Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир, 17.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в публичното
заседание на 24 април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на
секретаря В. К., изслуша докладваното от
съдията наказателно административен
характер дело № 93 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН.
С наказателно
постановление № ./21.12.2017 г. на Началник група към ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен с 8121з-./20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, на жалбоподателката С.С.П. ЕГН **********, с адрес *** 29, със съдебен
адрес:***, чрез адв.П.П. от САК, е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 20 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателката и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание обстоятелства и
съображения, моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Началник група към ОДМВР- П.,
РУ- Р., редовно призован, не е изпратил представител в съдебно
заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че жалбата следва
да бъде оставена без последствие, като наказателното постановление бъде
потвърдено.
Р.п.Р. редовно уведомена, не е изпратила представител в съдебно заседание и
не е изразила становище по жалбата.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по
същество. Същата е основателна по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана
със съставянето на Акт № ./16.11.2017 г. за установяване на административно
нарушение от Е.Н.- „мл.автоконтрольор“ при ОДМВР- П.. Според констатациите в
същия, на упоменатата дата, в 12:00 часа, в община К., на път трети клас №. като водач на собствения си лек
автомобил „С. Ц 3“ с рег. № Е . КС, с посока на движение от с.Л. към с.К., преди разклонението
за язовирната стена, жалбоподателката С.П. е управлявала автомобила без да е
включила светлини за движение през деня или къси светлини.
Разпитани в качеството си на свидетели актосъставителят и свидетелят по
акта поддържат констатациите в същия. Според актосъставителя Е.Н. на посочената дата е съставен акта затова, че
жалбоподателката се е движела без включени светлини, които са задължителни по
смисъла на ЗДвП. Автомобилът се е движел с.Л. към с.К. без включени
задължителни светлини, поради което свидетелят излязъл от пътя и го спрял. Тогава
водачът включил светлини. Свидетелят не си спомня водача, номера и цвета на
автомобила. Било разяснено на жалбоподателката, че актът е съставен затова, че
не са включени светлини.
Според свидетеля по акта Г.Х., на длъжност „полицейски инспектор“ в РУ- Р.,
жалбоподателката е управлявала автомобила без включени фарове. В момента, в
който колегата му излязъл да спре автомобила, тя ги включила. След което й бил
съставен акта. Свидетелят не може да каже от къде е тръгнал автомобила и не
знае колко километра са минали без включени светлини. Видял е всичко за 4-5
секунди, като за това време не са проверявали друг автомобил. Не си спомня
номера на автомобила, но си спомня, че е бил управляван от жалбоподателката без
включени светлини.
При съставянето на акта същият бил подписан от актосъставителя, от
свидетеля по акта и от жалбоподателката. В графата за възражение последната е
отбелязала, че констатациите по акта не отговарят на истината, тъй като
фаровете й били включени.
Видно от приложената справка, жалбоподателката не е била наказвана за
нарушения по ЗДвП.
Въз основа
на съставения акт за установяване на административно нарушение Началник
група към ОДМВР- П., РУ- Р.,
упълномощен с .20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, издал обжалваното наказателно
постановление № ./21.12.2017 г., с което на
жалбоподателката С.С.П. ЕГН **********, с адрес ***.,
със съдебен адрес:***, чрез адв.П.П. от САК, е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 20 лв.
От правна страна.
Като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42, т.5 ЗАНН, в
АУАН са посочени чл.70, ал.3 от ЗДвП, а в обжалваното наказателно
постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, е посочен същият текст. Текстът
гласи: „През
деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през
деня или с къси светлини.“
Отговорността на жалбоподателката по е ангажирана по чл.185 от ЗДвП.
Нормата е бланкетна и според същата, за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Наказващият орган приемайки, че е налице извършено от жалбоподателят нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, е приложил именно тази санкционна разпоредба като, съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, е наложил единственото по вид и размер наказание, предвидено в същата. Органът обаче,
не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви относно това, дали нарушението може да
бъде квалифицирано като маловажен случай. В настоящия казус
безспорно се установи, че жалбоподателката се е движела без включени светлини
за движение през деня или с къси светлини, като, видно от
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, същата е
включила веднага светлините. Не е установен натоварен трафик, а разстоянието,
през което е бил управляван автомобилът не е било голямо. Същевременно се касае
за водач, който не е бил санкциониран по ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира, че при преценката си да ангажира отговорността по чл.185 от ЗДвП, наказващият орган следва да се съобрази с императивната норма на чл.28 от ЗАНН и доколкото това не е сторено,
същото е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл, преценявайки изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, следва да се обсъдят всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да се подложи на съдебен контрол преценката на
административнонаказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № ./12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
В настоящия казус, доколкото в ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. След като наказващият орган не е отчел горните обстоятелства, неприлагането
на разпоредбата на чл.28 от ЗДвП се явява съществено нарушение на материалния
закон, тъй като същият, след като установи, че се касае за “маловажен
случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, е следвало, вместо да сакционира
жалбоподателя с предвидената в чл. 185 от ЗДвП санкция, да
му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1, предлож.ІІІ-то от
ЗАНН
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ./21.12.2017 г. на Началник
група към ОДМВР- П.РУ- Р.,
упълномощен с ./20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните
работи, с което на жалбоподателката С.С.П. ЕГН **********, с
адрес *** 29, със съдебен адрес:***, чрез адв.П.П. от САК, е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд- Перник на основанията,
предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия: