№ 5927
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100112740 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. чл. 92 от ЗЗД чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 10 от ЗЗТТ:
Ищецът – „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, в исковата си молба и
уточнение на същата от 12.11.2024г. и 28.02.2025г., твърди, че ответникът – М. И., съгласно
трудов договор № 55 от 19.07.2019г. заемал при ищеца длъжност „Отчетник и оценка на
риска“, код 4312 2008 по НКПД. В раздел VI, в т. 6. от трудовия му договор била предвидена
забрана за извършване на конкурентна дейност, а в т. 6.2. - задължение за конфиденциалност
и опазване на застрахователна тайна.
На 29.11.2019г. страните сключили и договор за обучение. Този договор не бил
свързан с трудовите задължения на служителя, а се отнасял до предоставяне на услуга от
„Нетинс Иншурънс Брокере“ ООД. Изрично били предвидени неустойки за нарушения на
тези задължения:
- т. 5.3. била предвидена неустойка от 2 000 лева при загуба или непозволено
копиране на Указанията за работа;
- в т. 7.2.1. била предвидена неустойка от 10 000 лева за всяко отделно нарушение на
задълженията по т. 4.2., 4.4., 4.15., 4.17, 4.18, 4.19, 5.1, 5.4 и 5.5 от договора.
Съгласно т. 6.5. от договора, уговорените неустойки оставали в сила при прекратяване
на договора, както и дължимите от М. И. обезщетения.
В изпълнение на задълженията си по договора за обучение, ищецът предоставил на
ответника маркетингови материали, указания за работа, както и обучения за прилагането им.
Освен това дружеството за своя сметка заплатило обучения за развитието на ответника -
например бизнес коучинг, организирано от „Ликора“ ООД, като общата стойност на
1
заплатените обучения било 10 600 лева в периода м. декември 2019г. до 2023г. включително.
На 13.03.2024г. г-н И. отправил предизвестие по чл. 326, ал. 2 от КТ за прекратяване
на трудовото си правоотношение, като съгласно трудовия договор срокът на предизвестието
бил едномесечен. Независимо, че поетите задължения не били прекратени, още преди
изтичане на предизвестието - на 12.04.2024г., започнал да уведомява клиентите на ищеца, че
не можел да предостави здравно решение за тези, чийто застрахователни полици изтичат
след края на м. април 2024г. за момента - тъй като предстояли промени при него.
На 10.04.2024г. управителят на дружеството потърсил съдействие от органите на
МВР, които констатирали, че архив и данни на клиенти се съхранявали на личния компютър
на ответника. Във връзка с извършените проверки от органите на МВР в Първо РПУ на
СДВР били образувани преписки 225000 - 9162/24г., 225Р - 13615/24г., 225Р-11829/24г.
Нарушенията продължили и след прекратяване на трудовия договор.
Като резултат, клиенти на ищеца започнали да прекратяват застрахователните
договори, сключени с посредничеството на дружеството и да сключват нови договори с
посредничеството на „Брокер Инс“ ООД. С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди
ответникът да му заплати:
1. главен иск за сумата от 10 000 лева - представляващ неустойка по 7.2.1. от
Договора за обучение от 22.11.2019г. за нарушение на задълженията на М. И. по т. 4.19 от
същия договор;
2. главен иск, кумулативно съединен с този по т. 1 за сумата от 35 016,35 лева - вреди,
които надхвърлят размера на уговорената неустойка.
3. при условията на евентуалност, в случай че двата кумулативно предявени главни
иска бъдат отхвърлени като неоснователни - иск по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗТТ за обезщетение
за вреди от неправомерно използване на търговска тайна за сумата от 45 016,35 лева (за
периода от 14.03.2024г. до 14.04.2024г.);
4. главен иск, кумулативно съединен с тези по т. 1 и 2 - с правно основание чл. 10, ал.
1 от ЗЗТТ за установяване на нарушение на същия закон (има се предвид документацията,
посочен в т. 5);
5. главен иск, кумулативно съединен с тези по т. 1 и 2 - с правно основание чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗЗТТ, за осъждане на ответника да преустанови ползването на търговската тайна:
- Указания за работа - документ на хартия, предаден на ответника по силата на
Договора за обучение от 29.11.2019г. (в уточнението явно е допусната техническа грешка
като годината е 2024г.);
- Указания за работа - електронен документ, предаден на ответника по силата на
Договора за обучение от 29.11.2019г.; и
- База данни на „Нетинс Иншурънс Брокерс“ ООД с клиенти и условия на сключени с
тях договори - електронен документ, за който е установено, че се намира на личния лаптоп
на ответника и на използвана от него облачна услуга за съхранение на данни.
2
6. главен иск, кумулативно съединен с тези по т. 1 и 2 - с правно основание чл. 10, ал.
1, т. 4 от ЗЗТТ за унищожаване на документи, вещи и електронни документи, които
съдържат търговска тайна (отново се има предвид тези по т. 5).
Претендира и разноски.
Ответникът - М. Т. И., оспорва исковете относно тяхната основателност.
- обучението било свързано с трудовата дейност на ответника;
- оспорва цената му;
- не се оспорва прекратяването на правоотношението, но се оспорва извършването на
нарушенията, описани в исковата молба;
- прави възражения за нищожност на клаузи;
- изрично оспорва да държи исканата документация (о.с.з. от 11.03.2025г.);
Навеждат и други прави доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че на 19.07.2019г. страните са сключили трудов договор, като ищецът е
работодател. Длъжността на ответника е „отчетник и оценка на риска“. В чл. 6.1 и 6.3 е
договорена забрана за извършване на конкурентна дейност и за конфиденциалност.
Аналогично и според ДС към ТД от 29.11.2019г., като длъжността вече е „застрахователен
координатор“ и т. IIА, 17 от длъжностната му характеристика, като в клаузата е предвидено
и обезщетение.
На 29.11.2019г. е сключен и договор за обучение относно извършване на дейност чрез
tm
системата IBS, във връзка с бъдещо сключване на договор, по който обучаваният ще
работи за обучаващия.
В рамките на договора Обучаващият ще предостави на Обучавания практически и теоретични знания за
посочената дейност, както и ще го обучи в дейностите по управление на маркетинг, позициониране и продажби
на конкретния бранд на Обучаващия. Обучаващият предоставя право на Обучавания да използва изрично
описаните марки и други обекти на интелектуална собственост - съгласно предвиденото в този Договор и
приложенията към него - като Обучаващият предоставя съдействие и консултации във връзка с използването им,
както и организира рекламни кампании при определени условия. Обучаващият се задължава да изгради и
поддържа Офис за извършване на дейността, предлагана от Обучаващия, в рамките на Територията, под
търговското наименование и Марката, прилагайки търговските методи на дейност и стандартите за качеството,
които включват отличителен дизайн, поддържания асортимент от Услуги, продукти, търговски наименования и
марки, Брандинг, постоянни стандарти за предлагане на Услугите на Обучаващия, за съхранение на
документация, отчетност, организация и търговски опит за управление и администриране на Офиса, специален
софтуерен продукт за регистриране и отчитане на Дейността, ценообразуване, структура, организация,
инструкции, методики за заплащане, етични норми на поведение към клиентите, както и други, определени от
Обучаващия. Има данни по делото, че голяма част от оборудването в офиса е било собственост
на ответника – принтер, машина за вода, стол и т.н., включително и проблемният компютър.
3
Другите релевантни клаузи, описани в исковата молба са:
(5.3) Съдържанието на Указанията за работа, както и копието, което Обучаваният е получил са
собственост на Обучаващия. След приключването на договорните отношенията Обучаваният е длъжен да върне
на Обучаващия копието на Указанията за работа, което Обучаващият му е предоставил. За целия срок на
Договора Обучаваният трябва да опазва Указанията за работа и информацията в него от трети лица. Обучаваният
няма право да прави копия от Указанията за работа на електронен, хартиен или друг носител.
В случай на загуба или непозволено копиране на Указанията за работа Обучаваният трябва незабавно да
уведоми Обучаващия, като в този случай ще дължи и неустойка в размер на 2000 лв.
(6.5) При прекратяване на Договора, остават е сила всички уговорени неустойки и обезщетения.
(7.2.1) При нарушение на всяка от разпоредбите на т. 4.2., т. 4.4., т. 4,15., т. 4.17, т. 4.18, т. 4.19, т. 5.1., т.
5.4., т. 5.5. Обучаваният дължи неустойка по 10 000 лева за всяко отделно нарушение.
Договорът е със срок от 5 години и се подновява автоматично за още толкова, ако
някоя от страните не уведоми другата с предизвестие от 6 месеца (6.1).
На 13.03.2024г. е отправено предизвестие за прекратяване на правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ (според исковата молба и тогава е получено). Издадена е
заповед на 12.04.2024г., с която се констатира, че правоотношението е прекратено. Не се
спори, че срокът на предизвестие е 30 дена, което означава – 13.04.2025г.
Представена е ел.кореспонденция (л. 28-33, л. 38-41, л. 47-8, която, с оглед датите ù –
преди прекратяването на правоотношението, е ирилевантна). На 28.03.2024г. (л. 51 – гръб и
следващите) е изискана документация. В отговора си ответникът сочи, че тя е била
предоставена своевременно. Същевременно се отправят упреци за нелоялно поведение от
страна на работодателя (например – л. 53). Изпратена е обаче някаква документация.
Претендира се цялата документация (електронен архив) за целия период на трудовото
правоотношение или по-точно офиса – 2018г. – 2024г. (л. 53 – долу / заповед от 01.04.2024г. –
л. 55). Възражението е че тя е била изпращана своевременно във времето до ЦУ, като са
правени и проверки от регулатора, успешни за дружеството.
Проблемът с неизрядния хартиен и електронен архив продължава да бъда тема на
комуникацията от 09.05.2024г. Оспорва се въобще какво е предадено на работника при
постъпване на работа, съответно, че нямало доказателства от кого е изнесена (л. 62 – гръб).
Ответникът е уведомил свои съконтрахенти, че променя екипа си – ел.съобщение от
24.04.2024г. (л. 60). По-нататък отново се обсъжда комуникация на ответника със
съконтрахенти (л. 63), с Х.П. от 28.04.2024г. (л. 101-гръб), но тя е от май 2024г. нататък
(видно и от молба от 28.02.2025г. – л. 144).
От страна на ответника също е депозирана ел. кореспонденция, която трудно може да
се възприеме, като относима (например - л. 92-118)
Констативни протоколи сами по себе си не установяват нищо. По правната си
природа те са писмени свидетелски показания, ако страната, която не ползват, оспори
фактите, изложени в тях (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.:
Законосъобразна е преценката на въззивния съд за документите, наименовани „контролен лист”. Те имат
характеристиката на частни свидетелствуващи документи, които не установяват конкретни факти, тъй като не са
4
установени правилата за оценка, обективирана в тях в точков вид, както правилно е констатирал и въззивния съд;
Абсолютно недопустими са свидетелски показания, дадени в писмена форма; също: Р. № 224 от
02.07.2010г. по гр.д. № 177/2010г.; Решение № 102 от 31.03.2015г. на ВКС по гр.д. №
3687/2014г., IV г.о., ГК).
Наказателните преписки са представени от ищеца. Тук са необходими няколко
уточнения. От една страна те по принцип не представляват доказателствено средство
(актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен
акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, не
представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието - Решение №
43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 43/16.04.2009г. по т.д. №
648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Тъй като са представени обаче от ищеца, то изложеното в тях
от страна на неговия материален представител представлява извънсъдебно признание за
неизгодни за страната факти (чл. 175 от ГПК – например: Р. № 69 от 24.06.2011г. на ВКС ІІІ
г.о., по гр.д. № гр.д. № 584/2010г.). Става ясно, че проблемният компютър е бил лична
собственост на ответника, а информацията е била копирана. Наличните документация на
хартиен носител също е иззета (л. 215 и сл.).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Ж. и С. (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като са служители на ищеца). От тях се
установява, че:
-св. Ж.: била клиент от 2019г. на ищеца. Съответно се запознала и с ответника. На 24-
5 април ответникът се свързал с нея, за да я уведоми че работи за нов брокер и да я привлече
като клиент. Тя обаче не се съгласила, тъй като вече не ползвала личен автомобил, не била и
клиент на ищеца.
-св. С.: към края на м.03.2024г. тя и други служители на дружеството посетили офис
„Галакси“, за да го помолят ищеца да го освободи. Г-н И. отказал да представи база данни с
клиенти. Свидетелят не знае дали е върнат оперативния наръчник на брокера. Всеки
служител, който работел в дружеството, при подписване на ТД получавал бизнес план. Г-жа
С. не знае и дали г-н И. е бил уведомен, че трябва да предаде документация. Установила
обаче че служебните компютрите ги нямало, като било отговорено, че са на профилактика.
Документи на хартиен носител не били иззети. При прекратяване на ТД веднага се спирал
достъпа до портали и се взимали компютрите.
Съдът кредитира показанията на първия свидетел, а относно втория приема, че тя не е
много наясно с проблема между страните и за повечето факти по-скоро предполага какво
трябва да се е случило.
Депозирани са основно и допълнително заключения по ССчЕ, последното некоректно
оспорено от ответника, и приети от съда като компетентно изготвени. От тях се установява,
че за периода 14.03.2024г. до 04.11.2024г. загубената на цялото дружество възлиза на
51 127,86 лева.
5
Офис „Галакси“ е бил на аритметичен недостиг за периода от март 2023г. до април
2024г. Според ищеца нямало франчайз споразумение.
Относно експертизата е добре да се отбележат още две неща:
1. задачата на в.л. е посочена още в исковата молба (л. 5, стр. 8/9) там периодът на
твърдяното нарушение е уточнен от 14.03.2024г. до 14.04.2024г. Едва след искане от страна
на експерта, е посочен по-продължителен период, който да бъде съобразен за съпоставка – л.
144, стр. 2/3. Крайната дата вече е отдалечена до 04.11.2024г. (това е датата на депозиране на
иска).
Решаващият орган обаче не счита, че краткият период, който е посочен в исковата
молба, представлява техническа грешка, подобно на уточнението относно търсената
документация. Периодът не е годишен, тъй като към момента на депозиране на иска все още
годината не е изтекла. Сменена е обаче датата на месеца, като целта очевидно е била да се
съобрази един месец, считано от волеизявлението на ответника за прекратяване на
правоотношението. Няма никакво значение колко юридически необосновано е това, тъй като
претенцията е редовна.
В тази връзка, нито е направено искана за констатирана техническа грешка, а такава,
както бе посочено не е налице, нито претенцията е изменена, което означава изявление и
последващо определение на съда, с която да се то да се допусне (Решение № 1 от
27.03.2012г. по гр. д. № 1106/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС - … а формата - тя задължително е писмена, и
времето за извършването им - сроковете са изтеглени напред. Ново значение има и определението на съда с което
се приема изменението на иска. Отсъствието на такова определение при действието на стария ГПК беше
несъществено нарушение на съдопроизводствените правила, а при действието на новия ГПК отсъствието на
нарочно определение на съда за приемане на изменението, недаването на подходящ срок за отговор на ответника,
неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания във връзка с приетото изменение са съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, за които обаче въззивният съд не следи служебно).
От тази гледна точка възраженията от страна на ответника, са основателни.
2. В края на отговора е взето отношение към проверката чрез ССчЕ на
документацията, находяща се в ищцовото дружество (л. 92-гръб).
Допълнителна задача е поставена с Молба (л. 255), от която по никакъв начин не
може да бъде сторен извод, че следва да се съобразят някакви документи, находящи се в
ответника.
Във второто заключнение в.л. сочи, че във връзка с депозираната молба (искане за отвод на
експерта от …) от ответника на 12.09.2025 г. по делото следва да отбележа, че ми беше обещано да ми бъдат
предоставени други материали, налични при ответника, за които да изчакам обратно обаждане. Най-учтИ.
обясних и какви материали съм получил от ищцовото дружество, за целите на счетоводните задачи на
експертизата, предполагащи проверка на разходите на дружеството-ищец за процесния офис. И до момента не
съм получил обещаната ми обратна връзка. В случай, че такива материали ми бъдат предоставени, потвърждавам
готовността си изразена включително и в проведения телефонен разговор, да работя и по тях и да допълня или
коригирам съответните части на заключението, ако това се явява необходимо.
Решаващият орган намира, че процесуалното поведението на ответната страна е
некоректно. Както бе посочено вече, не може да се предположи, че г-н И. притежава и желае
6
да представи относима документация. Той всъщност оспорва, че е допуснал твърдените от
ищеца нарушения и твърди, че е предал, цялата наличност от офиса на служителите на
бившия си работодател.
Добросъвестен бивш работник не бил следвало и да съхранява такава документация.
от правна страна:
1. по исковете с пр.осн. чл. 92 от ЗЗД:
Първата длъжност на ответника в ищцовото дружество е Отчетник, оценки на
рискове и застраховки (според НКПД). Втората - Регионален застрахователен координатор.
Доктрината приема, че „повишаването на квалификацията“ предполага придобиване
на по-висока квалификация по упражняваната професия или степенност. Това
практически са хипотези, в които квалификацията по дадена професия или специалност е
диференцирана, степенувана. Във всички случаи новата квалификация, новопридобитите
знания и умения са в рамките на притежаваната от работника професия или специалност (…
с решение № 168/12.04.2010 г. по гр. д. № 896/2009 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 160/07.06.2011 г. по гр. д. №
617/2010 г. на ВКС, ІV г. о., в които се приема, че със сключването на договор за повишаване на квалификацията,
страните целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на
знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност.
Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по
предоставяне на работната сила. Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал.
2 КТ, а ал. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със
задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква
отговорност се носи при неизпълнение на първото условие или при незавършване на обучението - Решение №
171 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 171/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ерик
Василев).
Работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната
квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото
правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие
(чл. 328а от КТ). По арг. и от чл. 328б от КТ, разходите за това обучение са за сметка на
работодателя.
При това положение следва да се приеме, че КТ урежда два вида обучение:
- за увеличаване квалификацията на работниците, съобразно развитието на науката и
техниката, свързана с тяхната нормална дейност и докато трае трудовото им
правоотношение;
- повишаване на тази квалификация (но вече като нИ.) или придобиване на различна
такава, като в този случай може да се сключи договор по реда на чл. 324 от КТ (в тази връзка
и задължението по чл. 304 от КЗ, особеното тук е задължението на работодателя да
проведе първоначално такова обучение, ако постъпващия на работа и няма съответната
квалификация и опит). Именно и това е настоящата хипотеза, предвид разликата в
длъжностите, заемана от работника.
В първата хипотеза работниците също са облагодетелствани, но само доколкото
запазват конкуретнвоспособността си на пазара на труда. Предполага се, че такова
7
съпътстващо обучение се случва и в другите предприятия.
Във втората, работниците вече са с по-голяма конкурентноспособност, считано от
момента на постъпването си на работа при конкретния работодател.
Страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията
на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност
(преквалификация).
… С договора по ал. 1 страните могат да уговарят:
1. задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не
повече от 5 години;
2. отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по
предходната точка (чл. 234, ал. 1 и ал. 3 от КТ).
Договорът за квалификация е такъв на трудовото право, но се урежда от общия закон
– ЗЗД (Р. на ВКС № 227 от 19.04.2011г. докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело №
1861/2010г.: С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на
работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са
уредени от трудовото право. … следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за
трудовия договор. При положение, че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се
променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях важи изискването
да са в писмена форма като условие за действителността им).
В случая договорът е такъв по чл. 304 от КТ и е малко особен, тъй като обхваща
голяма част от регламентацията на трудовия договор. В договора за квалификация би могло
да се инкорпорира неустойка, свързана със срока на обвързнасто на работника по ТД към
работодателя или за неуспешно завършване на обучението (в тази връзка и Решение № 272
от 5.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1637/2010г., III г.о., ГК, докладчик председателят Ценка
Георгиева: Уредбата на професионалната квалификация по КТ е изградена върху договорния принцип, като в
рамките на договорната свобода на страните е установена известна закрила на труд - например максимален срок
на задължението по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ за работа при този работодател. Съгласно чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ с
договора за повишаване на квалификацията страните могат да предвидят отговорност при неизпълнение на
поетото от работника/служителя задължение да работи при работодателя определен срок. Целта на разпоредбата
е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за
обучение).
Неустойките, съобразно посоченото по-горе, имат отношение към трудовите
задължения на ответника и при абстрахиране от ЗЗТТ (за това ще бъде взето допълнително
отношение), са недействителни (чл. 74 ал. 5 от КТ).
Така, съгласно Решение № 417 от 21.05.2010г. на ВКС по гр.д. № 1228/2009г., III г.о.,
ГК, докладчик съдията Емил Томов, санкционна клауза в трудов договор, която поставя трудово-правната
връзка в зависимост, или добавя към нея допълнителни уговорки с гражданско-правен характер, чийто предмет е
поведение и действия на работника след евентуалното прекратяване на трудовото правоотношение, подлежи на
установяване като недействителна при условията на чл. 74, ал. 4 от КТ, макар да не е свързана със съдържанието
на самия трудов договор, неговия предмет или изпълнение за срока на действието му.
Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя, в случай че
след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя същият не спази поето задължение да не
встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради протИ.речие със закона.
8
Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституция на РБ, всеки гражданин свободно да избира своята професия и
място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно
съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа, предвид недопустимостта за
отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от КТ, в доразвитие на изведения
в цитираната конституционна норма принцип. В същия смисъл е и цитираната от ответника
практика: Решение № 663 от 2.11.2010г. на ВКС по гр. д. № 1477/2009г., III г.о., ГК,
докладчик съдията Надя Зяпкова и Решение № 740 от 18.11.2010г. на ВКС по гр.д. №
322/2010г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева.
Следва да се има предвид, че ЗЗД регламентира облигационните връзки между
правните субекти, а ТЗ – тези между и/или с участието на търговец. КТ регламентира само
един специфичен договор и е специален спрямо общата уредба, макар и да е кодекс
(специалният закон дерогира общия – Lex specialis derogat legi generali).
Отговорността на работника е уредена почти изцяло в КТ (изключение е само
пълната имуществена отговорност). Това означава, че страните, дори и при съгласие, не би
могло да се споразумеят за неуредени санкции (обезщетения или неустойки). Тези уредени в
КТ от законодателя са изчерпателно посочени (numerus clausus). Самата регламентация е
императивна.
От изложеното следва, че първият иск е неоснователен.
Само за пълнота следва да се посочи, че претенциите и на двете страни, свързани с
трудовия договор, включително и евентуални дисциплинарни простъпки, са ирелевентни.
Франчайзът представлява търговски договор, с който на франчайзополучателя се
предоставя право да търгува със стоки и услуги, като ползва търговската марка, търговския,
техническия и управленски опит на франчайзодателя при съобразяване с неговите
инструкции.
Нормата на чл. 127, ал. 1, т. 2 от КТ е нарушена, а установената фактология
наподобява на описаната по-горе търговска сделка. Това не е означава, че има сключена
допълнителна сделка, създаваща допълнителна връзка, паралелна на трудовата, а само, че
изискванията на трудовото законодателство не са спазени.
2. по иска с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 203, ал. 2, във вр. и с чл. 211 от КТ, за вреда, която е причинена
умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон.
Така, без значение е дали е налице трудово правоотношение или не, ако се
претендира пълна имуществена отговорност, тъй като тя е деликта - Решение № 50077 от
11.05.2023г. на ВКС по гр.д. № 2835/2022г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Веска
Райчева: възможно е в трудов договор да бъде включена клауза, с която страните да се споразумеят, че ще се
търси отговорност и обезщетяване на вреди не от неизпълнение на договорно задължение, а и за неправомерно
поведение, стоящо извън съществуващата правна връзка, чиито резултат ще е нарушаване на правилата на
конкуренцията - деликтна отговорност в нейният специален състав по чл. 105, ал. 3 Закон за защита на
9
конкуренцията/ЗЗК/ или правилата по чл. 10 от Закона за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/ - при
неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, но не и споразумение за неустойка
за неизпълнение на задължението за опазване на конфиденциална информация. Вреда може да възникне по повод
на актове и действия по см. на чл. 8 ЗЗТТ и чл. 1, ал. 2 ЗЗК, като реализирането на отговорността по гражданско
правен ред не е обусловена от наличието на предварително развило се производство пред административен орган.
Според чл. 105 ЗЗК, увредените лица, вследствие извършване на нарушение по този закон, имат право да
претендират по реда на ГПК обезщетение, като съставът на деликта съдържа всякакви нарушения на ЗЗК, вкл. на
глава VІІ – "Забрана за нелоялна конкуренция", отнасяща се до нелоялните търговски практики, докато
неустойката се различава от съглашение, с което се поема задължение за обезщетяване на вреди след тяхното
настъпване, тъй като тя има обезпечителна функция и възниква преди изпълнението.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 4 от ЗЗТТ, притежателят на търговска тайна
има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на
неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:
1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни
документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца.
Търговска тайна, според доктрината, представлява – факти, информация, решения и
данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на
правоимащите, за което те са взели мерки (всевъзможните клаузи за конфиденциалност,
включени в договори и длъжностни характеристики). В същия смисъл и чл. 3, във вр. с чл.
20, ал. 2 от ЗЗТТ и чл. 2 от ДИРЕКТИВА (ЕС) 2016/943 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска
информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и
разкриване.
Списъкът с ФЛ-а, които ползват услугите на ищеца, представлява търговска тайна.
Уговорките между ищцовото дружество и различните застрахователи също.
Ответникът е запазил информацията, която е придобил от ищцовото дружество и я е
използвал, за да се опита да прехвърли съконтрахентите към новия му работодател.
За да се уважи подобен иск обаче е необходимо да се установи (чл. 154 от ГПК)
следният фактически състав:
- недопустимо ползване на информация (до края на периода, посочен в исковата
молба, това не е така). В периода на предизвестието работникът може да ползва както
информацията, така и логото на ищеца (не и да разколебава клиенти, но такива факти не са
установени);
- след този период, но става въпрос за няколко дена да е предизвикана промяна в
договорите (един или два дена в зависимост от датата на получаване на предизвестието),
сключени или които са щели да бъдат сключени с дружеството.
Това не би могло да се установи от заключенията на в.л. Изводът на експерта е за
много по-продължителен период, като има и още нещо. Налице е трайна тенденция на
загуби, като не би могло да се установи пряка причинно-следствена връзка с поведението на
10
ответника. На теория, вероятно е възможно е да се разсъждава за т.нар. „неимуществени
вреди“, претърпени от ЮЛ, което в случая означава непълно доказване на имуществени
такива и приложение на чл. 162 от ГПК. И двата периода (този, посочен в исковата молба, и
този даден допълнително на в.л., обаче са конкретни и по някакъв начин обвързани с
неустойката – това са вреди които я надхвърлят). Т.е. такава претенция не е предявена.
Тека и тези искове са неоснователни (вредите, надхвърлящи размера на неустойката
и чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗТТ, който всъщност поглъща предходния).
3. по останалите искове по чл. 10 от ЗЗТТ:
Ответникът разполага с базата данни на ищеца и очевидно я ползва. Освен това, той
твърди, че документацията на хартиен носител е предадена, което най-вероятно отговаря на
истината, но разполага с електрона такава, включително и указанията, предмет на тези
претенции. Съображението на решаващия орган е свързано със странното оспорване на
допълнителното заключение на в.л. Както бе посочено, страната твърди, че притежава
документация, но спестява информация относно нейното съдържание.
Отделно, от цялата констатирана фактическа обстановка, може да се стори извод, че е
работено основно чрез ел.документация и устройства, които я съхраняват. Това всъщност е и
основаната теза на работника. Работодателят е получил достъп до офиса и е събрал
наличната документация, което вероятно предполага и първия хартиен документ, ако той
въобще е бил предаван (няма и ангажиран първоначален приемо-предаветелен протокол).
Предполага се добросъвестност, което означава, че работникът не съхранява документация
на различно място, въпреки изявленията му относно втората експертиза.
Не се оспорва обаче, че тази документация е била ползвана (но в ел.вариант).
Исковете относно първия документ – този на хартиен носител, следва да се отхвърлят.
по разноските:
Предявени са 5 иска (разликата с исковата молба идва от разграничението на
неустойката и обезщетението, което я надхвърля). Част от тях са осъдителни, а част
неоценяеми. Така, следва да се съобрази броят на претенциите.
Уважени са три от тях (но частично), т.е. дължимата на ищеца сума възлиза на
3 856,66 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
По същата логика, на ответника се дължат разноски в размер на 4 320,29 лева (чл. 78,
ал. 3 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 463,63 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „НЕТИНС ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД,
11
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “********,
представлявано от Г.Л.П., в качеството му на управител, съд.адр.: гр. София, ул. “********,
“Д.И Л.” Адвокатско дружество, телефон: 02********, чрез адв. Л. И. Т., член на САК от
„Д.И Л.“ Адвокатско дружество (ЕПЕП), срещу М. Т. И., ЕГН **********, гр. София, ул.
