите лихви, при съблюдаване на дадените с посоченото съдебно решение
указания по тълкуване и прилагането на закона
ОСЪЖДА **** гр. Пловдив да
заплати на М.И.М., ЕГН ********** *** съдебни разноски в общ размер на 2 400 /две
хиляди и четиристотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне пред Върховния административен
съд по реда на АПК.
СЪДИЯ: