РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 12.03.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА               

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                              КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при   секретаря              ЦВЕТОМИРА БАЕВА            и в присъствието на прокурора ……..…………………………………. като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА  въззивно гражданско дело № 361 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 164/ 12.06.2018 година по гр.д. 1195/ 2017 г. на Троянския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, Л.Г.С., ЕГН **********, адрес: *** и М.Г.М., ЕГН **********, адрес: *** против Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с предмет предаване на владението и собствеността върху  част от собствения й имот с идентификатор № 20300.351.526 по КККР на с. Д., с площ 56 кв. м по т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, в зелен цвят по скицата към СТЕ, като неоснователна. Присъдени са и следващите се съдебно –деловодни разноски.

    Недоволни от така постановеното решение останал въззивниците, чрез  чрез пълномощника им адв. В.У., който подал въззивна жалба с вх.№ 3820/12.07.2018 г. /с пощенско клеймо от 11.07.2018 г./ Счита същото за неправилно, необосновано и съществено нарушение на съдопроизводствените правила като го обжалва изцяло. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд е приел, че родителите, праводатели на ответницата са придобили по давност оспорваната част от имота на ищците, при което наследодателят на ищците не се е противопоставял. Този извод не кореспондира с писмените доказателства по делото, а се основава само на свидетелските показания на майката-праводателка Д. М.А. /пряко заинтересована по смисъла на чл.172 ГПК/ и св. Б.В.Т. /която не е съседка, така както е приел съдът/. Показанията на двете свидетелки противоречат на представените писмени доказателства, което не е обсъдено от съда, както и на действащия регулационен план и предходния кадастрален план на с.Д.., одобрен със зап. № 669 от 1976 г. На следващо място счита, че РС-Троян не е обсъдил необяснимата драстичната разлика в площта на имота по предходния кадастрален план от 1976 г., така както е отразена в представения при покупко-продажбата нотариален акт № 16, том.1, дело № 46 /1979 и нотариален акт № 125, т.II, рег.№ 2725, н.д. № 275/2014 г. от 275 кв. м. на 352 кв.м. - обстоятелство, отразено в заключението на вещото лице. Освен това съдът не е обсъдил и подобните твърдения на ответницата в нейния отговор, представен в съдебно заседание, който е в противоречие и с показанията на двете нейни свидетелки. Не е обсъдено и частичното признание на иска, направено от ответницата в нейния отговор.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде уважена въззивната жалба, като обоснована и основателна, да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение и уважен напълно  предявеният от ищците срещу ответника иск, както и да му се присъдят направените в хода на производството пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез пълномощника адв.П.Д.. С отговора се твърди, че така подадената жалба е неоснователна, оспорва я и счита, че обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционния съд е обсъдил разликата в площта на имотите от 56 кв.м. и е достигнал до единствено правилния извод, че не са налице условията за ревандикиране, че твърденията за навлизане от ответницата, след придобиване на имота през 2014 г. в съседния имот не са верни, а са касае за фактическо положение създадено преди 40 г. от дядото на страните, който лично е преценил и определил къде да минава границата между двата имота, положение, затвърдено с новия кадастрален план, който е влязъл в сила още през 2008 г. и не е бил обжалван от техния наследодател в предвидените срокове и начини. Защото е бил съгласен с така установената имотна граница от неговия баща и знаейки, че имотът се владее целия от неговата сестра толкова много години като неин, поради което безспорно е придобит по давностно владение и в тази си част. Счита, че с предявеният иск ищците се опитват да се възстанови възможността да се иска изменение на кадастралната карта и затова се твърди, че има навлизане след 2014 г. Но, редът за това е бил чрез обжалване на новия план или ако се касае до грешка при заснемането на имотите-чрез иск по чл.53 от ЗКИР. Ето защо, РС Троян е приел, че не са налице кумулативно трите предпоставки, които могат да доведат да уважаване на ревандикационния иск. Ищците не доказаха, че са собственици на спорното място, тъй като то е придобито по давностно владение от прехвърлителите на ответницата, не са доказали и третата предпоставка - че ответницата не владее без основание, тъй като придобивната давност съставлява такова. Поради това решението кореспондира напълно с материалния закон и е обосновано от доказателствата.

Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и се присъдят на ответницата разноските пред въззивната инстанция. Моли да не уважават направените с въззивната жалба доказателствени искания. Данъчната оценка към 2014 г. не установява фактически действия по владението на имота, няма значение какво е декларирано, правилно или не от предишните собственици. Не следва да се допускат до разпит исканите свидетели от гр. Плевен и от гр. София. Първо, те не са поискани с исковата молба и е настъпила преклузия за това доказателствено искане и не може да бъде изпълнено, съгласно чл. 133 от ГПК. Друг е въпросът, че лица от други населени места едва ли биха внесли яснота по спора и да не се уважава и искането за повторен разпит на водените от нас свидетели пред първата инстанция, тъй като аргументите за това са неубедителни. Свидетелката. Б.Т. е съседка през няколко къщи и е ходила стотици пъти в процесиите имоти, тъй като е била в добросъседски отношения със страните по делото, както е заявила.

            С определение № 584/ 20.08.2018 година въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266 от ГПК, поради което е оставил доказателствените искания без уважение. Въззивната жалба е била подадена от пълномощник, без приложено пълномощно, като видно от представеното в първоинстанционното производство, същото е само за районния съд. Съдът е указал на въззивниците да представят пълномощно, респ. да приподпишат исковата молба и потвърдят действията на адв. У.. Същото не е сторено в определения срок, поради което с определение № 372/ 10.05.2019 година въззивното производство е било прекратено.

            С определение № 364/ 04.12.2019 година, постановено по в.ч.д. № 418/ 2019 г. на ВТАС прекратителното определение в частта относно Р.А.А.М.Г.М. е отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

            В съдебно заседание въззивниците Р.А.А. и М.Г.М. не се явяват и не се представляват.

За въззиваемата страна се явява адв. П.Д., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, ведно със законните последици.

От представените доказателства, приложени към гражданско дело № 1195/ 2018 г. по описа на Троянския районен съд, от становището на процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема, за установени следните фактически обстоятелства:

            Ищците, въззивници в настоящото производство, са наследници на Г.М.А., починал на 14.08.2013 година, видно от удостоверение за наследници изх. № 47/ 04.05.2017 г. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 243/ 25.08.2014 година Г.М.А. и Ю.М.А. са имена на едно и също лице. 

            Не се спори между страните, че ищците са собственици на имот с идентификатор № 20300.351.526 по КККР на с. Д. е идентичен с ПИ с кадастрален № 527, по предходния кадастрален план на с. Д., одобрен със Заповед № 669/ 1976 година, а ответницата на имот с идентификатор № 20300.351.526 по КККР на с. Д. е идентичен с ПИ с кадастрален № 526, по предходния кадастрален план на с. Д., одобрен със Заповед № 669/ 1976 година. Спорна е границата между двата имота.

  С договор за покупко-продажба от 05.10.1976 година, оформен с нотариален акт № 3, том ІІ , н.д. № 376/ 1976 година на РС-Троян наследодателят на ищците е придобил дворно място в с. Д., Ловешка област, представляващо парцел III, пл. № 526, кв.48, цялото около 500 кв.м. заедно с плевня и сая, при граници: общинско място, К.П., улица и М.А.А..

На 27.02.1979 година с договор обективиран в н.а. № 16, том I, дело № 46/ 1979 година на РС-Троян, М.А.М.продал на дъщеря си Д. М.А. дворно място образуващо парцел ІIІ – 526 и 527, кв. 48, като имот с пл.№ 526 около 275 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, при граници на имота: улица, Й.С., общинско и Ю.М., който се намира в източната част на парцела.

С нотариален акт № 125, т. ІІ, н. д. № 275/2014 г. на нотариус Димитър Кънчевски Д. М.А. и М.С.А., продават на дъщеря си Д.М.Д. имот с идентификатор № 20300.351.526 по КККР на с. Д., адрес: с. Д., ул. „*** с площ 352 кв. м, ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 526, квартал 48, при съседи: 20300.351.527, 20300.351.525, 20300.351.4097, 20300.351.4090, заедно с  построените в имота: двуетажна жилищна сграда с идентификатор 20300.351.526.1, с площ 61 кв. м, едноетажна друг вид сграда за обитаване с идентификатор 20300.351.526.2, със застроена площ 13 кв. м; едноетажна сграда – хангар, депо, гараж, идентификатор 20300.351.526.3, с площ 22 кв. м и едноетажна селскостопанска сграда, идентификатор 20300.351.526.4, с площ 27 кв. м.

По делото е приложено удостоверение изх. № УД – ТСУ – КР – 135/ 29.05.2017 година се установява, че имот с идентификатор № 20300.351.526 по КККР на с. Д. е идентичен с ПИ с кадастрален № 527, по предходния кадастрален план на с. Д., одобрен със Заповед № 669/ 1976 година; част от поземлен имот с кадастрален № 390, парцел ХI-390 в кв. 47, по предходния кадастрален и регулационен план на с. Д., одобрени с указ № 1898/ 29.04.1926г.

Пред районния съд са депозирани гласни доказателства показанията на Д. А., майка на въззиваемата Д. и Б.Т.. От показанията на свидетелките се установява, че оградата е изградена преди повече от 40 години от родителите на Д. А. и брат й Г.А., наследодател на ищците. Процесните имоти са владени в тези си граници, не е имало спорове и никой не имал претенции. Показанията на св. А., съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед останалите данни по делото, като приема, че същите не са в противоречие с останалите събрани доказателства – показанията на другата свидетелка и скицата, изготвена по кадастралната карта през 2008 година, в която е заснето фактическото положение.  

В първоинстанционното производство е назначено и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза според която е налице изместване на границата на ответницата в западна посока към имота на ищците /т. 9, 8, 7, 6, 5/. Източната граница на имота на ищците, която би следвало да е по т. 1, 2, 3, 4, е намалена с 56 кв. м, която част попада в имота на ответницата. 

            Съдът е сезиран с ревандикационен иск за собственост, с правно основание чл.108 от ЗС, за реална част от поземлен имот, неправилно заснека в кадастралната карта като част от съседен имот.

Въззивниците – ищци претендират правото на собственост чрез покупко-продажба и наследство на реална част от около 56 кв.м., съгласно направено изменение в съдебно заседание,  в източната част на собствения им имот с идентификатор № 203000.351.527, неправилно заснет като част от съседния имот с идентификатор № 203000.351.526.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 8/ 2014 от 23.02.2016 година по т.д.№8/ 2014 година на ОСГК на ВКС, така предявеният иск е допустим, като съдът следва да установи правото на собственост към момента на предявяване на иска, респ. приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество, и когато правният интерес произтича от допусната в кадастралната карта грешка – да посочи в какво се състои същата.  

При установената по-горе фактическа обстановка, въззивният съд счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните: Ищците не са установили активната си материално правна легитимация по иска за ревандикация за процесната част от имота. За да бъде уважен искът за собственост следва, при условията на пълно главно доказване, да са се установи, че ищците са собственици на процесната реална част от имота на заявеното основание – покупко-продажба и наследство, че недвижимата вещ се владее от ответникът и то без правно основание.

В конкретния случай първоинстанционният съд е приел за уважителни причините, изтъкнати от ответника за пропускане на срока за отговор и е приел отговора и направените доказателствени искания. Ответникът е направил възражение, че владее имота на правно основание, като се е позовал на придобивна давност и е представил в този смисъл гласни доказателства. От показанията на свидетелите се установява, че всяка от страните владее имота си при отразената в КККР на с. Д. от 2008 година граница повече от 40 години. Това фактическо положение е създадено от родителите на праводателите на двете страни.

За да бъде придобит по давност недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността следва да се установи непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя – обективен и субективен елемент. В конкретния случай по делото са представени убедителни и безспорни доказателства, че въззиваемата и нейните праводатели, са владели процесния имот непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 година по см. на чл. 79, ал.1 от ЗС.

Във въззивната жалба е посочено, че първоинстанционния съд не е обсъдил частичното признание на ответника в подадения отговор. Това възражение е неоснователно. В отговора искът е оспорен като неоснователен, като въззиваемата е посочила, че с договора от 2014 година не е осъществено навлизане в имота на ищците, тъй като тази ограда е съществувала още от края на 50-те години на миналия век, поставена от нейния дядо. Същата е заявила, че при развитие на административна процедура по ЗКИР би дала своето съгласие за промяна на границата. Направено е изявление в съдебно заседание, с оглед дадената от съда възможност за отговор, че тази част от имота е придобита по давност.

При така изложените съображения съдът счита, че предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид така мотивираното становище, изводите на настоящата инстанция относно основателността на предявения иск съвпадат с позицията на Районен съд – Троян, поради което решение № 164/ 12.06.2018 година по гр.д. 1195/ 2017 г. на Троянския районен съд, следва да бъде потвърдено.

Предвид този изход от процеса на основание чл. 78, ал.1 от ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата сторените във въззивното производство разноски в размер на 600 лева, адв. възнаграждение.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/ 12.06.2018 година по гр.д. 1195/ 2017 г. на Троянския районен съд по описа на същия съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Р.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, и М.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: *** , сумата от 600 (шестстотин) лева сторените във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на касационните основания по чл. 280 от ГПК.    

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.