„******** вх. А, ап. 7, съд.адр.: гр. София, ПК 1301, ул. „******** кантора 103, чрез адв. И.
И., САК, ЛНА******** и адв. А.Т., САК, ЛНА ********,
- иск с пр.осн. чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 (десет хиляди) лева -
представляващ неустойка по 7.2.1. от Договора за обучение от 22.11.2019г. за нарушение на
задълженията на ответника по т. 4.19 от същия договор; и
- иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 35 016,35 (тридесет и пет
хиляди и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки) лева - вреди, които надхвърлят
размера на уговорената неустойка; евентуално с пр.осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗТТ за
обезщетение за вреди от неправомерно използване на търговска тайна за сумата от 45 016,35
(четиридесет и пет хиляди и шестнадесет лева и тридесет и пет стотинки) лева, за
периода от 14.03.2024г. до 14.04.2024г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ
УСТАНОВЯВА по иска с пр. осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЗТТ, предявен от „НЕТИНС
ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “********, представлявано от Г.Л.П., в качеството му на управител, съд.адр.: гр.
София, ул. “********, “Д.И Л.” Адвокатско дружество, телефон: 02********, чрез адв. Л. И.
Т., член на САК от „Д.И Л.“ Адвокатско дружество (ЕПЕП), срещу М. Т. И., ЕГН
**********, гр. София, ул. „******** вх. А, ап. 7, съд.адр.: гр. София, ПК 1301, ул.
„******** кантора 103, чрез адв. И. И., САК, ЛНА******** и адв. А.Т., САК, ЛНА
********, че ответникът е нарушил задължението си да не ползва търговска тайна,
собственост на ищеца, а именно: указания за работа - електронен документ, предаден на
ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019г.; и база данни на „Нетинс
Иншурънс Брокерс“ ООД с клиенти и условия на сключени с тях договори - електронен
документ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно указания за работа - документ на хартия,
предаден на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА;
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗЗТТ, М. Т. И., ЕГН **********, гр.
София, ул. „******** вх. А, ап. 7, съд.адр.: гр. София, ПК 1301, ул. „******** кантора 103,
чрез адв. И. И., САК, ЛНА******** и адв. А.Т., САК, ЛНА ********, да ПРЕУСТАНОВИ
ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТЪРГОВСКАТА ТАЙНА, собственост на „НЕТИНС
ИНШУРЪНС БРОКЕРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “********, представлявано от Г.Л.П., в качеството му на управител, съд.адр.: гр.
София, ул. “********, “Д.И Л.” Адвокатско дружество, телефон: 02********, чрез адв. Л. И.
Т., член на САК от „Д.И Л.“ Адвокатско дружество (ЕПЕП), съобразно посочените в горната
точка документи, като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно указания за работа - документ на
12
хартия, предаден на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЗТТ, М. Т. И., ЕГН **********, гр.
София, ул. „******** вх. А, ап. 7, съд.адр.: гр. София, ПК 1301, ул. „******** кантора 103,
чрез адв. И. И., САК, ЛНА******** и адв. А.Т., САК, ЛНА ********, да унищожи (изтрие)
указания за работа - указания за работа - електронен документ, предаден на ответника по
силата на Договора за обучение от 29.11.2019г.; и база данни на „Нетинс Иншурънс Брокерс“
ООД с клиенти и условия на сключени с тях договори - електронен документ, намираща се
на негови ел.устройства и/или на използвана от него облачна услуга за съхранение на данни,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията относно указания за работа - документ на хартия, предаден
на ответника по силата на Договора за обучение от 29.11.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, „НЕТИНС ИНШУРЪНС
БРОКЕРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
“********, представлявано от Г.Л.П., в качеството му на управител, съд.адр.: гр. София, ул.
“********, “Д.И Л.” Адвокатско дружество, телефон: 02********, чрез адв. Л. И. Т., член на
САК от „Д.И Л.“ Адвокатско дружество (ЕПЕП), да заплати на М. Т. И., ЕГН **********,
гр. София, ул. „******** вх. А, ап. 7, съд.адр.: гр. София, ПК 1301, ул. „******** кантора
103, чрез адв. И. И., САК, ЛНА******** и адв. А.Т., САК, ЛНА ********, сумата от 463,63
(четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) лева, сторени
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и направена компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13